Tag Archives: interview

Довиждане на CloudSigma

Ще станат два месеца, откакто не съм на работа, а наскоро разбрах, че някои от най-близките ми приятели не знаят. Тези, които съм виждал наживо наскоро, знаят подробности, но сега виждам, че съм се въздържал да го обявявам тук. След като преди време, когато смених постоянния и сигурен договор с OpenCode, за да се впусна в това приключение с много неизвестни, бях писал с много ентусиазъм в блога, сега виждам, че дните са минавали, а аз все съм забравял да кажа на всички, че съм свободен за нови начинания.  Вече не съм служител на CloudSigma и нямам нищо общо с тях. Продължавам да се интересувам от виртуализация, от “клауд” и най-вече от GNU/Linux, но по мой си начин и в мои си разбирания, принципи и срокове. И с мое си отношение към колегите в бранша.

Процесът на напускането ми е и дълъг, и много кратък и подробностите са много и сложни, затова ще ги спестя изцяло – всъщност, особено погледнати от два месеца разстояние, не интересуват никого, дори може би вече и мен. Важното е, че имам свободното време и събирам ентусиазма за нови неща. А след опита ми из фирми, вече знам как трябва да се правят идеите добре… или по-точно знам как не трябва да се правят.

По-интересното е търсенето ми на работа през последната около половин година. В бившата ми работа научиха за едно от интервютата ми, това в StorPool (от самите тях…), но то хич не е от най-интересните неща, които ми се случиха. Нито пък е от най-интересните места за работа, които бях проучвал. Всъщност, като оставим някои софийски баналности за ИТ месторабота като големите НР и някои доста по-малки от тях, всичките ми контакти бяха за работа с преместване в чужбина. Много важен за мен въпрос, затова го споменавам отново и отново, нищо че все нямам окончателен отговор. Още повече, че става дума за дестинации, които харесвам, фирми, които ми допадат (повече или по-малко) и градове, където и аз и Краси искаме някой ден да поживеем. Въпросът е дали това да е с трудността на преместване на четиричленно семейство, работа на смени и в някои от случаите – учене на допълнителен европейски език. А най-голямата ми трудност за решаване е дали да заведа децата си да отраснат в страна, където не се говори български, където не се пътува два часа до баба и не мога уикендите да ги водя из планини, развалини и паметници и да си говорим за история на българите. Или да ги заведем на детски театър, кино или в парка и да разбират всичко, което се говори. Нямам нищо против ученето на езици – и аз знам няколко и имам мерака да уча още – но наречете ме наивен, смятам, че първият, основният език е важен. Както е важно и първото, основното местожителство. Те са неща, към които човек се завръща, свива се и се стопля, неща, от които черпи сили. Не мога да се реша да започна да разхвърлям семейството си из Европа, като започвам кариерата си практически отначало и без гаранции, че ще остана в един и същи град дори.

Та интересните места бяха свързани с Amazon, Facebook и RedHat. Имаше и отворени врати от Google и Spotify, но най-дълго се двоумях за Amazon, а най-много говорих и най-силно се надявах да се получат нещата с RedHat. Причината да не работя за някоя от тези фирми е в мен и липсата на решение да се преместя. С отдалечената позиция нещата все не стигаха докрай – разбирам ги донякъде хората, все пак България не е от най-популярните за такъв вид работене места в света. Типично в мой си стил реших, че и аз не съм достатъчно добър… или достатъчно видимо добър, за да вдъхна доверие за последната стъпка при отдалеченото наемане. Поставих си за цел да подобря тази видимост някой ден. Благодарен съм на контактите ми в RedHat и Fedora от България, Чехия и Канада – повечето от тях няма да прочетат това, но нищо – вярвам, че и те искаха нещата да се получат.

Сега възможностите са пред мен и решението, над което работя е дали да започна нещо свое или да се върна като наемен на свободна практика. Остава и възможността да отида пак в офис, но на първо място е свой проект, след това свободна практика и чак на последно място бих се заровил отново в офис – с всичките му преумори, прегаряния, вътрешни интриги и надлъгвания. С каквито са пълни родните ИТ фирми.

Относно своя фирма – някои казват, че човек е най-добър в това, с което се е занимавал последно. За мен означава да се заема с облачен хостинг или нещо, свързано с него – от програмиране през поддръжка на сървъри на клиенти до хардуерни ровичкания. Но както мразя хардуер, не се виждам как бих се заел с цялостната дейност, особено пък сам.

