Arcane Lore - news

Уеб пренареждания

turin — Sun, 24 Jun 2007 09:51:08 +0000

След няколко месеца вече без постоянна работа и два - с бебе явно имам нужда от леки пренареждания на проектите ми. Някои ще приближа, други ще отдалеча във времето - зависи за кое имам сили и в кое виждам смисъл. Продължавам да опитвам изкарване на насъщния с уеб-разработка на парче и консултации за Drupal. Нищо не минава без трудности, разбира се, и един от проектите с Drupal ме затруднява и отрезвява през последните седмици. У нас като че ли има малко хора, имащи понятие от Drupal, но това само по себе си не е достатъчен актив - трябва човек не само да познава общо общ CMS, а и да може да го използва по най-неочакван и подробен начин.

С все по-голямото ми ангажиране с уеб-неща проличават някои близки промени.

Lindeas. Линдеас (Linux Ideas) беше преосмислян много пъти и може би вече е крайно време да започна по-конкретно с него. Основният домейн lindeas.com ще събере новини, статии и услуги за интересуващите се от GNU/Linux и свободен софтуер по принцип. Имам идеи за наченки на социална мрежа вътре - но само наченки, нещо основно. Във времето преди семантичната мрежа създаването на затворени социални мрежи, с тяхното заключване на лични данни и отношения е нещо лошо. А и неефективно - вижте в момента, всеки социален сайт, който по някакъв начин не се отваря или затихва, или е част от Google. Без второто да е нещо хубаво само по себе си. ;)

Lindeas News. Отдавна не е публикувано нещо ново там, но има хора, които явно проверяват. По едно време това беше най-активната част от Lindeas, изключая личния ми сайт. Новините ще се преместят в lindeas.com - и там също ще бъдат основно съдържание.

Lindeas Web. Така и не съм получил поръчка през web.lindeas.com, макар преди време да имаше повече съдържание в него и да беше по-подреден. Не нахвърлян, както е сега. Беше събран и малък екип, който да прави тези уеб-проекти. Сега участвам в правенето на нов уеб-екип, може би и с едно от момчетата отпреди. Сайтът на студиото ни май няма да е в Lindeas, но каквото и да стане в lindeas.com изработката, оптимизирането и промотирането на уеб-проекти ще е част от услугите. Дори и само като линк към новото уеб-студио.

Lindeas Pub. Пак като част от услугите на новия lindeas.com ще бъде и сървърът за реклами. Мисля да може да се ползва и от други. Няма нищо срамно или нередно в добре преценената реклама - никой не е казал, че в Интернет съдържанието трябва да е безплатно. Особено пък когато в магазина сиренето не е. Големите сайтове си пускат свои си системи, но хората с лични сайтове, блогове и дори малки проекти с услуги нямат ресурса за това.

Тоест всички неща освен личния ми сайт (yasen.lindeas.com) се събират в lindeas.com. Централно място за новини, достъпно място за статии и видими услуги. В услугите лека-полека ще навлизат нещата, за които само съм писал и нищо не съм направил засега - управление на проекти, софтуерно консултиране и поддръжка, разработка на софтуер, философско консултиране, работа по текстове, изследвания, анкети.

Философското консултиране звучи най-странно може би. Не става дума за кандидатстудентски курсове, макар май и това да не е лоша идея :) Става дума за вид консултиране, който свързва в едно проектите, управлението им и нуждата на средата. Философско е, защото при консултирането се набляга не върху спецификата на дейността, а пряко върху осмислянето. Казано накратко, ползата от него е, че се работи върху понятия, идеи. Нещо като мета-консултиране. :)

В повечето места ще има място за реклами, макар ненатрапващи се и достатъчно малко на брой.

Ново 20 ще се премести от novo20.lindeas.com на негов си домейн. Сайтът е работещ от 3 март и е време да премине от вътрешното тестване към публична бета. Има много неща за доизглаждане, но какво пък - в движение ще е по-интересно. :)

PhotoClubs претърпя най-много метаморфози. Още не съм сигурен какъв ще бъде крайният проект на photo-clubs.net, но докато работя по него можете да видите forum.photo-clubs.net. Първоначално този форум се правеше от george и за няколко месеца събра много интересни теми и снимки в себе си.

