Arcane Lore

Взе да ми липсва възможността да се виждам наживо с някои хора, да си бъбрим на кафе и после или да говорим за философията над още питиета, или пък за фотографията из улиците на града. Вярно е, че някъде откакто випускът ми завърши лека-полека започнах все по-рядко да виждам приятели. Само добавях неща към интересите си и съответно хора към компаниите — първо покрай философията, после покрай GNU/Linux, после покрай любителската фотография… И тъй като всички все работим нещо, все по-рядко се виждаме. Но пък да съм далеч географски и въпросът “абе дали да се видим с еди-кой си на кафе” да не стои изобщо — това взема да става леко досадно.

Определено усещам лиспата на кола. Все си повтарям, че ако имам удобен транспорт, няма значение къде точно живея. Най-важните хора сред приятелите ми са все още събрани в един град, но се оказва, че България не е толкова мъничка, колкото изглежда. Само като си помисля, че например в Щатите човек може да е на цяла седмица шофиране… То същото като да си тук, но без кола. “Една човешка длан”, ама друг път.

Да си съставя кратко планче. Догодина по това време да съм взел кола, която ми харесва. Да съм отишъл на поне два концерта в другия край на страната — все ще дойдат и другата година готини групи. Да съм отишъл да видя приятели някъде наоколо и да сме завели малкия на почивка. То това лято скоро ще свършва, значи ще се кара доста зимно. Без да се вманиачавам в автомобилизма, все пак “трябва да празнуваме всичките си празници” е само празно казване, ако не се събираме наистина.

Я да ви избложа аз…

Докато пиша това, голяма част от активните блогери в София, да кажа “представителна” част от активните блогери се “самоизбложват” в едно от “Кривите”. Това, което, както каза exodus, е приютявало и приютява какви ли не ИТ-сбирки — като почне човек от ежеседмичната линукска среща, после продължи с пак ежеседмичната интернет-среща, с всякаквите “раздумки на по чашка, дето по си разбираме какво искаме да си кажем” и свърши с редовните такива “довършвания” на всичките лекции, баркамп-ове, уебтех-ове и опенфест-и.

Видяхме се с emicha малко по-преди и се подгряхме с кафе в “Чартър”, след това на път към “Блогеда“та опитахме малко нощен фото-стрийт с подръчни средства. Разбирай — без стативи, с треперещи от студа ръце и без “течна стабилизация” ;) Високото ISO понякога върши чудеса, поне като стимул човек да извади апарата и да види, аджеба, какво ще излезе на iso1600 ;)

Кривото ни посрещна полупразно, с малко ни беше изпреварила izida. Тримата “открихме” събитието и за първата поръчка към нас се присъединиха и mikeramm, после Дачев (я, имаме награда за двойно линкване;), emu, neeann, после хората започнаха да прииждат на малки групи и поединично и съвсем скоро бяхме цяла малка армия. Много познати лица, малка част от тях — познати и офлайн, повечето — с проличаваща си блог-идентичност. Практически заехме всички маси в тази част на мазето и за пореден път “изправихме Кривото”. Бого ме запозна наживо с oggin, с когото успях да разменя две-три думи и едно оптимизиращо “наздраве”, на масата им се заприказвах с divedi. Който беше заинтригуван от моята съвсем скорошна вметка, че съм отказал на Гугъл. По тоя повод с крокодилещия се наблизо maniax отсякохме, че Гугъл не са готини и не струват, обаче в Дъблин пият много, много пият и това ги реабилитира в някакъв смисъл.

