Arcane Lore

Наскоро Златко Попов, който досега координираше екипа за превод на KDE на български, ми предаде поста, заедно с правата, задълженията и отговорностите. Формално от началото на тази седмица (13 април 2009г.) съм координатор на българския екип преводачи в KDE. Все още не съм влязъл в работата, нужно ми е време, за да си подредя всичко така, щото да не пречи на другите ми занимания — най-вече вниманието ми към семейството и също така на работата по докторантурата. Но лека-полека намирам време за KDE и започвам да подреждам идеите за развитие на проекта.

Бях начело на екипа и преди време, но тогава всичко беше по-скоро проформа и лидер в сянка беше Радостин Раднев. Аз бях поел ангажимента от името на сдружение “Свободен софтуер” да съм на видимата позиция, докато Радостин вършеше същинската координация и концептуализацията на превода. Това, смея да твърдя, е едно от нещата, които съм свършил за Сдружението и макар да е било винаги леко пренебрегвано от другите, беше и резултатно, и имаше отчетност за него. Доста други неща, свързани със ССС не са изобщо такива — например закриването му. Но това е донякъде тема встрани.

Ще работя по KDE 4.х, което е актуалната версия на графичната среда. Серията 3.5.х е почти изцяло преведена от предния екип, а за KDE4 има засега малко преводи, най-вече преобразувани и внесени от 3.5. Заслугата за пълнотата на превода на 3.5 е на предишния координатор и досегашните преводачи. Златко ще продължи да е част от KDE на български и може да превежда и участва в работата на екипа когато сам прецени. Предполагам, че още известно време версията 3.5 ще има нужда от обгрижване.

Техническите промени в проекта ще са откъм наличните инструменти. Едно от първите неща, които смятам да направя, е система за докладване на грешки. С нея всеки — преводач, разработчик или само потребител — ще може да изпраща малки отделни съобщения за грешки и неточности, да предлага промяна в стила на превода и др. под. Периодично ще правим цялостни проверки на раздели на KDE или на отделни програми и резултатите от такъв bug-squashing ще се виждат в тази уеб-система.

Основната страница на проекта за превод ще претърпи огромни изменения и ще стане портална за всички инструменти на българсикя екип. Но това ще стане постепенно и засега не е приоритет, какъвто е bugtrack-системата.

Всеки, който има интерес да превежда KDE, нека се свърже с мен.

Ангажиментът не е постоянен или пък задължителен — тоест превеждате когато имате време или изобщо желание. Важното е да имате ентусиазъм за идеята да се превежда свободен софтуер. Все пак имайте предвид, че тъй като се превежда цялостна настолна компютърна среда, с огромен брой различни програми, основно нещо в превода ще е да се спазва единен общ стил. Това означава, че ако е вече прието някъде да пише, например, “Конфигуриране” или “Изглед”, то трябва и в новите преводи да е така. За да могат потребителите на преведено KDE да имат консистентен и подреден опит от ползването на средата на български. Промени в този стил, въвеждането на нови понятия и доуточняването на вече приети е възможно, разбира се. Но ще се прави бавно и постепенно, за да няма неудобство за потребителя. И ще се прави само при нужда и то след обсъждане в екипа и в пощенския списък “dict” на преводачите на свободен софтуер. Всеки, който сега започва с превода на свободен софтуер, е добре да се запознае с общите правила — описани са на страницата на превода на KDE, в нея има и препратки към важни външни ресурси. Прегледайте ги, ценни са. След това се запишете за dict и при всякакви затруднения питайте. Или лично мен за нещата, свързани с KDE, или в списъка — там четат и пишат хора, които от доста време са в тези преводи.

Няма да има тоталитарно “лидерство” от моя страна — идеята на този пост е да координира, а не да води и задава конкретни задачи. Няма да бъда и в другата крайност, безгласен наблюдател — все пак поемам заедно с другото и отговорността за това, което ще се върши. Моята позиция ще бъде по средата между тези двете — отворен съм за идеи и сътрудничество, давам свобода на самостоятелно действие на вече доказалите се преводачи в екипа, но в същото време по-големите промени и по-важните решения ще минават през мен. Вярвам, че това ще създаде среда за работа, която ще е най-вече приятна и удовлетворяваща. В един свободен проект, към момента без външно спонсориране, това е най-важното.

