Arcane Lore

Цял месец без нищо в блога. Какво правя ли? Ами оцелявам някак – сега съм в Троян, вече две-три седмици при тъщата и в къщата без интернет. Така де, блок на главната – то де да беше къща с двор. По този повод – неизвестен съседе, дето си оставил отворена точка, благодаря ти! Е, то или е рутер на човек, или е някакъв служебен рутер на доставчик, не знам. Признавам си без бой, че преслушвах наоколо за шифрирана с WEP точка, която да кракна, но нямаше. Та затова когато успявам да се свържа, значи съм на кухненската маса, откъдето се достига тая въпросната отворената точка. Неудобно място, нерядко мирише на манджи, а и заради навика на тъщата да се проветрява през кухнята, през единствения прозорец без комарник, често има и мухи. Присещам се за село, за летата с баба, за мириса на сено и за този на дивите ягоди, за другата ми баба и дядо, за магарето им, кокошките и тем подобни и най-вече за мухите в стаите. Тогава бабите ми с два-три замаха с кърпа изгонваха мухите, за да може моя милост детето да поспинка следобед на прохладно и без да ме гъделичкат гадните инсекти. Сега оценявам поредното майсторство на баба ми – аз пробвах да ги гоня тия хубостници тука с кърпа, ама не става. Нищо де – сега ги няма, сигурно заради бурите и пороите тия дни (по-скоро тия нощи).

——

Работя по статии по темата на дисертацията ми. Ще ми трябват, ако искам да завърша, а и изписването на тия неща ще ми помогне за самия текст. Засега съм до под една крива круша насред нивата, но нещата напредват. Изписването на самия текст никога не ми е било силната страна, имам предвид че повечето работа върша наум. Прехвърлям всякакви идеи, опитвам се да запомня някои, да комбинирам други и при възможност гледам да чета нови неща по темата, пък дори и да не са съвсем научни. Тя и темата е малко странна за по-типичните учени – пиша за социалните мрежи в Интернет, така че хем имам много материал за четене и обмисляне, хем 99% е журналистическа плява на деня. За щастие вече имам достатъчно тренинг да отсявам глупостите още при отваряне на текста.

——

Иначе точно тия години и особено тази година много интересни неща стават именно в социалните мрежи. Не, нямам предвид жълти новини от сорта на Гугъл Плюс и подобни – интересни идеи се осъществяват, интересни общи посоки се следват. Последното нещо, което ми направи впечатление точно днес, беше Novacut. Мисля, че съм чувал за тях и преди, но сега съвсем сериозно се заемат да направят свободен разпределен редактор на видео. Споделена обработка между два края на света, в реално (или най-близкото до реалното) време. Идеята принципно изобщо не е нова, аз имам една подобна от вече много години (не точно за видео), но не съм и помислял да я направя. Нито имам парите, нито времето. Но явно времето за такива идеи е дошло.

Споменах Google+, та да си кажа – хора, моля ви много, не ме добавяйте в “кръговете” си. Не смятам да се задържам. Ако някой се интересува от мой социален профил, който смятам да задържа и поддържам – ето. Преди около месец получих покана за Google+ (мерси, Емо, а ти ако решиш виж моята покана за Diasp.org), но нещо не съм трогнат. Ама никак. Защото:

1) В сегашния си вид (а няма никакви по-сериозни симптоми това да се промени) Google+ е поредната затворена система. Не конкурира Facebook принципно, а само формално. С други думи – същото като Facebook е, само че на друга компания. Стара песен на нов глас. Е, мерси! Няма възможност за взаимовръзка с други, отворени системи за социални мрежи (Diaspora, Friendika, StatusNet, Appleseed). Нещо повече – даже няма възможност за добавяне на “свързани профили” от тези системи в профила на Гугъл. Има само за неща като LinkedIn, Twitter, Facebook – ами да, съвсем същите като тях са и Google. Вярно, има “data liberation”, през което може да се изнася архив на личните данни. Но това не е същото. Ама съвсем не е същото. И не е достатъчно.

2) Дизайнът на Google+, новият дизайн на целия Гугъл. С тая тънка черна лента горе, с разположението на аватара, даже с шрифтовете и ефектите – прекалено много напомня на дизайна на Diaspora. Гугъл разработват корпоративно, с фирмена тайна и закрито. Diaspora е свободен софтуер, разработван публично от общност в мрежата. Хайде сега от три пъти да познаем кой от кого е крал! Не че е нещо много, но оставя лош вкус в устата. Е пак не, мерси, Google!

