Arcane Lore - isp

Отворете мрежата!

turin — Mon, 13 Jul 2009 09:45:21 +0000

Вкъщи няма интернет — спрял съм нашия достъп, за да не го плащам излишно, докато сме в Троян. Ползвах свободна точка на съсед, най-вероятно. Но днес не работи. Отивам до СУ по работа — в двора няма безжичен. Просолвутата “мрежа” на университета всъщност май е само вътрешна кабелна и ограничена безжична. Сложили са тук-там киоски и това е. Безжичен достъп няма. Няма начин човек да иде със своята си машинка и да достъпи университетски учебни ресурси, какво да говорим пък за достъп до външния уеб.

Да не говорим, че то кой всъщност ползва уеб-киоски? В днешни дни, и то в България? Ами никой — и показателно е, че половината от киоските в СУ не работели. Инцидентно сигурно се налага на някого, ако няма начин да се върже по друг начин, а и сигурно тези киоски са с крайно орязан достъп, по стар познат властови принцип.

Сядам във второ кафене и след като ми донасят поръчката, момчето ми казва с извинение, че в момента нямат връзка, да имам предвид. Страхотно. Да не би гръм да е ударил целия софийски център? И защо хората не пускат свободен достъп през безжичните си рутери?

Някой ще им “открадне” нещо? Няма как, освен ако нарочно не са пуснали навън нещо от машините си, ама едва ли.

Някой ще върши нещо “неправилно” и после ще ги обвинят тях? Може и така да си мислят, ако слушат полицейщините в публичността, истериите по “пиратство”, авторси права, “ограбване” и тем подобни.

Някой ще им използва трафика и ще им го “изхаби” или ще им забави връзката? Ако човек е на фиксиран трафик на месец, донякъде е оправдано, но масово се използва достъп с неограничен трафик. А връзката какво толкова ще я забави моят достъп до месинджър, малко поща и малко уеб? Изобщо някой от “заключващите” има ли представа колко нищожно малко трафик е това?

Да, ако закача да тегля торенти, може и да им забавя връзката и да им заема сесиите. Но никой не казва да ми дават пълен достъп до канала си. Съвсем лесно се настройват рутерите да ограничават такива неща. Поне по-читавите рутери — а като гледам оставените по подразбиране служебни идентификатори на точките, масово става дума за достатъчно “яки” рутери.

Наскоро четох за една много добра инициатива — проектът OpenNET, представен от krassyo. Идеята е точно това, което аз наричам “правилно” — отваряте си рутерите за свободен достъп, като разумно ограничавате трафика на свързващите се, за да няма никакви грижи за “открадване”, “задръстване” и “забавяне” и поставяте идентификатор “OpenNET”, за да знаят хората, че съвсем официално това е свободна точка и да я ползват.

Масово и в заведенията с лепенки на витрините “Wi-Fi” достъпът е с парола или ако не е, то е отчайващо бавен. Срещал съм и орязан зверски с прокси, което често през уеб те подсеща и предупреждава, че ползавш еди-какво си от еди-коя си фирма или кафене. Защо? За да е сигурно, че връзката ще се ползва само от клиенти? Добре, и защо? Какво ми пречи да си взема едно кафе и да го ближа два часа, както ще правя сега? Много по-добре и за мен, и за заведението ще е, ако достъпът е свободен и мога да си свърша работата на близката пейка в парка. И после така и така, когато ожаднея или огладнея, ще вляза да си взема нещо. Нещо повече — ако знам, че там има свободен достъп, ще ходя по-често на въпросната пейка и съответно по-често ще сядам в кафенето — най-малкото ще ми е все пред очите, а от това по-добра реклама здраве му кажи.

Грешката е в това, че интернет-достъпът се мисли като добавка, като лукс към нещо друго — в случая пиенето на кафе. А за все повече хора е точно обратното — кафето е добавка към порцията интернет. Докато не разберат това фирмаджиите, няма да прокопсат. Докато не разберат това и професорите, училищата им няма да прокопсат. Защото днес не учебникът на еди-кого си е по-важен, а търсенето на ресурси по специалността в уеб — второстепенно, а е точно обратното. Учебниците и статиите на отделни локални академични “явления” са само допълнение към големите научни изследвания в областта, достъпни в мрежата. Докато не разберат това и отделните потребители на домашен интернет, няма да прокопсат — защото когато отидат някъде и видят, че наоколо всички точки са заключени, това значи, че много други хора са с тяхното ограничено мислене.