На всички — приятна работа по превеждането или ползването на KDE! KDE4 е много различно от KDE3, аз самият имах огромни резерви, когато обявиха промените преди време. Но се надявам лека-полека да се стопят съвсем. Причина за това може да бъде и един наистина добър превод. ;)

Харесва ми как 2008г. започва за Интернет и ИТ. Много ми харесва.

OpenMoko обявиха, че този месец ще пуснат първия си модел за крайни потребители. Първият смартфон, изцяло изграден да работи със свободен софтуер и съответно първата наистина мащабна програмна среда за смартфон с GNU/Linux. Моделът ще се казва FreeRunner. Прототипът за разработчици, който се продаваше миналата година, беше с име Neo1973. Идва от годината на създаването на първия мобилен телефон, ако не ме лъже паметта — 1973г. Е, FreeRunner звучи по-добре, по-лесно се запомня от незапознатите, предполагам. Все едно, за това има една дума — култово! Други думи нямам просто.

KDE 4 се очаква да излезе до дни. Не съм сигурен, но май до два дни :) Лъскавините в новото КДЕ са нашироко обсъждани през последните месеци и за пореден път слуховете са, че за разлика от GNOME, който с всяка версия става все по-лъскав, но и по-бавен (ах, това Mono), КDE става хем по-лъскаво, хем по-производително. Или ако не по-бързо, то поне не по-бавно. Имаше, разбира се, ревюта от разни западни “познавачи”, най-вероятно писани на MS Word и под WindBlows. Бях чел някакви “преки впечатления” от човек, дето пробвал някоя от RC-версиите под гадна дистрибуция като SuSE или Linspire или нещо подобно. И човекът пищеше как имало някакви видимо недовършени неща, как някои бутони не му работели, как някои програми му забивали. Ми недовършено е, идиот такъв, те хората ти казват, че е недовършена версия… и у нас има такива “познавачи”. Миналата година четох някъде за това колко “страхотна” и “удобна” дистрибуция била Linspire (защото на човека му приличала на уиндоус, естествено) — същият стил. Но KDE 4 ще е нещо, което с удоволствие ще видя. И ако ми пасне, може да реша да сменя GNOME с него. Аз всъщност съм си потребител на Fluxbox, но заради преводите ползвам тия среди. След като се махнах от КДЕ-екипа и останах да си работя по гном-ските преводи, минах изцяло на него, за да си ги гледам. Концепцията на превода на КДЕ и отношението към преводачите на сегашните ръководители не ми допада, иначе може би бих си ползвал КДЕ. А не ми допада идеята да изключа превода. Ще видим.

Wikia на Джими Уелс набира все повече скорост и идеи. Тръгна Wikia Search и напук на мрънкането на разни световни интернет-отворковци, това наистина е революционна търсачка. Защото Wikia Search не се занимава с търсенето, а с намирането. Ето това е, което всичките залепнали за чисто формалната страна на Web2.0 не могат да вдянат. Google беше добро нещо, да. Но не е Web2.0 — колкото и Ajax-и да слагат из страниците на проектите си, в основата си всичко това е стара концепция. Чак в последно време Гугъл тръгна да вкарва по-силен потребителски елемент в индекса си и също така започна да прави своя си потребителска енциклопедия… забравих как се казваше, а даже и не ми се търси. Затова Wikipedia е велик проект, защото изкарва напред хората, човешкото, личното. Затова и Wikia Search ще бъде по-доброто търсене, защото ще е изцяло ориентирано към ценността на търсенето, към намирането. А не към формалната страна, в която даже избуя цяла отделна уеб-специалност, тази на работещите по по-доброто машинно позициониране на сайта в резултатите в Гугъл. Да, вярно е — засега Wikia не изглежда впечатляващо, но хората забравят нещо. Преди време и Wikipedia не е изглеждала изобщо впечатляваща. Оригиналното е в концепцията, във визията за растеж на проекта. А не в петабайтите обработена информация — ясно е, че днес никой не може да стъпи на мастодонт като Гугъл по тоя признак. Въпросът е в това дали петабайтите са най-важното… дали е по-важно търсачката ти да е огромна… или е по-важно да намираш търсеното?

