Tag Archives: HP

Къпана клавиатура

Два дни, покрай другото, отново търсих нов лаптоп, който да замени дългогодишния боец HP 6730s. Ако щете вярвайте, но всеки път, когато трябва да му пиша името на модела, спирам, разтварям повечко капака, който иначе стои попритворен, за да гледам външния монитор, и осветявам с лампа долния десен ъгъл, където ги пише цифричките. Никога не съм можел да запомня номера му, но вече май са четири или пет години, през които ми върши работа.

Причината да съм толкова впечатлен е, че в петък му измих клавиатурата. С много вода, обилно и дълго и със сапун даже. И оцеля! Излезе доста боклук и сега сигурно е по-лек и по-преносим, но два дни съжалявах за тая баня, защото докато изсъхне съвсем, се бях наплашил, че няма да се оправи. През годините тая машинка е видяла толкова много удряне, настъпване и пипане с детски пръсти, толкова много храна беше наблъскана под клавишите – като се започне с мляко и се стигне до кексчета, при това два пъти, с двете деца – че човек направо да се чуди как работи още. И точно заради някакви неща под клавишите много се тормозех напоследък, не работеше добре клавишът “f” (и съответно българското “о”). Пишеш нещо, по някое време виждаш, че има пропуснати “f” или “о” и се връщаш да поправяш. Ако не си изпратил вече написаното. Или ако не е било команда – пак добре, че с липсващо “f” няма толкова опасни “двойници” на командите… Обаче какъв живот е това, дето не можеш да напишеш F-word, без да се връщаш да я редактираш… то като се редактира, вече не е същото… :)

Та разглобих и извадих клавиатурата. Лаптопа съм го разглобявал няколко пъти, веднъж предишното лято го съживих с едно разглобяване – изведнъж спря да работи, а се оказа, че едното от винтчетата на десния бутон на тъчпада е паднало и се е “заварило” между две писти на дъното. Добре, че не е било нещо важно и опасно и като махнах винтчето и го върнах на мястото, всичко се оправи. Даже се оказа, че винтчето никога не е било завинтено докрай на мястото си, било е само поставено в дупката и е чакало да падне и направи беля…

Самото миене на клавиатурата има една психологическа бариера и след това си е обикновено занимание. Нещо като “ех, няма парно и навън е студено, пък трябва веднага да излизам… дали сега да си измия косата, или само да взема душ, пък ще я мия довечера, когато имам време да я подсуша… опа, ей, намокрих я без да искам… е, щом съм я намокрил, айде мия я”. :)

След първото подсушаване заработи идеално. Но вечерта за нищо не ставаше и така на следващия ден и на по-следващия до ранния следобед. Нагрявах я с халогенната спот-лампа, после се сетих да я сложа на мястото й и да пусна машинката да си я грее сама. Това явно подейства и след един ден такова работене една след друга се връщаха групи клавиши. Преди малко всичко беше вече наред, това пиша на същата клавиатура, само забелязвам, че явно още трябва да посъхне, понеже от време на време някои клавиши се объркват, макар и за кратко.

Успях да щракна обратно на мястото му “u”, което Светли беше издърпал като бебе, когато веднъж беше докопал компютъра и си играеше с бутончетата. Бебетата така хващат нещо и дърпат с все сила. Оттогава “u” си ми седеше леко под наклон, даже бях свикнал да се ориентирам по него. Единственото, което не съм оправил още, е леко разкривеният интервал – като се ядосвах, че съм прецакал клавиатурата, пък компютър ми трябва за понеделник, докато я въртях в ръце, започнах да дърпам тук-там и съм изкривил механизма под интервала. Леко, но достатъчно да е неудобно за писане. Резервна клавиатура за моя модел е 37 лева и я има из София, но на мен компютърът ми е за изкарване на пари, не за наливане.

—-

Като гледах за нови, съм отново отчаян от състоянието на тоя пазар. Няма нищо читаво, особено пък читаво за разумни пари. Всичко е или със стари чипсети, очакващо разпродажба, но държащо средна цена, или със слаби процесори, или с гадни екрани – лъскави, широки, всякакви… включително новата мода на пипащите се екрани – вярно, те са по-скъпички, но пак са си простотия.

