Arcane Lore

Любителите на Google, здравейте и приятен ден – надолу може да не ви хареса, предупредени сте. Е, то си е всъщност едно дългичко мрънкане, но все някак трябва да си върна ищаха за писане, пък и Гугъл са си за бой така и така.

Както казах тези дни, не споделям ентусиазма на някои за Гугъл Плюс. Преди малко изтрих профила си. Съжалявам и че го регистрирах, защото поканата беше изпратена на друг адрес и сега Гугъл знае за мен още нещо, което хич не му е работа. Направих го от бързане – видях, че приятел ме е поканил и веднага ми хрумна “я да видя какво и как е станало в сравнение с Diaspora и Friendika” и в бързината не видях, че писмото беше до друга поща, не гугълската ми. Все едно. Уж внимавам за такива неща и уж по навик пазя някаква поне обща хигиена на личните данни в Интернет, пък то… Нищо де, все тая.

В същия ден пък, когато бях писал за вродените проблеми на Google+ сървърът на Диаспора, който споменах, след месеци без никакви проблеми, изведнъж се срина. Имал май някакви хардуерни проблеми при доставчика и всичките промени в профилите за ден-два се загубиха. Веднага възстановиха архив, но все пак беше отпреди ден-два или три. Но това се случва и на най-добрите, не е болка за умиране.

Аз, разбира се, оставам откриваем и (донякъде) активен в Diasp.org. Но ето още един пример за разликата между Facebook, Google и подобните им и разпределените мрежи. Особено свободните разпределени, които се поддържат от мрежа отделни ентусиасти и малки компании из целия Интернет. Докато за мен по-важното е защитата на данните ми и свободното им и лесно прехвърляне от една в друга такава мрежа, за армията на Google по-важно е, че последната публикация ще се запази. Защото Google имат много пари и съответно много сървъри. Въпреки ето такива изцепки – Google made my son cry. Или много други подобни – това е само пример.

След като преди време (след много дълго моткане) най-накрая отвориха GTalk сървърите си към мрежата Jabber, сега май единствената причина да си държа сметката в Google е GMail. Но пък и това е глупаво и е повече навик, отколкото необходимост – имам си своя поща, даже така и така си я плащам заедно с хостинга на сайта. Даже и уеб-интерфейса, дето го ползвам по веднъж-дваж на година най-много, пак е по-удобен и по-бърз от гмейлския.

Какво остава? Търсачката? От много време търся с DuckDuckGo през https, сложено е по подразбиране из браузърите ми и тем подобни. Единствено търсенето на изображения е по-удобно с Гугъл, но така и така го правя през DDG, с “!gi”. А и без това кой изобщо е казал, че за ползване на търсачка ми трябва сметка и профил в Гугъл?!?

Ясно ми е защо го правят всичко това. Хем са “обидени”, че Facebook си е позволил да е толкова голям сайт и да е “evil” (разбирай да печели от свои реклами, не да се вътри с гугълските). Хем с тия профили, плюсове, интеграции на всички услуги и не знам си какво още ще си подобрят търсенето. Днес никой не разчита на директории и регистри за търсенето, а пък мрежата е станала прекалено огромна, за да се справят ботовете с постоянното претърсване, че после и с анализирането, преценяването, категоризирането, свързването… Колко по-добре е вместо да се тормозиш така, да си имаш една малка (малка?!?) армия потребители, които уж по свое желание сами да си цъкат на плюсчетата, да бъз-ват, да пускат препратки, да си пишат за тия препратки в чата, да ги обменят в писмата си по пощата… Не сме забравили, че Google четат всичко – макар и машинно, макар и “за съответност на рекламите”, макар и да не дават на трети страни данните. С G+ най-накрая системата е завършена. Дерзайте, живи гугъл-ботчета! Дъ мейтрикс хез ю! Браво на Гугъл, без майтап, това си беше сериозна работа и сериозно лутане вече бая години.