2б) А, за малко да забравя – прехвалената концепция на Гугъл Плюс за “кръгове” ми напомня прекалено много за “аспектите” в Diaspora. Вярно, с малко повече шарения и лъскавини – премигвания, завлачвания, не знам си какво. Но самият факт, че са откраднали (или, както се шегуват тук-там из мрежата, “вдъхновили са се”) от свободна и разпределена система, за да направят несвободна и централизирана такава е отвратителен. И лично за мен е достатъчна причина да стоя далече. Препоръчвам и на вас – ако цените мрежите заради възможността за споделяне и откриване на неща, а не само заради първичния кеф да сте част от “snowball effect-а” на силните на деня, влезте в някоя от “шушулките” на Diaspora или инсталациите на Friendika. След време и Google, и Facebook ще трябва да се отворят към обща разпределена мрежа или да умрат. Може времето да е доста, както доказва Twitter с неистовото си оцеляване. Но със сигурност ще има взаимосвързаност, в самото определение за социална мрежа си е. Но това е след време, не сега – сега Google+ е просто поредният “closed silo”.

——

Иначе съм добре. Или почти. Или как се казваше – “добре съм, но ще се оправя”. Докато все още съм зачислен като докторант, парите са огромен проблем. Колата също има някакви грижи. Минах ГТП, но аз си й знам кусурите. Тук в Троян, скоро след пристигането ни, свалих предно ляво колело, за да започна да сменям маншона на външното каре. Миналата година скъсах и смених десния, сега скъсах левия и понеже вече знам как се прави… Но видях по спирачния диск някакви петна, черти. Не излизат при търкане с ръка, но и не се закачат с нокът. Уплаших се да не са пукнатини. Дискът е стар, отпреди да взема колата, а тогава е била юркана много явно и дисковете са с голям ръб, може би на границата на допуска за дебелина. Още миналата година взех нови дискове – предни вентилирани, за Rover 200RF, но когато с брат ми опитахме да ги сменим се оказа, че новите дискове (уж по каталог точно като за колата) са по-“дълбоки” с около милиметър. И при монтиране опират и блокират в спирачните апарати.

Спасението е или подложки (стоманени фланци) под дисковете, между тях и главината, или изстъргване на спирачните апарати, за да легнат добре на новите дискове. Третият вариант е стържене на самите дискове, но хич не ми допада. Диск, който явно е правен в китайско мазе (навремето им викахме “турски балкони”, но сега нали не са “турски”, а “китайски” ментетата), при това вентилиран диск, не ми е приятно да давам да го престъргват. Кой знае как, колко и от коя страна да се отнеме? Явно ще е с подложки.

Но тук нямам как. А и дисковете са в София, не тук. По-опасното е това напукване. Ако е напукване. Може ABS-ът да е насложил някакви шарки от праха от накладките при силни спирания. Аз не натискам спирачка почти хич, но на ГТП-то ме караха да натискам до ламарината и то доста пъти. Дано е от това. Че напукването е много опасно – не се знае кога и как може да се отчупи парче и или да заседне в апарата и моментално да блокира колелото, или да изхвърчи навън и да пробие колата в някоя посока. И двата варианта са много опасни и опасността расте със скоростта. Казаха ми два трика за проверка дали са пукнатини: 1) Слага се боя за яйца и ако се оцвети “на пукнатини”, значи е влязла навътре и наистина са пукнатини. Ако се отмие и размаже – значи не са. 2) Сваля се дискът, почуква се с гаечния ключ и ако потропва “на кухо”, значи наистина са пукнатини. Ако звъни като камбана – значи не са.

