Arcane Lore

Не “криза на газта”, а “газ на кризата”. Газ до дупка, само криза да има, треперете! Да, познахте — за телевизия става дума…

Смешни са ми телевизиите с техните превзети истерии. Не, бяха ми смешни доскоро — напоследък се хващам, че им се ядосвам направо. Може би защото гледам телевизия малко повече. Оставяме понякога телевизора включен, защото Светко много се зазяпва по рекламите. Всъщност това беше причината преди време, миналата година — и лека-полека започнахме и ние да гледаме. Разбира се, не изпадаме чак дотам, че да следим тъпите реалити-програми и блудкавите филми, дето ги дават вечер след новините. Спираме се, когато засечем някое смешно сериалче и, за съжаление, когато започнат новините.

Имам какво да кажа и за връзката между рекламите и бебетата, също и няколко “за” и “против” оставянето на бебето пред телевизора, но това е доста по-друга тема.

Говоря за ефирните телевизии. И при кабелните положението е такова, направо е и отчайващо при някои. Ако бяхме си оставили кабелната, щях да избирам нещо от Discovery или подобни. Но-о-о ефирните ни телевизии избиват рибата с динамит! Севтъл пример за видиотен журнализъм.

Поредната “драма” е т.нар. “криза с газта”. Веднага са спретнали и заставки по темата. Ама то не бяха репортажи, то не бяха графики, то не бяха интервюта с всякакви “специалисти”… Човек само трябва да си седи и да гледа как бавно и полека телевизионерите сами си раздухват скандала и накрая всичко става много по-голямо и много по-тревожно, отколкото е. Трепер-р-рет-т-те!

Помните ли “птичия грип”? Е, същата работа. Явно във факултета им ги учат на истерясване. Защото поне на правоговор и правопис определено не ги учат.

Онзи ден гледах как колежката ми от долния курс във “Философия” и днес вече станала водеща на централните новини на БТВ Вики Петрова се обади на шефа на диспечерите и го пита “А ще има ли проблем с електропреносната мрежа?”. Човекът сто пъти обясни, че няма никакви грижи за тока и че мрежата е изчислена за много по-големи натоварвания, а тя пак “ама преносната мрежа нали е остаряла, ще издържи ли?”. Той хлъцна и взе да й обяснява, че преносната мрежа издържа в пъти по-големи натоварвания и че ако има проблем, той може да е с разпределителната мрежа и то само в центровете на големите градове. Където кооперациите и жиците са стари, а натоварването е високо заради лошата топлоизолация на старите блокове. Собствено — иде реч за разпадащия се център на София.

Хиляди пъти го дъвкаха това с разликата между преносна и разпределителна мрежа, когато преди време “хит на деня” за телевизиите бяха промените в електроразпределителните фирми. Преносна мрежа — това са електропроводите високо и средно напрежение. Ония големи кули с жици по върховете, дето ги виждате да се катерят по баирите, като пътувате за морето. Разпределителната мрежа е това, което доставя енергията до самите потребители. Едното пренася тока от централите до градовете. А другото го разпределя между хората. Лесно обяснение, ама кой да го помни — я дай по-добре скандалче, скандалче нещо да има…

——

И се започна едно нескончаемо “спестявайте, спестявайте, спестявайте!”. Абе да ви… Аз си спестявам така и така, вие какво си мислите? Че пека агнета на парното и осветявам стаята с котлоните ли? “За бога, братя, не купувайте!” Абе… ай сиктир!

Аз разлика в отоплението от тази “криза” не усещам. Вкъщи се включва само единият радиатор и то на 2 или 3. Всичко друго си е “спестявайте, спестявайте” така или иначе. А дали в най-студените дни на зимата, като тия сегашните, да пускам печка на ток или не — това не може да ми го каже нито нашто Вики, нито оня скандалджия и неориентиран тип Милен Цветков! Ако на бебето ми му е студено, ще си пускам и парно и ток! И няма такива опери “ама то ако не пестите ще ви спрем парното и ще гръмне токът”! Парното не можете да го спрете. Първо на първо съм ви платил сметките и второ това, че вие си имате проблеми с доставките изобщо, ама ИЗОБЩО мен не ме касае! Некадърници! Вие бизнес ли правите или си играете в пясъчник? Да сте си подсигурили доставките.

——

Най-неадекватен, естествено, е любимецът ми Милен Цветков. Ясно ми е, че не трябва да си губя времето да го гледам. Просто ми попадна случайно и то точно по време на въпросната криза. Гледах малко от предаването, но и то ми стига за месеци напред. Всичко протича винаги по една и съща схема — първо се представя или загатва правилната позиция (тази на водещия), след това или се говори по телефона с разни възмутени зрители, дето си нямат друга работа, или се “дискутира” в студиото с гостите. Дискусия е силна дума, защото водещо постоянно е мнението на водещия (хм, то логично — че нали си е “водещ” човекът…). Ако някой изкаже различно мнение, бързо бива осмян и се пристъпя към следващия гост, докато не се стигне до съгласие с водещия и настъпи разбирателство и едно такова приятно вътрешно чувство на удовлетвореност. И така се “въртят” под-въпросите около темата един след друг и се симулира равностоен разговор. Преди си мислех, че Милен Цветков е крайно време да отвори учебниците и да попроучи какво значи “дискусия” и “интервю”, но днес вече не ми пука и за него и направо го прескачам с дистанционното.