OpenID набира все повече ресурс. Все повече сайтове приемат идентификация през OpenID, което е прекрасно. Аз лично си имам списък на сайтовете, в които имам регистрация. Направих си труда и един ден миналата година ги издирих и ги изписах. Огромна, огромна част от тях вече не са ми нужни и профилите ми в тях са неизползвани. И само пощенският ми адрес стои и събира още и още спам. Много малка част от сайтовете имат опция за деактивиране и изтриване на сметката от самия потребител. Тези, които не поддържат това, получиха от мен фалшиви данни и адрес в mailinator.com. Да, зная че OpenID не е точно и само за контрол върху деактивирането на акаунтите. Той е за много повече неща, но и контролът върху данните на акаунта също е едно от тях. Доста хора се притесняват, че централизирането на идентификацията и съответно аутентикацията на едно място само (в доставчика на OpenID-услуга) може да е слабо място. Тоест ако някой ти разбие сметката в OpenID-доставчика, добива контрол върху данните ти в много сайтове. Така е, няма живот без болка. И все пак предимствата на OpenID са много повече. Да не говорим, че има толкова много, толкова много калпаво написани сайтове, в които един най-прост sql-injection и можеш да имаш контрол не само върху своя, ами върху всички профили. Така че предпочитам да мога да си избера добър доставчик на OpenID и да му делегирам сигурността си (или да си пусна сам OpenID-услуга при мен), отколкото да се предоверявам на всичките PHP-ученици из мрежата.

Blogger включиха OpenID за коментиране (най-накрая!). Yahoo явно ще започнат да поддържат OpenID. Засега работи във Flickr, но в кода на страницата се вижда, че идентификацията се делегира на външен сървър (още едно от готините неща в OpenID, по този начин и адресът на сайта ми е OpenID). И този външен сървър е в домейна yahoo.com. Явно изпробват услугата и в скоро време ще пуснат обща идентификация за всичките си услуги през OpenID. Нямам идея и не мога да гадая дали ще допускат и външни идентификации. Тогава би било по-сложно технически, защото всяко влизане с OpenID би трябвало да активира профил в Яху, със съответните пощи, търсачки и т.н. Не е невъзможно, може да го направят така, че съответната услуга да се активира на новия потребител чак като той я достъпи за първи път. Но нямам идея, може и да подходят откъм по-лесната страна и да си пуснат вътрешен OpenID, който само да улеснява общите акаунти за услугите на компанията, намиращи се на различни домейни и под-домейни.

Тръгна и български сървър за доставка на OpenID. Нещо не ме впечатлява много идеята, защото малко ми прилича на истерията миналата година около Digg.com-подобните сайтове. Тогава куцо и сакато се юрна да инсталира Pligg в надпреварата за повече рейтинг и повече посещения и т.н. Дано да бъркам, пък и сега някой да не ми се обиди. Все пак за сайт, който ще съхранява данните ми, bgid.eu предлага много малко инфо за себе си. Как се съхраняват данните, на какви машини, кой стои зад проекта (от странични сайтове се разбира, че Илия Базлянков от Тиликс и домейните на кирилица има общо с проекта, но това си е съвсем неофициално, само слух)? Какъв софтуер е използван — писан специално за сайта или е направен редизайн на нещо готово като Claimshell примерно? Ако е писано специално за сайта, достъпно ли е като свободен софтуер, тоест мога ли да видя в кода, мога ли да наема човек при мен, който да го види?… и т.н. Големите и сериозни проекти си поддържат корпоративен блог. Това не е блог на хората от фирмата, както някои у нас смятат, а блог на самата фирма. Вътре се пишат неща от “кухнята”, от процеса. В родните проекти такова нещо няма. В най-добрия случай някой от основните хора зад даден проект си прави свой си блог и почва да пише “интересни” неща вътре, които в общия случай нямат нищо общо с проекта. У нас всички ги тресе някаква параноя да не би някой да им “открадне” творбата. Съвсем сериозно, получавал съм предложения за работа с допълнителна клауза за поверителност към договора… Смешно, но това е друга тема и не засяга OpenID и bgid.eu. Пожелавам на хората от bgeu да развият добре проекта си и потребителите им да са доволни. Аз си оставам на claimID.

