Arcane Lore

Стига с тия клаксони в града! Маса шофьори си избиват комплексите, като постоянно се пресягат към бутона на волана. И защо бибипкате бе, идиоти? Трябвало да се спазва закона и правилника, важно било да се кара съобразено, не знам си какво. Глупости — точно тия, дето се изживяват като много велики шофьори, дето пресичат кръстовището не когато имат право, а когато преценят, че е “съобразено”, дето карат с по 30 или повече над ограничението, щото “това ограничение е остаряло, моята кола е съвременна и стабилна” — точно тия са градските свирчовци.

Ползването на звуков сигнал в населено място, освен ако не е с цел избягване на произшествие, е забранено. Нямате право да бибипкате, анадънму? Ама си ядосан, ама ти кипва, ама всички наоколо в движението са тъпаци и само ти си геният, ама как искаш да се развикаш на някого или да го напсуваш или набиеш, ама нямаш начин, затова нервно замахваш към волана и го “освиркваш”? Няма значение, нямаш право! Ако толкова те е сецнал градският стрес, ако толкова те е стиснал за топките, иди във фитнес или се запиши за бокс, карате, айкидо, каквото ти душа сака. Или иди на село, тъй де, върни се на село, иди на някой пуст баир и викай с цяло гърло.

Или си намери хоби. Все едно, само не ми бибипкай! Две неща ми се виждат крайно логични като развитие на автомобилостроенето — първо да се махнат мигачите. Така и така никой не ги използва и най-много само да объркват русите каки в SUV-ове. Второ — махнете ги тия клаксони, не ги монтирайте! Първото е на шега, второто е съвсем сериозно.

За какво изобщо в една кола трябва да има клаксон?!? Да не говорим, че такива сирени имат и рейсовете и тировете. А там какъв звук е, не е истина… Обезкостява печено пиле от пет метра. И тоя тормоз — в града?!? Около училища и детски градини? Около къщи със спящи бебета? Простотия.

След неприятно и натоварващо блъскане с бюрокрацията на ДАИ (или ИААА, както се казват сега), завършило с неуспех и след бърза консултация с препатили вече приятели, най-накрая успях да подам молба за прехвърляне на шофьорския ми изпит. Бюрокрацията живее в голямата сграда на министерството на транспорта в началото на ул. Гурко в центъра. Там няма оцеляване, има само мачкане на клиента, който както за всички други държавни институции е поредната мръсна мижитурка, дето си позволява да занимава държавата с незначителното си битие. И по канален ред бива упътен да се разкара, разбира се не преди да му бъде прехвърлено едно прилично количество от гнева, нервите и беса на отделните служители. А както знаем, няма държавни служители, дето да не са гневни, или да са спокойни. Това е ежедневието в ДАИ на Гурко. Не ходете там — уважавайте нервите си…

Допитването до приятели много бързо разкри една малка тайна — истинският оборот на документите става не в оборудваната със светещи табла с поредни номерца и компютри със софтуери за документооборот централа на Гурко, а в сградите на ул. Витиня №1. Това е на границата между кварталите Сухата река и Левски. Минава наблизо тролей 1. Това последното е полезна информация наистина, спестява доста маршировки из затънтените гранични области на едни от определено нецентралните квартали на София. Аз не го знаех и си помарширувах бая.

Накратко, ако искате да си карате изпитите за шофьор в друг град, различен от този, в който сте карали курсовете, трябва да отидете там и да подадете молба. Всичко е ултимално просто. Наоколо има разни нови строежи, разчиствания за още по-нови бъдещи строежи и т.н., но ДАИ се забелязва и няма да го подминете. Има голям паркинг и в дъното — две-три едноетажни продълговати офисни постройки от времето на РСО. Дето са един коридор и от едната страна кабинети. Ползваха се масово навремето, например нашата поликлиника дълго време беше в подобно комплексче, преди да й довършат специално издигнатата многоетажна и лъскава сграда.