Поздрави от Троян

turin — Wed, 25 Jun 2008 00:30:56 +0000

Бебешката кухня в Троян е страхотна, ако имате път насам и оставате с бебе, непременно го запишете. Спестявате си част от готвенето, а храната е добра и много евтина, особено в сравнение със скъпите буламачи в софийските кухни. В София пробвахме една частна, уж по-качествена, а даже аз отказвах да опитвам манджичките. Тук кухнята е зад китайския при реката. Намира се точно на другия бряг срещу новия комплекс “Чаршията”. От центъра по големия пешеходен мост — и сте там. Дават папото между 11 и 12 някъде.

Нота бене, която винаги добавям — наблизо е бар “Уан”, a.k.a. “ирландския бар”. Единственият кусур за мен е, че нямат жива и прясна бира. Някой път трябва да пиша за това ми ново бирено влечение. Но то прясна бира и без това има на много малко места. А там готвят страхотно, ама страхотно ви казвам. Винаги е приятно прохладно, дори и привечер, когато се изпълва с компании. И когато има много хора, пак не е шумно или задимено. Разпределение на масите и правилно настроени климатици — нещо, което масово заведенията в София трябва да научат.

Котаракът пътуваше с нас, но нещо не съм в настроение да се тормозя с разкази за пренасянето на котка с кола. Малко неща ме изнервят, но щях да получа сърцетуп покрай тая одисея. Нейсе — пристигнахме и аз с огромно облекчение отворих вратата на колата и казах “Хайде, Арти, излизай!” Щипна веднага нанякъде и даже в момента скитори навън. Общо се е прибирал два пъти, единия път да хапне, а втория май по-скоро защото нещо го беше изплашило навън. Смятаме да го заведем до ветеринаря отсреща, за да му даде всички нужни неща срещу паразити и да го ваксинира, че му изтича ваксината. Но нашият е така зает да изследва новите си планински владения, че не знам как ще стане точно ;)

Интернет има в града, даже да не казвам голяма дума, ама положението е направо по-добре от в София. Не съм замервал скоростите, но аз и не съм даунлоадер. Трябва ми бърза връзка за работа и за ровене и четене, а досега няколко часа вече не съм забелязал да не ми е таман. При това за 5 лева по-евтино, отколкото в София. От време на време се появява втора безжична точка освен рутера ми и достъпът е свободен. Но не е нещо постоянно, предполагам че и по към центъра няма истинска свободна безжична зона. Ама няма значение — айде сега, чак пък толкова. ;) Свързаха ни за нула време, даже направихме ВЧМ през PPTP, за да им виждам локалния сървър. Не че ще ползвам нещо оттам.

За три дни засега съм видял само едно Subaru в града. В София виждам поне по три на излизане. От японките има доста Тойоти, определено има повече Мазди по улиците. Но Субару няма. Единственото беше един ярко червен Forester на паркинга при читалището. Ама лъскав, лъскав — даже реших отначало, че е скоро пастиран, но може да е просто скоро купен и да е каран все в града и все по чисти улици и до гаража. Нищо чудно да го кара някой по-възрастен, дето няма и да си помисли за офроуд.

Което ме хвърли отново в размисли. Че Субару е “колата” е донякъде ясно, но има много неизвестни. Цветът на “Горския” поне беше правилният, за мен червеното може да е неадекватен политически цвят, но за автомобили определено е много подходящ. Дилемата е някъде между очарованието на Impreza или Legacy и ниския разход на някои от другите марки. Цената на бензина не е за пренебрегване, а едно такова Субару пие около 6-7 извън града и 12-13 в града. Блестящо различно е новото Legacy diesel, което е common rail и освен всичко друго е с чувствително по-нисък разход. Но това означава чисто нова кола, тоест кредит и изплащане. Другият вариант за нисък разход е някоя старичка Мазда 323, примерно, която да се прежали и да й се напъха газ. Сложна тема, ще видим.

Навън сега вият котки и взех малко да се притеснявам за Арти. Размножителен период е и въпреки че нашичкият е здравеняк и с големината на две женски, не искам да пострада в битки. Да си призная, не сме мислили точно как ще го върнем, като се прибираме. Сигурно е много по-трудно да го върнем в гарсониерата, отколкото да го доведем от там тук.

Още не мога да свикна на работен ритъм. Но тук определено ще мога да работя по-спокойно, наредих си и нещо като малък кабинет, за да съм отделно докато работя. А пък ако тези дни ми преведат най-накрая заплатата, може и да се справим. Ще го отпразнувам същата вечер с една халба в ”Уан”.