Днес се навършват десет години от деня, в който Мигел де Икаса обявява намерението си да създаде нова настолна среда, която да е изцяло свободна. По това време KDE далеч не е свободна среда, защото Qt-библиотеката все още е под несвободен лиценз. Промяната там натсъпва доста по-късно, три години след това, с излизането на версия 2.2 на библиотеката. Дълго време KDE и Qt се развиват с нагласата “ние сме по-добри, защото сме по-развити технически, а това със свободата е вятър работа”. Днес, разбира се, не е така и KDE и Qt са свободен софтуер, с “полагащата” се на всеки такъв проект общност, с нови идеи и развитие. Но дълго време GNOME беше по-правилният принципен избор. И аз помня част от това време като потребител.

От вече далечната 1997 година досега проектът GNOME измина дълъг път и дори дълго време вече търпи езиковите “издевателства” на екипа за превод на български “GNOME на български!”. Може би най-активният, най-голям и най-ефективен екип за превод на свободен софтуер. Основната част на средата вече от няколко поредни издания е 100% преведена, голяма част от допълнителните програми също са преведени и всичко това продължава да се поддържа. Екипът има преводачи на отделни програми и групи програми и един ръководител, който изпраща файловете в централното хранилище. Основна част от трафика в пощенския списък на преводачите на свободен софтуер е именно за превода на GNOME и до голяма степен самият списък се поддържа пак от същия екип.

Преводът на български се разви много от усилията на Сашо Шопов, Владо “Kaladan” Петков, Ростислав Райков. И разбира се цяла “армия” други преводачи, които превеждат, проверяват за грешки и изглаждат стила на целия превод. Работи сайт на проекта, в който най-активната част е системата за проследяване на грешки. Както и трябва да е във всеки разработен и активен проект. В “Планета GNOME-BG” пък сме тези, дето вместо в свободното време да работим по преводите, пишем блогове. :)

Досега голяма среща на преводачите на свободен софтуер от цялата страна се състоя веднъж — “Локализация! Локализация!” (english), инициирана и организирана най-вече от Kaladan и ”Интерспейс”.

Текущото състояние на превода на GNOME на български можете да видите тук. Честит рожден ден, GNOME!

Обновяване на сайта

От вчера тези ми страници работят с новата версия 5.0 на Drupal. Миграцията от 4.7 е безпроблемна, но в мой си стил я направих бавно и внимателно към детайлите. Ако вчера по средата на деня сте идвали, сигурно сте видяли съобщението за “maintainance”. Използвах случая да “разчистя” отвътре и доста от старите модули видяха вратата. Предстои и външно разчистване, тогава ще трябва да пооправя и дизайна, че този нещо хич не предразполага към четене. А и доста неща май съм наблъскал в панела отстрани. Открих някои много свежи идеи в нови модули, като например възможността всички препратки в сайта да се каталогизират в табличка в базата и да могат да се обновяват централно. Незаменимо, когато ценни линкове сменят адресите си например. Друго нещо, което ме очарова са модулите за фотоблог и библиография. И двата са в недовършен вид сложени, но вече имат препратки от горната лента. Как беше, “release early, release often”. Дори и да нямаш обратна връзка. В духа на свободността и помощта някои ден скоро ще пиша нещо за “хитринки” с Друпал.

Безжични срещи

Видях се с Юнуз след доста време от предишната ни среща. Естествено в кафене с безжична връзка. В следващите месеци се надявам да имам повече възможност и желание за пътуване из града за такива лични срещи. Пък може и да започна да ползавм и аз такива кафенета, кой знае. Иначе беше интересно и приятно да обменим набързо идеи и впечатления — и двамата работим неща, които хем са близки, хем много далечни. Може би свързващото е web-а и търсенето на дефиниции. Понякога се учудвам как има толкова много хора, които работят в web и го приемат някак “митологично”. Радвам се, че познавам другата страна, граденето на концепции. Смятам се за лаик в това, но новата ми работа може да ме накара да опитам и професионално доближаване, каквото прави Юнуз.

Преводи на КДЕ

Снощи гледах невярващ монитора, но днес вече осъзнавам — позабавил съм част от работата си по превода на български. Извинявам се на всички колеги от проекта, също и на потребителите. Не е станало нарочно и ми е неудобно. Исках все пак да го кажа, струва ми се че добрият тон изисква такова извинение. Едно е ясно — ще напрегна сили да преведа още от програмите и то в близките дни и седмици, защото после може да съм натоварен и да ми е по-трудно. Напред към преводите, здравей, КДЕ! Смятам да започна откъдето спрях — графичните и фотографски програми. DigiKam трябва да се обнови, а също и приставките за ефекти Kipi. Бях писал преди доклади за преводите тук — очаквайте такъв и сега, като довърша някоя програма.