В другите новини – StatusNet 1.0 прекалено дълго се забавя. Има много непреведени низове и изобщо преводът на 1.0 на български ще е много назад, но “не мога да огрея все пак всички”. (В KDE се качваме нагоре – особено сега в Троян без Интернет и с тъща.) А на Identi.ca вече прекалено дълго стои поредната 0.9.х версия, а колко са хората, които ще си изтеглят и инсталират бетата на 1.0, само за да видят развитието. След като в началото нещата се пускаха веднага, сега явно акцентът е върху бизнес-плана на платените инсталации. Лошо няма, но както беше казал чичко Реймъндс, “Release Early, Release Often”.

“Бързи” днес са Friendika. Преди няколко месеца не можеше да се ползва почти за нищо, днес по функционалност отдавна е изпреварило Diaspora. Само да се беше завъртял там някой дизайнер да изшлайфа интерфейса. Друго предимство на Friendika е, че е на PHP и всеки компютърно грамотен и четящ файлове “readme” може да си го качи на свой хостинг. Още една крачка към идеала за такива услуги – разпределена мрежа от профили, всеки от които е мъничко компактно за инсталиране разширение към личния сайт. Мрежа от “моите данни – при мен си”.

Diaspora спечели парите от дарения, но е на Ruby. А кой знае Ruby? Е, глупав въпрос, но е вярно че 1) Ruby е много по-сложен за инсталиране и поддръжка и 2) масово хостингите, особено евтините и безплатните, са с PHP и без Ruby. За това последното хич не ги виня, де ;)

Иначе всичко това със социалните мрежи си е много скучно. Имам моменти, в които се чудя как има хора, които толкова се впечатляват от такива неща. А не се впечатляват от Wikipedia например – тя също е социална мрежа. Абе бури в чаша вода. ;)

Между другото, Novacut успяха да съберат малко над 25000 долара дарения за разпределения редактор на видео. То и това е социална мрежа – за работа по продукт, като Уикипедия. Ще става все по-интересно. Хм, видеото е стара мечта, а и отдавна искам да си взема dSLR с видео. Може да е добро оправдание да оставя Pentax и да мина на Canon.

Тъкмо писах тия дни за практически неизползваемия XMPP-хостинг на DreamHost и в четеца ми днес пристигнаха следните две публикации: “Control own domain on XMPP service” и “Latest hosted.IM release”. Това са две от големите имена в джабър-света, съответно Tigase (със сравнително новия, но доказал се Java-сървър Tigase, GPLv3) и ProcessOne (компанията зад проекта ejabberd, един от утвърдените проекти, писан на Erlang от един руснак в началото, а днес един от най-разпространените сървъри, GPLv2+).

Не казвам, че моето оплакване има нещо общо с това. Е, поне не повече от общото на пеперудата в Китай с ураганите. Интересното е, че най-накрая някаква разумност пропълзява на повърхността и хората започват да разбират истинските проблеми на тази мрежа. След като няколко години наред всичко беше разпокъсано – ако не толкова между отделните проекти, то със сигурност между кода, програмите и хостинга, употребата. Лоша услуга на това изтрезняване изигра Google (ех, пак ли ще ги плюя заради XMPP – ами да, пак!), защото през GTalk и сървърите на Google можеше да се преодолее това неудобство със собствените домейни, но пък гугълското предложение беше (и си остава) куцо. Един вид – “искате ли баница? а, не ви харесвала със спанак, а? ми умирайте от глад, тогава!”

Не искам да преувеличавам нищо. Може би за повечето от вас всичко това има или малко значение, или направо никакво. Нищо, за мен е важно, че след като намерих платен джабър-хостинг за 1 евро на месец (Hot-Chilli.net), сега вече намирам и съвсем безплатно, “част-от-услугата” на самите разработчици на сървъри решение. На тях нищо не им струва, умрели са те за моето едно евро на месец. Всъщност не – ще се радвам да си го получат под формата на дарение за подпомагане на проектите им за свободен софтуер. Аз ако имам такива домейни към тях, ще са максимум два-три, повечето хора ще хостват само един домейн и само един потребител – такова натоварване е нищожно. Но услугата е огромна и сървърните екипи биха могли да разчитат на голяма благодарност и лоялност на тези потребители.

