Arcane Lore

Няма да убеждавам никого, не искам и обратна реакция. Дълго време нарочно не пишех нищо, докато валеше цялата агитационна помия наоколо, даже и из блоговете. Искам само да призова всеки да наложи сам на себе си искреното си разбиране и ако е бил решил да не гласува, наистина да остане вкъщи, да иде за риба или да си пусне филм.

Ако няма да гласувате — не гласувайте! И не позволявайте да ви карат да се срамувате от това.

Защото не търговията с гласове е неморална и срамна, срамно е празното агитиране, което малко или повече заразява всеки от нас вече седмици наред. Било “важно”, било “дълг”, сега бил шансът, който не гласувал нямал право да се оплаква… абе я…!

Тези дни Юнуз ме пита наживо дали ще гласувам и изведнъж нещо ми прещрака. Както говорехме по нашенски си сериозно за политика, култура, социални нагласи и подобни, в един момент като че ли ме удари мокър парцал. Дали ще гласувам? Ами въпреки всичко, точно в последните седмици и особено дни бях започнал да се чудя дали наистина не е добре да взема да ида да гласувам. Сякаш някакъв глас ми нашепваше постоянно какво да мисля и лека-полека и неусетно ми промиваше мозъка. Да, гласът на предизборната агитация, майсторски смазан с инструментите на медийната пропаганда. Какво се беше случило — спрях да пиша (и) заради всеобщата шумотевица наоколо, но без писането нямах гласа си, истинския си глас, не този, дето се “пуска”. На този фон с досада изчаквах да минат рекламните клипове на партиите и предизборните диспути в очакване на някое смешно филмче или детски сериал за бебо. Усетих се, че изведнъж знам кои са хората, кои са партиите, даже разбрах резултатите от евроизборите… В началото се дразнех и забелязвах противоречия и неточности, но после като че ли преминах в режим “избор” и всички станаха просто неща, от които трябва да избера едно… ”Трябва”…

Затова ако ще гласувате заради кампанията — моля ви, недейте! Не гласувайте, ако е нямало да гласувате преди клиповете, преди концертите, преди плакатите и балоните, преди обещанията и скандалите, преди доганизацията, преди янеянев, преди “костов го направи”, изобщо преди цялата тая помия! Която щеше да бъде увлекателна, ако беше събрана в час и половина политически екшън, но наживо си е тегава и тъпа.

——

Някои приятели ще гласуват и не искам да ги обидя. Нямам нищо против искрената позиция в защита на партия и политик — напротив, възхищавам се на всичко искрено. Това, за което искам да кажа, няма общо с личното и искреното. Става дума за заразното лицемерие. Когато си в него, можеш дори и да си искрен… лицемерно. И това е отвратително. Отвратително е политическото да е само по избори. И да се разпознава по кампанийността си.

Изобщо българското политическо мислене е много ограничено и преди избори това става видимо и много ясно отчетливо. Когато кастата на политиците и верните им зомбирани фенове влизат в нов цикъл на манийност. Зная, че точно тези (а всъщност и предните) общи парламентарни избори се подготвят под призива народът да разкара от властта комунистите и политическата пирамида на Доган. Много е лесно в тази схема всеки, който призовава към негласуване веднага да бъде посочен с пръст и обвинен в негласна подкрепа на комунистите и Доган. Лесно е, но не е правилно. Не съм комунист и не искам да ме управляват лидери-диктатори. От това не следва автоматично, че трябва да гласувам.

——

Троян е жив, но спокоен град, някак бавен и без-стресов. Но тъкмо дойдохме тук и се започна — всяка вечер концерти, всеки ден листовки на площада, всеки пазарен ден глашатаи на пазара, всяко второ кафене — щаб. Малко много ми дойде. Може би в тарапаната на София не съм забелязвал тия неща, не знам. Може и наистина точно преди тия избори натягането да е било по-силно. Но е гадно, откъдето и да го погледнеш.

Разпънали палатки, в които цял ден киснат ученици и раздават листовки ли, знам ли. Момичета в ранния тийн, с видима възраст под тази за гласуване, облечени в съответните на партията тениски и чантички през рамо, та да им се открояват от презрамката гърдите. Момчета с наръчи листовки и заразяващ ентусиазъм, подаващи с усмивка и кимане с глава на минувачите поредната “истина”. Чичковци на оживен тротоар с широкополи шапки и потни ризи, размятащи някакви позиви с изкрещяване “Волен Сидеров, госине, ето да спрем доганизацята, за България!” Чак ме наплю един такъв. Кафенета, облепени с плакати. Преди знаех, че почти всяко заведение или магазин в София беше задължително с плакат или календар с бате Бойко — беше нещо като част от града. Винаги съм се чудел как е успял да плати или изнуди чак всичките заведения и магазинчета да му лепнат грозната мутра. И сега плъзнаха плакатите. Едно кафене в центъра — направо “щаб на РЗС”. Не можеш да разбереш работи ли, не работи ли… Цялото в плакати, Яне мета лапа отвсякъде — да те е страх да влезеш, че и кафе да ти се отпие. Някакъв чичка седнал в кафене до баничарницата с компания и току се провикне яко “Сини!” и се хилят нещо. Голям купон, няма що. Май съм го виждал въпросния в някой от дебатите по телевизията, явно е нова (но стара) синя надежда.