Без телевизия

turin — Wed, 13 Feb 2008 11:08:35 +0000

От около половин месец вече нямаме телевизия вкъщи. Причината изобщо да имаме кабелна навремето беше най-вече появилият се телевизор. Една вечер изненадах Краси с чиста картина и многобройни канали, много скоро след това даже забравих къде е забутана мъничката стайна антена. Може би вече е изхвърлена, знам ли. Та преди две-три години някъде си пуснахме “кабел” и се започна — гледане на стари филми, дето вече сме ги гледали както си му е редът и ползване само на 4-5 от многото канали. Тъй де, за какво ни е португалска телевизия, примерно. Или пък пет канала с чалга — аз един не гледам, те пет пуснали…

Всъщност взехме кабелна, за да имаме интернет-връзка. Тогава “лан”-ките бяха някакво безумие, писал съм за това как едни идиоти от “БалиБГ” ми взеха инсталационна такса, пари за не знам си колко стотин метра кабеляк, че и два месеца предплата… и имах връзка точно една вечер, няколкото часа след посещението на “момчетата”. Никакво оплакване в офиса, никакви ежедневни обаждания и ходения на крака до тях не помогнаха. Мизерници. Сега били купени от някакви чужбинци, били по-добри. Може, ама да си търсят клиенти другаде — на мен само фактът, че тогавашният им шеф е направил пари от измами като тая, дето ми а скроиха на мен и това, че са толкова некадърни, че не могат за цял месец да си оправят рутера да ми пращат нет ми стига, за да не съм им клиент.

И дълго време святкаше кабелният модем вкъщи. Първо към “Центрум груп”, много скоро след това — към “ЕвротурСат”. Които после станаха “ЕстНет”, още по-после пък — “КейбълТел”. Знам, че съм получавал услуга през това време, но все пак сега, когато най-накрая се отървах и от тия, не мога да не си кажа — е, радвам се, че не съм вече клиент на ”Евротур”/”ЕстНет”/”КейбълТел”!

Връзката почти никога не е спирала, което за мен беше важно. Не съм навит да си плащам за интернет, който да се “появява” предимно вечер след работно време, пък дори и да става двойно по-бърз през нощта. Аз работя от вкъщи и за мен е важно връзката да е добра и изобщо да я има и в 13 часа на обяд — всъщност денонощно, нали за постоянен достъп си плащам.

Проблемът с интернет по кабелната беше в 1) все по-голямата цена и 2) незадоволителния bandwidth. Сега, на лан-ката на която съм, скоростта е средно някъде към четири пъти по-голяма, отколкото на кабелната. Вярно, има пак разлика между външен трафик и такъв в peering-а, но пак говорим за пъти по-добра скорост. Скоростта на качване също е много по-висока — доколкото зная и доколкото бях разучавал навремето, самата технология на интернет-достъпа по кабелна телевизия не позволява високи скорости на качване. То си е асинхронна линия, каквато е например бурно рекламираната ADSL на БТК. Между другото — също голяма минавка, само рекламите са интересни… донякъде. При БТК не стига, че обратният канал е бавен, ами и не можеш да си отваряш портове навън. Тоест става, ако си лузър, дето никога няма да поиска нещо повече от “брауз”, “мейл” и ”чат”.

Та кабелната взе да ми иска с по един лев по-скъпи такси всеки следващ месец. Когато общата цена за кабелна и интернет наближи 50 лева, решихме вкъщи, че то бива, бива, ама някои неща не могат да се търпят безкрай. И се обадих в една от двете лан-ки, които имат кутии във входа ни и след ден-два вече изключих кабелния модем и го смотах някъде в бюрото. Няма да правя реклама на лан-ката, защото на моменти не ми харесват някои неща — например често им пада DHCP-то и ако не знаех кой адрес са ми дали и какви са адресите на шлюза и сървъра за имена, щях да си вися да ги чакам да се натуткат.

IPTV.bg също има проблеми с този доставчик явно, защото доста често скоростта е ниска за гледане на високото качество и дори ниското на моменти засича и се разминават звук и картина. А и понякога някои канали направо са си даун. Нямам идея дали причината е в IPTV или в доставчика ми, но принципно погледнато, от моя гледна точка би трябвало да е и в двете — аз съм краен клиент и трябва да ползвам някаква заявена услуга. Сто на сто технически проблемът е в доставчика, не в хората на Жоро, но се надявам това да се оправи. Не гледаме изобщо редовно или пък често IPTV, но все пак понякога решаваме да видим нещо… пък то понякога или не може, или е размазано и разминаващо се.

Та без телевизия е добре. Без телевизия е супер даже. Вече не съм в час с актуалните реклами. Което ми харесва много, беше ми писнало има-няма и да почват рекламни блокове. По десетина минути и с усилен звук, все едно сме глухи. Една от друга по-тъпи и по-святкащи и по-разголени или пък по-кичозни и само тук-там някоя свястна реклама, на която даже не й запомняш продукта, защото си залят с останалата помия. Не че съм гледал внимателно или съсредоточено рекламите — не, не съм. Просто така са направени, че каквото и да правиш друго, дори и да намалиш звука, дори и да не гледаш, те лека-полека с всяко следващо пускане ти се забиват все по-дълбоко и по-дълбоко в ума… Зараза някаква… Не, мерси! ;)