Едно от най-важните ми неща, освен производителността и екрана, е клавиатурата. Даже може би най-важното. А масово продават компютри с безумни клавиатури. Първо няма достатъчен избор на клавиатури без цифров блок. Не мога да го понасям тоя цифров блок! Бил удобен за въвеждане на числа, ала-бала – ами като ще въвеждате числа, купете си калкулатор! Бил се използвал от счетоводители – че купете на счетоводителя отделен външен цифров блок, има и такива! Но съгласен съм – който иска, нека има избор и нека да може да си купи вариант на лаптопа с цифров блок… но нека и аз имам избор и да мога да си купя без! А то какво – ако е над 14 инча (а понякога и над 13) – задължително с цифров блок. Даже му викат “пълноразмерна клавиатура” – все едно другата, нормалната, е празноразмерна… А-ма-ха! А всъщност малка клавиатура в по-голямото тяло на 15-инчов лаптоп е нещо добро, защото има повече място отстрани и ръцете не стоят на ръба, а отпочиват върху панела отстрани на клавиатурата. И тъчпадът, когато няма цифров блок, е центриран – както спрямо ползваемата част на клавиатурата, така и центриран спрямо екрана, което също е важно.

Но кой от производителите ще ме слуша мене. Все тая.

Бях харесал клавиатурите на новите Asus. Точно каквото ми трябва като клавиши – групирани и раздалечени функционални клавиши и вдясно вертикална редичка home-pgup-pgdn-end, с delete и insert горе в ъгъла. Страхотно! Но с такива клавиатури имат само по-слаби модели и всичко, което е с i3/i5/i7 им е с цифров блок и всичко разбъркано и неудобно. Аз не знам от фабриката ли така си идват или нашенецът внася само “цифрови блокове”, щото е чул за счетоводителите, че са открили компютрите… Така е и с другите марки, даже при тях положението е отчайващо, защото F-овете са цяла редица без групиране.

Бяха ме питали защо толкова искам групирани еф-ове и такова разположение на бутоните вдясно. Да си призная, аз съм hardcore midnight commander user. Ползвам програма за управление на файловете, не за преглеждането им. Не признавам никакви други начини за управление на файлове и на съвсем чиста конзола работя само когато нямам друг избор. Изпитвал съм състрадание към колеги, които са се мъчели на черна конзола и са си мислели, че правилно се ориентират из папките и са вярвали, че това да можеш да напишеш команда дълга два-три реда без да спираш е някакъв вид линукс-геройство… а да ги пишеш такива по цял работен ден е сигурен знак за другите, че си “гуру”. Не се впечатлявам от пренебрежителното отношение на такива хора към моето ползване на mc, защото за мен е важно да имам освен всичко друго и визуална представа за нещата, когато съм в машината. Даже на две места едновременно. А конзола винаги си имам вградена – ctrl+o и съм в конзолата, на правилното място. Функционалните клавиши ги ползвам за това, за mc. Трябва да мога да ги ползвам опипом, а без групиране тая работа не става. Затова не можех да понасям служебния ThinkPad e530 (е, и заради цифровия му блок).

Жалко, че дизайнерите на лаптопи гледат да угодят на счетоводителите и на ползващите “мултимедийни бутони” (справка – изнасянето на преден план на мултимедийните вместо ф-клавишите в thinkpad), вместо да помислят малко за тези, дето прекарваме часове пред клавиатурите. Даже пословичните с удобството си thinkpad-и вече ги правят с безумни клавиатури. Всъщност харесах си един модел – ThinkPad Edge E431 има добра клавиатура – най-накрая отново с групирани F-ове (след като ги бяха слели в редичка при предишните модели) и без цифров блок. Има много спорни моменти, като кликпада и изместените в горния край home и еnd (толкова ли е трудно да изберете едно място за тия клавиши и да ги оставите там? за счетоводителите може да са “рядко ползвани”, но за други са важни). Но Е431 е добра алтернатива. Новите Т-серии са излишно скъпи, а и вече не са толкова добри.

Най-вероятно ще се спра или на Е431, или на някой Asus (а той ще е и по-евтин) с правилна клавиатура и добри характеристики. Ако намеря такъв. Стига да имам пари. Ще взема отсега да пиша на дядо Коледа по въпроса, пък както той реши.