Едно намигване към администраторите на сървъри – пускането на виртуални хостове не е трудно, описано е и за повечето сървъри има и уеб-панели за такава настройка. Нищо не ви струва – нито повече трафик, нито повече ресурси… нищо. Но потребителите ви получават много ;)

Google и другите големи в бизнеса с уеб-търсенето Yahoo и Microsoft (Live) обявиха официалната си подкрепа за т.нар. “canonical URLs”. Това са такива адреси, които са маркирани за идентичност и позволяват до голяма степен да се намали дублираното съдържание. Да, знам — мъгляво и неточно казано е, но не искам да изпадам в подробности. Основното е, че 1) наистина един от големите проблеми на смисловата свързаност на мрежата е точно дублирането и 2) “големите” си дават вид, че си плюят на ръцете да се справят с този проблем.

Това само по себе си е голяма новина. Дали ще отреже спам-сайтовете с бръснач? Дали ще позволи най-накрая проектите за semantic web да минат в най-лявата бърза лента? Не зная. Даже се съмнявам, защото за такава промяна трябва canonical urls да са наистина масови. Нещо повече, дори да е проблем да ги нямаш в сайта си. Малко съм черноглед, защото това изобщо не е първият технически опит за удържане смисловата цялост на уеб-а. Или на Интернет изобщо, не само на уеб. Например и днес има SPF-записи в пощенските сървъри, но ползват ли се масово? Да, преди време същите тези Google включиха в пощенската си услуга Sender Policy Framework. И какво от това? Спамът си продължава, а е-пощата продължава да е едновременно най-уязвимата и най-ползваната услуга. Хората говорят за прехвърляне на тази комуникация към XMPP от години, но няма резултат, защото в XMPP спамът може да се контролира. А спамът е един от най-маститите интернет-бизнеси, включително и у нас. Нещо повече — в уеб може би това е най-сладкият и гарантиран приход.

Интересното в това е, че клиентът винаги може да премахне спама от полезрението си (поне в достатъчна степен), но продължава да има много пари в цялото това занимание… Всъщност точно тези “големи играчи” нямат голяма полза от спирането на спама. То е като с вирусите и антивирусните програми. Има начини да няма вируси, но каква печалба имат тогава антивирусните фирми? Да казваме директно, че точно те в повечето случаи провокират писането или дори пишат въпросните вируси е в обсега на недоказуемите конспиративни теории. И все пак…

Но може би за пореден път получаваме косвено доказателство, че Google се е превърнал в недосегаем монополист в основния му бизнес, рекламите. Никой не се заблуждава, че Google е услуга за поща или онлайн-календар, да речем. И търсачката, която е най-използваемият им продукт (за някои е и единственият), е в някакъв смисъл само инструмент за генериране на печалби от рекламите.

Въпросното доказателство е въвеждането на две неща — canonical urls и профилираните реклами. Два хода, случили се доста скоро един след друг, които показват, че Google може да си позволи да работи срещу “класическия” спам. Но в името на един нов вид спам, спамът, който може пък и да ни харесва, който може дори да ни е и полезен — таргетираната реклама.

Някой ще каже “и какво от това, нали не сме против рекламите, а само против спам-а”. Всъщност е въпрос на гледна точка. Спам-ът е вид реклама. Вярно, наложил се е като нежелана реклама. А и на практика всичките видове явни реклами, включително целият спам и цялата система с контекстни реклами могат да бъдат спирани, отрязвани и неполучавани от клиента.

Но не е ли малко странно, че за свързаността на масовия уеб се работи най-вече през реклами? След като дублирането на съдържание и спамът са неща, които не могат пряко да попречат на смисъла в уеб, макар и да са тежък удар върху категоризирането, не е ли странно, че точно тези проблеми се атакуват? Много по-ценно за автоматичното категоризиране на съдържанието би било, например, работа по проблема със счупените и изтекли линкове, т.нар. “link rot”. За това работят на практика само archive.org и някои от сайтовете за социални отметки (напр. Furl). Е, там няма толкова парички от реклами, колкото в търсачките. Които винаги се ползват и където лесно се смесва търсено съдържание с платени реклами. Особено ако са “таргетирани” и лека-полека ни се харесват.

Canonical URLs са хубаво нещо иначе. Да видим и дали ще се внедрят достатъчно масово в близките години, че да има ефект и някакъв смисъл от тях.