Блъфът на лан-ките

turin — Tue, 13 Nov 2007 12:20:42 +0000

Както знаете, оставена без внимание, хорската глупост не знае граници. А когато иде реч за родни интернет-доставчици, те като че ли за книгата на рекордите се борят. Наскоро cybercrackerbg писа за абсурдното отношение към клиентите на Мегалан. Преди година и половина някъде аз се бях възмущавал от стигащото почти до обиди пренебрегване от Хоумлан на клиентите с GNU/Linux. Преди месец пък разбрах, че един приятел е имал същите премеждия със Спектър Нет — като имам повече информация ще пиша, но накратко местният “админ” на SpectrumNet е отказал да му помогне, защото “щом си с Линукс, значи сам можеш да се оправяш, а и твоята дистрибуция е от куците”.

Има обяснение за истерията на малките ISP-та в София. В момента от няколко месеца може би тече преразпределение на пазара на кварталните LAN-мрежи. Масово малките лан-ки се изкупуват от няколко (двама или трима) големи играча. Единият е “Megalan”, вторият би трябвало да е “SpectrumNet”. Изкупуват се малките мрежи, направени най-често от нищо неразбиращи пубери из кварталите. Пробил двадесетина стени, прокарал няколко километра кабели над блокове и градинки и вече е “спец” и “фирмаджия”. Не че е лошо, лошото идва после. Когато голямата лан-ка изкупува малката лан-ка и оставя същия персонал да работи с клиентите на квартално ниво.

Да, има големи специалисти в централите на доставчиците. Аз лично се изненадах съвсем искрено, когато разбрах, че е имало проблем със Спектър Нет. Познавам поне двама специалисти по *NIX и мрежи, на чието експертно мнение бих се доверил. А двама са много — на повечето ми бивши местоработи нямаше и двама ;) Проблемът идва с централизацията — в голямата фирма, в централния офис продължават да работят специалистите, но на квартално ниво “колят и бесят” разни измисльовци.

Проблемът на Селинет ли? Не зная дали ги изкупуват, дали са ги изкупили или пък се готвят да си вдигнат цената, та да се продадат на сметка. Може и да искат да конкурират пряко големите — всъщност няма значение. Проблемът на такива маргинални доставчици като Sellinet е, че не могат да издържат на темпото и в бясното търсене на критерии за равняване по “големите” започват да правят откровени глупости.

Да напишеш писмо, да ангажираш адвоката си да го пусне от свое име — писмо, което всеки здравомислещ ще види, че има опасност веднага да излезе в публичността и да гръмне в лицето на фирмата — това е да рискуваш. Браво, всъщност! Селинет рискуваха и написаха заплашително писмо до Силвина. Вярно — прецакаха се и сега ще си сърбат попарата, но колко други фирми биха заложили всичко на никакви карти, на един гол блъф?

Пазарът на ISP-тата в София се прекроява и явно всеки гледа да настъпи и заплюе по-голямо парче от баницата. Някои рискуват и пишат заплашителни писма без никаква правна стойност, разчитайки на вероятността клиентът да се поуплаши и да се скатае. Други се защитават остро, но когато разговорът с тях се публикува в четен блог, оказва се че нещата могат да бъдат разрешени. Дори и да си “Мега”, пак трябва да слушаш клиентите си. Дори и да имаш адвокат, готов да състави FUD-писмо, трябва да си готов да понесеш последствията от това за бизнеса си. Мда, настъпват и заплюват — но забравят, че така си рушат сами пазара и дори да спечелят, реномето им страда. Защото никой не иска да яде стъпкана и наплюта баница.

Аз лично чакам час по-скоро тази война на лан-ките с техните мутроподобни шефове да приключи час по-скоро. Искам конкуренция, искам избор, но да не е на квартално ниво, моля!

Още по темата от Силвина, Пейо, Йовко, Бого, Делян, Васил, Алекс, Григор, Иван Бедров, Сашо Панов, Ники Горчилов, Сашо Стоянов, Влади, Тери Няголов, Y.Blog

Стига вече ЕстНет

turin — Mon, 12 Feb 2007 07:36:56 +0000

Като казах номера на блока и апартамента, служителката в касата на ЕстНет не ме чу - и двете числа ги обърка.

- Ох, или аз нещо днес не чувам както трябва, или вие не ми говорите добре.

Първа грешка. Никога не се казва на клиента, че “не говори добре”. Разбира се, че тя не ме е чула. Обяснението е много просто - ако тя не ме е чула, ще се поправи и следващия път може да ида пак при нея. А ако аз “не говоря добре”, значи няма смисъл да ходя вече там и направо трябва да сменя доставчика с някой, който може да изслушва такива като мен. Затова се казва, че клиентът има право. Не е нещо неприлично, остаряло или пък вид диктатура - просто клиентът е този, който във всеки момент може да си позволи лукса да отиде другаде. Като вземем предвид, че клиентът е и човекът с парите, нещата стават ясни.