——

Надявам се да започна отдалечена работа, но май няма изгледи докато съм докторант. Мислех, че миналата година е била тежка финансово, но се оказа детска игра в сравнение с тази. Пари за нищо така и така няма. Вече прекалено често взехме да се учудваме на себе си как изобщо оцеляваме. За Светко пък годината е интересна, защото твърди, че вече не го е страх от морските вълни и чака да го заведем. Кой знае дали изобщо ще можем, де. На нас ни се ходи в Ахтопол, щото не сме ходили от години там, а ни беше готино море навремето. На Светко му се ходи в Шкорпиловци заради една кола със стотинки, децата, с които се беше запознал там и, вероятно, заради един огромен замък от пясък с три крепостни стени, който правихме с него на плажа. Замък от пясък, “Пясък от замъци”… трябва да се видя с Дикс тия месеци. Прослушвах пак едновремешните ни записи с групата и така ми се присвири пак. На моменти пак иска да идва май музата за стихове и текстове, а не съм писал комай откакто спряхме да свирим. Но даже и старите песни са си готини и ще е добре да ги запишем качествено. Вярно, че малко се поразпиляхме – едни във Варна, други в София, трети пък чак на о-в Реюнион… И отново се сещам за онази ми идея за софтуер… Дали пък да не обявя и аз план за такъв проект и да чакам дарения? Макар че е по-добре да измисля начин за някакви пари от проектите, които и сега движа. Хич не са малко – Свободна планета, Ново 20, ElectriClub… общо 10 или 11 някъде са и отнемат много. Крайно време е, а и сиренето хич не е без пари, колкото и да ви лъжат блог-пуристите.

Ходих на протеста на БАН. Видях се с Ванката, с него после обсъждахме и впечатленията. Баща ми се обади сутринта и ме пита дали ще ходя, беше решил и той да иде – за научните работници няма възраст, а всяко присъствие изразява подкепа. Не се уговорихме и още не знам дали е отишъл, но само фактът, че е имал желание говори много. Аз, от друга страна, не знаех дали искам да ида или не – най-вече това, че съм се напротестирал много с нулев ефект ми спъваше ентусиазма. Един вид – то ако с протести ставаше, досега да е…

На самия площад почти се сблъсках с Гери, докато обръщах шапката с козирката назад за първия кадър. Вика “снимай, снимай” – вече не се виждаме за фоторазходки, все се намираме по протести. Предният път беше пак за образование, пак на същия площад. Ама за какво да снимам… край нас минаха някакви хора, откъм които се чуло “откак се помня, от трети клас, все съм по протести”. Е, как да имаш коментар за това…

Някакви хора говориха, повечето от тях назад изобщо не се чуваха. Но и нещата, които изслушахме не бяха толкова важни като думи. Важното беше усещането. Нямаше преливащ ентусиазъм за промяна, победа и по-добри дни. Или може би само у мен няма, не знам. Абсурдно е до такова положение да бъдат доведени учените в страна, която иначе се гордее с прогреса, цени на думи образованието си и възторжено пее “напред, науката е слънце” по пролетни чествания.

Абсурдно е и външно да се диктуват конкретни “приоритети”. Външно на самата наука. И не, науката не се свежда до прогнози за времето, “нанотехнологии” и строене на магистрали. Вече всички форумни тролове знаят наизуст оправданията за т.нар. “реформа в БАН” на нереализирани египтолози, закриватели на грузински академии и пожарникари, които по случайност днес са чиновници. И никой не се интересува наистина от основанията за протест на самите учени и изследователските нужди на самата наука.

А наука не се прави така – “трябват ни само инженери, защото (ще) строим магистрали”. Сами по себе си магистралите не са лошо нещо, разбира се. Лошо е, когато има огромна вече налична пътна мрежа, която нарочно изобщо не се поддържа. Защото е много по-лесно да се краде, спестява, “консултира” строеж на магистрали, отколкото да се запретнат ръкави и да се свърши някаква качествена работа по ремонт на пътищата. Повярвайте ми, всички нормални шофьори ще са безкрайно доволни, ако съществуващите ни пътища бяха наистина добри. Дори и без магистрали. А тировете ще намалеят много, ако се възстанови железопътният транспорт, който за целта е и по-евтин, и по-бърз. Но не става така – ако всичко е наред, няма как да крадат. “Магистрали” у нас е името на една от големите измами. Хората вярват, казват “стройте”, те крадат, крадат и когато построят нещо мъничко, вярващите стават още повече и схемата се завърта. Държавна лотария. Винаги печели само казиното.

Друга магическа думичка за “образования” и “реформиран” форумен трол е “нанотехнология”. Всичко, което звучи като излязло от Матрицата е нещо хубаво и важно. И ако имаме повечко такива неща, като си построим магистралите и ветрените електростанции, ще покажем тогава на тия отворковци от Европа и ще видят те, на-на-на и България на три морета и тем подобни.