После се завъртя всичко, посмесиха се компаниите, nb обиколи масите с wordpress-овска наздравица, muffty дойде до мен на нашата маса и се видяхме и с него, обсъдихме с каква валута се плаща на такситата в някои по-особени ситуации. Григор видях за съвсем малко, но пък Пейо не пропусна да ме изтормози с присъствието си. Е, сефте… и аз не му се дадох. Мечкоубиец такъв! :) На една от масите, предназначена най-вече за яко хапване се видяхме и с yovko и emerald. Отдалече и от ниско (защото е висок) се забелязваше nabludatel, когото аз веднага познах, а той пък ми каза, че не си приличам на аватара. Всъщност доста хора го споменаха — май Izida беше първа още в началото, после и други ме обвиняваха… ама какво да направя, като на снимки излизам юбавец… тъй де, като се обръсна, не като сега. Хм, е, и като не съм така напълнял, като сега… А и го нямам все под ръка Tux да позира с мен на рамото :)

И много още други хора бложеха наживо, разбира се, но пък и хем много не познавах или не разпознавах наживо, хем и много не успях изобщо да видя. Тъй че сто на сто пропускам много хора, но пък сигурно и доста хора мен не са видeли. Не видях със сигурност doncho, kaladan, zbrox, gf… Липсваше и например george, ама то пък вярно че той далеко… Е това не им разбирам на блогерските срещи — не мога да правя така бързо връзката онлайн-офлайн. Да не говорим, че ми е някак силно нетипично да свързвам онлайн-личностите с отделни хора в разговори наживо. Така е, идва си с онлайн-живота… и аз не виждам нищо лошо за мен в това. Даже се чудя как хората предпочитат да се видят наживо, когато блогсферата е толкова яко място. И все пак беше готино, не отричам ;)

Нямам много снимки, даже от наличните една-две едвам “стават”, но доста хора фоткаха, пускаха и трескавиците, така че сто на сто ще има освен текст и фото-визия из блозите. Ама хайде, да мушна една фотка и аз (сори, момчета, ама нали знаете — блогър застанал, блогър излезнал ;) nota bene: следващия път да не ги жаля и да тряскам със светкавица).

P.S.: Цяло чудо е, че от толкова много линкове не съм сбъркал поне един… трудничко е, като писането в блога и помагането по приспиването на Светли вървят заедно. Много поздрави и от него, каза едно “а-гуу-да-да-да” специално за блогерите. Май :)

Или Дядо Блаз — както ви приляга. Ведно с красивата Бложанка и работливите блоджета. И блодаръци ще има за всички от сърце… Ще ги разнесе Дядо Блогеда с летящата си шейна (е, не може всичко) с блелените.

Идеята е на Бого Шопов, предал е на няколко човека поканата, посочил ме е и мен. За кратко в околните блогове хората се отзоваха и препредадоха. Става дума за блогърска среща преди празниците. Да се видим, да си полафим, да изпием по няколко, да поспорим и да се поскараме и накрая двама-трима да затворим заведението… Знам аз, я със sale ще допиваме последните бири пред разсъмване, бистрейки бизнес-моделите на отворения код, я с manitu ще се чудим дали във “Фенс” или в друго “Криво” да посрещнем трамваите… Не бях ходил на сбирки отдавна и на ОпънФест успях да видя само “виждането” в “Кривото” и накрая с Цецо разреждахме с бира бавния ни разговор за обективите на Pentax. Докато сервитьорките взеха да се плашат вече дали ще си тръгнем някога.

Защо хората не общуват онлайн? По-точно защо ИТ-тата не общуват онлайн? Постоянно някой ми иска телефонния номер, защото по джабър му “било неудобно”, а по е-пощата пък било “бавно”. А на мен пък по телефон не ми е удобно, ко прайм ся? На пръсти броя познатите ИТ-та, които са по-адекватни и намираеми онлайн, отколкото по телефон или на срещи наживо. И какво — работим с компютри, работим по уеб-сайтове, познаваме технологии и стандарти и изобщо сме страшни направо, с поглед само дебъгваме. Обаче най-великото откритие на века е мобилният. Никой не уважава не-интерактивната комуникация. Е, аз пък не уважавам телефоните. Отплеснах се, това е друга тема. Да се върнем на ”социалното”…

Социално, социална, социални, мрежа, мрежи… Ако някой имаше представа колко анти-“социално” ми е и как напоследък за мен повече от трима души заедно в една компания, които да участват в разговора и да могат да се обръщат към мен… си е цяла тълпа… Да се чудя на Пейо как намира толкова ентусиазъм да комуникира така активно и масово — ей преди малко чета нещо за някаква книга на Жюстин Томс, нещо за онлайн-маркетинг или подобно и на снимките веднага разпознавам нашего агента. Пейо, нищо против — просто си бърборя ;)