- За Интернет, аха, ама може да не стане… Да, няма да стане.

- Ъъх, защо?

- Ами защото трябва да се правят преизчисления.

- (Аз нямам връзка, отрязахте ме на секундата - какви преизчисления, след като не е имало услуга? Неустойки за мижавия ви Интернет?) - това не го казах

- И щото е събота, няма да стане, там никой няма да ми обърне внимание… Понеже е събота.

Втора грешка. Събота е обявен за работен ден, касата работи. Това, че някой някъде нямало да обърне внимание на горката касиерка определено не е моя грижа. Мога да съчувствам, разбира се, но все пак това е бизнес. Не се казва на клиента, че “ами то там понеже няма как, разбира те ли, то аз какво да направя, ах, как се получи”. Клиентът не се успокоява от “приятелски” обяснения или от призиви за съчувствие. Точно обратното - те разтревожват клиента, защото са признак на някакво нарушение в договорения процес. А тези нарушения, от опит е установено, са почти винги в ущърб на клиента. Щом чуете “ах, ох” от служителя, пригответе се или за чакане, или за харчене.

Клиентът се успокоява само от точна, кратка и ясна информация. Ако има някакъв проблем, единственото, което може да успокои клиента е да се постави ясно проблема и да се дадат възможно най-точните граници на евентуалните му решения. Разбира се, като се започне с най-удобните за самия клиент - тъй де, щом във фирмата й имат някакъв проблем със съботите, да си се оправят сами. Мен ме интересува само услугата, за която плащам.

- А вие има ли шанс скоро да си пуснете плащанията на интернет през Интернет? Всичко друго си плащам през мрежата, дори и при вас кабелната си плащам през мрежата, само интернета ви все не може?

- Ами то ако ми казвате предварително, аз мога да оправя нещата от петъка и като се случи така да е събота да можете да платите…

(Червена лампичка - добър отговор, но за предишния въпрос. Съжалявам, времето изтече, вече сме на следващия въпрос…)

- Какво да ви казвам, аз имам предвид… (следва повторение на предишната й реплика) Ама аз съм на работа през седмицата, не мога да се занимавам…

- Ами по телефона ще ми се обадите (въртене на очи от типа “оф, ко ми се праиш”), по телефона може…

- Аха…

Обърнах се и си излязох.

Не стига, че всеки път трябва да ходя до тъпата им каса, която вярно че е в квартала, ама все пак е 21-ви век, а и отивам на крака да плащам услугата, с която точно си плащам всички други сметки. Не стига, че всеки път казват, че “ами то и през Интернет работи” и на измисления си сайт от години твърдят, че имало разплащания през Интернет. Не стига всичко, ами сега хем няма да имам връзка цял уикенд, хем ще трябва да им се обаждам по разни телефони, че и да ходя да ми правят изравнявания… Ай сиктир! Аз ги изравнявам - днес ще изляза на фоторазходка с другите и на връщане ще заседна в някой интернет-клуб, за да си избера друг доставчик на Интернет за вкъщи.

То бива, бива, ама… Е, вярно, сигурно ще стане чак за понеделник, но като вземем предвид нечовешки бавния достъп на ЕстНет (на всичките им техни доставчици - Интернет-България, Евроинтегра и сега не знам вече кой е, кой ги купи наскоро) и честото спиране на услугата, то смяната на доставчик ще си е жива далавера. Само трябва да видя условията. Да е достъп за нормални хора, не нещо орязано за геймъри или за баба и дядо. Да не ми филтрират портове, протоколи, да не ме прекарват през проксита, да ми дават адрес и да не ми прецакват рутирането с TTL. Да има нормален upload, съотносим с download-а. И да може да се плаща през Интернет. Все ще намеря нещо, надявам се.

(П.П.: Това го писах в събота “настолно” и го качвам едва сега, през достъпа в службата. Реших да си платим за още един месец към мизерниците ЕтсНет, но още отсега започвам да търся най-добрия вариант за смяна. Следващия месец ме губят като клиент. Обективно погледнато вече са ме изгубили, де ;)

HomeLan - отношение към клиента

turin — Tue, 18 Jul 2006 06:58:08 +0000

Чувал съм доста неща за фирмата HomeLan, но честно казано, никога не съм се заслушвал в тях досега. Никога не са ме интересували и особено след крайно неприятния ми опит с друг lan-доставчик, BaliBG, просто не исках да се занимавам с измислените ни lan-фирмички, калпавия им мениджмънт и циничното им отношение към клиента. Досега, защото вчера разбрах как HomeLan са се отнесли с един приятел и как на практика са го принудили да изтрие GNU/Linux от компютъра си и да си инсталира Windows.

