Arcane Lore

Звучи като “сливи за смет”, не е съвсем същото, но пак е поучително. В дните, когато големият шум навсякъде е как кой колко европари откраднал и кой точно от опозицията трябва да се дореди да катурне президента, нещо много показателно мина набързо по новините. Замеряха Бойко Борисов с яйца и го освиркваха.

И представяте ли си — телевизията се осмели да го отрази! Някой най-накрая посмя да покаже по телевизора бате Бойко леко объркан и силно издразнен от едни досадни и мрънкащи протестиращи софиянци (не ги е срам, да протестират, а-ма-ха!).

Хората защитаваха единствената зелена площ в квартала си. В която сами са засадили дърветата преди години. Кметът пък метнал един параф на разрешение за строеж на детска градина. И не му пука, че хората протестират — отива там и камерата го снима как троснато се обяснава на хората че щяло да бъде еди-как си, щяло да се прави еди-какво си и нямало да се прави нищо нередно. Чакайте бе… не бяха ли точно хората, жителите, гражданите… народът дето решаваше кое къде как кога и защо да се прави?!?

Има проблем с детските гразини, знам. Но начинът да се реши е като се работи по решаването му. А не като се подхвърлят преди изборите разни проекти. Проблем с детските градини назряваше от много време, кметът няма начин да не е можел да разбере още в началото, стига да се е бил поинтересувал. Ама всеки може да се грижи само за вида си пред камерата и да точи лиги за все повече и повече власт. Хората не избират кметовете си заради имиджа им… или поне не би трябвало да е така, нали? А детските градини — нищо, да се оправят хората. Хвърлиха една торба с пари за сайт за регистриране в детски градини — сайтът се скапа. Май пак Сирма беше замесена, аман.

И какво отговори кметът, когато един човек му каза, че въпросният квартал е с най-много детски градини в София? Почна да се оправдава, че повечето били препродадени, че всичко било разграбено преди неговото кметуване, той какво можел да направи… Абе този кмет изобщо НЕЩО МОЖЕ ЛИ да прави?

Все някой му е виновен, все някой му е бил пречел, все заради някого другиго… Понякога си мисля, че ако тези, дето пречат на Борисов вземат та се спрат поне за седмица, той ще реши всички проблеми не само в града, ами и в страната направо… И ще щипне към съседните държави, и тях да оправя. Както Левски беше казвал и както Че Гевара беше тръгнал. Абе герой е тоя човек, титан! Моля ви се, политици, спрете да му пречите на човека, поне за няколко дни спрете! Ама много му пречите, значи…

——

Първото освиркване на Бойко Борсов по телевизията си заслужава разказа на една история, която съм чул случайно и нямам пряка връзка със събитията в нея.

Значи в един краен квартал на София (или направо някое от селата, не помня) имало някакъв екологичен проблем. Мисля, че разправяха нещо за последици от наводненията, например на някоя река бил отнесен някакъв малък защитен бент, който не правел впечатление, но индиректно се замърсявала водата в квартала. Или нещо подобно, наистина не помня подробностите, а и не са важни в случая.

Един от жителите бил хидроинженер и запретнал ръкави, подострил моливите си и изготвил подробен доклад за положението, с технически предложения за решаване на проблема. Консултирал се с колеги, специалисти по различни неща, включително екология, канализация, архитектура. Тяхната помощ добавил към предложението си и събрал една внушителна дебела папка по въпроса.

Човекът давал предложението на различни инстанции, но без никакъв резултат. Понеже дълго време и хората в квартала се оплаквали къде ли не и никой не помагал, накрая решили да излъчат делегация и да идат при “бате Бойко” в най-най-голЕмата община. И со индженерчето напред да влязат, да дадат предложението и да се уговорят да се реши проблемът. Инженерът сам с връзките си с колеги не можал нищо да направи, затова решили да действат и отишли в общината.

Приел ги кметът, хората избутали отпред на масата инженера и нашият герой сложил дебелата папка на масата, отворил я и започнал бързо-набързо да нахвърля проблема и конкретното предложение, заради което са дошли.

Кметът на първата минута го спрял и казал “чакай, чакай, за какво говорим”. “Ами в квартала ни има екологичен проблем”. “А, така кажи, добре (обърнал се към служител) я ми извикайте тука Димитрова!” Може да бъркам името, а и може хората, дето ми разправяха историята да са го объркали. Или да са го чули самите те грешно от източника, не знам. Става дума за заместничката на кмета по екологичните въпроси. Не зная дали е същата, която е и днес, нямам идея дали са се сменяли. Няма значение — някаква млада жена, момиче, заместник по екологията.

Влязла въпросната, а докато я чакали не обсъждали нищо — правилно, човекът си е назначил заместници, откъде-накъде той ще се занимава с всичко, щом като си има кой да го замества… Та влязла и кметът й метнал на масата папката с предложението със строгите думи “до понеделник този въпрос да е решен!”.

Така, рязко и уверено. По казармено. По офицерски.

Срещата с това приключила. Инженерът бил стреснат и разочарован, даже не му искали обяснение на чертежите и формулите, даже не му дали да представи проблема.