Отивате в централното такова “офисно хале” и направо търсите първата врата вляво. Стаята на директора, всъщност тя е преходна стая на секретарката. Леличката там ви дава една готова бланка, подпечатва ви свидетелството за завършен щофьорски курс (а, да — трябва него да носите) и ви праща в кабинет номер 2. Логично той е в съседната стая. Там шефът на отдел “Водачи” (или нещо подобно), също много учтив и любезен чичко, ви подпечатва молбата, допопълва нещо на гърба на свидетелството и ви обяснява какво да направите. Две неща са — първо да върнете молбата на секретарката и да й пожелаете лек ден и приятна работа. И второ — след най-много десет работни дни да идете в желания град и да дадете подпечатаното свидетелство за курса на новия си инструктор.

Толкова. Нищо работа и даже аз, който в такива изострени бюрократични натоварвания съм готов да сея огин из пътя си, с широка усмивка на лицето благодарях и пожелавах на хората приятен ден. Искрено, между другото ;) Неприятното е, че това всичкото се намира далечко и най-удобно е човек да иде с кола. Но пък тогава… ако вече кара кола, за какво ще му е да си сменя града на шофьорския изпит. То един шофьор предполагам може да има вземане-даване с ДАИ и по други причини… Но да не си разваляме настроението все пак ;)

Разликата? Накратко, разликата е между половин час разтакаване и десет минути свършване на работата, заедно с попълването на молбата. По-подробно разликата е, че докато се добера до деловодството на сградата на Гурко, трябваше да мина през няколко подробни разпитвания. Въпросното деловодство, между другото, е на втория етаж, точно срещу стълбите, а стълбите пък са точно срещу входа — песен. Но всеки портиер или минаващ или пък пушещ с портиера дядка трябва да те пита за къде си тръгнал. После ама какво точно искаш, какво търсиш. Ама каква молба, ама за какво. И откъде си, от кой град и защо в друг. Защото имало различни видове молби, а и защо всъщност някой ще иска да си сменя града? Накрая с леко раздразнение ти посочват пътя, който така и така си е един.

Да, може на кибиците там да им е скучно — в офисите на ул. Витиня постоянно кипи някаква дейност, всякакви хора чакат в тесния коридор по-навътре пред другите кабинети, инструктори влизат и излизат, изобщо няма чак скука. Но пък от друга страна защо аз точно да правя деня на разните скучаещи дядковци портиери и други предпенсионери от ДАИ?

Самото деловодство. Четири-пет каси, над тях със светещи табла с номерца и крещящи надписи по стените, приканващи ме да си взема билетче с номер от машината и да изчакам търпеливо реда си. Оглеждах се, навеждах се, пулих се наоколо за тая машина — е не я намерих. През това време зад гишетата стоеше единствената служителка и стоически понасяше някакъв явно много скучен и бавен разговор с приятелка. По някое време затвори, аз застанах нагъл без билет и й казах за какво съм. Последва много дълго чудене и преминаване пак през същите въпроси — ама каква молба, ама вие от кой град сте, ама къде, ама защо, ама не знам може ли, ама то всъщност ние ще сме в почивка след малко… Накрая ми заобяснява как да съм идел да се обадя по вътрешния телефон на директорката на не знам си кой там отдел, понеже тя би трябвало да знае какво да се прави… Теглих й една наум, метнах ръка по нея и с насилена усмивка си тръгнах.

Аз, клиентът, който ги е намерил и има много точна представа какво иска да направи и какъв документ да подаде, трябва да ги търся и разпитвам. Отвратителна е тая нагласа на държавните (и бившите държавни, то на практика този манталитет не се маха от някаква си приватизация) институции. Вместо те да ме гонят, само и само да ме обслужат, аз трябва да се тормозя из системата им. Като че ли съм им виновен за нещо. Пък да не отваряме старата, но съвсем правилна теза — че всъщност на тия хора ние, гражданите им плащаме заплатите през всякаквите държавни вземания.

Следва изпитването.

