Arcane Lore

Тъкмо писах тия дни за практически неизползваемия XMPP-хостинг на DreamHost и в четеца ми днес пристигнаха следните две публикации: “Control own domain on XMPP service” и “Latest hosted.IM release”. Това са две от големите имена в джабър-света, съответно Tigase (със сравнително новия, но доказал се Java-сървър Tigase, GPLv3) и ProcessOne (компанията зад проекта ejabberd, един от утвърдените проекти, писан на Erlang от един руснак в началото, а днес един от най-разпространените сървъри, GPLv2+).

Не казвам, че моето оплакване има нещо общо с това. Е, поне не повече от общото на пеперудата в Китай с ураганите. Интересното е, че най-накрая някаква разумност пропълзява на повърхността и хората започват да разбират истинските проблеми на тази мрежа. След като няколко години наред всичко беше разпокъсано – ако не толкова между отделните проекти, то със сигурност между кода, програмите и хостинга, употребата. Лоша услуга на това изтрезняване изигра Google (ех, пак ли ще ги плюя заради XMPP – ами да, пак!), защото през GTalk и сървърите на Google можеше да се преодолее това неудобство със собствените домейни, но пък гугълското предложение беше (и си остава) куцо. Един вид – “искате ли баница? а, не ви харесвала със спанак, а? ми умирайте от глад, тогава!”

Не искам да преувеличавам нищо. Може би за повечето от вас всичко това има или малко значение, или направо никакво. Нищо, за мен е важно, че след като намерих платен джабър-хостинг за 1 евро на месец (Hot-Chilli.net), сега вече намирам и съвсем безплатно, “част-от-услугата” на самите разработчици на сървъри решение. На тях нищо не им струва, умрели са те за моето едно евро на месец. Всъщност не – ще се радвам да си го получат под формата на дарение за подпомагане на проектите им за свободен софтуер. Аз ако имам такива домейни към тях, ще са максимум два-три, повечето хора ще хостват само един домейн и само един потребител – такова натоварване е нищожно. Но услугата е огромна и сървърните екипи биха могли да разчитат на голяма благодарност и лоялност на тези потребители.

Едно намигване към администраторите на сървъри – пускането на виртуални хостове не е трудно, описано е и за повечето сървъри има и уеб-панели за такава настройка. Нищо не ви струва – нито повече трафик, нито повече ресурси… нищо. Но потребителите ви получават много ;)

XMPP-услугата на DreamHost е под всякаква критика. Те са едни от малкото доставчици на хостинг, които поне знаят за Jabber/XMPP и предлагат много удобното електронната ти поща и месинджърът ти да имат един и същи адрес. Всичко е супер на хартия, обаче реализацията е ужасна. Сървърът им е стар, не поддържа почти нищо освен основното и все има проблеми (като самите DH). Да, може да се настрои XMPP-трафикът към съответни домейн да се насочва не към въпросното мижаво сървърче, а към простотията на Google за XMPP. Към приложенията на Гугъл, с включено към тях Jabber/GTalk – да бе, може да звучи приятно за някои, но аз не ща.

Да не говорим, че има огромни проблеми в комуникацията между собствения XMPP-сървър на DreamHost и тия GTalk за домейни на Гугъл. Което е абсурдно, помислете само – имаме двама човека, които и двамата са клиенти на DreamHost и двамата искат да ползват джабър към домейните си. Обаче клиент1 избира вътрешната услуга на доставчика, а клиент2 делегира джабъра си на Гугъл (добавят се записи в DNS-а и всичко джабърско се пренасочва към GTalk, без външен човек много-много да разбира.

Обаче накрая клиент1 и клиент2 не могат да си говорят помежду си, защото заради калпавото, мързеливото или “неприоритетното” управление на XMPP-услугата и в двете компании се оказва, че клиент1 и клиент2 даже не могат да си разменят записвания (оторизации). Или ако с триста зора най-накрая успеят, то е едностранно и пак не върши работа.

Лека-полека през последната година - година и половина този проблем като зараза се разпространи и върху jabber.org. Развалиха най-известния сървър, сложиха му някакъв несвободен софтуер (дето уж бил “по-добър” от ejabberd – по-добър, чушки) и не стига, че постоянно пада, ами и започна да се държи като ощипана мома, тъй де, Google, и да не приема записвания от всички сървъри. Не зная дали е заради черни списъци, дали е заради проблеми в рутирането между мрежите на компаниите… но няма значение – важното е, че съсипаха jabber.org.