Лечение и сън

Използвам свободната си седмица за зъболечение. След малко имам час, после ще опитам да се видя с Дикс на работата му, ако е там. Всъщност исках да се видя с доста хора тази седмица, но май съм имал нужда и от доста почивка. Хубаво е да се спи, по-точно хубаво е човек да се наспива. Да спи толкова, колкото му е нужно. Вярно, че всички работим някъде, за да съберем пари и да платим сметки и купим разни неща… но не си струва изхабяването. Важно е да се наспивам — това трябва да си го сложа да ми се показва на компютъра да кажем след 11 вечерта.

Фоторазходка

Искаше ми се да снимам снегове тази зима, но тия гаври с климата май няма да ми дадат. То в най-добрия случай ще имаме две пролети. Е, аз тайничко все още се надявам да падне дълбок сняг и да не се топи до пролетта… В неделя ще се съберем да поснимаме. Не крия, че чакам вече с нетърпение. Засега сме аз, yovko, emicha, kalvera, peterst — тези сме казали сигурно, иначе най-вероятно ще се съберем повечко. Заповядай и ти — срещата е в неделя, 11ч сутринта при пилоните на НДК!

Тези дни отново се заех с работа по преводи на свободен софтуер. Бях оставил всякакви такива занимания, когато наближи сватбата. От началото на тази седмица Краси е отново на работа, свърши й отпуската, майка й ни дойде на гости и аз седя пред компютъра и опитвам да намеря предишния си ентусиазъм.

Задачите, които са на дневен ред са, общо взето, три.

Първо трябва да довърша моята част от втория етап на платения превод на КДЕ. Ще разкажа малко за това. Преди нова година, някъде около три месеца преди края на годината, се оказах част от заплатения екип за превод на КДЕ. Допреди това, както надявам се някои знаят, превеждах доброволно. За известно време (може би година и половина, забравих в момента) бях и координатор на екипа за превод на КДЕ на български. Като координатор преводите ми бяха малко, защото просто имаше много друга работа. Всъщност тогава Радостин Раднев се беше обадил в пощенските списъци на ССС, че трябва да се сформира нов екип, защото старият изоставал нещо. Но нямаше координатор, Радостин бил зает. И аз казах, че ще поема това - вече бях превеждал за Gnome. Всъщност на Радостин му трябваше човек, който да предава файловете, да се грижи за админ-ската страна на координирането и да “опира пешкира” пред общността. Тоест истинският ръководител на екипа беше Радостин. Дори веднъж, когато Боян Иванов (участвал в стария екип и продължил доста време да превежда и с нас) ме помоли да използва неговия си CVS-акаунт и аз, естествено, нямах нищо против, Радостин писа на централата да закрият акаунта на Боян. През мен, без никой да ме пита. Само с едно копие на писмото, “за да знам”.

Глупавото беше, че тези акаунти са направени именно за това - за да могат преводачите да изпращат сами файловете си. Но не, Радостин има друга концепция за преводачите. Те трябва да бъдат водени, направлявани и доени. По-късно, при платеното превеждане, се видях наживо с Радостин и сме седяли неведнъж на маса, обсъждайки нещата. И макар да не съм съгласен с методите му, трябва да кажа, че той е свестен линуксчия и с това тук не искам да го нападам по никакъв начин. Просто представям моята гледна точка.

Боян се отказа изобщо да участва, аз писах до ССС с молба да се кажат ясно какви са правата и отговорностите на координатора и каква е моята роля. От ССС не получих нищо, наподобяващо подкрепа. Вече беше започнал периода на разпад на това сдружение, което с толкова надежди съградихме навремето. И миналата година, покрай абсурдните скандали около OpenFest-а, напуснах ССС.

