Arcane Lore

Разочаровам се от административната машина, задвижваща БАН. Не от колегите там, а от бюрокрацията. Преди да продължа, нека е ясно, че аз и от администрацията на Университета съм разочарован, че даже отвратен. И също, че никога не съм имал някакви големи ахкания пред престижа и масивността на мъглявата ми представа за академията ни. И все пак е неприятно, защото харесвам изследователското и го предпочитам пред преподавателското. Да, знам, че университетът постоянно полага усилия да развива изследвания по същия начин, по който институтът полага усилия да преподава и обучава. Но това са странични неща за мен и са в най-добрия случай оправдания в някакъв неясен спор за “надмощие” между двете организации. Който мен не ме засяга.

Личният ми извод е, че трябва да започна отново да изкарвам пари от уеб-проекти. Които спрях преди нова година, около приемните изпити, за да отдам свободното си време на докторантурата. Явно няма да стане, защото имам семейство за изхранване. Затова ще отделям минимума за следването и останалото за правене, поправяне и поддръжка на уеб-сайтове. Считано от днес.

——

Дават ни стипендиите на ръка. Всеки месец докторантите се ослушват кога ще “дойдат парите” и трябва в точния ден всички да се изредим при счетоводителката. Касиерка няма, затова явно няма и каса и счетоводителката не поема отговорност да задържа парите. Изтегля ги, раздава ги набързо и ако изпуснеш деня, после сигурно е сложно, защото трябва пак да ги тегли от банката.

Безкасово, ще подскажете вие. Да, ама не. Говорено е с тези служители да превеждат безкасово, но отговорът е бил “само ако всички имате карти и само ако картите са на ДСК, защото с тях работи институтът”. И не става аз да съм на карта, а ти да си кеш — само ако всички докторанти си извадят карти от определена банка, иначе няма да се занимава хич и няма да ни “обслужва индивидуално”.

Тъпото в случая е, че на практика ме задължават да стана клиент на банка, на която нямам желание. Изборът на банка е нещо важно, но явно не за всички. Особено за счетоводителите явно е нещо ей-така, между другото.

Грозното в случая е, че аз сигурно накрая ще си извадя банкова карта от ДСК, въпреки че ми е неприятно, неудобно, че нямам желание и нямам доверие във въпросната банка и не я познавам — но нямам избор. Някакъв си докторант, който се “прави на интересен” и на всичкото отгоре става дума за мижави (за някои) пари. Пари, които понякога ми е неудобно да кажа колко са, но пък които са ни крайно необходими вкъщи. Това, което явно ще трябва да правя, е да следя кога идват парите в тая измислена карта и да ходя в ДСК, да ги тегля всичките на каса, за да мога след това да ида в съседната каса на моята банка (ЦКБ), където да си ги внасям. И после да правя каквото реша с тях през Интернет или с карта и т.н.

Пълна загуба на нерви и време, но явно счетоводството държи да ползваме ДСК, защото “с тази банка работи институтът”. Добрата страна на цялото това развлечение е, че така ще имам повод веднъж в месеца да се разхождам без работа из центъра на София и може да се виждам с приятели, таман и със стипендия.

Писах писмо на колегите ми, в което обясних този абсурд и макар някои от тях да го разбират и разпознават, все пак е ясно, че ако постъпим принципно, сме прецакани. Та значи привет, ДСК, вашта мама! Май доста държавни институции така сте ”превзели”?

——

Другата глупост е, че първите два месеца ме държаха без пари и ми дадоха накуп цели две стипендии, а на третия месец изведнъж ми удържаха пари за някаква държавна такса или нещо такова… Ужас и безумие! Абе, след като януари и февруари така и така издържахме, защо трябваше да ми давате двете стипендии накуп? Защо не удържате от едната от тия две колкото там пари са нужни за тия такси? Та сега трябва три месеца, до лятото чак, да съм с удръжки?

Тия две, едното с банковите карти и кеш-а и другото с рязкото спиране на парите по стипендията ме карат да беснея тихо и да се разочаровам от поредната бюрократична администрация.