А селяните? Селяните излизали от общината с усмивки на лица и тупали по врата инженера с думите “Ей тъй се върши работа бе, виде ли бе, момче! Не като тебе хъкътъ-мъкътъ! Бате Бойко виждаш ли как го реши за нула време проблема!”.

Доколкото разбрах, нищо не е било решено още дълго време, може би и изобщо. Не зная подробности. Както казах, това е дочута от втора-трета ръка история. Може и да не е вярна, не знам. Важното е не дали е вярна в подробностите, важен е краят й — “Така се върши работа, момче!”.

Сто на сто тия хора са гласували след това на следващите кметски избори точно за същия кмет.

Иди, че разбери…

През 2004-та за коледа и нова година бяхме взели живо дръвче, смърч с корени, който нагласихме в голяма саксия и украсихме като празнична елха. Всичко беше страхотно, живо дръвче за елха е в пъти по-приятно от отсечено с кръстачка. След празниците, като се постопли, го засадихме в тревната площ до блока, заедно с малкото борче, което открихме сред корените на смърча. Какво стана с тях след това?

Борчето “Борко” не издържа много. Като порасна висока трева, все си казвах, като минавах по пътеката след работа, че трябва някой ден да пооскубя тревата около дръвчетата или поне да я утъпча или да поставя някаква ограда, за да ги предпазя. Тогава имаше практика цигани да се наемат за косене на междублоковите пространства. То май още си я има, де… последната година се разкарваха разни дядковци с ръчни тримери, ама то като скорост, качество на косенето и внимание към дървета и цветя си е същото. И така един слънчев ден видях, че борчето чисто и просто е окосено заедно с тревата. Намерих корена и известно време го поливах, когато слизах да полея смърча. Но така и не се съвзе — нормално.

“Шмръкльо” и той същата есен пострада. След въпросното косене около месец някъде остана сеното разхвърляно и неприбрано. Аз пак все се канех някой почивен ден да сляза да го събера, но покрай ходенето на работа не намерих време. Изпревари ме някоя бабка или дядко от входа — сеното един горещ ден беше скупчено край кофите за смет, по-точно между тях и дръвчето ни. След няколко дни и след очевидното нежелание на събиращите боклука фирми да отнесат сеното, незнайно как, пламнал огън в тая купа и сеното изгоря. По някаква “случайност” изгоряха точно тогава и всички други купи сено в квартала.

Смърчът беше така опърлен, че успя да се съвземе и да покара нови клонки едва миналата пролет. Поливахме го в най-горещите дни и когато много избуяваше тревата наоколо, я разчиствахме. Покрай това ни занимание аз даже почистих цялото каре тревна площ. Беше пълно с боклуци, под и в тревата имаше цял пласт вестници, найлони, цигарени кутии, стъкла, кофички от кисело мляко… и така из цялата площ.

Дръвчето много трудно успя да се позакрепи и въпреки че като го купувахме изглеждаше силно и стройно, пълно с енергия за растеж, сега вече няколко години не може да тръгне нагоре. И даже, честно казано, изглежда все по-малко и свито, сякаш се смалява.

Най-последният удар по него беше по празниците. Когато се върнах след нова година от Троян, пътувал точно в най-голямата виелица и премръзнал, видях дръвчето с отчупено връхче. Нямам представа дали някоя случайна пиратка или изтървано хлапе от квартала му е откъснало връхчето. По-скоро ми се вярва да е второто. Откъснато е самото връхче, десетина сантиметра, това, което е в основата на всеки растеж на тези иглолистни дървета. Без връхче практически не може да расте сега. Е, може би все пак ще успее да си пусне някак друго, но жалкото е, че няколко години вече това измъчено дръвче не може да порасне малко и да премине критичната граница от метър и петдесет, под която е постоянно уязвимо от хората.

Стои леко край пътеката, навътре в тревната площ и сякаш все повече се свива, смалява и накланя на една страна. А сега вече е и без връхче.

Ужасно тъпо ми е. След като се роди малкият, тъщата дойде по някое време и реши да вземе да засади и тя някакво дърво. След около месец въпросната череша, след като точно беше пуснала първите листенца, осъмна с отчупени клончета и бързо изсъхна. Тази тревна площ се намира от южната страна на блока и имам силното съмнение, че бабите от блока държат там да няма дървета, за да не им се хвърля сянка върху южния калкан. Няма да се учудя, ако всичко това е било нарочно, но не се замислям много по въпроса, за да не се ядосвам.