Ако вие имате добър опит с lan-фирма или сте много и приятно очаровани от някоя “ланка”, не ми я рекламирайте - няма нужда, имам си достъп. Не искам да разбунвам духовете с крайни изказвания за “ланките”, ама… как да кажа… тия “ланки” са пълна скръб и само лъжат хората. Страхотно бърз достъп до локалния файлов сървър, рекламиран от самата фирма и считан от повечето потребители за “златното съкровище с филми и музика”. Заради което си заслужава (пак според някои) човек да си даде парите на “ланката”, да има бавен или проблемен достъп до всичко, което е извън мрежата на фирмата и извън peering-а. Заслужава си? Защо, заради нелегалните филми и музика ли? А, да, вярно - заради тях. ГДБОП ако наистина се интересуват от защитата на издателските права в България, може да проверят колко от “ланките” все още поддържат файлови сървъри. Вярно, доста сигурно са минали на следящи сървъри за bittorrent. И все пак бързият достъп до такива филми и музика е основната причина “ланките” все още да съществуват.

Между другото, имаше някаква наредба, според която до края на лятото (забравих точно кой месец) в София трябваше да няма въздушни трасета и високи строежи за кабели. Нещо, което по принцип си е незаконно - доколкото помня, всеки електрически кабел, прокаран извън частния имот, трябва да бъде одобрен за безопасност от “Електроразпределение”. Причината е наистина в безопасността, не в това, че небето над София е скрито от гъста мрежа, под която е неуютно да се живее. Както помним от физиката в училище, в атмосферата, особено при лошо време, има големи разлики в потенциалите. Представете си какво ще стане с човек, който се качи на покрива на блока си и пипне някой от кабелите при задаващи се откъм Витоша буреносни облаци. Може да го удари леко, да. Но може и да не е леко.

Та какво стана с тази наредба (или каквото беше там)? Няма ли тъпите “ланки” най-накрая да дадат малко пари от иначе безпроблемните си печалби и да си вкопаят кабелите в трасетата на телефонната, електрическата или която там друга компания предлага такива? Тоест няма ли кой да ги накара да го направят? То е ясно, че те самите нито пари за трасета, нито пари за нова техника ще дадат. Да не говорим за добри заплати за привличане на наистина добри специалисти, които са кът там.

Та HomeLan, поредната “ланка” с амбиции, е фирма, която ще отбягвам и ще обяснявам на хората около мен защо е добре и те да не ползват услугите й. Не помня какво точно съм чувал преди за тази фирма, а и няма значение. Сещам се, че все са били лоши неща, но това, което разбрах вчера, ми стига.

Стоян ми се обади, за да му помогна с настройките на Debian-а му за интернета на HomeLan. По смътни спомени прецених, че всичко идва от PPPoE, който ползват в HomeLan и започнах да му обяснявам по телефона какво да направи, за да го настрои. Тук е мястото да кажа, че два пъти са идвали при него “специалисти” от homelan и и двата пъти са си тръгвали с разперени ръце и свити рамене и са казвали “ще видим какво ще кажат във фирмата”. От фирмата, явно сисадминът, който сигурно е един от малкото там, които въобще разбират от компютри, е изпратил е-поща с описание на настройките.

Дотук добре. Тоест пак добре е, че homelan имат един човек, който разбира от GNU/Linux поне малко. Проблемът е, че вместо да му се обадят или да се вдигнат и да му отидат на адреса, пичовете му пращат е-поща. Хм, много интересно… И как се предполага, че трябва да я прочете? По водопровода, може би?

Въпросният компютър винаги е работел без проблеми с GNU/Linux - доколкото разбрах, това е старият компютър на Юнуз и на него съм виждал Fedora за ежедневна работа, обсъждали сме някои нови проекти на Проектория и много добре помня, че работеше под GNU/Linux. Но Юнуз е бил към друг доставчик, а и Стоян не разбира така от GNU/Linux дистрибуции, както Юнуз. То в днешно време и при днешните доставчици човек да не си дава стария компютър - кой знае какви проблеми ще имат хората с него…

Всичко това обаче не е оправдание за HomeLan, по-точно за некадърността на служителите и за циничното отношение на шефа им.

След като няколко пъти с моите телефонни заръки Стоян настрои pppoe и нищо не ставаше, след като ми даде достъп до пощата си, за да вляза и да проверя какво са му писали и след това му диктувах и правеше всичко дословно няколко пъти, той просто реши да им се обади. Отново, за четвърти или пети път. Все пак човекът си плаща за нещо, което го няма. Ако бях аз, сигурно щях накрая да се оплача от “ланката” в комисията за защита на потребителите.

