a direct publicism site
personal pages of Yasen Pramatarov
StatusNet profile   Diaspora profile   ClaimID profile   LinkedIn profile

nature

Ключова дума: енергийна ефективност


Темата за енергетиката е сериозна и решаващо казване трябва да имат специалистите. Не, наистина — не правете това вкъщи ;) Разговорите край маса, в които всеки разбира от енергийна политика, от горива и екология са си нещо по начало несериозно. Затова и тази статия не е чак сериозна. Истински от енергетика разбират енергетиците. Една малка подсказка: защото разбират от ефективност.

От камбанарията на неспециалиста можем да кажем, че от повече четене на книжки и най-вече повече мислене имат нужда както пристрастените към прахосване на енергия, така и т.нар. “еколози”. Може би даже т.нар. “еколози” имат много, много повече да наваксват откъм мислене на проблема.

Малко остро звучи, но за какво говоря — говоря за това, че няма такива неща като “екологично чисто производство”, “екологичен транспорт”, “безкрайни възобновяеми и безвредни източници на енергия” и др. под. Преди години се бях наслушал на еко-простотии в една организация, на която с насмешка още тогава с едни приятели викахме “Зелени марули”. За наша радост се разкарахме оттам бързичко. Та там хора, които хал хабер си нямат от енергетика ми разправяха с плам в очите как “АЕЦ-ът замърсява атмосферата” и как можело “да се построят ветрени електростанции по билото на Балкана и ще правят всичката нужна електроенергия”. Или пък как културните страни си правели ВЕЦ-ове, а не като нас да горят въглища и да строят атомни централи, дето бълвали отрови и радиации в атмосферата…

Не че аз разбирам от енергетика, пак казвам, но поне имам уважението да оставям такива грандомански разсъждения на преценката на специалистите. А такива познавам. Истината е, че атомните централи изобщо нямат нищо пряко общо с атмосферата. Ветрените централи са достатъчно ефективни само на места с постоянен и достатъчно силен вятър. И дори да има такива у нас (из Добруджа и навръх Балкана), вредният им ефект е по-голям от ползата. Или поне е много по-голям от ползата на АЕЦ, например. Виждали ли сте истинска ветрена централа? Не тези малки перки, дето вдигат край морето, а от тези, дето тепърва започват да строят там, дето са с радиус на ротора двайсетина-трийсет метра и могат да захранват средноголямо предприятие? Е, и аз не съм, но както казах са ми разказвали точните хора.

Свистенето на перките на такава истинска ветрена централа е толкова силно, че никое животно не се решава да се доближава до тях. Птиците променят прелетните си пътища, за да ги избягват поне с няколко километра. Не само че свистенето ги плаши, ами бясно въртящите се лопатки (в краищата им скоростта е наистина забележителна) са си направо като кухненски ножове за обезкостяване… С нарастването броя на тези грамадни въртележки това ще става все по-трудна задача и в даден момент тази “екологично чиста енергия” ще обрече прелетни птици на измръзване по северното черноморие, защото не са могли да намерят пролука или да заобиколят ветрения парк.

Водни електроцентрали, казвате? Къде? На коя река по-точно? Има ли изобщо река, която да може да се похвали с целогодишен дебит, достатъчен за водна централа? Ами да, няма. Може би трябва да залеем още десетки села, за да направим още и още малки язовири, с които да произвеждаме ток колкото половината нужен на близките села? Или да преградим Дунава — понеже по тия земи само той си е баш река, другото са повече или по-малко сезонни рекички.

Новите “хитове” са био-горивата — някои хора се успокояват, че като тръгне да привършва нефтът (между другото, съвсем малко му остава, между десетина и най-много, в най-добрия случай петдесетина години) всички ще си купим хибридни автомобили и ще сме щастливи. Животът ще е страхотен, защото природата най-накрая ще започне да си почива от нас. Но така е само в рекламите, само в рекламите може производител на моторно масло да се представя като спасител на природата и озеленител.