TV7 - репортаж за торентите

turin — Tue, 20 Mar 2007 10:23:28 +0000

Не съм гледал TV7, нямам впечатления от програмата им, но съм изненадан приятно от това. Тази телевизия ми е някъде далече от най-често използваните номера на дистанционното, но ако наистина по повече теми и в повече случаи предаванията са така премерени и представителни, ще започна да ги гледам. Дори и да нямат всеки ден по пет сериала и три документални филма, или по няколко шоу-програми и теле-викторини, дори и да не излъчват музикални конкурси и да нямат “reality”-та.

Във въпросния репортаж с коментар в новините на TV7 са представени и двете страни на проблема с ГДБОП. Може би дори малко е наблегнато на това, което се премълчава от другите медии - именно, че действията на полицейската служба са неправилни, нарушават правата на потребителите и дори се намеква, че в процеса има замесени силни икономически интереси. На фона на пълното безхаберие на другите телевизии такъв репортаж възстановява поне малко баланса, като все пак успява да остане вътрешно балансиран и обективен.

Много рядко давам тук връзки към несвободно съдържание. Форматът, в който YouTube излъчват е несвободен и затворен, неведнъж съм писал против него. Но в случая съдържанието наистина си заслужава дори временно само включване на приставката за flash. Приятно ми е, че има и обективна журналистика - нищо, че трябва дълго да се търси, нищо че е непопулярна и нищо, че няма гаранция да е постоянна където се намери. Важното е, че отвреме навреме тук-там се правят репортажи, които спасяват името на журналистиката. Лично аз ще се радвам, ако хора с принципно отношение към обективността и представителността на медията първи започнат професионалното пренасяне на новините в мрежата.

Това е нещо като “хора, пишете вече блогове, телевизиите не струват”. Но иначе - видеото е готино, вижте го и вие :)

(връзката към видеото намерих първо при Жоро Чорбаджийски)

Drupal на шест години

turin — Tue, 16 Jan 2007 15:18:38 +0000

Онзи ден проектът Drupal навърши точно шест години. Един ден след рождения ден вчера излезе официалната стабилна версия 5.0. В “петицата” има много подобрения и освен различните нови и лъскави неща е отворен и път към още и все по-гъвкави употреби в бъдещето, благодарение на новите интерфейси за уеб-форми, новата структура на приставките и какво ли още не. Интересът към новата версия беше свързан и с взимането на подразбиращата се тема на 5.х, Garland от хостинга wordpress.com. За изкушения от свободния софтуер Drupal се развива по най-правилния начин - доколкото е възможно централизирано, без да се спира участието на външни хора, но като се държи много ясно да се знае, че това е свободен проект. И става така, че централният сайт на проекта drupal.org събира огромен ресурс и никой няма полза да разкъсва тази общност в множество малки сайтове. Както е станало с Mambo/Joomla. Ако съществуват ценни drupal-сайтове, те са предимно сайтове за поддръжка, платени проекти и някои местни общности. Всичко друго се събира в drupal.org с понякога учудващо разбирателство.

Drupal се развива от Dries Buytaert, белгиец от Антверпен. В началото, през януари 2001г. сайтът на проекта се е казвал “drop.org”. Името “Друпал” идва от английското произнасяне на холандското “druppel”, което значи “капка”. По-късно след конкурс за лого е избрана именно синята капка с две стилизирани очи-капки в нея за емблема на проекта, т.нар. “druplicon”. Основните задачи, към които се придържа развитието на Друпал са: 1) модулност и разширяемост, 2) качествен програмен код, 3) съвместимост със стандартите, 4) ниски изисквания към системните ресурси, 5) отворен код (Друпал е свободен софтуер, лицензиран под GNU GPL), 6) лекота на използването и 7) сътрудничество в съвместната разработка.