От друга страна, писането е нещото, което все оставям на заден план и все чакам заплата от “истинска работа”, пък писането на статии “ще почака”. Все повече ми пасва да се завърна и развия писането за свободен софтуер, GNU, дистрибуции, свободен хардуер, DIY, ако щете и всякаквите нови и интересни неща от биохакинг до астрофотография… И все повече си мисля, че ще е много по-полезно, ценно и интересно от поредния “клауд”. Между другото, the cloud is overrated. Ама много. Но никой от бранша няма да ви го каже, преди сами да го разберете. Може би публицистиката по темата е слаба и има прекалено много маркетинг говорене – което ни връща на изходна позиция, писането. Единственият проблем с ИТ публицистиката на български е малката възможност за доход от съдържание на български.

Засега опитвам да се връщам към писането – статии, кратки ръководства, контакти с онлайн издания. И усилено търся отдалечена работа като сисадмин. Ще обмислям и възможността за свой бизнес. Не на последно място, ще работя по довършване и защитаване на текста на Ph.D. дисертацията ми. Интересни времена. Успех и на вас!

Чао, Pownce

В света на микроблогването има трима големи играча. Единият е голям по възраст и право, другите два са малки, но “големи” по това, че си играят с първия, когато многобройните други, заливащи мрежата днес, са били още пред зачатието си. Но вече оригиналните играчи са с един по-малко.

Единият голям е Twitter. А другите “големи” са Pownce и Tumblr. Не броим Jaiku, защото те станаха evil as Google can be преди няколко месеца и потънаха някъде в средата на линка “more” сред услугите на гиганта. Нищо лично против Jaiku, но вече не спадат към оригиналните старт-ъпи, а и откакто си промениха условията и отказах да цъкна “I agree” под тях, автоматично погребаха профила ми. И да става нещо в джайку, за мен вече е като нечутата счупена съчка в гората.

Pownce си заминава на 15-ти този месец. Втора жертва на поглъщане в сектора, но този път не така приятно и безболезнено като това на Jaiku. А поглъщане със сдъвкване. Pownce е купен от SixApart и първата новина на новото ръководство е последна новина за сайта. Не разбрах за колко пари са купени и дали наистина са купени за пари. Из мрежата има къде тъжни, къде иронични коментари, че най-вероятно цената е “100 долара и възможност за работа в SixApart”. Не е много нелогично да е така. Някои се заяждат, че не може Kevin Rose, един от съоснователите на сайта, от всяко нещо да прави Digg. Екипът на Pownce се разпръсва, както се разпръскват и верните му довчера потребители. Част от екипа отива в SixApart на работа, заявяват, че ще работят в отдела, който прави услугата Vox.

Но Vox е нещо толкова различно от типа услуга, която даваше Pownce, че масово потребителите се извръщат с отвращение. Друга голяма част са отвратени и от перспективата да се влеят в ордата на Twitter. За повечето в Pownce Twitter просто “sucks”. Една думичка, но казва всичко — наистина Pownce даваше (ще дава още седмица-две) много по-богата услуга, отколкото постния, еднообразен и праволинеен Twitter. В Pownce не просто се размятаха съобщение за моментното състояние, а цели завършени реплики, всяка със свои коментари (в Twitter “отговорите” са строшени като функционалност още по замисъла си) и най-вече — Pownce беше платформа не само за текст, а и за всякакъв вид медия. Само на прима виста се сещам за Thomas Hawk, един от хората зад друг “старт-ъп с конкуренция”, Zooomr, който поддържаше там микро-фотоблог, отделяйки внимание и на коментарите вътре и на многослойната свързаност с другите потребители…

Но това са подробности, Pownce не е Twitter и Twitter никога няма да го замени, но също така вярно и важно е, че всеки сайт, дори и да дава уникални или качествени услуги и дори да има много потребители, ако тези “много потребители” не са критична за мащабите на сектора, в който работи сайта, всичко рано или късно свършва.

А в точно този сектор Twitter с умелото си набиране на маса потребители още в началото си успя да вдигне летвата високо. Ама много високо. И днес не мога да обясня на човек в разговор защо, аджеба, има хора, дето я ползват тая услуга… но е истина, че много, ама много маймуни се катерят на тоя клон всеки божи ден.