Грижа за личното в блога ми

Тези дни дойде време за някои дълго и толерантно отлагани промени. Видимото отвън е, че коментарите вече минават в режим на модерация до второ мое хрумване. Изчакването на одобрение е на общи начала, просто казано всички коментари ще се появяват едва след като аз лично преценя, че не са някаква простотия или безсмислица. Досега работата се вършеше от автоматични филтри, но тези дни съвсем се убедих, че освен спам (който може да бъде разпознат машинно) има и други нежелани коментари. Това е моят сайт, с личния ми уеб-бележник и нямам никакво желание да хоствам съдържание на навъдилите се напоследък “разписвачи”. Дето ровят из разните блог-планети и като видят нещо, с което не са съгласни, бързат да влязат и да оставят свръх-ценното си мнение или съвет.

Който има какво да каже по темата, за която се говори и с тона, който съм задал, ще може да го направи — досега за няколко години общо съм изтрил два или три коментара. Но ако някой смята да обръща блога ми на форум, не е познал.

Който не е съгласен с нещо и иска да “наклони везните”, като остави тъп коментар за личните си предпочитания, да си направи свой си блог и там да си ги бълва колкото си иска. Най-вероятно аз няма да му чета блога, разбира се. Както и никой не е длъжен да чете моя. Тъй де, като толкова не сте съгласни с мненията ми, кой ви кара да ги четете?

Проблеми на “Свободна планета”

Планетата има принципни проблеми със съдържанието и това съм го казвал. Бях обвиняван преди време от Явор и Калоян Доганови, че не трябвало да се нарича “свободна”, че едва ли не как можело хората да пишат за несвободни технологии и какво ли още не. Блогвал съм по темата — който прояви интерес, да ползва полето за търсене в сайта, то е достатъчно точно и адекватно. С две думи — тогава не бяха прави, защото “Свободна планета” беше единствената тукашна планета, която все пак събираше интересни блогове. Които блогове, макар доста от тях да нямаха за основна тема свободната култура или свободния софтуер, понякога пишеха и за тях.

Днес е по-различно, защото планетата се напълни с блогове, които нямат нищо общо с идеята й. Каква е тази идея, ще попитате — описал съм защо и как един блог може да е адекватен на агрегатора, текстът се намира в десния панел, под списъка с блогове. Но доста често хората не само че не симпатизират на идеите на свободната култура, ами и нарушават издателски права, като публикуват съдържание със запазени права.

Не казвам, че това е чак критично, нито пък че чак толкова ми пречи. Но въпросът е принципен и скоро, когато намеря време, ще опиша точна и кратка процедура за “влизане” и за “излизане” от планетата. Най-вероятно ще спретна някаква полу-автоматика, която при липса на ангажираност с целта на планетата просто лека-полека започва да пропуска конкретния блог.

“Свободна планета” бях замислил като динамичен индекс на блоговете, занимаващи се със свободен софтуер и свободно изкуство. Разбирани максимално общо, но все пак не прекалено общо ;) Това, че съм на свободна практика и всеки месец се опитвам да си платя сметките ми пречи да отделя достатъчно време за доизмисляне и донаписване на такъв проект. Но ще стане и то. Все пак не е нужно планетата да се превръща в начална страница за всички — Каладан с “Блогосфера” успява да направи достатъчно широка панорама на българското блогщество.

Шофьори и катаджии

Повечето шофьори и повечето катаджии са идиоти. Никой да не ме обвинява, че обиждам група хора според заниманието им — не обиждам професията, а казвам, че “повечето” от тях са явно силно накърнени откъм интелигентност, съобразителност и възпитание. При шофьорите това идва явно от масовото “вшофьорчване” на куцо и сакато напоследък — всеки кара кола, съответно процентът на кадърните и свестни каращи автомобили хора намалява. Въпрос на отношение. При катаджиите предполагам че идва от особености на приемните критерии и на обучението им. Както и на факта, че сред всички полицаи катаджиите са “митничарите”. Публична тайна е, че катаджиите вземат подкупи постоянно и масово, че охраняват (или може би нещо повече, кой знае) проститутки — това последното даже го бяха снимали със скрита камера по телевизията. Не съм си го измислил аз.