Разбира се, тези неща стоят добре на хартия, но Друпал може да се похвали, че до голяма степен успява да се придържа към следването им. Разбира се, някои неща страдат от това следване на приоритетите - например новите версии се издават бавно и рядко. Версия 5.0 се очаква от доста време и е голям скок след предишната “голяма” версия, 4.6 (4.7, последната от “старата” серия е малко подобрение на фона на 4.6). Тази нова версия имаше само две предварителни издания и те не бяха пробни версии с недовършена функционалност - доста сайтове решиха да преминат на rc1 и после на rc2 и отзвуците бяха все положителни.

Дали най-накрая развитието на Drupal ще може да влезе в по-кратки срокове на изданията? Никой не знае, но важното е, че новата версия 5.0 дава много свобода пред уеб-разработчика и вече почти всякакъв сайт може да бъде направен на основата на Друпал. Е, за всичко по-различно от стандартните и често срещани страници е нужно да се правят “хакове” в кода на шаблоните на изгледа, а често и да се дописват свои модули. А и за всеки сайт трябва уебдизайн, така че една инсталация на общ CMS не решава с магическа пръчка проблемите на разработчика.

Честит рожден ден на Друпал, а на уеб-разработчиците - по-малко трудности с новите сайтове! И да не забравя - взехте ли си бисквитка за празника? :)

Свободната Java

turin — Thu, 16 Nov 2006 19:46:20 +0000

Да си поговорим за свободната джава. Не, не за kaffe, sable vm, не и за gnu classpath, нито за нещо, базирано на тях. Вече оригиналната виртуална машина за изпълнение на джава-код, софтуерът на Sun Microsystems, имплементиращ java-спецификацията е лицензиран под свободния лиценз GNU GPL.

Според Ричард Столман и много други анализатори това е много голяма и важна новина и Sun за пореден път дават огромен тласък на развитието на свободния софтуер. Не чисто технологично, защото от една страна огромната база от данни с наръчници и готови класове от години е достъпна за разработчиците в сайта на фирмата, а и от друга страна действието на лицензиране под GPL няма да промени веднага статуквото. По простата причина, че огромно, огромно количество несвободен софтуер е написан на джава и тези продукти най-вероятно ще използват комерсиален лиценз (Sun ще лицензира Java двойно, както прави MySQL AB с базата от данни MySQL). И трябва да мине много време, докато технологично джава се наложи като език за писане на свободни проекти.

По-скоро важността на освобождаването на джава е в популяризирането на свободния софтуер. Може би не всички знаят, но Sun са дали на общността и други много важни инструменти - най-пресният предишен пример (и може би най-разбираемият) е OpenOffice.org. Свободният офис-пакет е развит на базата на продукта Sun StarOffice, който компанията освободи преди няколко години. Сред другите примери са NFS (Metwork FileSystem, нещо което се ползва и днес в света на *nix), Netbeans и OpenSolaris. Последните две се закрилят от лиценза CDDL, който Sun написаха с идеята да е свободен, но малко се престараха, честно казано. Лицензирането на Java под GNU GPL, а не под CDDL е още един ход в добра посока.

Интересно ще е как ще се развие софтуерният фронт след тази новина. Ясно е, че джава ще става все по-важна и в света на свободния софтуер. А това означава, че или ще става все по-добър продукт, или ще престане да съществува - и двете са полезни еволюционно неща за свободния софтуер и той ги регулира сам.

Ясно е също, че се задават лоши времена за Mono и .Net - досега пречка за Java и предимство за Mono/.Net беше, че #-езиците имаха изцяло свободна и функционална платформа (проекта Mono), а Java имаше една добра и пълна, но несвободна имплементация и множество свободни, но непълни опити. Сега дори простата аритметика показва, че Java има много по-голям ресурс чисто технически, докато Mono продължава трудния си път в конкуренция с несвободен продукт не на друг, а на Microsoft…