От една страна, био-горивата не идват даром. В тях трябва да се вложи доста енергия, за да се произведат. Освен това отглеждането на маслодайни растения за биодизел намалява наличните площи за засяване на пшеница, царевица и други такива, от които си правим насъщното папо. И как “спасяваме” природата? Сеем рапица, слънчоглед, соя и подобни в пшеничените ниви, а за пшеницата “завземаме” нови и нови площи от горите. Чудите се защо се секат толкова много гори, защо джунглите (така модерно наричани из недопреведените филми “дъждовни гори”) продължават да се изсичат и дори темповете на това изсичане продължават да се увеличават? Земеделие и животновъдство, това са отговорите.

И после ще ни казват, че биодизелът бил екологично най-чистото гориво. Всъщност, май са прави — ако ще е “гориво”, нека да е биодизел, да. Да не говорим, че самият дизелов двигател е по-съвършен технологично от бензиновия. Да, зная че е спорна тема и че в последните десетилетия бензиновият е много усъвършенстван. Но все пак, ако трябва да сме обективни, един днешен дизел с общо пряко пълнене (common rail) е по-икономичен и по-чист от бензиновите. По-малко въгледвуокис и твърди частици изхвърля. Отстъпва само по емисии на други вредни вещества, например малки количества азотни и серни окиси. Но е спорно кое е по-вредно за флората.

Пиша всичко това, защото е абсурдно човек да се нарича природозащитник и да не разбира, че енергийно най-ефективният ни познат и масово разпространен двигател е електрическият. Във всякаквите му разновидности. КПД на двигателите с вътрешно горене е средно около 20%. На най-новите усъвършенствани турбодизели е в най-добрия случай 40 до най-много 50%. В повечето случаи — по-ниско. КПД на безколекторния електродвигател е 85-90%. Други видове електродвигатели — променливотокови трифазни, индукционни, постояннотокови колекторни и т.н. са с различна ефективност, но рядко тя е под 80%, още по-рядко — под 75-78%.

Разликата е очевидна. Второто нещо, което е нормално природозащитниците да разбират и отчитат е, че по-чисти и по-малко нарушаващи баланса в природата са концентрираните производства на енергия. Когато всички имаме по един мини-ТЕЦ в колите си, това е много по-неефективно и много по-нарушаващо еко-баланса, отколкото да имаме една средна по мащаби електроцентрала и да консумираме тока от нея. На едно електропроизводствено място може да се осъществи контрол, да се поставят пречиствателни станции, да му се повиши ефективността. Но на безброй мини-централи, пръснати из целия свят не може. Хем по-неефективно, при това в пъти (разликата между 20 и 80 е точно четири), хем по-замърсяващо.

Истински ценното за защитата на природата е да се строят средни и големи електростанции от подходящ вид и на подходящите места. След това върху тях да се упражнява обществен контрол за повишаване на еко-съобразността и енергийната ефективност.

И не казвам задължително да са атомни, може да са слънчеви например. Но всички трябва да разберем най-накрая, че няма такова нещо като безвредно производство на енергия. Всеки такъв “добив”, всяко преобразуване на енергия за човешките ни цели прави някаква вреда на природата. Всяко. От нужното ни за транспорт до нужното ни за производство на сапун или ваксини, да кажем. Или спираме водата в бързеите и рибите измират от задушаване, или прогонваме птиците, или изстудяваме и засенчваме земята, или опушваме въздуха. Може би само ядреното гориво няма пряк видим ефект върху природата, но и то й влияе. Преразпределя радиационния фон от местностите със залежи в местностите на производство, а и оставя тежкия проблем с облъчените отпадъци.

Но така е — няма пълно щастие. Това, което може да се направи, е да се търси ефективност при работата с енергия. Начинът е и всеки от нас да бъде по-малко консуматор, когато може да си го позволи. Да станем по-ефективни самите ние. Светът няма да оцелее със слънчеви батерии на покривите и ветропоказатели на шапките, това е ясно. Това е така, защото истинският екологичен проблем е не друго, а пренаселването. Не друго, а то е причината за всичко и то е единственото “неестествено” явление в света. Не замърсяванията, не изсичанията, а постоянният стремеж към пренаселване. Който стремеж може да е естествен в дивата природа, но там остава само като стремеж, а в цивилизования човешки свят е превърнат в начин на живот и мироглед. Но това е малко по-друга тема.