Няма да ми развали доброто настроение, с което влязох да продължа следването и изследването си във философията. Изследователският интерес си остава, ама да му се не види, аз изследователски интерес си имам и на чаша кафе с приятели и колеги от следването… Че на моменти може да е и по-сериозен и по-интензивен. Но нищо, де. Ценно ми е следването и съм доволен. Не съм доволен от бюрократичния натиск. Но не смятам да си губя времето в борби с вятърни мелници. Затова сигурно ще си извадя тъпата карта на ДСК.

Но не ми е приятно така да ме манипулират. Вярвам, че част от колегите също се чувстват поне леко прецакани. Това “или всички в която банка ви кажа, или си гледайте работата” е обидно. Да не говорим, че може би е и незаконно, защото нямат право да ми налагат конкретна банка. Има закони за конкуренцията в тая държава, все пак…

Да живеят. Ако продължават да ни притискат, ще се поддам на манипулацията. Но ще подаде и доверието ми към администрацията. А оттам — лека-полека и към института и академията като цяло. Не че на някого от това му пука, де… Освен на мен самия.

Тъй като когато няма новини, слуховете тръгват сами, а аз не си падам по слухове, нека си призная малко леко предварително — можете да поздравите новото попълнение в секция “Онтология и епистемология” на Института за философски изследвания (ИФИ) към БАН — приет съм за редовен докторант по епистемология там.

Изпитът по специалността беше на 1-ви и 2-ри декември, съответно писмен и устен. За едно обявено място се бяхме кандидатирали 4-ма човека, от които на изпит се явихме двама. Въпросите изтеглих аз и се паднаха “Прагматизъм” и “Епистемологията post mortem”. Първият се отнася към философията на познанието на традицията на прагматистите, а вторият е за съвременното развитие, след атаките на постмодернизма и постструктурализма, тоест след заявената от тях “смърт” на традиционната епистемология и философия изобщо.

Писахме и по двата въпроса и комисията прие и одобри работата ми. Аз, все пак, не съм съвсем доволен от себе си, може би защото се бях подготвял донякъде избирателно — можех далеч по-леко, обширно и с интерес да пиша и обсъждам проблеми като примерите на Гетие или принципните разлики в традиционните епистемологични трактовки и всякаквите им критики. Не се бях настроил историкофилософски достатъчно — може би заради предния път, когато кандидатствах историкофилософска дисциплина в СУ и макар да се бях готвил много, бях отрязан, защото “не съм това, което търсят”. Поставям си още една мислена обеца на ухото и за пореден път си повтарям, че философията е в голямата си част четене на текстове и позоваване на автори. Не е съвсем добре да не мога да се сетя веднага имената на основоположниците на прагматизма, при условие, че на предния изпит в СУ съм писал точно за тях (пак ми се беше паднал прагматизъм). Може причината да е, че когато 1) говоря с колеги за философия, все говорим през понятия, а не през автори и когато 2) пиша в блога си, все гледам да правя философия, която да се разбира от читателите и по подразбиране приемам, че ще се разбира по-добре, ако няма препратки към имена.

След като минаха двата изпита по епистемология, с колегата се явихме в края на миналата седмица и на изпит по английски език. Взех го, макар че и там мислех, че ще се справя далеч по-добре. Но когато седнах между изпитващите, усетих как гласът ми заглъхна и после при лексикалната теоретична част и при свободния разговор някои езикови термини и обикновени думички просто се изпариха от ума ми. Макар да ги знаех. Реших, че е заради все по-рядкото ми говорене на езика. Чета всеки ден, но не говоря наживо. Която и да е причината, не е приятно. Така забравих френския, сега ако попрестана да чета сайтове и пощенски списъци на английски и спра да превеждам програми, за няколко месеца ще съм на ниво ”хън-мън”.

Изчиствам мое си разбиране на темата, по която ще работя. Имах малко подготвени идеи и те се обогатиха с нещата, които ми представиха хора от института, включително евентуалния ми бъдещ научен ръководител, по време на консултациите след езиковия изпит. Мисля, че (малко предварително) мога да кажа, че темите, по които се работи, нагласата на отвореност към нови проблеми и изобщо цялата обстановка в тази секция на ИФИ ми действа ентусиазиращо и обнадеждаващо. А пък и познавам някои от младите там, те са философски мотивирани и са готини хора — две неща, които в комбинация са супер.

Официално ще съм докторант в БАН след празниците, но приемам и неофициални поздрави. :P