Сетих се за един друг път, когато бях мернал това предаване. Темата беше подслушването от службите на журналисти. Всъщност скандалът сред нормалните хора беше, че може да се подслушват всички хора, но журналистите веднага скокнаха за себе си. Не си спомням подробности, но един от гостите беше редакторът на e-Vestnik Иван Бакалов. Та този пич успя да намекне в казването си, че това е нередно откъдето и да го погледнеш. Водещият първо опита да се пошегува заедно с него, после да се пошегува за негова сметка. Накрая взе да му повтаря като папагал първоначалното си казване, че “който няма какво да крие (като мен), значи не трябва да се притеснява, че го слушат — нека си слушат”. Бакалов взе да обяснява с примери прости, че това е нарушаване на свободата и тайната на личния живот, но отсреща се повтори същото. Имаше и други гости — някакви женоря от вестници, пак журналисти. Като се завъртя към тях разговора, веднага се мина на темата “ох, журналистите, ах, журналистите” и патосът за нарушаването на гражданските права много фино заглъхна. Милен Цветков разпали новата насока на разговора, защото му изнасяше, и макар Бакалов да опита на няколко пъти да върне темата, вече беше по-лесно да бъде осмян от водещия. Най-малкото защото “абе вече не говорим за това, бе, Иване-е-е”.

——

Честно, правих си няколко пъти малък експеримент. Сядам пред телевизора да гледам “централните новини”, но опитвам да ги гледам “отстрани”. Тоест все едно че съм чужденец, който за първи, ама съвсем за първи път гледа българска новинарска емисия по телевизията. В мига, в който усетя, че нещо от предаването го приемам за “прието” и безусловно или част от някакво подразбиращо се новинарско статукво, веднага опитвам да го поставя обратно при “новините”. При новите, несигурни неща. За които трябва да ме убедят и информират.

Резултатът? Още по средата на емисията се натрапва засилваща се истеричност. Все едно вземат интервю с антихриста ден преди апокалипсиса.

Живеем с тревогите на граждански протести. Учители и лекари искат по-добри условия на труд и по-високо заплащане, адекватни на социалната роля на професията им. Как реагира обществото - изчаква в мълчаливо съгласие с протестиращите. Как реагира властта - образователният министър обяснява с чертеж на учителите че “пари нема”, а полицейският министър пуска компромати за лекари.

После съдът, сезиран от община Царево и еко-министерството постановява, че такова нещо като природен парк “Странджа” всъщност няма. Не били определени точно границите му. Фирма, която строи в доскоро китното селце Варвара разни бетонни коптори (и се казва “Краш 2000”, както каза един приятел тези дни “е не му ли казваш на това подходящо име за строител”) първо подава и тя жалба, а после веднага след решението на съда я оттегля. Шефката на фирмата на доста объркан български обяснява в предаването на Милен Цветков преди малко, че тя много обичала природата и затова оттеглила иска си. Аз пък си помислих, че го е оттеглила, защото вече е имало решение в нейна полза, ама нейсе.

Как реагира обществото - няколкостотин човека, млади и стари, но повечето младежи се самоорганизират в спонтанен протест. Блокират за по половин-един час най-много централни кръстовища в София. Има обявени протести и в други градове, но не зная дали изобщо са се събирали хора там.

То ако са били по-малко от стотина няма смисъл - минава двойка полицаи и ги наплашва да се разпръснат. Така се прави - полицията има специални разпоредби за предотвратяване на събирания на хора. Наричат ги “нерегламентирани” и “необявени” събирания.

За да протестира днес човек, трябва да има разрешение. “Моля другарко, имам пиш!” Да, вярно - събиранията били с уведомителен режим, а не с разрешителен. Трябвало да кажеш на полицаите къде да те търсят и кого да търсят, ако нещо се обърка, а не да чакаш разрешение. Странно защо тогава протестът срещу акциите на полицията против торентите беше “изнесен” от Бат Бойко от центъра чак в Южния парк. Уведомителен режим, друг път.

Всички протести в България са не с уведомителен режим, а с режим “изнася й на властта”. И понеже най-често се протестира именно срещу властта, затова успех имат единствено протестите, които в крайна сметка “изнасят на властта”.