Tags:
30 June, 2008 - 17:00
5 коментара
 

"Не мога да се разделя..."


Това са те, да — “Артисти за природата”. Когато за първи път чух песента, преди може би месец и половина някъде, бяхме на път. Гледах обедното слънце през върховете на крайпътните тополи на съседен път. И докато колата се носеше напред към кръстопътя и слънцето слизаше все по-надолу по наскоро разлистените корони и трептеше с блясъци в очите, изтръпнах. И аз не мога да се разделя с теб, планина! Не мога!

Пуснах препратки към един-двама приятели и наживо говорихме за това над чаши с бира. Дълго се чудех какво да напиша и как да кажа каква е точно тази тръпка и защо изобщо изтръпвам от такава песен. Споменах за песента и клипа съвсем набързо, някак между другото и да ми е като отметка да ми напомня, че искам да пиша повече. Но какво наистина да пиша, какво да говоря… просто не мога да се разделя с теб, планина, не мога!

Самата песен хем не е нищо изключително новаторско, хем е чувствена и магнетична и безкрайно по-музикална от всички глупости, с които ни заливат радиа и телевизии, от разните измислени и режисирани “евровизии” и просташки “мюзикайдъли”. И не — темата не е нито късна, нито излишна. Поне не прекалено… все още.

Далеч от всякаква хитовска амбиция, “Не мога да се разделя” е песен, която и да не застане на първите места в рейтингите по продажби и излъчвания, ще си намери уютно местенце в сърцата ни. И всеки път, когато я чуваме, всеки път, когато виждаме как убиват планината ще ни кара да изтръпваме. И да се чудим защо, да се чудим как да обясним този трепет и да нямаме думи. А само да слушаме и вътрешно да пригласяме. Докато слънцето премигва в клоните на крайпътните тополи — весело, че сме се трогнали за планината. Неговата планина, нашата планина…

 
http://forthenature.org/documents/289 — изтегляне във формат mp3
http://vbox7.com/play:0eb0d078 — клипът онлайн

——

Аз научих тогава от Дени от БГз. Другите, които участват, са хора от Балканджи, Исихия, Екзитус. И още доста други, общо към 30-тина музиканта.



Tags:
5 May, 2008 - 14:31
0 коментара
 

С'тинки за натурата


Станах рано и отидох днес пред офиса на премиера, покоите на изпълнителната власт — ами покои са си, понякога като гледам как нищо не се прави за важни неща и как се премълчават истини, си казвам че голям покой цари из етажите. Отидох да дам своята лепта за обогатяване на фондовете на евросъюза — събрах стотинки по една и по две, демек баш “жълтици” и отидох да ги дам на министрите. Да помогна и аз с нещо за глобата, която се задава от европата по случай провала на страната ни с включването в еко-мрежата “Натура 2000”. Изядоха фирми, кметове, дупетати (опа, депутати) и нагоре из корпоративната и политическата йерархия де що има останала природа по планини и долини и сега ще ни глобяват.

Начините за ядене — много. Или хотели, писти и кръчми строят — ама това вече е стар трик — или ще отчуждат гори от защитени местности към горското министерство за дърводобив, или ще “прочистват” чисти реки от дървения материал на километри от коритото, или ще се “самозапалват” пожари, та след това някой да мине и да събере огромното количество леко пообгорели сурови трупи. Дървен мат’риал - явно това е най-ценната суровина днес в България. Нямаме нефт, злато, диаманти, урана си го изкопахме и сега остава най-сладкото, самовъзобновимо папо — дърводобивът.

Самовъзобновимо, ама всичко си има граници. Като нищо скоро няма да има толкова дърва, с тия масови сечи и с разкъсването на защитените територии и застрояването им с поредните супер-комплекси за чужденци, с тия явно нарочни пожари и с неуредиците в реките и язовирите, дето където трябва да е прочистено коритото не е, а където изобщо не е корито редовно се ”прочиства”.