Избиране на лаптоп

Отново съм изкушен от идеята да работя отдалечено (от офиса – иначе близко, тоест вкъщи). Темата е обширна, но не ми е за това думата сега. А и не съм обсъждал възможността с настоящия работодател, така че всичко е само на етап обмисляне. Това, за което искам да пиша, е трудността ми в избор на нова машина. По-конкретно нов лаптоп, макар като гледах Z1 на HP, лекичко да се изкуших и от такъв вариант.

Та избор на лаптоп. Преди всеки да тръгне да предлага “своя отбор”, нека напиша изискванията си.

1) Шаси – да е здраво, без да е прекалено тежко. Повече метал и по-малко пластмаси, но все пак не ща танк. Сегашния ми три и половина годишен HP 6730s издържа геройски издевателствата на Светко и Оги и продължава да работи. Свърши му батерията, олющи му се наполовина черната боя на решетката над високоговорителите, има едва забележими пукнатини отстрани на рамката на екрана и буквата “U” е леко наклонена в резултат на бебешки захват преди време на големия син. Но иначе е в добро здраве за годините си. Има на пазара модели на по-ниски цени, напълнени с джаджи, които ми трябват (firewire например), но са прекалено пластмасови. 6730 също е пластмасов, но вече искам нещо хем малко по-леко (2.3кг е), хем по-здраво.

1а) Изводите за слушалки и микрофон ДА НЕ СА отпред. Толкова ли не можаха при изпробването на лаптопи да разберат, че като са отпред забучени слушалките, това да вземеш лаптопа в леглото след време ги разбива и за нищо не стават. Да не говорим, че стърчат и се забиват в корема. Да, знам, че е дреболия и че не е хубаво да се чете легнал – но е толкова просто да са отстрани, толкова просто…

1б) Да не е с голяма клавиатура – не само че не ползвам цифровата клавиатура отдясно, ами направо много я мразя.

2) Екран – задължително матов и ако може да не е TN. Първото вече е възможно, гледам че днес половината модели са матови. Когато взимах моя, масово слагаха лъскави екрани и трябваше да се примиря. Второто е по-трудно – има IPS матрици, но струват майка си и баща си, а на мен не ми се дават грешни пари за нещо, което все пак част от времето ще ползвам с настолния си EIZO, който е с PVA матрица и от който съм предоволен.

3) Компоненти – да може да се надстройва. Да има лесен достъп за лесна подмяна на диск, процесор, памет (и каквото може и има друго). Ако има CD-устройство, да е с multibay – да може да се маха и на негово място да се слага друг диск, SSD или втора батерия. На HP6730 също може да се вади сиди-то, но не е достатъчно. На много им се вади, но няма стандартен модул за слагане на различно устройство. За HP6730 има модули на трети производители, с които може на мястото на CD на се сложи твърд диск или SSD. Но не и втора батерия например – просто са “aftermarket хакове“. Ако така и така ще си взимам нова машина, искам да е с multibay – тъй де, като ще е гарга, да е тлъста.

4) Изход за гнездо – т.нар. “docking connector”. Почти всички големи производители предлагат гнезда, но не и в ниския си по-евтин клас. В момента DELL имат докинг на серията Latitude e5420, която отговаря на почти всичките ми други изисквания…

Но лошото при е5420 е, че 1) не се предлага официално от DELL без Windows (да, нашенците внасят конфигурации с FreeDOS и т.н., но аз искам да пише на сайта на производителя и да е официално, а не да правя с лаптопа си лека опосредствана реклама на Microsoft) и 2) няма истински multibay. Смяната на дисковото устройство е решена като при моя HP6730s – има модули, но на външни фирми и само за втори диск, тоест пак хак. Истинският multibay в Latitude е оставен за по-големия брат e6420, който си е много готин, но цената отива към два бона, а на мен не ми се дават пари ей-така.

5) Да е без Windows – за това вече споменах току-що. Единствената фирма, която откривам да промотира официално конфигурации без инсталиран и закупен Windows е отново HP. Преди време DELL имаха една кампания с Ubuntu и още им стои страницата в сайта, но се предлагат само два модела май и то са някакви орязани и неподходящи. Сега има новина, че DELL щели пак да започнат да опитват с Ubuntu, но става дума за инсталиран Ubuntu Precise Pangolin 12.04 LTS на DELL XPS13, което е… ултрабук.