Всъщност заглавието не е съвсем точно. Но ви привлече вниманието, нали? Е, и с мен стана така, като почетох днес, че Гугъл са наели Codeweavers да подобрят работата на Wine с приложения като Photoshop CS/CS2. Не е точно Photoshop за GNU/Linux, а пригаждане на Wine да го изпълнява. Това било една от програмите, за която потребителите толкова много настоявали, важно било…

Използвам програми за графична обработка. И както използвам и програми за каталогизиране на снимки и зная, че макар и леко лъскавичка отгоре, Google Picasa става само за “между другото”, така смятам, че и този шум “ама искаме фотошоп, щото той нали знаете, че върхът на сладоледа” е напълно безмислен.

Под GNU/Linux или *BSD няма никаква нужда от Photoshop. Който го казва или не ползва такива операционни системи за работа със снимки и графика и говори от страната на опита си с WindBlows, или не обработва снимки и графика, а само казва, че “той шотошопът е най-якият, щото всички така казват”.

GIMP има всичко нужно за работа със снимки и растерна графика, даже включително и до някаква степен с анимация и векторна графика. За по-сериозна работа с вектори програмата е Inkscape, а за анимации — Blender. Три наистина мощни продукта, които при това ги има вече инсталирани в повечето машини, защото са включени във всички по-големи дистрибуции. GIMP с последната си версия направи голяма крачка точно към удобността и ползваемостта. И след продължилото доста версии пренаписване на кода, днешният “модулен” GIMP с всяка следваща версия ще вгражда нови възможности и ще подобрява интерфейса. Само във версия 2.4 подобренията са достатъчни за нормалната всекидневна обработка на любителите фотографи, например.

Много хора се оплакват от решението на интерфейса на GIMP, но това е само защото са свикнали с Photoshop, а не защото при сериозно решаване за работа с GIMP интерфейсът пречи — напротив, помага много и е много по-удобен. В послените версии бяха добавени някои малки неща, особено при работата с инструментите, които улесняват много работата. На мен пък ми е много некомфортно, когато видя отворен Photoshop и смятам интерфейса му за ужасно дървен и неудобен. Но както аз нямам намерение да работя с Фотошоп, така и критиците на Гимп всъщност не се интересуват от работа с него, а само от бърз поглед, смръщване на вежди и отминаване.

С подобрените инструменти, с добавянето на някои нови инструменти, например за избиране на цели обекти, за вземане на цвят отвсякъде, с работата по поддръжката на 16 бита на цветови канал и библиотеката GEGL днес GIMP няма конкуренция в настолните свободни операционни системи. Нещо повече, за втора и малка програма доста хора търсят по-леки и мънички алтернативи, като Krita от пакета KOffice или дори програми за преглед като GQview или EoG, когато става дума за малки промени.

Е, който иска да работи с Фотошоп винаги ще намери причина да го прави. Но не разбирам къде Google видяха тази огромна нужда у потребителите на GNU/Linux да работят с Фотошоп… Такава нужда просто липсва, който много си държи на “шопа” тъй или иначе си ползва уиндоус и една наблъскана в Wine Photoshop CS2-ка няма да се ползва от никого, освен от 2-та процента Windows/Google diehard-фенове, когато по някаква независеща от тях причина изведнъж се озоват пред машина с “линукс”. За кратко, преди да се върнат към своя си ”шоп”.

Разбира се, Google ще направят тази нова версия на Wine и ще пуснат Фотошоп през нея. Както пуснаха и Picasa — доколкото зная, тя масово се използва от уиндоус-потребители и макар да има версия Picasa/Wine за други операционни системи, малко са гугъл-феновете, които я ползват така. Не се сещам за нещо настолно от Google, което да си заслужава ползването в свободните системи, което да е по-добро по някакъв начин от наличните свободни алтернативи. Наскоро се разбра, че даже няма да използват вече XMPP в Android, защото, видите ли, не било нужно да се използва в целия код, а само за дебъгване и не било нужно да е XML, а по-добре да си го напишат двоично и затворено, за да е по-бързо. Изобщо, тия хора имат голям проблем с настолните си програми за не-уиндоус.