Площадът е пълен с балони на “Лидер” и “Синята коалиция”. Там са, защото там майките водят децата си — там щъкат цял ден от най-малките в количките, през едва проходилите, до по-големите, които на велосипедите си обикалят пешеходната зона и се радват на ваканцията. Балоните бяха за децата, разбира се. Нарочно ги раздават там, за да ги видят децата и да няма как да не ги вземеш. И децата си играят с тях. Защото са балончета. И вие сте се радвали на балони като бебета, какво се правите. Даже вкъщи сега си имаме два балона на “Лидер” и малкият им се радва. Такива са се паднали. Не знае, че са политическа агитация, даже не знае какво е политика, но им се радва, защото са балончета. А той обича балончетата.

Минавам наблизо и плъзват някакви хлапета. “Видима възраст”, както казват другарите милиционери, към 6-7 години. Първолаци. Носят някакви неща и претичват между хората. В последния момент учуден виждам как едно момиченце ми бута в ръцете брошура на “Лидер” и ми рецитира “Ето, господине, заповядайте на нашия концерт, да подкрепите нашите кандидати за…” И в тоя момент аз с ококорени очи вдигам длан към нея, подобно на Яне Янев и отминавам. Стреснат, трогнат… разочарован.

Поне децата не можахте ли да се стърпите да не намесвате? Или “всичко е позволено”?

За глупостите по телевизията ви прощавам. И без това трябва да се взема в ръце и да престана да гледам телевизия. Агитацията на всяка цена и натиска “гласувайте” към възрастните също е долен номер, но халал да е. Ама тая безсрамната агитация на деца и използването им в кампаниите… Поне малко срама нямате ли?

Утре (вече днес) няма да гласувам.

Не “криза на газта”, а “газ на кризата”. Газ до дупка, само криза да има, треперете! Да, познахте — за телевизия става дума…

Смешни са ми телевизиите с техните превзети истерии. Не, бяха ми смешни доскоро — напоследък се хващам, че им се ядосвам направо. Може би защото гледам телевизия малко повече. Оставяме понякога телевизора включен, защото Светко много се зазяпва по рекламите. Всъщност това беше причината преди време, миналата година — и лека-полека започнахме и ние да гледаме. Разбира се, не изпадаме чак дотам, че да следим тъпите реалити-програми и блудкавите филми, дето ги дават вечер след новините. Спираме се, когато засечем някое смешно сериалче и, за съжаление, когато започнат новините.

Имам какво да кажа и за връзката между рекламите и бебетата, също и няколко “за” и “против” оставянето на бебето пред телевизора, но това е доста по-друга тема.

Говоря за ефирните телевизии. И при кабелните положението е такова, направо е и отчайващо при някои. Ако бяхме си оставили кабелната, щях да избирам нещо от Discovery или подобни. Но-о-о ефирните ни телевизии избиват рибата с динамит! Севтъл пример за видиотен журнализъм.

Поредната “драма” е т.нар. “криза с газта”. Веднага са спретнали и заставки по темата. Ама то не бяха репортажи, то не бяха графики, то не бяха интервюта с всякакви “специалисти”… Човек само трябва да си седи и да гледа как бавно и полека телевизионерите сами си раздухват скандала и накрая всичко става много по-голямо и много по-тревожно, отколкото е. Трепер-р-рет-т-те!

Помните ли “птичия грип”? Е, същата работа. Явно във факултета им ги учат на истерясване. Защото поне на правоговор и правопис определено не ги учат.

Онзи ден гледах как колежката ми от долния курс във “Философия” и днес вече станала водеща на централните новини на БТВ Вики Петрова се обади на шефа на диспечерите и го пита “А ще има ли проблем с електропреносната мрежа?”. Човекът сто пъти обясни, че няма никакви грижи за тока и че мрежата е изчислена за много по-големи натоварвания, а тя пак “ама преносната мрежа нали е остаряла, ще издържи ли?”. Той хлъцна и взе да й обяснява, че преносната мрежа издържа в пъти по-големи натоварвания и че ако има проблем, той може да е с разпределителната мрежа и то само в центровете на големите градове. Където кооперациите и жиците са стари, а натоварването е високо заради лошата топлоизолация на старите блокове. Собствено — иде реч за разпадащия се център на София.