Но всеки път, като минавам по пътеката и погледна настрани към нашата елхичка, ми се свива сърцето. И за какво да купуваме скъпите елхи в саксии, дето тая година стигнаха цени минимум 45-50 лева? За да си успокояваме съвестта, че видите ли, ние тая година не сме секли дърво, не сме “нарушавали екологията”. Дрън-дрън. Дори и в планината да ида да засадя елхичката, пак само подпомагам родния дърводобив. Дървета трябва да се садят в градовете — но виждате какво става, едвам кретат или направо си изсъхват. Работещ отдел по озеленяване към общината трябва, но няма. Кметът Борисов има пари за какви ли не глупости, като огромната рампа за инвалидни колички, дето изтипоса отстрани на “Св. Александър Невски” и загрози цялата му северна фасада, а пари за озеленяване няма. Да, трябва да има достъпност за инвалини, да — но това се прави с малка платформа с електромотор, която се вгражда отстрани на входа и не загрозява толкова фасадата. Защото една платформа е широка 80-тина сантиметра, а рампата е огромна. Е, вярно, огромните неща повече се забелязват и са “повече работа”.

Без служба по озеленяване можем само да си джафкаме в публичното пространство, че бил мръсен градът, че се изсичали дървета, че това, че онова… Да, всички заедно и всеки поотделно можем да засадим дръвчета из тревните площи. Но не това ще е доброто нещо, доброто дело. Доброто ще е да създадем такава нагласа, в която да се появи и задържи, да се оцени и стимулира експертно отношение към озеленяването. А експерти по озеленяване съм сигурен че има. То философи има толкова много, та сигурно и лесотехническият университет и той дипломира кадри всяка година. Това, което няма е отношение към проблемите.

Преди малко за кратко страницата на спонтанния протест за защита на парк “Странджа” изчезна. Беше заменен от стандартна тестова страница на Apache от GNU/Linux дистрибуцията CentOS. Не знаех на какви системи хостват в hit.bg, а и не ми се проверяваше. В първия момент реших, че някой е отровил DNS-ите при мен, после си казах, че може и да е deface-нал нарочно сайта за привличане на внимание.

Да, ама не - след още пет минути цялата страница е официално изтрита. Показва се подразбиращата се страница на hit.bg за грешка 404 (not found). Няма я и все едно никога не я е имало.

Дали е съвпадение, че малко преди това обичният ни кмет, дето имаме за полицай (или беше обратното, мне, май беше пожарникар, който се прави на генерал) е казал пред журналисти “Момчета, не си играйте на революционери!” по адрес на протестиращите.

Логиката е следната:

Имаме ЗАКОН. Този ЗАКОН трябва да се спазва, щото иначе - акано. Който не спазва ЗАКОНА - в кауша. Законът, който се спазва в българия е все такъв, дето има нещо общо с МВР. Защо никой не спазва законите за строителството, защо никой не спазва правилника на парламента (искам името на депутат, който е присъствал на всички заседания и не е гласувал с чужда карта!)?

Защото сме бандитска държава. Не че ние гражданите сме бандити - самата държава си е бандитска. Властта е изградена от бандити (не визирам никого конкретно, разбира се). Които могат да казват “Гражданите имат право да протестират, но само както, когато и където аз им разреша” (или нещо подобно, няма значение) и след това да спят спокойно.

Обаснението на кмета Борисов за натиска за пренасяне на протеста пред театъра:

1) Идвал някакъв немски министър точно по това време. Не било хубаво, да не сме се излагали пред германеца.

Значи гражданите са някаква измет, папчач, която ще изложи страната (или управлението й, или кой знае какво, може би самите тези граждани). Байганювците, прошляците и хулиганите, които немецът не трябва да вижда, щото кой знае какво ще си помисли! Че то при него няма протести, не - как да има, там само яко полиция навсякъде и навсякъде кметовете идват от силови структури.

2) Софиянци не трябва да бъдат наказвани с блокада. Дори и в името на най-благородна кауза кметът няма да разреши блокада на центъра на двумилионен град.

Така казва в интервюто - значи за него най-благородното нещо е да не се блокира двумилионен град. Е, всеки с принципите си.

Уточнение: Обявеният за днес протест не включваше блокада. Обявено беше само кратко, най-много половинчасово присъствие на тотоара пред “партийния дом”. Показен спонтанен протест. Нищо друго. Къде видя кметът призив за блокиране на движението?

Да, може да има провокатори, които да “завлекат” хората към блокада. Но това не е политически митинг, на който отиват случайни хора, а събиране на интернет-грамотни (в подавляващата част) защитници на българската природа. Нормалното нещо на такъв протест е всеки да следи своите реакции и реакциите на приятелите си и да се пази от провокиране. Защото знае защо е там и знае какво може да направи полицията.

Накрая:

Никой не иска да се конфронтира с полицията, сакън! Вярно, че чисто формално погледнато всяко блокиране на кръстовище следва да се премахва с полицейска принуда. Но никой не трябва да гледа на законите чисто формално!

Винаги има златна среда - хората имат право на кратък спонтанен протест, чисто човешко право. И винаги такъв протест може да бъде изтърпян, изчакан и безмълвно разрешен. В разумните му граници във времето.

В крайна сметка е важно не законът да ни формира, а ние да формираме законите. Това е добре всички властимащи да си припомнят преди лягане, защото днешните недоволни младежи са тези, които ще решават съдбата на обществото утре. Може би с нови закони, ако се запази обществената система. Може би с публични изказвания, ако се открие начин за по-силно местно самоуправление или друга анархична форма на обществен ред по места. Кой знае…