Какво е луднал целият видим уеб по това “социално”, ум не ми побира. Вярно, за търговията е полезно — ако ще продаваш нещо в мрежата, ако ще правиш “маркетинг” и “мениджмънт”, тогава си е густо да имаш общност, да си адекватен на уеб-тълпата, даже да ти се създава от общността и самото съдържание… абе сладко си е. Ама любителите, те какво правят в кюпа за уеб-две-онлайн-ентърпрайз-маркетинга? Било важно да си уеб-две, трябвало едва ли не да имаш профил във всяка от измислените “социални мрежи”, да си активен, да имаш контакти, да си намбаруан… Абе хора, нямате ли си с какво да се занимавате? Тези, които правят бизнес някакъв в уеб — за тях разбирам. Въпреки че за уеб-две бизнеса е по-важно човек да има работеща идея, отколкото да е “социален” и свързан с “контакти”. Ама нейсе — то в българския уеб всичко или е изкопирано от западния, или го няма.

Блогерите и те — ако преди две години някой ми беше казал, че ще се появят мета-блогове и те ще са по-“модерни” от личните блогове, не знам дали щях да му повярвам. Самата идея за мета-блог е малко сбъркана, според мен. В някакъв смисъл, разбира се, всеки истински блог е донякъде “мета”, защото пише за процеси, идеи, мисли все в някакво абстрахиране, все от мета-позиция.

Но не говоря за това. Не говоря и за блоговете, които имат различна от чисто личната или чисто вътре-фирмената тематика. Те пак пишат за нещо, обговарят и обясняват гледни точки. Но това да се появят толкова много блогове, които да пишат как се бложи, кое е правилното и да стигат до крайни блогосферни саморефлексии… е това е вече шантаво, честно. И аз съм писал статия-две за това, но цял блог са блоговете… Че даже и класации се заформиха — някои от тях на базата на автоматични рейтинги, други със свои майтапчийски, а някои — със “сериозни” свои критерии.

Но хайде, това са лични проекти на хората в техните им сайтове. Но да видим какво се роди от целия този шум около уеб-две в България — ами нищо, поне нищо ценно. Има няколко сайта, които копират я Digg.com, я Del.icio.us. Не, грешка — не са няколко, доста повече са… Или пък хостинг за видеоклипове. Браво, гениално!… Една търсачка, която не се знае как точно търси и доколко е различна, но за сметка на това пък никой не я ползва. И няколко на брой онлайн-вестника, които под претенцията, че са блогове списват жълти статии. С каквито е пълен така или иначе Интернет. Правилно — това иска да чете българинът, няма какво да се лъжем.

Но да казваме, че има изобщо някаква по-масова Web2.0 чувствителност у нас е несериозно. Някой ден ще има. Но днес — едва ли. Не го казвам, за да се заяждам — казвам го, защото не виждам смисъл да се събират web2.0-изкушените хора. Защо да се събираме? За да пием — че аз и иначе мога. За да се запознаем с нови хора, да намерим приятели — имам достатъчно, слава богу. Даже не мога да намеря време да се видя с всички приятели и познати (някои от тях — ентусиасти на Web2.0). За какво друго? За да “сверим” идеите си? Мнее, че то ако някой има истинска и работеща идея, направо да я прави, да забогатее и да живее с подобряването й. За да “откраднем” идея от друг присъстващ? Е как ще стане, като никой си няма идея? За крадене най-добре крадящите да се равняват по чуждите образци, сто на сто са в пъти по-качествени.

——

Аз така си говоря, де. А и какъв анти-социален патос заформих — сега да не се засяга някой. Иначе ще глeдам да дойда на срещата — приятно ще ми е да видя няколко познати лица и да се запозная с нови. Може и интересни разговори да има, даже сигурно ще има — всеки има някаква визия за уеб и за ИТ изобщо и никога не е скучно. То и с футбола и политиката е така, тъй че ако вземем та сберем темите, цена няма да има срещата ;)

Освен ако падате от Марс или сте живели в пещера, сигурно вече знаете за посещението на Джоичи Ито в София и за срещата с него в аудитория 65 на Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Лекцията е днес, в сряда, от 17:30 и е организирана от домакините на Joichi, “Интернет общество”. В много от блоговете вече се писа за това посещение, но аз не можах да пропусна поне да припомня. Сред някои от статиите за посещението са тези на Йовко, Пейо, Каладан.