Та когато се е обадил последния път и е казал за пореден път, че си иска достъпа и или някой да дойде и да му го настрои на място, или още на следващия ден отива и си иска парите обратно, отсреща му е заговорил шефът на HomeLan. Така се е представил поне.

Та въпросният “шеф” е започнал да му се кара и му е казал, че “щом като е под Линукс, трябва да знае как се прави това”. Естествено, при такова отношение от страна на човека, на когото на практика подаряваш пари, няма какво да се отговори. На такъв каквото и да тръгне човек да обяснява за правата на клиента, за задълженията на продавача и т.н., само ще си загуби времето.

“Ние сме на Дебиан и много добре знаем как се настройва и това са точните настройки! Направете каквото сме ви пратили и ще имате достъп!”. Нямам коментар просто… Казал е също, че ако е бил с друга дистрибуция на GNU/Linux, нямало да могат да му помогнат, защото те имали там Дебиан и само за Дебиан знаели…

Но след репликата “Като сте под Линукс, трябва да си ги знаете тия неща как се правят!” моят приятел просто затворил, след това ми се обади да ме пита дали с инсталационния диск на Windows ще замести целия Debian и после просто си е преинсталирал компютъра. След като почти сам си беше инсталирал Дебиан и пак със съвсем малко помощ от приятели си го беше настроил (без достъпа до homelan…). След като е искал да има GNU/Linux дистрибуция на компютъра си, е бил принуден от шефа на HomeLan и от некадърните им “техници” да инсталира WindBlows.

Благодаря и от мое име, HomeLan! И чао-чао! Повече не ща да чуя за вас, но пък приятелите ми ще чуват доста. От мен. За отношението към клиентите ви и за професионализма ви.

Още едно "желязо"

turin — Mon, 27 Sep 2004 11:19:15 +0000

Сдобихме се с кабелен модем, Touchstone 300A. Пробвахме го, работи. Сега остава да изчакаме да доизсъхне пряснолакираният под на хола (ама добре изглежда, пу-пу, да не са му уроки;) и след внимателното и ентусиазиращо подреждане на изчистените, избърсани и измити мебели, уреди и други предмети (страхотната ваза от Магда например) ще се зарадваме качествено на новата придобивка.

Естествено, първо трябва да “съобщя” на кабелния си доставчик, че желая да съм свързан към мрежата, така че, ако обичат, да сторят нужното.

——

Всичко стана за един ден - обява в уебфорум, зоркото око на брат ми насочва моя милост към нея, аз се свързвам с човека.

Въпросното момче се оказа и той линуксчия и имахме различни общи теми, които без жал разнищихме. Още повече, че в мое лице ще може да намира всякаква помощ за Дебиан, която е по силите ми. Понеже след Слак иска да “пребори” и Деб. ;)

——

Останалото е… история ;)

История на ремонта на апартамента ни, чийто край вече се вижда (на ремонта, не на апартамента;). Вижда се и краят на безконечните терзания на Арти от всяко ново разместване. Нормално за него - целият му свят е предимно няколко стени и врати, а ние на всичко отгоре си позволяваме да му разместваме.

А подът е такъв един лъскав, лъскав… и жълт - все едно сме разляли по погрешка няколко литра сок от портокал.

…Естествено, че не сме ;Р

Проблеми с връзката - част 2

turin — Wed, 17 Mar 2004 06:25:53 +0000

Днес вече е единадесетият или дванадесетият ни ден без никаква връзка. Вече не ми се броят дните. Онзи ден вечерта говорих с поредния човек от лан-фирмата, явно тоя път беше “администраторът” или някакъв подобен - професионално изкривяване, надушвам, когато “сме от една порода” ;)

И въпросният админ и той, като всички други преди него (и по телефона, и “на живо” в “офиса” на фирмата, представляващ гърба на един вход на блок в кв. Света Троица) разбираха за първи път, че има проблем. Той самият е идвал на моя адрес и се е качвал на покрива и не е имало нищо нередно там. Много странно защо, като се качват на моя покрив и оправят моята връзка, не вземат поне веднъж да ми завъртят един телефон, да кажем? Че да знам, че “всичко е наред” и поне да мога да им кажа “не се радвайте, не е наред, това че няма връзка с машината не е, защото е изключена, понеже не съм я изключвал”.

Стига! Баста! Повече няма да се занимавам с “лан”-аджии. От следващия месец ще подготвя малко парички и ще се оборудвам с wireless access-point. Кварталът ми е покрит, даже може да не се наложи антената ми да е на покрива, а да е достатъчно да е на прозореца. Връзката ще е постоянна, хората са сериозни и дори човекът от фирмата май е дебианец - изобщо “песен” ;)

Тогава, ако съм доволен от доставчика си, с радост ще правя като Пейо и може да предлагам помощ на хората там.