Таксиджиите за нула време “притиснаха” всички. Защо? Колко ли скрити интереси има в таксиджийския бизнес? Ще кажете, че е параноя - не, не е. Публична тайна е, че такситата подпомагат активно проституцията и дори понякога джебчийството. Такситата имат договори с всякакви транспортни съоръжения - то не е аерогара, ж.п.-гара, автогара, то не са централни магазини. Никоя община не може да си позволи да са незадоволени така активни в разпределението на териториите бизнесмени, фирми, че и отделни шофьори.

А Странджа? Кой знае за нея, къде е тя и какво общо има с интересите на общината и на полицията? Никой, някъде към турската граница и нищо.

Затова на един от видеорепортажите в мрежата за блокирането на “Попа” се чува съвсем отчетливо как един от полицаите се възмущава на обясняващия нещо младеж. “Ама не трябва така, не е редно, ние си вършим работата - а вие знаете ли че има начин да направите това, има си професионален начин, само е трябвало да го спазите!”

“Професионален начин” на протест. Нямам думи. Това е понятието, до което достига тренираният в полицейско ежедневие разсъдък, когато мисли “правилния” начин за протестиране.

За сведение на съгражданите полицаи - “професионален начин на протест” е нещо като “тероризмите”, с които ежедневно ги стряска духащият от САЩ вятър на социална параноя.

Да спасим Странджа! И не само нея - да спрем превръщането на страната ни в така нужния явно кенеф на Европа. Или поне да опитаме. Вече сме големи, вече разбираме. “Имаме пиш”, но не искаме разрешение.

Отдавна си живея аз с впечатлението, че журналистите са башка вид хора. Нищо против тях, нищо против човешките права и так далее. Просто наистина явно за да побереш в себе си кръвожадния манталитет на журналиста, трябва да изхвърлиш доста неща. И недай си боже да се окаже, че някое от тях евентуално би могло да се окаже ценно - я съвест, я малко скромност… Но почти винаги изхвърлят нармалната преценка, това, което преди ги е правело “част от народа”; това, което не може да живее с имиджа им на ”представители”.

Мили мои идиотчета, никога няма да сте истински посредници, докато не разберете, че не сте представители, да не говорим, че хич не ставате за “представителна извадка”!

И ми става толкова гадно, като виждам как въпросните “гласве на народа” се правят на все по-пасващи на картинката, която самите те рисуват на публиката. Не мога да понасям да виждам как някой от тях “задава въпроси”, докато в същото време мисли само за своята си значимост в тази същата ”картинка”.

——

Темата е много обширна и, честно казано, не зная дали ми се ще да я отварям; имам някакво смътно усещане, че неадекватността на журналистиката е същностна за нея. И ако е така, едно обмисляне би се завъртяло в такава безумна спирала, че ми се завива свят при мисълта само…

От друга страна, именно за да се разбере дали е проблемна журналистиката или не (тоест е проблемно нещо друго, например моя милост), неизбежно трябва да се впуснем в тази надпревара със смисъла.

——

Но не знам дали точно сега имам сили за това. Да кажем, че това тук може да е “заявка” за по-нататък.

Конкретният ми повод е снощното предаване на Милен Цветков, основната тема беше юбилейната експедиция до Еверест. Бях толкова бесен на малоумието на водещия, че от яд не превключих и си наложих да го доизгледам. Да - само за да се убедя в тоталната превзетост и предпоставянето на авторитета на “добрия журналист” - нещо, което не само пречи на качествената дискусия (което би трябвало да е златната мина на репортерите), но и толкова силно бяга от темата, толкова прах хвърля в очите на зрителя, че направо да му стане неудобно на човек, че изобщо гледа такова предаване. Не, че изобщо има телевизор; защото на практика всички предавания са на тоя хал.

И не стига всичко, ами и си плаща кабелна телевизия… Ужас.

“Не е ли глупаво да се правим на герои и да изкачваме Еверест без кислород? За какво ни беше това? Кой е виновен?”…

Моето уважение към хората, дръзващи да се докоснат до мечтите си! Дори и те да са на върха на забити в небето планини, под микроскопите, в книгите, изобщо където и да са! Поклон!

И да, тъжно е, че Христо Христов остана на Еверест, тъжно е и че двадесет години Христо Проданов чакаше втората национална експедиция на място.

Но не е грозно, в никакъв случай!

Грозно и едновременно тъжно е, че хората умират във войни - убити в домовете си, в съня си, или живеят без близки. И че някои хора подкрепят войните. Че хора, иначе “родени равни”, живеят различно - едни охолно, с телевизия и “Кока-кола”, други - на ръба на оцеляването.

Грозно е, че тези, от които официално зависи това, много рядко обръщат внимание на такива, истински проблеми на света.

А най-грозното е, че тези, които донасят света в домовете ни, го носят изкривен. И за сметка на това изопачаване изписват имената си върху него.

А пък най-тъжното е, че ние помним тези имена. И вярваме, че са носели истина, само истина…