——

А в същото време развитието на науката изобщо не се интересува от мнението на форумните тролове. Не се интересува и от мнението на чиновниците, но това второто й коства съществуването. Не е проблем в една страна да няма учени. Големият въпрос идва след време, когато строителите не знаят какво строят, учителите не знаят какво преподават и никой от говорителите в телевизията вече не помни какви са тия антициклони и защо са толкова против циклоните.

Както казах наскоро, “Даскале, а на какво ще ги учите тия деца?”

Иначе има толкова много специалности и институти, които могат да се “реформират” и закрият – то това българска филология, то това всичките останали филологии, всичките изкуства и тем подобни подробности, история, философия и околните й… Да, сигурно ще спестят някакви пари. Но след един випуск време вече няма да имат нито инженери, нито някакви други. Е, може би спортната академия ще е най-слабо засегната.

Но каквото и да направят – да, ще са спестили едни пари. Те вече ги “пестят”. Има, разбира се, и по-лесен и правилен начин – вместо да даваш над милиард за няколко изтребителя, може с тия пари да решиш проблемите в университетите и в БАН, като в същото време безболезнено ги реформираш. С малко по-малко разходи за военни мисии, за полиция и подслушване пък може да се изправи на крака цялото образование.

Ама аз пък – кого го интересува някакво си образование и някаква си наука.

——

Най-лесното е да се разрушат институтите и университетите. Хората ще търпят известно време да са без пари за оцеляване, защото (повечето) са в тая каша заради някакво свое увлечение по специалността си. Но всичко си има граници и накрая или ще си бием камшика към истински страни, не като нашата измислени, или ще се цаним за военни, полицаи или що пък не направо пилоти на изтребители. Мислите, че се майтапя? Те първи започнаха…

За проблемите в БАН е писано много. Сигурно и в момента някой някъде пише. Но въпреки че имам достатъчно подробна визия за проблема на реформата, няма да пиша за това. Въпреки че тези лични наблюдения съм съпоставял с мнения на колеги, развивал съм ги в разговори с хора около мен, гледащи на въпроса от различни страни – докторанти и доктори в БАН и СУ, научни сътрудници (както е модерно да ги наричат журналистите, “млади учени”;), колеги философи и други – ИТ-та, фотографи… не това ми е болката днес.

За “реформата” в БАН и изобщо във висшето образование е лесно да се пише. Прочетеш едни двайсет-трийсет статии във вестници, ако си по-електронен даже направо поровиш ден-два в мрежата, прелистиш водещи по темата блогове, после един-два електронни вестника – и си готов с мнение. Ако си по-принципен тип, гледаш и нещо по телевизията или по “Христо Ботев”, някой “дебат” – и си готов да бориш “неправите в Интернет” с вярната си кауза. За по-мързеливите стига да се позомбират малко от еднаквите новини на някоя от еднаквите ни телевизии и вече са готови и те да обясняват как в БАН имало “консуматори”, как реформата ставала с жертви, как… не знам си какво. Е, има и ценни текстове, но се появяват много рядко.

Да, лесно е да се пише за неща, които нито разбираш съвсем, нито усещаш съвсем. А само “по малко” – щото си социално отговорен гражданин и за всичко си така – с мнение, с разбиране и с усещане “по малко”. Защото обществото ни е такова – “по малко”.

——

Това, за което ще пиша, е личното ми разочарование. Не зная дали за всичко е виновен Симеон Дянков, ГЕРБ или цялата днешна власт с това, че тръгнаха да брулят дървото, на което е къщата на академията. Нямам идея дали и преди не е било така, особено в моята специалност, философията. Все пак точно философията и в СУ, и в БАН, не е била случайно нещо и кой знае какъв е бил идеологическият филтър и контрол там едно време. Аз не – влязох да следвам чак по виденово време.

Не зная и дали академиците са виновни, а всички надолу в администрацията са бистра вода ненапита и всеки ден лягат и стават с мисълта за науката. Не знам и откъде е дошла и защо се усилва тази неприязън между хуманитарни и точни науки, нито знам защо първото разделение, което се вижда в БАН, е “млади и стари”.