Докато на фирма “Бали” (въпросните лан-“доставчици”) бях готов да обявя война, но като преспах една вечер и изсънувах един сън, ми мина - те, горките, и сега едва се оправят, ако почна да ги нападам, сигурно ще се чудят накъде е тръгнал светът ;)) /шегичка

Проблеми с връзката

turin — Tue, 09 Mar 2004 12:32:36 +0000

Да, отново! Допреди няколко дни поне си знаех, че набирам през телефонна линия и си ме стягаше сърцето и за сметките към БТК, и за заетия телефон. Но поне знаех, че по-добре почти не можеше да е.

А сега - хем LAN, хем “ядец”. :( В събота дойдоха (с три часа закъснение за уговорения точен час…) момчета от lan-фирмата, която май единствена е стигнала до моя блок в моя квартал. Всъщност даже не точно до него, а до съседния. Трябваше да прокарват кабел между блоковете. И да си вдигам и аз кръвното в караница с безумния бабек и щерка й от горния етаж, които не пускат никого до покрива - течало им. Не си плащат сметките към входа от години(!!), но могат да произвеждат такива “категоричности”… :( Бля. :(

След като се наложи и да ми разбият замазката на дограмата в хола, за да проврат скъпоценното си кабелче, се оказа, че хал хабер си нямат от компютърджизъм - на въпроса ми “каква маска да сложа?” ме гледаха като телета и извикаха по gsm-ите един пубер, който явно им е “експертът”. Въпросният образ гледа опулен дълго време (не защото се зареждаше бавно, а защото предвидливо бях настроил предварително за dhcp и машинката си търсеше сървър) и след почесване рече “аа, некъф Линукс се дига”.

Нейсе… Тръгна, flood-нах dir.bg с безмислената http-заявка.

След това - три дни до днес - НИКАКЪВ ИНТЕРНЕТ! Мама им! Обаждах се цяла вечер в неделята (изчаках до вечерта, защото всичко се случва, може проблеми да са имали хората…) - не вдигнаха. В понеделник на два пъти ме караха да обяснявам и отговаряха “до час ще го оправим”, като втория път даже ме питаха дали съм сигурен, че съм си платил таксата… Не, бе, как да съм сигурен - то може ли човек да запомни такова нещо… Бля. :(

Днес отново ги безпокоих. “Админът” ми каза, че до половин час всичко ще е “ок”. Казвам му “не съм там, не мога да “посрещам” никого”, а той “кат са върнеш от работа, ще имаш нет, споко”. Абе пич, на мен може да ми трябва *сега*, а не “като се върна”. Плащам си за постоянна връзка. Шантава работа - тия да не мислят, че аз всяка вечер ще кисна в чата, ще играя през мрежата и ще отварям порно сайтове - и само за това ще ползвам връзката? Всъщност съвсем за други неща ми трябва. “Още по-” всъщност няма значение за какво ще я ползвам, да му се не види - аз тия пари да не ги бера от кестените…

Днес ще ги видим. Оставил съм си включен компютъра, адресът ми е външен - не могат да ме излъжат, че е “ок”. “Ок”… Бля. :(

А имаше толкова по-интересни неща за записване тук. Изпитът на LPI и WebDev например. Срещите с другите линуксери. Хм, ама аз пак ще пиша и за това. Само да ми доставят това, за което съм си платил…

Достъпът ми до мрежата

turin — Tue, 03 Feb 2004 11:42:03 +0000

Днес порових за информация за различните доставчици на кабелен интернет. Оказва се, че най-изгодният вариант е да си взема кабелен модем, да си платя достъп до кабелния оператор и да навия комшиите във входа да си делим разходите и, съответно, интернета.

Тоест да стана нещо като мъничък локален провайдер. Добра идея, но какъвто съм беден откъм ентусиазъм за публични изяви, а пък и както почти хич не познавам комшиите и както няколко човека вече си имат по един или друг начин интернет (а броя на евентуалните авери едва ли е почеве от тези няколко души)… става сложно. А нещо не ми с занимава със сложни неща напоследък ;)

Кофти моментът е, че седя без интернет вкъщи и ползвам служебния dial-up. Има настройка в сървъра за обратно позвъняване, но не мога да я настроя, за да я ползвам. Четох, писах, дори превеждах “Как-да”-то за обратно позвъняване - не става и не става.

Вися по час-два, заел телефона и БТК се кефят на сметката ми, а аз едва съм изтеглил 5 мегабайта, примерно. Скоростта е максимум 3К, а телефонът е цифров - явно ограничението е от страна на сървъра… Е, то и самата ни връзка към БТК (явяващи се и достъвчици в службата…) е убийствено бавна, та може и затова да е така.

Поживем, увидем! Пък после и ще напишем тук как сме се справили… Евентуално ;)