Имаше момент(и), когато DreamHost не виждаше GTalk и Jabber.org, после “изолираният” беше Jabber.org… абе всякакви пермутации. И взе да ми писва. Защото бях прехвърлил всичките си контакти към моя си домейн. Наложи ми се да “върна” записвания към тези неработещи сървъри към акаунтите ми в jabber.org и gtalk. Защото поне когато са “локални”, връзката си работеше.. то оставаше и да е другояче…

И идеята на всичко се разсипва. Уж имам джабър към домейна си, но не мога да го ползвам. А защото повечето от контактите ми са вече там (и част от тях си работят), не мога и да се върна. И трябва да влизам едновременно в няколко сметки, за да имам връзка с контактите си. Всичко това – като оставим настрана няколкото човека, които упорито отказват да излязат от любимото им ICQ и за които пускам даже отделен клиент.

Е, това вече не се търпи. И защото държа на това пощата и джабърът да са ми с един и същи адрес, от днес започвам да търся начин. Истински, а не измислен с измислените DreamHost. Те за уеб са евтини и стават, но за джабър не стават, колкото и евтини да са.

Изискването ми е да е стабилна и препоръчвана услуга, от която да мога да изисквам и на която да мога да разчитам. Което значи да е комерсиална, защото само парите дават такава стабилност в мрежата. И значи да е с добро име, или поне да не е (и) с лошо (като DreamHost).

Засега има два варианта – или да тегля една майна на целия DH и да се изнеса в нещо като Linode, или да отложа местенето на уеб за по-добри дни, а да преместя само джабър. Първият вариант е най-добър, но ми е скъпо – 20 долара на месец за най-ниския план ми е неоправдано много, колкото и добра да е услугата. Така че това – евентуално по-нататък.

Вторият вариант е примамлив, например Hot-Chilli звучи прекрасно. Разгледах сървъра им, има всичко каквото искам, даже и много неща, които не ми трябват (всякакви транспорти към услуги, които никога няма да ползвам, като Facebook и GaduGadu, MySpace и подобни).

Цената от 1 евро на месец не е висока за такава подробна услуга. Минавам на етап събиране на оценка за jabber.hot-chilli.net и после ще преценя. Сто на сто ще е по-добре от DreamHost, единственият минус ще е, че услугите ще са ми разхвърляни между различни компании, а това никога не ми е харесвало. Но какво пък.

А междувременно най-вероятно няма да съм достъпен в джабър, поне известно време. Тоест колкото време им отнеме на DH да се “занимаят” с проблема ми. Но който иска да ме намери, поне е лесно – пощата ми е като джабъра ;)

Днес си говорихме със zbrox по джабер за сайтовете за снимки. Не, не българските измислени - нито двата псевдо-художествени, нито другите, дето работят като фото-хостинги с реклами. За сайтове от ранга на Zooomr, Flickr и 23hq ставаше дума. Миналата година заедно преведохме 23, за което бяхме “повишени” в про-акаунт. Ваучърите изтекоха и настана време да се решава дали да остава човек с базовия 23hq, дали да надстройва акаунта си или просто да се махне в друг сайт.

23hq бяха дръпнали доста бързо напред, миналата година по това време въвеждаха честичко по някоя и друга новост, а и е приятно да си мъничка част от новосформираща се общност. Сега 23 има проблеми, надявам се да са временни. Нови възможности не са представяни през последните месеци, работният сайт, на който са и черновите на преводите или спира, или работи много бавно. Доста от станалите нормални за Flickr неща липсват - макар това да не е чак беда, защото Flickr е претоварен с линкчета и бутончета и понякога това може да пречи.

Все пак в 23hq има бързо завихряща се българска общност. С наистина хубави снимки и идейни фотогрупи. Това поне ще ме задържа в сайта. :)

Покрай тези сравнения между 23hq и Flickr се сетих за друг сайт, който миналата година беше във всеки втори фотографски блог - Zooomr. Проект на 18 годишния Кристофър Тейт, това беше спряганият за заместник на Flickr сайт от ново поколение - с нови технологии и с ново отношение към потребителя.