И въпреки че Pownce започва да действа едва няколко месеца след Twitter, в такава силно конкурентна среда явно който първи дръпне, направо печели гонката. Днес има безброй мънички такива сайтове, и за Tumblr и Jaiku почти никой не се сеща много-много.

—-

Нееднократно вече питат Leah Culver дали поне ще пуснат кода на сайта под GPL. Засега няма отговор, а може и SixApart да са точните хора за такъв въпрос. Лично аз не вярвам да го пуснат. Но не е и нужно, защото вече има спецификация OpenMicroBlogging и сайтове с кода на Identi.ca.

—-

Малко страскащо ми звучи. Този тип сайтове смятам, че ги познавам. Системите за състояние имам предвид, не старт-ъпите като сайтове изобщо. Всъщност… нещо повече от “познавам”… но засега — толкова. А пък като гледам как “големите” не си поплюват и откупуват ценни платформи или пък купуват ги и ги закриват, за да не се пречкат… Ми страшничко си е. Но какво пък — най-обикновено море с акули. ;)

Аз не съм бил никога активен в ползването на Pownce, но ми харесваше ентусиазма на хората. Откакто започнаха, почти не успяха да променят нещо, нямаха нови версии, замайващи нови функционалности и т.н., но все пак те по начало си бяха оригинални и богати като услуга.

Ако някой от вас е ползвал Pownce, дано не е разочарован.

И разбира се — всичко това е типичен пример, че не трябва да си доверяваме съдържанието на сайт, който е извън наш контрол. И особено който не е отворен към публикуване на кода си под свободен лиценз или не ни дава възможността за съдържанието си да ползваме свободен лиценз.

—-

Повече по темата в SixApart, TechCrunch, Andy DeSoto, Inquisitr. Аз вече не помня къде го мернах. Обявлението в блога на Pownce не линквам, защото… то май няма много смисъл. ;)

Jabber в Jaiku

Интеграцията на Jabber/XMPP в сайта за микроблогове Jaiku продължава с пълна сила. От вчера вече е пусната масово услугата за уведомяване по джабър за нови бележки от записаните общности и хора. От известно време пък работи джабър бот, който приема нови съобщения и ги засилва към джайко-то ви. С поддръжка на писане както в личното джайко, така и в микродневниците на общности или пък писане на коментари към други бележки. Това не е ново за потребителите на Twitter, но в развитието на Jaiku се забелязва по-систематично търсене на интеграцията с джабър.

Не че ще тръгна да пиша микроблог, сакън. Нищо против идеята, но някак не ми допада. Не може такова нещо да го ползвам като основен дневник, дори и да съм далеч от машината си и да мога да публикувам само през мобилен телефон, да кажем, пак ще искам да пиша в сайта си, а не в някакво такова общо и бъбриво нещо.

Може би джайко мога да ползвам за нещо като линкрол. Нямам тук лесен и бърз начин да публикувам препратки към нещата, които ми правят впечатление. Замислял съм се да си направя, но не съм решил още как да е хем удобно и под ръка, хем да не се пречка излишно. Има по блоговете линкролове, които така зариват съдържанието, че само пречат. И докато реша какво да правя, мога да пуксам препратките през джабър до джайко.

Въпреки че… За какво ми е, като после няма удобно и лесно търсене, а и за да търся нещо, трябва да зареждам сайта там, да се заривам в търсене… Хиляда пъти по-удобно е за хранилище за препратки да се ползват сайтове като DelIcioUs и подобните.

Да, май микроблоговете са просто поредният proof of concept, поне от моята камбанария. А, да — и интересна занимавка, докато още не са ми омръзнали ;) Преди време разкарах всички не-хора (ботове имам предвид) от списъка си в джабър, защо да не поседи там един сега. За разнообразие.

П.П.: Заради моя грешка в синтаксиса на mod_rewrite на уеб-сървъра адресите на всички статии тук пренасочваха към заглавната страница. Опитвах разни оптимизации и макар друг път да не съм бъркал, този път “магията” на mod_rewrite ме подлъга и поне половин ден всичко тук се е държало странно. Извинения на читателите, грешката е поправена. ;)

Jabber в кутия

Съвсем логично плъзна и у нас модата по Twitter/Jaiku/Pownce/whatever. През последната година има такъв шум на запад, както и Orkut беше популярен и интересен преди да влезем и ние. И да видим, че не само не е нищо особено, ами и е “evil”. И заради компанията, която държи вечно личните данни, и заради централизирането и отнемането на контрола върху профилите на отделните потребители. Да, крайно казвам и не, не е без алтернатива. Правилният опит е проектът AppleSeed — но за това друг път.