Още през 80-те години, доколкото зная, се е доказало, че презалесяването на широколистни гори с иглолистни дървета е порочна практика. Борът расте бързо и бързо може да бъде добит (папо, папо!), но след сеч до голо се засилват свлачищата, ерозията и животните изчезват другаде. Ако могат. Освен това иглолистните гори не задържат влага — подпочвените води слизат много по-надълбоко, защото я няма сянката на старите гори и съответно реките пресъхват.

Но сигурно не е така, аз не съм специалист. Специалистите по управление на “всичко” са в онази сграда, пред която отидох. Те по специален начин ни докараха дотам да излизаме на улицата, за да “разрешат” да имаме парк “Странджа”. И да трябва да се плаща глоба за неадекватна еко-политика. Кой ще я плаща? Ние естествено — нали има данъци.

——

Завъртях се в района, бях дошъл малко по-рано. Случайно се срещнахме със Сашо Шопов и решихме да идем заедно. Пред министерския съвет имаше няколко отегчени репортера, две момчета си говореха нещо, седнали край камера на bTV, наоколо шляеха унили още няколко техни колеги. Не зная дали са знаели за инициативата за жълтите стотинки.

Имаше забележимо полицейско присъствие, в лицето на двама униформени съграждани и трудно отличимо от репортерите блогерско такова. Докато си говорехме с Gergana и NeeAnn, отсреща пред партийния дом се беше събрала група, спирана от двама полицаи. Част от репортерите лека-полека се ориентираха натам и ние решихме да идем също.

Организаторите на даването на жълти стотинки пред министерски съвет бяха спрени от полицаите с аргумента, че не може така, кой ви е дал и как така ще правите разни хулиганщини, при това необявени. Явно хората не са знаели или пък не са били решили как да реагират, ако тия със стотинките вземат че наистина минат.

Беше и дядото, когото снимах на предишния протест, шествието за Странджа и против цензурата в Интернет. Докато полицаите, изведнъж оказали се сред две камери и няколко фотоапарата се съгласяваха с аргументите, че това не е протест, а няколкоминутно предаване на пратка от граждани, репортерка от МСАТ вземаше интервю от ”организаторите”.

Та дядото по едно време каза на висок глас, че всеки по конституция има право свободно да изразява мнението си. В писмена, звукова или каквато и да е друга форма. И всеки има право на граждански протест. “Като не ни пускате, пред кого да протестираме — пред кравите на село ли?”.

Това е основният проблем на властта — няма интерфейс за връзка с хората. Има някакви измислени полицейски правила за обявяване на протести, за законов канален ред за жалби и оплаквания. Но всички знаем, че каналният ред е нещо, което е канал, но не е никакъв ред. Нищо не може да бъде свършено по канален ред — може само да се зарови сред канални нечистотии.

Съгласиха се да ни пуснат и минахме през подлеза (това беше “условието”;). След това пред входа отсреща хвърляхме стотинки в сламена шапка. Хората хвърляха и лека-полека си заминаваха. Затова на репортерите им се е сторило, че сме били съвсем малко. По едно време настана такова щракане на репортерски апарати, такова типично бутане и ръчкане с лакти, че се отвратих и отидохме за кратко кафе и раздумка.

Вижте снимки от събирането на жълти стотинки за глобата за “Натура 2000”.

 
П.П.: Още снимки от събитието при Gergana, NeeAnn



Tags:
26 July, 2007 - 17:22
0 коментара
 

Шмръкльо и Борко


В събота посадихме две дръвчета. Не защото имаше някаква акция по почистване на града - въобще не знаехме даже кога точно е въпросната акция. Медиите, естествено, бяха понавдигали пушилка няколко дни преди това, но ние, като съвестни граждани, стремящи се всячески да се отърват от зависимостта, наречена “телевизия”, бяхме пропуснали да чуем за точно кои дни иде реч.