И какво? Да има някаква промяна в катаджийството? Най-много някой и друг “наказан”, иначе са същите. На всичкото отгоре и не разбират от коли. Да се качи, моля ти се, катаджията в закъсал на мост на магистралата автомобил и да пита “тва дизелче ли е”. И после — “а, ще запали, щом е дизел, къде ще ходи”. И ря-я-яс газта до ламарината, две минути пълна газ и въртене на стартер и наистина, двигателят припалва. Бълва отровночерни облаци отзад, а катаджията казва “ей-така ще карате, никакво пускане на газта — постоянно форсаж, докато качите на първа скорост прохода”. Да, ясно е — на бензиностанцията са сипали не дизел, ами нафта за отопление. Ама къде е акълът на катаджията няколко минути да форсира дизелов двигател, който не е с турбо-компресия и очевидно ще прегрее и изпуши? Изобщо, кой форсира така? Тъпанари… А и бензинджиите, дето си позволяват да продават боклук, и те са за бой…

Избори - абе въртим едни пари…

Пак избори. Вече не върви да се каже “пак дойде това време на годината”, щото тая година май е за втори път. В Интернет забелязвам, че доста хора се “литкат” по Заимов, бил готин, видите ли, той щял да оправи нещата. Защото имал блог, защото карал колело, защото… де да знам и аз защо. Една от големите столични градинки дълго време се казваше на името на дядо му, разстрелян за антибългарска дейност. Наскоро я преименуваха на “Оборище”. Който не знае какво е Оборище, да си прерови читанката по история от основното училище. И сега какво стана преди изборите? Изведнъж и без много шум всички скокнаха, плеснаха с ръце и върнаха “Заимов” за име на парка. Че как иначе, нали “нашето момче” сега ще го бутаме за кмет… Без изобщо да съм “ляв” политически, само като слушам нашенските “десни” ми се повдига.

Двамата “генерали” хич не ми се коментират даже. Сегашният кмет-полицай, дето даже не е полицай, ами е пожарникар, става толкова смешен, че няма накъде. Един такъв влажен поглед “ама вижте ги, аз толкова работя, а другите ми пречат” и едно Марлон Брандово а-ла мафиотско излъчване, че гледам да не вечерям, докато дават досадните “изборни” реклами по телевизора. Генералът на комунистите пък (то те само те да бяха комунисти, добре щеше да е, ама айде) бил цял живот шпионин за народната власт, после и шеф на шпионите. Нищо лошо, казват — те шпионите що да са лоши, хората работа са вършели. Едва ли не все едно дали си бил хлебарин, жандарм или шпионин — абе все работа.

За малките пионки пък ми е жал да говоря — ясно е, че доникъде няма да стигнат и Тити, и двете мадами. Обаче много ясно, че полза има — в общинския парламент ще влязат хора от номенклатурите на партиите, дето ги подкрепят. Това “демократическа партия”, това “ново време”, това “гергьовден” нали знаете кога ще видят бюлетина, ако се гласува директно за тях? Правят си всички разни коалиции, коалицийки — всякакви пермутации изборни, само и само да се лапнат повечко местенца в общинския съвет. После има лобиране, има парични интереси, инвестиционни проекти… абе каца с мед, кво се лъжем…

И на тоя фон — бате Бойко явно пак ще стане кмет, така е по проучванията. Има слухове, че масово от околните градове и села из радомирско примерно и навсякъде наоколо хората идват тука и си сменят личните карти. Да се знае, че живеят в София (айде де), за да могат по избори да гласуват. То като погледна наоколо, като ми казват по проучвания, че избирателната активност щяла да е около 50%, това значи поне половината от хората, които познавам, да гласуват. А бас ловя, че ще гласуват много по-малко. Откъде идва разликата — ами от гласовете на “изборните емигранти” от околните градове.

Защото България е в период на зле прикрит феодализъм. Всяка околия си има местен феодал, най-често идващ още от времето на мутрите-застрахователи. Само в София или е по-сложно и има няколко такива “шефа”, или аз не съм достатъчно запознат. Повечето хора в околните градове и села ги знаят кои са, но никой не ги казва по новините. За новинарите те са “бизнесмени”. И изборите са част от този голям политически бизнес. За съжаление точно местните избори, дето би трябвало да са висшата форма на проявление на местното самоуправление, са най-опорочени. При тях най-лесно се “работят” хората, точно защото са на местно ниво. На местно феодално ниво.