Наистина Zooomr тръгна бомбастично, особено с версия 2. Но за вкуса ми беше прекалено бавен сайт - може би заради всякаквите интеграции с карти, места, хора, други сайтове…

Това, което днес ме впечатли, след като няколко месеца не бях посещавал профила си в Zooomr е очакваната нова версия 3 (Zooomr Mark III). В момента сайтът е спрян заради миграцията към новата версия. Нещо което също ме впечатли - всъщност спрян е само интерфейсът на профилите, иначе самите снимки са достъпни. Тоест ако сте избложили нещо със снимки от Зуумър, тези снимки ще са си достъпни и статиите ви няма да пострадат. Едно на нула.

К-Тейт пише, че в новата версия има общо 250 нови функционалности и подобрения. Е, сигурно не са всички чисто нови супер-дупер лъскави бутончета, но все пак явно момчето, което е и собственик и основател на компанията зад Зуумър си върши работата. Две на нула.

Заявена е и крачка към продуктовата фотография. В новата версия ще може снимките да се продават, като потребителят ще получава 90% от печалбите. Нямам идея под каква форма ще е продаването, дали ще е с пълните права или за конкретна употреба (royalty-free), дали ще има раздел в сайта за лесно откриване на снимки, кои системи за разплащане ще се поддържат. Но на фона на отдавна работещите сайтове за продажби на продуктови снимки това си е като удар с глава в стената. Явно главата трябва да е желязна. Три на нула.

Без ограничения. Да, странно звучи, но Zooomr Mark III е заявен като сайт без ограничения на потребителските профили. Нито върху броя, нито върху размера на снимките. За всички потребители. K-Tate пише в блога на сайта “we believe in you guys”. Е, сигурно поне в началото ще има изгърмели дискове, счупени raid-масиви и надхвърлени сметки за трафик. Но все пак… Четири на нула.

Преди време, може би миналата година - когато гръмна шумът около Zooomr, имаше един малък скандал между Зуумър и Фликър. Кристофър се обадил на Flickr с молба да му дадат достъп за новия сайт до комерсиалното API на Flickr. Идеята зад всичко това е, че Фликър “печелят точки” с казването си, че отделните им потребители запазват пълните си права и възможност за промяна върху снимките си. Логично това означава, че ако някой иска да си копира снимките от Фликър в друг сайт, например Зуумър, не би трябвало да има проблем - защото Фликър са обещали тържествено на потребителя, че той е най-важен и че снимките му са си негови.

Какво отговаря основателят на Фликър Стюард Бътърфийлд - отказва категорично. “We choose not to support use of the API for sites that are a straight alternative to Flickr.” Ще кажете - правилно, пазарно, мениджърско, принципно. Не точно - по-скоро е като гугълското извъртане. “Ние сме добри”, ама всичко “става както ние решим”. Къде е потребителят, къде са неговите права над снимките? Ако има хиляди снимки в профила си, това значи ли че трябва да ги източва и да ги качва на другия сайт на ръка? Това API е точно за автоматизиране на такива действия. Да е забранено за ползване от конкурентни сайтове на практика означава да е забранено по принцип. За кои е разрешено - за сайтове за продажба на кебапчета ли? Нелогично…

Та за новата версия на Zooomr е обявен и публичен API. Независимо дали е за разработка на приложения за работа със сайта, за работа с друг подобен сайт или за прехвърляне. Това повече прилича на принципно и правилно май. Някой брои ли… пет на нула? :)

Днес ми се наложи да се позанимая със системата на сайта. Все си казвам, че имам дизайн за изчистване и украсяване, а пък то какво стана. Новият ми хостинг и той се издъни - ICN.bg са по-добри за мен в момента единствено защото са евтини. Точно сега не искам да си позволявам излишни разходи, затова се преместих в началото на годината. Мога да кажа, че лично аз не съм доволен от услугата, но все пак като се сравнят цените, за парите си е достатъчно добро нещо. Нищо повече, нищо особено, на моменти ужасно дразнещо, неудобно и тясно, но пък евтино. Опитвам се да “задържам” сайта си на този хостинг.

Като казвам “тясно” нямам предвид дисковото пространство или трафика - вече е нормално да не се стяга такава примка около врата на клиента. Говоря за това, че ограниченията за ползваните системни ресурси са прекалено ниски. От няколко дни забелязвам, например, че привечер се спира достъпът до SQL-услугата заради превишаване броя на едновременните връзки. Много е досадно изведнъж сайтът ти да изчезне съвсем заради превишаване границите на тъпите “споделени хостинги”.