Научих за новината от блога на Лъчо a.k.a. Монологър. Изчаках с интерес реакция в други родни блогове, но за мое учудване такава… нямаше. Калоян Доганов и Вени Марковски са публикували комюнике на английски. Друга реакция няма. Странно, за мен освобождаването на джава е новина, при това голяма. Да не говорим, че от нередовното ми следене на debian-legal и от пощенския списък на gNewSense бях останал с впечатлението, че избирането на лиценз от Sun е било отложено за някое време в началото на другата година. Пък то не само че е избран, а и избраният е GPL :)

Справяне с източниците

turin — Fri, 20 Jan 2006 07:47:34 +0000

Най-после преди ден-два успях да налучкам как да си подреждам по-удобно източниците в четеца ми за новини. Та в четеца (liferea в моя случай) могат да се подреждат записите по различни критерии - примерно по дата или по заглавие. С натискане на заглавната лента, както става подреждането в повечето програми.

Но понеже аз имам повече източници от блогове, отколкото от новинарски портали, все не ми остава желание да се занимавам с подреждането. Когато четеш блогове, по-ценно за момента изглежда да останеш “при” конкретния блог, да се оставиш на настроението на статията, отколкото да тръгнеш да ровиш в настройките. Тъй де, човекът е писал нещо с идеята да е ценно, почти винаги е от първо лице - не мога да “обръщам гръб”.

С новинарските портали е малко по-различно - при тях усещането не е толкова човешко, по-машинно е. Но пък имам само няколко такива и почти всикчите са на английски. Което отново създава някаква дистанция и се получава обратният ефект - вместо да настройвам изгледа, просто отбелязвам целия сайт като прочетен и продължавам към “човешките” блогове. ;)

Виж, планетите са друго нещо. Все казвам, че трябва да има повече и добре поддържани планети. Не пропагандни новинарски портали, не и дълги списъци с източници, които не ти казват нищо. Планети с жив текст в тях, планети с хора. (много подходящо е името, наистина приляга на тези сайтове; “планети” - това са уеб-агрегатори на общности, сайтове, които събират записите от група блогове на дадена тематика и ги показват като текстове, не като кратки препратки от типа “отбележи ме и някой ден евентуално ме прочени”…) В дясната лента тук ще намерите в категорията ми “Връзки” две планети, за които се грижа аз.

——

Но конкретното “справяне с източниците”, за което тръгнах да говоря, е много, много по-банално от сложната визия на различните видове страници с новини в мрежата. Става дума за моите проблеми с Liferea при подреждането на записите.

Имам записи на статии в блогове и портали и записи на коментарите към блогове. И докато за статиите е някак нормално низходящото подреждане по дата (тоест най-новите да са най-отгоре), то същото подреждане (по подразбиране ми е;) и за коментарите внасяше странен смут и някакво “неправилно” усещане.

Едва преди ден-два отделих няколко минути просто да гледам екрана на програмата, опитвайки се да изляза от всекидневния навик да я ползвам. Когато всеки ден правите еднакво нещо, колкото и малко или пък значимо да е то, не се замисляте върху него, не го виждате в подробности, нали? И аз така, за мен четецът беше станал инструмент в пълния смисъл - беше скъсил толкова разстоянието между мен и нещата, които обработва, че все едно е продължение на ръцете ми. Такава е идеята на инструментите…

——

С две думи - записите със статиите трябва да са ви подредени низходящо по дата, а записите с коментарите - възходящо. Най-новите статии да се появяват най-отгоре, за да са видими лесно, а новите коментари - “под” старите, за да бъдат четени след тях. Така нишката на коментарите не се къса, не се налага да помните за какво са говорили няколко човека по-горе, за да “обръщате” реда наум. Наистина е ужасно, вярвайте - моят бележник не е от най-коментираните, но сред страниците около моята има такива с доста коментари. Чета аз и се чудя кой на кого отговаря ;) Ако пишат обръщения хората - пак добре, но често се е налагало да отворя сайта, за да разбера само кой коментар на кой друг отговаря ;)

Сега като си мисля… естествено, че може всички записи да са по подразбиране подредени “надолу”, най-новите да са “най-отдолу”… Но моето “комбинирано” решение повече ми харесва май. ;) Да си се чудя какви проблеми имам. Тъй де… за какви от проблемите си пиша… ;) Все пак беше повод да разкажа за “новинарското ми усещане” на мрежата ;)