Не трябва да се гласува. “Изоборите не променят нищо” не е само куха фраза, а обективно наблюдение. Няма и “нормални страни”, има само по-спокойни страни и страни със сблъсък на интереси (като нашата). Интереси за транспорт, военна стратегия, природни ресурси, работна ръка, туризъм… Абе за пари.

Тази сутрин по радиото чух, че до края на годината (или до есента, не помня) всички 25 хиляди таксиметрови шофьори трябвало да завършат специален курс по етика. Измислили го в новоучредена браншова организация на всички таксиметрови фирми, големи и не чак толкова големи, от столицата и не толкова от там.

Целта е да се стигне положение, в което шофьорът първи ще казва “добър ден” или съответно “добро утро” и “добър вечер”. Няма да е позволено да се кара колата с облекло гащета и потник, ще има специални изисквания за музиката, разговорите по радиостанцията, разговорите с клиентите и пушенето.

Всичко е насочено към това поведението на шофьора да е точно такова, каквото е удобно и полезно за клиента. Сещам се как са ми разказвали, че за да стане човек шофьор на такси в Лондон първо няколко години кара скутер с подробна карта на града, докато запомни всяка улица и всеки номер. И след това системата е такава, че трябва да пази престижа на професията. И да се държи добре с клиентите. Които винаги са прави, разбира се.

Представяте ли си да стане така и у нас, тези проекти за етичен кодекс на таксиджиите да се осъществят? И да е наистина отговорна, трудна и ценена работа. Тъй де, издействаха си толкова много привилегии, дори КАТ почти не ги спира - крайно време е да се променят. Да са пример за добро и съобразено шофиране, пример и за учтивост на пътя и в колата.

Може пък да стане. Дано!

Днес привърших с качването на снимките ми от велошествието. Можете да ги видите в тази галерия. Малкото забавяне на галерията е най-вече заради тревогите ми вкъщи, работата по изработката на един сайт и донякъде леката меланхолия от пропуснатия концерт на Blind Guardian. С две думи имам други неща на главата - но все пак обработката на снимките ми отне учудващо малко като общо време.

Снимките

Ами вижте ги.

Снимането

Снимките почти не са обработвани - всички след първите три са само преоразмерени и съвсем леко изострени за компенсиране на ефекта от намаляването на размера. На общо две или три реших да пипна цветовия баланс, още една-две поизправих. Май точно първите три, които са с автофокусния 18-55 от комплекта на апарата, отнесоха най-многото мазане. Китовият е хубав обектив, но за репортажно улично снимане просто не става. Или по-скоро на мен не допада - аз някак не мога да се навра сред хората и да ги снимам. Предпочитам да опитвам да улавям настроенията, средата. А това става само отдалеч със средно дълъг телеобектив.

За пореден път помпата Osawa MC 75-150/3.8 свърши страхотна работа. Не винаги успявах да уцеля съвсем точно фокуса, защото опитвах да улавям моменти. Но все пак надобрявам, няма големи грешки във фокуса. Обективът не е чак разбиващо остър, но постоянната по целия диапазон бленда 3.8 е удобно нещо за такива снимания, при които посоката и видът на светлината се мени постоянно.

При снимане на нещо толкова динамично като събиране на много хора на едно място, с многото им различни настроения, нагласи, желания и представи свързани с проявата, човек няма време да премерва и премисля всичко и само се надява накрая да излязат добри снимки. На част от кадрите например нарочно позатворих блендата, за по-голяма дълбочина на рязкост и да не се тормозя с фокусирането. А и ниското слънце привечер добавя още и разнообразни посоки на светлината, което силно променя и цветовете. В употреба влезе вграденият сенник на обектива, а често и помагане със засенчване с ръка.

Най-важното за такъв вид снимане може би не е да се ползва цял арсенал - някои снимаха със светкавици за запълване - видях поне двама, едно момиче и едно момче. За мен поне важното е да взема този обектив, с който ще снимам всичко и почти или съвсем няма да ми се наложи смяна. Помпата вече за пореден път пасва в ръцете ми заради удобното фокусиране.