Предполагам, че многото връзки са дошли от спам. Но е възможно и доста читатели да е имало точно тогава. И двете неща са нормални. It comes with the territory.

Уцелих момент, когато пуснаха сайта и влязох да го превключа в режим на поддръжка. Докато попрегледами настроя някои неща. В сайта остават всички активни раздели - дневник, фотодневник, галерии със снимки, уики-страници, библиографски данни. Между другото, можете да добавяте в библиографията, като си регистрирате профил. Също с профил можете да пишете в уики-раздела, но за това ми напишете какво ще превеждате и т.н. - може през формата за контакт.

Това, което засега временно е спряно, са trackbacks. През цялото време съм получил само три свързвания. Възможно е да не са работили правилно, а може и просто никой да не ме е свързвал - и в двата случая вярвам, че няма да ни липсват много.

Новото нещо пък е текстово captcha за коментарите. Не съм привърженик изобщо на картинките с текст - не са удобни за незрящите, а и много загрозяват изгледа и затрудняват работата със сайта. Текстовото поле ще поспре поне част от спам-а още преди входа. Akismet и локален филтър се грижат за пресяване след въвеждането, но имаше нужда от нещо за намаляване на шума в началото.

Средствата на израза

Понякога ми липсва нещо в стила на писане. Не говоря за темите — всеки бложи за различни неща. Имам предвид хм… “изразните средства”. Понякога съм в настроение за “кратки”-те на Пейо, или пък искам да пускам само снимки, в moblog-стил като Еленко. Някога ми се ще да си закрия коментарите като Каладан, друг път се радвам на всеки следващ коментар. Понякога ми се ще и да пиша за малко по-популярни теми, но тази мания минава лесно. Знам, че мога — важното е да преценя кога и кое си заслужава описването. Виж, начинът на писане е друго нещо.

Некачествени блог-хостинги

Мине се не мине и ми кипва от манията по evil хостинги — я blogspot, я livejournal, понякога и базираните на WP са досадни, ама пак са по-добри. Blogspot и LiveJournal ги тресе манията да са “сам сами на света” — същата мания, с която Windows на вълни заразява света. Вярно, LJ е със свободен изходен код. Но като услуга ме карат да изтръпвам и двете. Особено Blogspot/Blogger — всеки път те карат да се чувстваш все едно си на прага на божествено откровение. Поредното доказателство, че колкото и да си зле, нищо не може да те оправи — дори и Google да те купи.

Нищо против текстовете на потребителите — има ценни блогове навсякъде.

Планети и лицензи

Може да не е истински легален проблем агрегирането на съдържание без освободени права за копиране. Може. Но за мен по-важно е не наличието на планети — всеки може да си събере адреси и да си чете статиите в свой си агрегатор. Има цял куп настолни и уеб-базирани. Ако изобщо ще си говорим за авторски права, важното в Интернет е те да не копират схемата от издателския бизнес и конвенционалните медии. Това значи свободни лицензи и отказ от издателски (“авторски”) права в Интернет. (Наскоро Abator въведе в планетата Friends-bg картинки с лицензите както е в “Свободна планета”.)

Не разбирам как някои иначе схватливи хора не разбират нещо толкова просто. Успях да убедя научния си ръководител и комисията в това, а академичното има славата на консервативна среда.

Другото нещо, от което изтръпвам (след гаф от Blogspot) е да видя “всички права запазени” лепнато в сайт. За сайт с фирмено съдържание иди-дойди (макар и там да е тъпо де) — ама в блог какво прави такъв надпис не разбирам.

В тая връзка — едни от най-безумните блог-хостинги са тези, дето объркват на едно място свое си, фирмено съдържание и съдържание от блогера. Разните там нищожни родни хостинги, като blog.bg, glog на dir.bg и подобни. Правиш си значи там блог, в публичната му част отстрани ти цъфват съдържания от други блогове и от самия хостинг и най-отдолу се мъдри умното “всички права запазени” или нещо в духа на “ние не носим отговорност за това съдържание”. Че кои сте вие? Това е личен блог, що си слагате надписите навсякъде?

Явно много са ме възмутили, почти никога не зареждам блогове оттам.

Не стана нито кратко, нито разхвърляно. Останах на първата тема, за блоговете. Да не говорим, че няма нито една снимка. Но пък коментарите си ми стоят — май излъгах за това със спирането им :) Дали да не взема да си дам почивка малко и да пиша разкази…