Е, въпросните дни били този уикенд. Или поне едни от дните за почистване. Страхотно беше не само, че успяхме най-накрая да засадим Шмръкльо, а и Борко, а и че имаше толкова много хора, които просто решили в топлия съботен следобед да излязат за малко и да посъберат поне част от грязта, дето се валя по улиците на квартала. Дето я настъпваме, вдишваме вкарваме в домовете си, в които после спим, ядем… Грязта, дето цяла община има създадена най-вече да се грижи за липсата й. Защото помслете малко - за какво всъщност съдествува и е създадена общината? За да събира данъци? Не, те са средство. За да храни раздута и корумпирана администрация? Не, макар и изродена, и администрацията е средство. За да застроява тревни площи и да строи паркинги за милите гадни автомобилчета? Хм… това се прави от строителни фирми, за “община” имаме отделна дума…

Общината съществува, за да регулира страстите. Да прави всичко възможно в услуга на две неща: да е възможно всяка лична позиция да е бъде чута и да няма сблъсък на интереси. Тоест да ни бъде 1) уютно и 2) спокойно. А една от най-важнте предпоставки за уюта е чистотата.

Та прецакани сме и от общината, ама нейсе - няма да говоря тъжно точно в понеделник сутринта. ;)

——

Въпросният “Шмръкльо” кой е, питате, значи. Ами за Коледа решихме с Краси да не си взимаме клончета или отрязано дърво, а истинско, живо дръвче. И донесох аз вкъщи красива малка коледна елхичка. С корени с пръст, увити в хартия. Посадихме я в голяма саксия, настанихме я в стаята, ориентирана правилно по посоките на света (по-развитата страна трябва да е към юг - така растат в природата, влияело им;) и я оставихме на Арти да си играе с нея. След това имаше стъклени играчки, сняг от памук, гирлянди - все големи забавления за котарака ни, който редовно си отъркваше мустаците в клончетата - опитваше да си оставя миризмата, но пък елхичката има свое мнение за телесната си миризма, а пък е и жива, не съхнеща, та не му се даваше на котака.

И понеже видът на домашното ни иглолистно е смърч, затова го кръстихме Шмръкльо. ;) Дълго време и след новата година стоя вкъщи, после го изнесох на площадката на стълбището между етажите. Гледахме да го поливаме, но малко дълго време го задържахме непосадено - когато го засаждахме в събота, доста от игличкие бяха покафенели и падаха при допир. Но пък има още живички, та дано се съвземе. Борко пък е другарче на Шмръкльо и е борче. Вътре в корените на смърча имаше едно мъничко борче - с малки коренчета и високо не повече от десетина сантиметра. Понеже е бор, логично стана “Борко”. Не успяхме да ги засадим преди най-вече заради липсата на инструменти - във входа няма бел, няма кирка, едно гребло даже няма. Е, сега се оказа, че домоуправителят е взел и права лопата, и гребло… само дето е забравил да напише на едно листче, че има акция по почистването. Оказа се, че хората просто не знаят. Както и ние не знаехме.

И посадихме дръвчетата, и почистихме една от градинките от камъни, безброй найлони от цигари и прогизнали фасове. Почистихме и външната страна на бордюра - там, където се събира най-много кал, откъм улицата. Не беше чистено поне от около примерно пет години. В нашия квартал минават само да изхвърлят контейнерите с боклука, никой вече нито мете, нито мие. Просто сме по-далечко от местната община. В съседната част, там, при общината, метат всеки ден и няма такива набити покрай бордюра калища. Е, поне няма толкова много.

——

Усещането е страхотно, отдавна се каня да попрочиствам градинката по малко. Може например да си взема овощарски ножици и метла с дълга дръжка. И след бачкане да отмарям, като подрязвам тук-там дръвчетата и с метлата леко замитам попадалите листа и цветове. С раничка с лаптоп, естествено. Хм, трябва да възстановим с комшиите поне някои от изчезналите пейки в градинката. За да може след овощарството да сядам и да отварям за малко лаптопа. ;)



Tags:
11 April, 2005 - 06:29
0 коментара
 

Syndicate content