——

Та първият етап от платения превод на КДЕ беше силно стимулиращ. Тъкмо бях прекратил постоянния си договор към енергото - не работех и имах много свободно време. А когато разбрах, че ще мога да изкарвам пари (макар и малко) от работа по свободен софтуер, бях на седмото небе. Осъществената мечта на линуксчията ;) Официално още бях (и съм и сега май) координатор на българския екип, но истинското координиране сега го прави Златко Попов. Първият етап на договора беше за два месеца работа по превод на програмите. След това се надявахме да има задание за превод на документацията, след това - за поддръжка и подобряване на превода…

Но не - прекратиха договора след нова година. Обяснявам си го така - това стана около половин година след изборите. Поръчителят на проекта е държавна агенция. Задачата минава през Интерспейс, тоест ние се отчитаме пред тях и те ни дават парите, които имат от агенцията. Нещо такова. И така - след избори, както знаем, изпълнителната власт (а и всяка, която е възможно) бива “сменяна”, назначават се “свои хора”. Но това, както всяко друго нещо, си е работа и не става за един ден. Явно по-незначителните агенции трябва да изчакат министерствата, комитетите, големите агенции и т.н. И до “нашата” просто са достигнали след половин година. Може и да не е така, но силно се съмнявам. Новият шеф казал “всички проекти от предишното ръководство ги прекратяваме и ще ги преразгледаме, дали да ги продължим”. Много ясно. Демек “ще видим дали ще има нещо от тия проекти за нашите хора и ако няма - ядец”. Власт… Блях.

——

Все едно, сега тече вторият етап от проекта - има пари, останали от първия и Интерспейс ни нае (не всички, само двама май) да подовършим още малко. В договора по първата част имах клауза за конфиденциалност (?!?!!), затова не казвах нищо. Все пак подписах договора, защото бях без работа и ми трябваха пари. А и не държах да раздувам за кого работя. Но тази клауза ми направи толкова лошо впечатление, че след като за втория договор ми бяха сложили клауза “да информирам потребителите за състоянието на превода” (или нещо такова), аз я отхвърлих. Значи първо “не казвай”, после “казвай задължително”.

Един съвет от мен - никога, никога никога не подписвайте с лека ръка клаузи за конфиденциалност! Ако ще ги приемате, помислете три пъти преди това. Аз лично вече изобщо няма да приемам такива клаузи. То и преди съм бил против тях, но си прецених за себе си, че точно за този проект нямам проблем да не говоря - и без това не горях от желание. Съобщавах, все пак, тук за напредъка. Имам две статии, за Quanta и за фотографските програми около DigiKam.

——

Та сега съм се захванал с довършване на тези преводи. С голямо нежелание, защото ентусиазмът от началото на проекта липсва. Тъй де, аз доброволно и без пари мога да си превеждам други неща. И неща които ми харесват и които използвам в момента. А и след като точно по Коледа и Нова година бях с 20 лева в картата и ми преведоха парите чак някъде към 10-ти или 15-ти януари, просто не ми се занимава. В договора си пише, че парите се превеждат в началото на следващия месец, ама не ми се вярва някой от тях там да е ходил по улиците, без да може да вземе подарък. Имахме пари, Краси работи, но не можех да взема пари, без да разбере, не можех да я изненадам. А подаръците по празниците са за това - за хубава изненада.

Другата ми преводаческа задачка в момента е да обновя превода на AbiWord. Българският превод в хранилището беше тотално “омазан” - явно някаква грешка е станала при автоматичното му обновяване. Просто не ставаше за нищо - все едно гледате изход на diff. Само че разбъркан. AbiWord има уникално идиотска система за превеждане. За “удобство” на преводачите се генерира .po файл за gettext. Но този файл не се използва директно в програмата. Вместо това от него се генерира XML, който се ползва. И в този XML (забележете) биват включвани и неясните низове. И така с времето, с маркирането на низове като неясни, преводът се “изражда”… Някаква странна софтуерна вампирска история. Ако годинка не го преглеждаш и обновяваш, преводът става неузнаваем. И грешен, разбира се.

Сега поправих структурата на файла и съм взел да го преглеждам ред по ред. Че не се знае дали при поправката ми някой неясен низ не се е оказал маркиран като нормален…

Накрая, за десерт, съм си оставил прегледа на превода на джабер-клиента Psi. Да, Psi вече има превод. Стоян Бонков го преведе и имам съгласието му да обработя превода, за да е в съгласие с конвенциите на родните екипи за превод. И съответно - да се вписва по-добре в преведена графична среда. Но това ще стане по-нататък.