Не знам и дали ме интересуват тия неща…

Това, което ме интересуваше, беше да имам възможност да работя и развивам науката си. Тази възможност трябваше да се изразява в много неща – срещи, дискусии, семинари, всякакви обсъждания на философски идеи и текстове, свои и чужди, трябваше да се изразява и в малка, но достатъчна финансова свобода. Която да ми позволява да не ходя от 8 до 5 на работа и пак да имаме с какво да храним децата вкъщи. Можех, а и предполагам все още бих могъл да намеря такава работа и тя да ми осигурява поне няколко пъти повече от стипендията пари. Но не го направих, за две години съм отказал някъде към двайсетина добри предложения. Всеки път съм се изкушавал – не само заради парите, а и защото под “добри предложения” разбирам интересна и ценна според разбиранията и познанията ми работа. Повече или по-малко. Само един от далечните ми вътрешни доводи е бил, че формално според заповедта за назначението ми нямам право да съм на пълен работен ден и трудов договор по време на докторантурата. И все пак…

——

В края на втората от трите ми години phd-следване съм бил на вътрешни семинари на секцията ми, които се броят на пръстите на двете ми ръце. А събрание на секцията има всяка седмица и бях длъжен да присъствам (дали още съм – не знам, новото ръководство на новия институт сигурно ще каже). Имах покана да участвам в един интересен проект заедно с математици, информатици и други на тема динамични онтологии, но трябваше да ходя по тъмно вечер на другия край на града и бързо се отказах. Пропуснах една конференция по онтология, но някои колеги споделиха, че пропускът не е голям.

И това е – за две години. Повече съм говорил на философски теми с колегите си в кафенетата, отколкото на събирания в зали. Не знам дали това е лошо – за мен май не е, даже напротив – някои сигурно завършват без такива приятелства и разговори.

——

Парите ли? Пари няма. Вече 20-тина дни чакам стипендия и явно ще дойде следващият месец и аз все така ще си чакам. Досега стипендиите са били превеждани, въпреки че с колегите не успяхме да хванем някаква логика у счетоводителката и директора. Идваха някъде около средата на месеца.

А този месец – чакам аз, пари няма. Колеги ме питат – и те знаят, колкото и аз. Преди, без да се усетим, започнахме всеки път да си изпращаме съобщения “блага вест” – който разбере, че има вече пари, пише или мейл, или моментно съобщение на другите. Никой не ти казва кога ще ти преведат парите за месеца. Нито ти казва ДАЛИ ще ги преведат.

Тия дни писах на научния си ръководител дали има някакво административно решение, свързано със стипендиите ни. Не съм му казал, че разчитах на парите (то всеки път разчитам, но този беше наистина много), нито че вкъщи сме събирали стотинки, за да вземем пелени на бебето, нито че баткото всеки ден ни пита кога ще може да се вози на количките, пък те са по левче – не съм му писал, защото личните подробности интересуват само мен. А това, което трябва да я интересува академията, е да ми превежда навреме парите.

Отговорено ми беше, че нямало решение, а щяло да има забавяне. Брей, как така хем не е решено нищо, хем е решено парите да бъдат забавени. То и за тях нямало да има пари. Това го знам, но не е това въпросът – знам, че няма пари за тях и че три месеца до края на годината ще получават една заплата, разделена на три. Но стипендията не е по това перо – парите за стипендия са установени с наредба от министерството и нямат нищо общо с бюджетните пари за заплати. И накрая – щели да бъдат преведени стипендиите, евентуално някъде в началото на следващия месец…

После научавам, че вчера на събрание в института директорката е питала какво да прави с ведомостите, да ги разписва ли и изобщо как да си разпределят хората оставащите пари за заплата за един месец на части за трите месеца до края на годината.

Значи всички “нагоре” са знаели, че заплатите ще се забавят, че ще има разпределение на парите на “вноски” и т.н. Всички са знаели, че заради тези заплати ведомостите не се пускат и пари не се превеждат. Явно покрай заплатите горят и стипендиите, макар да са други пари.

Всички са знаели, че докторантите няма да получат навреме стипендиите си. Но никой не си е направил труда да предупреди докторантите. Никой не можа да сдъвче сливите в устата и да каже “момчета и момичета, тоя месец нещо има проблем с парите ви, така че още отсега опитайте да ги спестите или да вземете назаем, защото ще ви дадем чак другия месец”.

Никой.

Иначе всеки ден в пощата ми пристигат средно 5-6 писма, всичките с огромен списък видими адреси в “Cc”, по теми от административни съобщения за събрания и заседания, през призиви за протести, подписки и социологически проучвания, до обяви за сборници и постдок-стипендии.

Но за едно писмо, което ме касае пряко никой не намери време.