Събитието

Признавам си, че съм донякъде разочарован от велошествието. Най-вече точно защото си беше типично шествие, като тези на политическите партии. Наоколо беше пълно с полиция - е, не чак пълно, но три или четири коли, един мотор и няколко пеши полицаи на такова безобидно събиране си е определено забелязващо се. Когато наближи часът за тръгване, полицаите започнаха нервно да се разхождат около групичките и да хвърлят злостни погледи към всички тия нехранимайковци, дето не стига че им правят работа, ами и се бавят с тръгването нещо. Не бях наблизо при тези говорения, не се и доближавах - имах си други интересни занимания. Самото набиващо се на очи и активно присъствие на полицаи ми беше достатъчно, не исках да се ядосвам като разбирам повече.

Най-видимата грешка на общината и силовия й орган беше, че явно никой никъде не знаеше за провеждането на шествието. На всяко кръстовище колоната се забавяше, чуваха се отпред дюдюкания и клаксони, сякаш всяко следващо нещо трябваше да бъде “завладявано”. А иначе за нула време разчистват някой основен булевард, за да мине черна лимузина с два джипа охрана, даже и само със светофари. Спомням си как чаках веднъж на Царя и Раковска около 15 минути на изкуствено задържано червено, докато дойде височайшият. Но да, тряфикът около едно велошествие е прекалено труден за организиране. Защо да се хабят хората…

Друга грешка беше, че полицията реши да “подкарва” хората като някакво стадо - отзад ако човек се позабави съвсем малко, веднага му виква някой от пешите полицаи и от време на време се чува “пърдящата” сирена на колите отзад. Пристъпващи бавно, но целеустремено като овчарски кучета. Знаете го този особен звук на сирената, често го пускат точно когато прелитат някъде с кортеж - едно кратко, но дразнещо “брррънджх!” И защо ни “подкарваха”, за къде бързаха? А, за да може по-бързо да разчистят лентите за движение на изнервените шофьори? Ами ако пътят на шествието беше разчистен и подготвен предварително, нямаше да има забавяния и дори и без “подкарване” неудобството за шофьори и пешеходци щеше да е по-кратко. Но не, виновни са велосипедистите. Защото… какво може да ти направи един велосипедист? Нищо - значи е виновен той.

Иначе настроението на хората беше готино. Надявам се следващите пъти да е още по-масово и лека-полека да може да стане истинско масово свободно движение на колела, пешеходци, детски колички. Без истеричното строяване.

Не липсваха селянии, но аз видях само шофьорски селянии - още на излизането на платното една маршрутка реши да се възползва и да изпревари колоната отляво, в насрещното. Мото-полицаят я спря, а шофьорът вътре бясно и нервно заръкомаха. Нещо от сорта на “ами аз какво да направя, тия идиоти ми пречат”. Може да е бил по-груб, отколкото е прието в разговор с униформен, защото полицаят му извика рязко и ядосано и онзи се сви да изчака. А точно маршрутките са егати лудите шотландски бойци из софийските улици. Чакам деня, в който правилата за движение освен върху редовите частни шофьори ще се разпрострат и върху таксиджийте, маршрутките и градския транспорт. Вярно, има кретени и сред другите шофьори, но сред тези рядко се среща отговорен и дисциплиниран участник в движението.

Аз продължих с колоната до “Попа” и пред кино “Одеон” я изоставих. Имах среща с приятел и закъснявах, но ми остана хубавото настроение от велошествието. Въпреки някои недоразумения, всичко беше много весело и приятно - хората се усмихваха и ако аз рисувам тук по-черни цветове, то е заради мен, не толкова заради шествието.

До следващия път, до следващото шествие - а дотогава вижте още разкази и галерии: Antonia (галерия), Georgivar, Michell (галерия), Kozzmen, Българска Индимедия, За земята.

П.П.: Мишел ме е издебнал и без изобщо да усетя ме е хванал как изчаквам кадри - тук. А дали някой пък ще се познае на моите снимки? :)