Хиляди пъти го дъвкаха това с разликата между преносна и разпределителна мрежа, когато преди време “хит на деня” за телевизиите бяха промените в електроразпределителните фирми. Преносна мрежа — това са електропроводите високо и средно напрежение. Ония големи кули с жици по върховете, дето ги виждате да се катерят по баирите, като пътувате за морето. Разпределителната мрежа е това, което доставя енергията до самите потребители. Едното пренася тока от централите до градовете. А другото го разпределя между хората. Лесно обяснение, ама кой да го помни — я дай по-добре скандалче, скандалче нещо да има…

——

И се започна едно нескончаемо “спестявайте, спестявайте, спестявайте!”. Абе да ви… Аз си спестявам така и така, вие какво си мислите? Че пека агнета на парното и осветявам стаята с котлоните ли? “За бога, братя, не купувайте!” Абе… ай сиктир!

Аз разлика в отоплението от тази “криза” не усещам. Вкъщи се включва само единият радиатор и то на 2 или 3. Всичко друго си е “спестявайте, спестявайте” така или иначе. А дали в най-студените дни на зимата, като тия сегашните, да пускам печка на ток или не — това не може да ми го каже нито нашто Вики, нито оня скандалджия и неориентиран тип Милен Цветков! Ако на бебето ми му е студено, ще си пускам и парно и ток! И няма такива опери “ама то ако не пестите ще ви спрем парното и ще гръмне токът”! Парното не можете да го спрете. Първо на първо съм ви платил сметките и второ това, че вие си имате проблеми с доставките изобщо, ама ИЗОБЩО мен не ме касае! Некадърници! Вие бизнес ли правите или си играете в пясъчник? Да сте си подсигурили доставките.

——

Най-неадекватен, естествено, е любимецът ми Милен Цветков. Ясно ми е, че не трябва да си губя времето да го гледам. Просто ми попадна случайно и то точно по време на въпросната криза. Гледах малко от предаването, но и то ми стига за месеци напред. Всичко протича винаги по една и съща схема — първо се представя или загатва правилната позиция (тази на водещия), след това или се говори по телефона с разни възмутени зрители, дето си нямат друга работа, или се “дискутира” в студиото с гостите. Дискусия е силна дума, защото водещо постоянно е мнението на водещия (хм, то логично — че нали си е “водещ” човекът…). Ако някой изкаже различно мнение, бързо бива осмян и се пристъпя към следващия гост, докато не се стигне до съгласие с водещия и настъпи разбирателство и едно такова приятно вътрешно чувство на удовлетвореност. И така се “въртят” под-въпросите около темата един след друг и се симулира равностоен разговор. Преди си мислех, че Милен Цветков е крайно време да отвори учебниците и да попроучи какво значи “дискусия” и “интервю”, но днес вече не ми пука и за него и направо го прескачам с дистанционното.

Сетих се за един друг път, когато бях мернал това предаване. Темата беше подслушването от службите на журналисти. Всъщност скандалът сред нормалните хора беше, че може да се подслушват всички хора, но журналистите веднага скокнаха за себе си. Не си спомням подробности, но един от гостите беше редакторът на e-Vestnik Иван Бакалов. Та този пич успя да намекне в казването си, че това е нередно откъдето и да го погледнеш. Водещият първо опита да се пошегува заедно с него, после да се пошегува за негова сметка. Накрая взе да му повтаря като папагал първоначалното си казване, че “който няма какво да крие (като мен), значи не трябва да се притеснява, че го слушат — нека си слушат”. Бакалов взе да обяснява с примери прости, че това е нарушаване на свободата и тайната на личния живот, но отсреща се повтори същото. Имаше и други гости — някакви женоря от вестници, пак журналисти. Като се завъртя към тях разговора, веднага се мина на темата “ох, журналистите, ах, журналистите” и патосът за нарушаването на гражданските права много фино заглъхна. Милен Цветков разпали новата насока на разговора, защото му изнасяше, и макар Бакалов да опита на няколко пъти да върне темата, вече беше по-лесно да бъде осмян от водещия. Най-малкото защото “абе вече не говорим за това, бе, Иване-е-е”.

——

Честно, правих си няколко пъти малък експеримент. Сядам пред телевизора да гледам “централните новини”, но опитвам да ги гледам “отстрани”. Тоест все едно че съм чужденец, който за първи, ама съвсем за първи път гледа българска новинарска емисия по телевизията. В мига, в който усетя, че нещо от предаването го приемам за “прието” и безусловно или част от някакво подразбиращо се новинарско статукво, веднага опитвам да го поставя обратно при “новините”. При новите, несигурни неща. За които трябва да ме убедят и информират.

Резултатът? Още по средата на емисията се натрапва засилваща се истеричност. Все едно вземат интервю с антихриста ден преди апокалипсиса.