Сега… мили DELL, след като години наред продавате необявени официално на страниците ви лаптопи без инсталиран Windows, не мислите ли, че е крайно време вместо да се заигравате с ултрабуци (дето кой знае колко човека изобщо ще се излъжат да купят), просто да сложите една графа “No OS installed” в ценовата си листа? Сигурно XPS13, както и всички тия ултратънки и ултралеки ултрабуци, са много хубави машинки, но специално за мен това са излишни пари. За които дори не получавам Firewire (IEEE 1394), който ми е нужен за видео и евентуално някой ден аудио.

6) Firewire – както казах, да има порт. Мога и сега да сложа на моя една ExpressCard с firewire за 20-30 лева. Но аз този слот за карти ако изобщо някой ден го ползвам, ще е именно за firewire карта. За нищо друго не ми трябва – даже не искам в нов лаптоп изобщо да има ExpressCard, PCMCIA и др. под. Вместо слот, нека просто машинката си има firewire – и готово. Лошото е, че май всички модели с firewire производителите ги водят “бизнес клас” и кой знае защо са решили, че на “бизнесмените” задължително им трябва и разширителен слот… Абе лудница…

—-

Разумните варианти досега:

DELL Latitude e5420
+ има гнездо (docking), firewire, матов екран, корпусът е отчасти метален, даже изходът за монитор е с резба за завинтване(!), слушалките са отстрани, клавиатурата е ОК, има варианти с Core i5 на не много високи цени, а с i3 – с повече екстри, има подсветка на клавиатурата (макар да е само за латинските букви, а и кой знае дали ще я ползвам).
– няма истински multibay, няма официално версия без купуване Windows.

DELL Latitude e6420
+ всичко от e5420, с допълнително по-готина клавиатура с втори ред бутони и тракпойнт, истински multibay и още по-здрав корпус.
– по-скъп от e5420

HP ProBook 6360b
+ гнездо, firewire, матов екран, слушалки отстрани, тракпойнт, по-лек (под 2кг), официално вариант без Windows (като всички HP-та)
– няма истински multibay (не съм сигурен), леко по-скъп от DELL-а, по-малък екран 13 инча срещу 14 на Латитюда, само с два допълнителни бутона (без среден, а него доста го ползвам)

HP ProBook 6460b
+ всичко от 6360b, с по-голям екран (14 инча)
– малко по-тежък от 6360b, пак само два бутона и все пак по-скъп от 6360b

Признавам, не съм много добре ориентиран в гамата на HP. Имат много модели и търсенето с комбинирани изисквания, като моите, си е трудно. Ако намеря еднакви, признавам си че бих предпочел HP-то заради официалната продажба без Windows и заради представителството и сервиза в CNsys, с които имам пряк опит и на които бих се доверил.

Като граници на цените – знам, че под 1000лв. не може да се намери нещо с горните изисквания, затова някъде около 1000 и нещо смятам за разумно. Ако е съвсем, съвсем подходяща машина, допадне ми по критериите и има вероятност да издържи години напред, около 1500 също е разумна цена. Знам, че на цени от 2000лв. се намират такива лаптопи, но за мен това вече са пари, които не бих отделил. Имам безброй други приоритети и дори да е покупка на изплащане (каквато най-вероятно ще е), разумното за мен е 1000-1500, и то колкото може по-евтино.

Машинката ще се ползва основно за четене и писане (за уеб и за код), така че бързи и мощни неща не ме касаят. Даже по-скоро обратното, бих underclock-нал, ако има начин. Това значи и че не ми е чак спешно, затова и не бих се хвърлил на “скъпото на деня”. Но не искам и машина втора ръка (знам, че има тук-там добри попадения и при тях).

—-

Та ако някой има мнение или препоръка, ще се радвам да сподели. ;)

1456

Колкото повече си търся лаптоп, толкова повече варианти отхвърлям. Затова реших да се поспра. Моделите, които засега обмислям, са Acer Extensa 5220 и Acer Extensa 5630. Първият е с едноядрен Celeron, но си има всичко, а вторият е с Core Duo, но пък някои неща няма. Евтини решения са, но много добри за такива. Другото е нещо от P-серията на HP (6910p или мъникът 2510p), но са по-скъпички. Дилема.