——

А вие как ползвате новините? Какво четете? Споделяте ли тези мои разграничения на видовете сайтове? Ако имате други, опишете ги, ще е интересно! ;)

Симптомите на журнализма

turin — Fri, 28 May 2004 12:34:16 +0000

Отдавна си живея аз с впечатлението, че журналистите са башка вид хора. Нищо против тях, нищо против човешките права и так далее. Просто наистина явно за да побереш в себе си кръвожадния манталитет на журналиста, трябва да изхвърлиш доста неща. И недай си боже да се окаже, че някое от тях евентуално би могло да се окаже ценно - я съвест, я малко скромност… Но почти винаги изхвърлят нармалната преценка, това, което преди ги е правело “част от народа”; това, което не може да живее с имиджа им на ”представители”.

Мили мои идиотчета, никога няма да сте истински посредници, докато не разберете, че не сте представители, да не говорим, че хич не ставате за “представителна извадка”!

И ми става толкова гадно, като виждам как въпросните “гласве на народа” се правят на все по-пасващи на картинката, която самите те рисуват на публиката. Не мога да понасям да виждам как някой от тях “задава въпроси”, докато в същото време мисли само за своята си значимост в тази същата ”картинка”.

——

Темата е много обширна и, честно казано, не зная дали ми се ще да я отварям; имам някакво смътно усещане, че неадекватността на журналистиката е същностна за нея. И ако е така, едно обмисляне би се завъртяло в такава безумна спирала, че ми се завива свят при мисълта само…

От друга страна, именно за да се разбере дали е проблемна журналистиката или не (тоест е проблемно нещо друго, например моя милост), неизбежно трябва да се впуснем в тази надпревара със смисъла.

——

Но не знам дали точно сега имам сили за това. Да кажем, че това тук може да е “заявка” за по-нататък.

Конкретният ми повод е снощното предаване на Милен Цветков, основната тема беше юбилейната експедиция до Еверест. Бях толкова бесен на малоумието на водещия, че от яд не превключих и си наложих да го доизгледам. Да - само за да се убедя в тоталната превзетост и предпоставянето на авторитета на “добрия журналист” - нещо, което не само пречи на качествената дискусия (което би трябвало да е златната мина на репортерите), но и толкова силно бяга от темата, толкова прах хвърля в очите на зрителя, че направо да му стане неудобно на човек, че изобщо гледа такова предаване. Не, че изобщо има телевизор; защото на практика всички предавания са на тоя хал.

И не стига всичко, ами и си плаща кабелна телевизия… Ужас.

“Не е ли глупаво да се правим на герои и да изкачваме Еверест без кислород? За какво ни беше това? Кой е виновен?”…

Моето уважение към хората, дръзващи да се докоснат до мечтите си! Дори и те да са на върха на забити в небето планини, под микроскопите, в книгите, изобщо където и да са! Поклон!

И да, тъжно е, че Христо Христов остана на Еверест, тъжно е и че двадесет години Христо Проданов чакаше втората национална експедиция на място.

Но не е грозно, в никакъв случай!

Грозно и едновременно тъжно е, че хората умират във войни - убити в домовете си, в съня си, или живеят без близки. И че някои хора подкрепят войните. Че хора, иначе “родени равни”, живеят различно - едни охолно, с телевизия и “Кока-кола”, други - на ръба на оцеляването.

Грозно е, че тези, от които официално зависи това, много рядко обръщат внимание на такива, истински проблеми на света.

А най-грозното е, че тези, които донасят света в домовете ни, го носят изкривен. И за сметка на това изопачаване изписват имената си върху него.

А пък най-тъжното е, че ние помним тези имена. И вярваме, че са носели истина, само истина…

Trackback "Газ на кризата!" from Arcane Lore on 9 January, 2009 - 13:30

Не “криза на газта”, а “газ на кризата”. Газ до дупка, само криза да има, треперете! Да, познахте — за телевизия става дума…