Да, щом стигне до нас, потребителите, всичко е въпрос на лични принципи и лични вкусове (и евентуалния компромис между тях, ако е нужен). На мен странното ми е друго — двуличието на Гугъл, когато става дума за свободен софтуер. Използват постоянно такъв за уеб-услугите си, а така и не се стигна до освобождаване на достъпваните през мрежата приложения и вписването им в GPLv3. Днес за това се грижи AGPL (Affero GPL), но нека питаме Google какво мисли за него като лиценз. Като първо да изведем децата от стаята, за да не слушат неприлични думи. Ебен Моглен вече е казвал, че големи компании като Google и Yahoo имат не правното, но осезателното морално задължение към общността на свободния софтуер да връщат повече ресурс към нея и да освобождават кода на уеб-услугите си, в духа на AGPL. Че това няма да стане, особено в обозримо бъдеще, е ясно като бял ден. И без да говоря за предпочитания и симпатии, това не променя горчивия вкус от лицемерниченето на Google пред потребителите на свободен софтуер.

Стив Балмър е крайно нагъл в бизнеса си. Поне така изглежда отстрани, само си представям как стоят нещата всъщност. То в цялата си история Майкрософт са си наглеци, само който не е запознат с ИТ и Интернет отпреди поне няколко години може да не знае това. Ако се чудите защо и откъде накъде Google развяват знамето с “Don’t be evil”, ами най-вече заради такива като Microsoft е. И може би основно заради тях точно, макар да не се казва в прав текст. Много са “нововъведенията” в WindBlows, които бяха в началото на други компании. Те бяха сплашени от гиганта и или изкупени, или осъдени с много пари и пак изкупени и накрая неща като DoubleSpace и други подобни се оказаха “инвенция” и вградени в уиндоса. Опитвам се да се сетя за нещо, което Microsoft са измислили и са успели да наложат и то оцеляло като наистина ценно… и не успявам. А, да, освен едно — да правиш бизнес, като откупуваш други фирми през сплашване и външно обезценяване на акциите със слухове. Или пък направо и буквално крадеш технологии — както са направили още в началото си с графичния интерфейс — после се надяваш да ти се размине и… ти се разминава.

Знаем за тръпката, дето преброди цялата мрежа съвсем наскоро, когато Майкрософт предложиха на Яху да ги откупят. Цената беше привидно даже завишена, защото беше над пазарната за съответния брой акции. Това идва в момент, в който Яху се опитват да стъпят на нова, по-твърда почва за онлайн-услугите си и имат много затруднения. Немалка част от тях точно финансови. И въпреки това от Яху отказват изкушаващото предложение, защото е обидно ниско. И са си прави — от може би година-две се опитват да си възвърнат позицията на една от водещите компании за онлайн-услуги. Купиха Flickr и успяха да не го развалят (което за компания от такъв мащаб, която обикновено е като слон в стъкларница, когато има работа с малки Web2.0 проекти си е много добро постижение). Отвориха голяма част от кода на онлайн-услугите си и например уеб-пощата им, макар да е все още на светлинни години от идеята за удобен и ползваем сайт, все пак става по-добра. Започнаха много проекти за свободен софтуер (YUI Ajax library, Design Patterns library, разбира се Zimbra и т.н.), вярно с много по-малко шум, отколкото има около Google Code, но все пак ги развиват. Купиха също и Del.icio.us и него не успяха да развалят, напротив.

Преди месец се разчу, че Yahoo подготвят масово внедряване на OpenID в сайтовете си. След първоначалната еуфория, че ще разрешат идентификация и автоматично влизане във всичките си услуги от всеки OP (OpenID Provider) се оказа, че не е точно така. И сега на практика заменят “yahoo login”-а със своя автентикация, базирана на OpenID, тоест те стават още един OP. Леко разочарование за неползващите услугата им, но пък така е по-добре за вече регистрираните им потребители… може би. Хора от openid-екипа им са постоянно активни в пощенските списъци на разработчиците на OpenID и дискутират свободно имплементацията на Яху, приемат нови идеи и работят по следващата версия 3.0 на спецификацията. Фенове… ;)