Счетоводителката не е превела две от здравните вноски – на мен и поне на няколко колеги. Когато ходих да си изваждам справка за доходите, я чаках два часа и накрая се оказа, че се заключва отвътре и отваря само като я извика някой шеф, по старата соц-практика.

Всички тия проблеми не спират да ми напомнят за нещо, което прочетох наскоро – “Не сме лоши хора, защото нямаме пари, а нямаме пари, защото сме лоши хора” (link)”. Нищо лично към никого конкретно – просто обща констатация за всичко и всички в тая страна. А каквато страната – такъв и БАН, такива и “реформите” му.

Ето и две неща по темата за БАН и за висшето образование, които четох днес. Както писах в началото, има ценни текстове из блоговете от хора, които разбират проблемите. Нищо, че тия текстове са малко и другото в ефира е шум.

БАН се надига срещу “феодалните старци” на Николай Павлов

Некрологът на едно несбъднато общество на Петър Станчев

——

Иначе интересът ми към философията и интернет не намалява – днес открих това и съжалих, че нямам възможност да посещавам такива събития. Но поне темата продължава да набира скорост. В чужбина, не у нас.

Понеже колата не е все още обслужена, заради недостиг на пари, а вече се появиха някои дребни проблеми, направих си кратък списък на нещата за оправяне и обслужване. Рошко се държи прекрасно, единственият проблем с него е придърпване, което се появи преди около половин месец някъде и оттогава се усилва. Има случаи, в които не мога да се отърва от люшкането на колата и трябва с мръсна газ на по-ниска предавка да вдигна обороти, за да спре. Не е добре нито за нас вътре в колата, нито за хората наоколо да се форсира постоянно, да се въртят гуми и да се тресе колата из града.

От това тресене може да има последствия и по други системи на колата, защото понякога тласъците са силни и резки. Преди да съм развалил скоростна кутия или съединител, трябва да оправя това придърпване. Според мен е от запалването. Или делко, или кабели, най-вероятно и двете. Може и свещи. Мислех, че може да е от катализатор, от съединител, от лошо гориво или от бензинова помпа. Но като преценявам нещата, съм почти сигурен, че е от запалването. Дано съм прав, защото това са и най-лесните за поправяне неща.

Все пак реших да си направя груба сметка на нещата, които принципно трябва да сменя и/или поправя в близко време.

Масло 10W40 (5л.) — 50лв., маслен филтър — 9-15лв., горивен филтър — 9-25лв., въздушен филтър — 15лв., ангренажен ремък — 30-70лв., ролка на ремъка — 50лв. Антифризът също е за смяна, така и така ако ще пазарувам — червен, около 20 лв. Някои казват, че когато се сменя ангренажен ремък, добре е да се смени и водната помпа, ако колата е вече на много километри. 195 хил. са доста много, а не зная дали е сменяна преди. Все пак се чудя. За ангренажа ще трябва в сервиз май, значи още 50-70лв. отгоре за труда.

По двигателя общо — 230-310лв. В сервиз само за ремъка и ролката.

Комплект предни дискови вентилирани спирачки (дискове и накладки, х2бр.) — 180-200лв., накладки на задни барабанни спирачки (2бр.) — 60лв. Предните са за смяна, че почти са си заминали, но задните са поизпечени само, та може без смяна, само с шкурка малко.

По спирачките общо — 180-260лв. Може да мине и без сервиз.

Филтър на купето — 15-25лв. След смяната му е добре да се почисти вентилационната система. Има едни спрейове, които се пръскат във всички тръби и решетки и вътре отмиват налепите. От тия налепи има 1) лоша миризма и 2) опасност от зарази. Все пак може да не е чистена от производството, кой знае каква микрофлора има вътре… Ще открият огъня, после колелото и ще искат те да карат колата ;) Цена на почистващия спрей — 30лв.

По вентилацията — 50-тина лева. И един освежител след това. Без сервиз.

Освен това искам да сменя свещи, кабели и делко. Това придърпване е ужасно. Вчера пак ходихме в града до строителна борса тук и пак имаше подскачане. Ще се разбие нещо по окачване и скорости направо. Делкото е яко омазнено, май единият кабел е леко сцепен. Мисля, че може да е от там, защото при придърпването оборотите не падат, а напротив — оборотомерът си скача заедно с колата. Тоест не е от съединител, а е от самия двигател. Като че ли на моменти и при обороти над 1200 и малко под 2000 колата работи на един цилиндър.

