Тоя отдолу пак тропа зверски по тръбите на парното днес. Шум сме му били вдигали. Нощна смяна бил. Откакто сме се върнали в апартамента, всеки божи ден гледаме да пазим възможно най-тихо, за да не тревожим съня на неравнопоставения гоцеделчевец. Всяка сутрин ставам, щом Светли се събуди и за да не щъка и тупурка по паркета в хола, го водя в кухнята, където си говорим, правя му попарка и му пускам “мечопуховци”, които винаги го кротват за час-два. Е, след гледане на филми е по-непослушен и малко вилнее след това, но нали целта е да пазим кооператорския мир, та компромисът се ядва.
След това по цял ден опитваме да си играем с него някакви “тихи” игри. Е, понеже не става така тая работа, аз вече не изтрайвам и все по-често се карам на детето. “Не тичай в стаята”, “недей да думкаш, моля те”, “нека оставим тази играчка да се наспи, защото е много шумна”, “колко пъти те помолих” и какво ли още не. Даже съм започнал да се карам. А никога не съм искал и нямаше да става така, ако не беше идиотът отдолу, който още докато Краси беше бременна с Оги, ни тропаше по парното и беше идвал веднъж да ме заплашва даже, че аз съм щял да ходя при него, не той при мен, щял съм да видя аз…
Обичам си града, но това, което вече не мога да търпя, е общежитийната му същност. Не мога да търпя наглата, селяндурска, не-градска общежитийност. Абе мамка му, аз толкова време съм прекарал в Студград с колегите си (когато все още беше студентски там градът, не като сега презастроен мутренски кошер). И никога не съм възприемал толкова “претъпкано” всичко там, не съм го възприемал така “претъпкано”, както ми е сега тук. Никога там не ми е било общежитийно в някакъв лош смисъл, макар че си беше буквално общежитие и си имаше и лошите неща. Въпреки всичко там тогава имаше много повече съкооператорство, отколкото днес има в кооперациите. А пък точно днес ми казаха, почти на шега, че съм социопат – та щом и аз ценя доброто съседство, представете си :)
Засега нещата са наред, май. Слязохме на неговия етаж да търсим домоуправителката, която е до неговата врата. Нямаше я, аз си бях взел мобилния в ръка, гушнал Оги и се двоумях дали да набера полицията или не. Накрая Краси отне напрежението на ситуацията и остана със Светко на ръце да говори с господина с чувствителен слух. Не ми се разказва в подробности, въпреки че знам ли, може пък да е терапевтично. Засега смятам тия дни да изпия две бири с приятели, ако се добера до свободно време. Ако не помогне, ще разказвам. Та каза си му тя всичко, което искаше и което трябваше и му го каза спокойна. Ако бях аз, щях да вдигна скандал и или да си изкарам боя, или аз да скоча на бой. По принцип съм много спокоен, така ме знаят и приятелите, но това идва с цената си и ми коства огромни усилия да се овладявам в подобни ситуации.
В последните години (най-вече годините след казармата) почти не ми се е случвало да излизам от кожата си и да се ядосвам толкова, толкова много енергия да ми трябва, за да се успокоя. Имало е един-два други случая преди и досега в последно време все съм успявал да се събера и да преодолея както нервната превъзбуда от адреналина, така и острата физическа болка от повишеното кръвно и щипката истерия (предполагам) за вкус. Искам и сега да съм ОК. И занапред да съм ОК. Искам да нямам вземане-даване с идиоти и селяци, на които целият свят им е крив и длъжен и които без да са прави, все се мислят за най-правите на света. И които, горките, все са онеправдани.
Искам къща. Прекалено дълго отлагам, но явно няма да стане с разработване на фирмичка и изкарване на пари, както си го мислех последните година-две. Че аз даже кабинет не мога да си намеря, камо ли да започна работа по мои си проекти… Някак трябва да стане, даже Светко днес, когато след като се поуспокои и ми даде да го гушна и да му разказвам защо сме притеснени с мама, каза кратко и ясно “Искам друг, нов дом!” и “Искам наша си къща и да си тичам и да си играем заедно по цял ден!”
П.П.: Докато проверявах това за грешки, Светко започна да вика нещо отатък. Доближих се в коридорчето – детето бълнува нещо и се кара насън – не чух точно, преди да спре. По дяволите, пак се ядосах! Ама много! :(