Съвсем наскоро пък, май малко след предложението за изкупуване от Балмър, се подочу, че Yahoo изпробват Jabber/XMPP за услугата си за моментни съобщения. Това е толкова добра новина, че си заслужава отделно писане, но наистина данните в мрежата са малко и засега явно нещата са в съвсем начален стадий на изпробване. Малко преди тях AOL/ICQ “изпуснаха” информация за свой сървър, шлюз между тяхната мрежа и джабер-федерацията. И там нещата са тестови, но явно са в по-напреднал етап. Официално от AOL не отрекоха, че опитват да интегрират мрежата си с XMPP, но явно имат доста принципни трудности в стремежа си да запазят ползваемостта на досегашните си клиенти, а и добрата нагласа на досегашните си потребители.

Каза се наскоро, че тази година ще е определено успешна не само за OpenID, но и за XMPP. Защото дори и Майкрософт да изкупи Яху, това значи, че ще скапе всичките им онлайн-услуги в опита си да ги мигрира към уиндоуски технологии. Съответно MSN ще “глътне” и “сдъвче” услугата за моментни съобщения на Яху (YIM) и при неизбежните проблеми от това голяма част от потребителите ще мигрират към сървъри от джабер-федерацията. Където и без това вече има критична маса, най-малкото заради гугълския GTalk/GMail, който си е джабер, макар и не съвсем пълна и на моменти, в детайлите, недобра имплементация.

А Яху имат не само IM, имат много други услуги, които при евентуално откупуване ще подлежат на миграция към Windows/IIS/MSSQL/MSN и тем подобни. Такава е политиката на големия шарен прозорец — преди време, при изкупуването на уеб-пощата Hotmail за сравнително кратко време успяха да а мигрират от FreeBSD към Windows. Имаха големи технически проблеми при тази миграция, които бяха видими и за които е писано много из мрежата. Но пък нямаха проблеми в скапването й.

Всъщност Майкрософт винаги са стояли много зле на фона на онлайн-услугите. Все опитват да са “онлайн”, даже опитват операционната си система да направят “онлайн”, ама или все не става, или никой не им ползва тая “онлайн-ност”. И самите те явно го разбират, но няма как да се спрат — в опита си да откупят Яху си личи надеждата да си оправят уеб-престижа. Но няма начин това да стане, най-много да съсипят поредната компания. Е, този път захапват наистина голяма и известна компания и то след дълги години на “добро поведение”. Ако не броим лобирането им в Novel и подмолните действия в света на GNU/Linux през Lindows/Linspire, които след един удар по главата с чувал с пари им станаха верна ”маша”.

А Яху явно са “добрите момчета” на деня. Джери Янг е отказал на Стив Балмър. След като получи публична подкрепа от Гугъл. Днес пък Балмър е казал, че един вид “не приема” отказа на Яху и ще продължи да преговаря и да настоява за откупуването. Има два варианта — или да завиши офертата, което е малко вероятно, или да я занижи, за да “накаже” Янг и да ползва Яху “за назидание” на бъдещите изкупувани фирми. И все пак с всички тия нови технологии (OpenID, XMPP), с проектите си за свободен софтуер и с публичната подкрепа на Гугъл едва ли Яху чак ще се стреснат. Имат и подкрепата и здравия интерес на доста хора в Интернет вече, особено след този отказ на предложението.

А, да — има и трети вариант, който е доста вероятен — Майкрософт да започнат активно тайно лобиране сред акционерите на Яху. По типичния им маниер — “дръж тая бала с пари, я кажи сега за кого ще гласуваш”. Надявам се това да не успее. ИТ-бизнесът вече не е това, което беше през 80-те и 90-те, днес има много по-силна пряка публицистика, има много повече информация за фирмените стратегии, “изтекла” в Интернет, има много по-голямо влияние на онлайн-престижа. Нещо, което Яху не успяваха да поддържат добре, но в което напоследък влагат правилните усилия. И нещо, което Майкрософт никога не са имали.

Като казвам, че Yahoo! са добрите момчета на деня, зад това стои голямото “но” на техните многобройни издънки с издаването на лични данни на потребители на властите и с цензурата, която допуснаха, например миналата година във Flickr. Да кажем, че не че са чак “добри момчета”, просто напоследък се държат по-добре. ;)