Първата ми работа ще е като мога да отворя и почистя делкото. Ако е напукано или обгоряло яко, най-добре е смяна. Дистрибуторна капачка — 15лв., палец на дистрибуторната капачка — 10лв., кабели на свещите — 60лв., свещи NGK BKR6E или съответни подобни (4бр.) — 25-30лв.

По запалването — 110-120лв. Без сервиз. Ако нямам инструменти, поне ключ за свещи — 5лв.

Дотук — 570-750лв. Зависи какви части намеря и на какви цени.

И колата е наред. Ако се оправи това придърпване, което мен ме тревожи най-много. Даже спирачките не са ми такава грижа, каквато е придърпването на ниски обороти. На няколко пъти наскоро се налагаше да спирам рязко, един път тук и два-три пъти в София и спирачките държаха. Стигнах до претрисането на ABS-а. Досега не съм имал критичен проблем със спирачките, а и аз карам повече на ниски обороти и високи предавки, това ми позволява бързо да спирам с двигателя и снижаване на предавките.

Но когато колата се тресе цялата, все едно е на един цилиндър, е ужасно и дори това спиране с двигател е проблемно, особено в града. Непременно трябва да го оправя, дано е от свещи-кабели-делко. Затова те са ми приоритет.

Значи бих разпределил нещата така:

Първо свещи, кабели и делко. Почистване и евентуално смяна на нещо от тях, ако е нужно.

Второ ангренаж. Вече е на над 70 хил. км. и малко ме е страх така, да не говорим, че може да са ме излъгали и да е сменян още по-отдавна.

Трето спирачки. Вярно, че засега неглижирам проблема с тях, но е добре да са таман, защото са важна част, определено. И е добре да не стигам изобщо до проблем с тях. С придърпване може да се кара, макар и трудно, но без спирачки не може.

Четвърто — масла, филтри и всичко останало. Накрая има козметики за занимавка, като сваляне на излишната газова бутилка, оправяне машинката за централното на петата врата, малко постягане на тапицерия, една малка ръждичка, по-голяма антена, измиване и почистване отвътре, ремонт на клаксон, смазване на пантите и обтегачите на вратите, защото леко се разскърцаха при лош път, купуване на един тас, че съм с три… ;) Но това са все дребни и странични неща.

570-750 лева наведнъж е сума, която може само да ми докара кошмари нощем. Над моментните ми възможности е, а да “спестявам” за обслужване на колата кой знае дали ще мога. Затова ще съм доволен, ако успея да оправя придърпването (тоест може би делко) и после да сменя ангренажен ремък. Другото — лека-полека.

Поредният динозавър от web2-вълната днес умира. Last.fm, който дълго време беше една от иконите на интернет-културата на споделянето и на социалните мрежи, се срива в очите на безброй потребители по целия свят. Научих днес от Nick. След като от 2002г. събира данни за музикалните вкусове и навици на огромен брой меломани и фенове от най-различни социални групи, днес купеният по-миналата година от CBS сайт се самоубива. На практика.

Обявлението гласи, че след 30-ти март 2009г. функционалностите, свързани със слушане на музика ще станат платени за всички. Безплатни остават движенията на данни в обратна посока — от потребителите към сайта. Може безплатно да продължите да scrobble-вате, тоест да слушате музика при вас и чрез плеъра си да изпращате данни за песента в Last.fm. Тоест без пари хората ще могат да продължават да се “радват” на възможността да пълнят базата от данни на сайта. Която се използва за изграждане на самата услуга.

Върху тези отдавна (и постоянно) събирани данни се гради истинската услуга на сайта, която е тематично излъчване на музикални файлове. Към всеки отделен потребител, съобразени с конкретните му музикални предпочитания. Но за това излъчване (вече) се заплаща.

Таксата не е чак голяма, става дума за 3 евро на месец. Хората плащат много повече пари и по-често за много по-големи глупости. Но не в това е въпросът.

Въпросът е, че седем години Last.fm не е платил нито цент на безбройните “доброволци”, които лека-полека запълват всеки ден сайта с данни. Не само най-подробна статистика за музикалните вкусове, а и описания на отделни изпълнители и песни, обсъждания в тематични групи, не на последно място — попълване на специалния раздел за събития с данни за концерти от цял свят.