Самият Joi Ito няма нужда от обширно представяне - стига да прочетете нещо за него в мрежата, ако все още не сте и да отидете до Ректората, за да опитаме да го разберем заедно.

А аудиторията си е подходяща за разбирането, в кръга на шегата, но все пак това е голямата аудитория на Философски факултет. Точно “65 ауд.” лично на мен ми е допълнителният стимул да ида на срещата, но и донякъде допълнителната ми лична трудност. Може би прекалено силно свързвам 65-та конкретно с философията - първо с кандидатстването, после с второто кандидатстване :), след това с безброй лекции и семинари по антропология, психология, източна философия най-различни курсове.

Интересно ще ми е сигурно да видя “външен” човек на катедрата пред амфитеатралната 65-та - външен, но все таки пак някак за мен философичен. Всичко, в което Joi Ito е участвал в мрежата, по-пряко и видимо или не чак толкова е свързано с блогсферата и/или с Creative Commons (както бях предложил да се преведе на български, “Свободно Съдържание”). Неговият “пръст” е в Technorati, MovableType, Mozilla Foundation, OSI, Creative Commons, ICANN…

Ако не сте чували поне две от тези имена, кой сте всъщност вие? И какво сте направили с читателите на този блог? :)

Центърът на София е особено място. И още по-особени са улиците, които пресичат ларгото “Руски”. Най-особени са кръстовищата им. Не точно тези с “Руски”, защото явно са прекалено “централни” — по-скоро кръстовищата наоколо, например това на “Дондуков” и ”Раковски”.

Днес се срещнахме насред кръстовището с Христина. Винаги така се срещам с хора там — забързан за работа сутринта, с мисли някъде надалеч, наваксващ в оставащите малко свободни минути преди да се напъхам зад бюрото до сървърното. И както съм се отнесъл и си чакам на светофара, изведнъж виждам познато лице отсреща. Не съм много сигурен, но в оставащите секунди до зеленото вече съм почти сигурен. Естествено, винаги пресичам в другата посока :)

С Хриси се спряхме точно на средата на пътя, там, където трамвайните линии насичат паважа на “Дондуков”. За съвсем кратко, докато безумните шофьори не са дали газ към нас, и след това побързахме и двамата да се изнесем към края на платното.

Хриси е част от компанията ми от студентските години — едни от най-истинските ми приятели, които съм имал. Все хора, които винаги много се радвам да видя и винаги са ми близки, колкото и далеч да са и колкото и дълго да не сме се виждали. С някои от тези хора поддържам връзката и се срещаме, но с други пътищата ни се пораздалечиха доста. Беше страхотно да срещна точно Хриси, която не съм виждал от няколко години, когато Павката ни се беше обадил и на двамата за среща и се бяхме събрали в едно кафе в центъра след работа да си побъбрим като едно време.

Като се разделяхме сега, вместо “чао” или “до скоро” си разменихме “да направим някаква среща” и “да, супер”.

Центърът на София с неговите кръстовища е странно място. Преди няколко дни пак така, на средата на пътя и на същото кръстовище, срещнах Надя и Биляна, пак на същото кръстовище пък скоро настигнахме с едно такси Иван и Петя.

Напоследък се натоварвам много на новата работа, отказах няколко проекта за сайтове затова, напуснах и един екип за сайт. Нямам никакво време да снимам и опитвам да “крада” две-три минутки преди работа, но все не виждам нищо интересно, може би защото съм уморен. Особено на мястото, където съм в момента, кариера няма начин да се прави, а и другите служебни стимули са слаби. Не крия, че мисля за варианти за по-добра работа, но пък точно преди зимата не е най-доброто време да рискувам да остана без доход. И все пак… Като че ли е време да “върна газта” малко и да си уговарям по-често срещи с приятелите от университета.