Всъщност тази туитър-мания ми прилича на една друга — по Skype. Колкото Skype е нестандартен, собственически, несвободен и съответно — във вреда на идеята за свободен Интернет, толкова и туитър-подобните сайтове объркват развитието на правилната технология. Не, не казвам “правилна” в някакъв полу-религиозен фанатичен смисъл — правилна е, защото е публикуван отворен стандарт и има имплементации, които са свободен софтуер. Казано по-просто — достъпна за всички технология. Да, говоря за Jabber/XMPP.

Някой може да каже, че е пробвал еди-кой си джабър-клиент и хич не му е харесал, еди-кой си бутон е бил в еди-какъв си цвят, или пък как нищо не е разбрал, защото не е достатъчно “интуитивен” по отношение на любимия му WindBlows. Странно как jabber е неудобен, а неудобният до побъркване клиент на icq се ползва без притеснение. Мда, някои дори харесват iPhone — вярно, красива джаджа, но нали технологиите трябва да са достъпни. Ами DRM? Ами в icq неизвестният протокол? Дето нямате представа какво става с данните или поне какво би могло да стане?

Това, което разви технологиите така бързо и масово през последния общо век вече е именно достъпността, отвореността им към хората. Всеки може да ползва електроенергия, автомобилите не са запазени за избрани или за армията, електрониката, радиото и телевизията, домашният компютър — на практика всичко около нас днес е продукт на свободни от централен контрол технологии.

Затова има комитети по стандартизация, има съгласуване на местно и международно ниво. Което следва да се прави с оглед развитието на технологията и на нейната достъпност за хората. А не на частен икономически или политически интерес.

Затова има и Интернет. Цялата мрежа, която доста хора днес ползват, “защото я има” и защото “я виж, тука има аванта” съществува, защото изграждащите я технологии са гарантирано достъпни и са описани в стандарти. И не на последно място съществува като съдържание, защото има хора, които полагат някакви усилия да “връщат” ресурс в мрежата. Но и това последното е друга тема, за свободните лицензи за съдържание и за това как някои се тупат в гърдите, че са големи и значими в мрежата, а публикуват със забрани и правят фирми и сайтове, които увеличават съдържанието със запазени права.

Всъщност какво е Twitter? Като махнем конкретните функционалности, какво е принципното му значение в развитието на интернет-идеите? В същността си Twitter или всяка подобна услуга е Jabber-сървър с PubSub. Останалото е уеб-дизайн.

Проблемът не е каква е и дали я има свързаността на тези сайтове с jabber-ботове, а е в това, че крайната имплементация на PubSub се забави доста. Вече поне от две години се знае какво е Publish-Subscribe в XMPP, дори от може би около година има работеща инсталация по подразбиране. Всяка нова версия на най-бързо развиващите се XMPP-сървъри, EJabberd и OpenFire е с включен pubsub.

С две думи PubSub е нещо като огромен класьор. Който можеш да споделяш с други потребители на jabber-федерацията, можеш да защитаваш с шифър, да преместваш, разпределяш и мигрираш. И всяка страница от него има свои си джобове, в които могат да се съдържат всякакви данни — от булеви стойности до големи файлове.

Това е краткото обяснение. Дългото е толкова дълго, че и аз му губя края още в началото. Може би точно това е проблемът и затова PubSub се внедрява толкова бавно. Има толкова визии за използването му, колкото са и разработчиците на XMPP. И всичките са мащабни визии. Ако беше нещо малко или еднозначно, досега да е направено хиляда пъти.

Не е фанатизъм, пак казвам — така работи Интернет, дето всеки ден ползваме. HTTP например е същото, но понеже е внедрен и разпространен доста преди основният финансов интерес да се обърне към мрежата, затова е пощаден от такива недоразумения като Skype и Twitter. Или Orkut и Facebook. Или Microsoft OOXML. Пак казвам — на някои им харесва, удобно и весело им е да ги ползват — радвам се. Но това не е Интернет, какъвто е замислен и какъвто се е развивал толкова време.