И сега, когато някой решава, че не печели достатъчно от стандартните абонаменти (Last.fm и досега имаше платен абонамент с повече възможности за потребителя), изведнъж се решава да се направи безумно тъпата крачка към пропастта. Сайтът ще загине, защото много хора ще го напуснат и критичната му маса изведнъж рязко ще стане подвъпросна. Особено за страните, където 3 евро са си бая пари, изведнъж информацията за групи, песни и концерти ще секне. Приятелите и близките по вкус изведнъж ще намалеят или изчезнат. Всъщност този процес вече е започнал, ако се вярва на реакциите днес.

И идва втората подигравка. Не просто искат пари за нашите данни, а искат ние да плащаме, за да могат англичаните, американците и германците да слушат музиката безплатно. Сайтът ще остане безплатен, но само за три държави — Великобритания, САЩ и Германия.

Това е глупаво по две причини. 1) Интернет е обратното на държавните граници. Винаги се е заявявал като такъв и макар постоянно да се правят опити да бъде вкарана мрежата в разделението на границите, накрая винаги оцелява идеята. А тя е това да е връзка отвъд разделението на тези граници. 2) Дори и да приемем ограничаването по държави, изборът на точно тези три е обиден. Защото точно там хората могат да си позволят тези пари, а масово из другите места не могат. И така статистиките на сайта се ограничават до три страни и съответно три култури, а ценността му досега беше точно глобалността. Без нея last.fm става поредният маргинален регионален сайт.

Много хора предвиждаха сриване на Last.fm. Много хора го чакаха още когато се разбра, че CBS купува това, което беше един от най-успешните web 2.0 проекти. Лъч светлина беше обещанието “Free the Music” от екипа на сайта. Да могат абонираните потребители да слушат цели избрани песни, а не само откъси. Пускаха се откъси, иначе целите песни се чуваха само при случайно откриване в тематично радио. И това обещание потъва някъде, заедно с вездесъщото ограничение “само за жители на US, UK и Germany”.

——

Тук някой ще каже “много ясно, няма безплатен обяд, вие какво искате, мрън”. Не е така.

В Интернет има много начини за осребряване на сайт. Още повече сайт и услуга като тези на last.fm са (бяха до днес) толкова популярни и масови, че могат да се използват още по-широк кръг от начини за печелене. Например Wikipedia остава твърдо на страната на свободната култура и без да прави гръмки изказвания (като “Free the…” на last.fm), всяка година прави кампания за дарения и всяка година успява да я проведе успешно и да има достатъчно пари не само за издръжката си, но и за развитие.

Но не са само даренията. Има всякакви начини. Всякакви, но без това да дискриминираш изведнъж огромна част от потребителите си и да останеш само с тези от трите страни, в които имаш най-много платени абонати. Мно-о-ого далновидно мислене. Браво.

Това е “нещо лошо” и аз повече не смятам да използавм last.fm. Профилът ми там е от 27 Jan 2006, но няма да просъществува още дълго. Ако наистина направят обещаното на 30-ти март, ще бъде изтрит. Вече съм го “подготвил”, като съм махнал всички записи в library-то ми, всички любими песни и всички playlist-и. Никакви данни, дори и снимка не оставям. Чувствам се обиден, както предполагам и доста други хора.

Доскоро мечтата ми за джаджа беше нещо, което да може да се свързва с last.fm и да свири музика от там. Без да има телефон, органайзер или подобно. Беше на крачка, вече има плеъри за Android, iPhone, може би някой ден щеше да излезе джаджа “само-с-ластфм”. Оказва се, че с новите промени и това ще е трудна задача, защото се ограничава изцяло мобилният API. Дори и да си платиш, пак не можеш да слушаш мобилно. Та сега вече знам, че не ми трябва. Нищо, което ме обвързва така силно към нещо толкова централизирано и затворено, не е за мен.

Странното е, че чак наскоро започнах да се свързвам с приятели там, преди социалната част на сайта не ме засягаше. Но нищо, може би поне част от хората ще намеря в друг сайт, алтернативен на този и по-добър.

——

Всичко това има една много добра страна — крайно време е услугите в Интернет да станат разпределени, независими и свързани. Last.fm, макар да има своите алтернативи, беше един от последните кухи стожери в областта си.

Twitter получи своята Identi.ca, ICQ получи своя Jabber, време е и Last.fm да се преодолее от мрежа взаимосвързани, но независими един от друг сайтове за музикални статистики и банки с музика.