Arcane Lore

Срещи в Морската градина

Как да не е разхвърляно? Спя на почивки, работя на почивки. Тоест опитвам се да работя - то не става без спокойствие и продължителност. Както каза веднъж преди години Жоро Колев в Морската градина във Варна, “Аз съм програмист, моята работа е креативна и ми трябва спокойствие”. Е, аз не съм чак програмист, но все пак…

Като се сетих за учредяването на Сдружение “Свободен софтуер” и страхотните два дни, които по това време прекарах във Варна сред толкова ентусиазирани и толкова близки ми като нагласа хора…

Та като се сетя и се сещам как трябваше да минат няколко години, за да могат други едни хора да взривят това сдружение отвътре. Сещам се как почти нищо не съм знаел за истинските събития тогава. И как наскоро приятели ми ги разказваха. Сещам се и как на едно друго “място” вече три години се “учредява” фондация за свободен софтуер. Три години…! Сещам се и как периодично мрънках в пощенския списък, как предлагах аз да ида и да занеса в съда проклетия документ за заявяване условията на фонда.

И ми се приисква да съм пак в Морската градина преди години и пак да говоря с Жоро Колев за неговата визия за бъдещето, за квантовите машини, предизвикателствата пред шифрирането и новите потребителски интерфейси. Жоро щеше да стане председател на сдружението и после хората щяха да го оплюят и сменят. Но нищо, иска ми се да съм там. Тогава още имаше линукска среща в София, още Йовко Ламбрев само разпалено планираше бъдещия OpenFest, още всички спорехме и се съгласявахме с Васко Томанов, единственият по-“трезв” и фирмаджия в тази среда.

Да, сега е различно - имаме ежегоден OpenFest, ССС за радост на някои загина и за тиха радост пак на някои фондация за свободен софтуер все така и не се създава. Има даже и списание за отворен код, има блогове. Но каква от това, като толкова много хора вече не се срещат? Даже и аз, дето винаги съм гледал свръх-положително на всичко, вече имам някои, дето не искам да ги виждам поне в близките месеци. Какво от това, като някои вече имат деца, а бас ловя, че не всички пили заедно с тях преди време бири и планирали сдружения и опънфести изобщо знаят за това.

Да си бебе е трудно

Не, не просто трудно - да си бебе е ужасно, непосилно трудно. Тъкмо се родиш, тъкмо свършат напъванията, натисканията и дърпанията и почват отвсякъде да ти светят светлини. Свикнеш, поизбистрят ти се очите и тъкмо минат няколко дни и започваш да ревеш при всяко акане и пишкане. Боли, предполагам.

Колики ли казах? Не, още няма колики, при добър късмет. Обаче се изреждат баби, лели и всички роднини да те дундуркат и да обясняват на мама и тати как “това тук не е правилно”, а трябва да се прави “ето така, виждаш ли”. Добре поне че още нямаш колики.

Изреждат се доктори и поликлиники. Дето някой умник е решил да им казва “де-ка-це”, неграмотникът му с неграмотник. Прегледи и мерения - съблечи-облечи и чакане из коридори.

Никой сигурно не се ражда без никакви проблеми, всеки трябва да свиква със света. Някои бебета пък имат и друга занимавка - ако са родени или получили в това си ранно бебство нещо за лекуване, значи и разходки из болници ги чакат. Нови лекари, всеки те разглежда, мама и тати се тревожат. А не можеш да ги успокоиш. Лекарства, системи, операции. И вместо на бебе да миришеш на ранички. А те трябва да се почистват. Боли и ревеш, разбира се, вие как мислите?

Пак добре че покрай тия тревоги коликите и да са се появили, остават на заден план. И тъкмо посвикваш с режима на хранене, тъкмо разбереш, че онова мокрото не е страшно, а дори е приятно да те къпят и почват коликите.

Ден и нощ, преди и след хранене - щом те боли коремчето викаш. Стряскаш и държиш със сенки под очите мама и тати и те се тревожат. Пак не можеш да им кажеш какво ти е и да ги успокоиш и това те изнервя още повече. Не стига че ти е некомфортно, ами и те ти прехвърлят тревожност.

Да, има капки, чайове, компреси. Всяко помага в различна степен, но еднакво за кратко. Всички се радват, като се появят нови капки и решават, че явно ще ти спрат коликите. Как да кършиш хатъра на такива мили хора? Кротуваш си малко. После пак ще намерят нови чайчета и капки.

И на този фон пак идват баби и всички роднини и приятели и казват на мама и тати “е, то коликите ще минат, всяко бебе има - те и моите имаха колики, да знаеш какви - е-хей”. А на мама и тати им е дошло до гуша вече. Но как да ги успокоиш, като не те разбират?…

Ако някой иска да види тазгодишния OpenFest през моя апарат, може да разгледа галерията със снимки от събитието тук.

Вече се появиха в мрежата част от снимките, Богомил например публикува наскоро. Сигурно и други ще се появят. Моите снимки далеч не са образец за майсторство, някои от тях бяха трудни дори за фокусиране, но ми се струва, че все пак носят част от настроението. Който не е успял да посети фестивала, надявам се да усети поне част от магнетизма му. А който е бил там, нека не е много критичен към уменията ми на снимащ - тъй де, уча се :)

Всички снимки са без светкавица и са направени с ръчнофокусни обективи - S-M-C Takumar 105/2.8 и S-Takumar 135/3.5, и двата класически за Pentax. Очарован съм от тях, особено от първия - с него са повечето кадри. Страхотни обективи - дори не ми мина през ума да извадя от чантата автофокусния от комплекта на апарата - такумарите отпреди няколко десетилетия ме плениха. Пожелавам си за следващия фест да свикна да уцелвам точния фокус по-добре :)

Накратко - Adobe опитват да стъпят на по-твърда почва сред свободните проекти, затова започват да се договарят с фондацията Mozilla. От друга страна стои голямото ускорение в развитието на SVG-формата и на свободните програми, работещи с него. Следващата голяма битка ще бъде за SVG. Или за flash - зависи от коя страна на “барикадата” сте.

На OpenFest’06 се видях за кратко с доста хора, с Виктор Дачев имахме възможност да откраднем малко минути от една почивка и от началото на една безмислена и ужасно тъпа лекция (“Информационно обслужване” за пореден път омазаха всичко, опитвайки се да се “набутат в кюпа” - но за това ще пиша друг път). Който не се сеща кой е Виктор, може да види дали са му полезни българските преводи на програмите The GIMP, Inkscape, Blender. Виктор е човекът зад тези преводи. Като професионален дизайнер, запознат освен с всички разпространени сред гилдията инструменти и със свободните им алтернативи той може да каже какви са истинските предимства и недостатъци на GIMP например.

Но голямата новина в случая не е GIMP, а Inkscape, най-бързо развиващата се свободна програма за работа с векторна графика. Лично аз не знаех, че форматът SVG (Scalable Vector Graphics) е достигнал дотам, че наистина всичко, което можете да направите с прехваления Flash можете да направите и със SVG. Без да е ограничен и несвободен като “флаш”-а, това е формат, който може не само да се използва свободно, но и да се развива и подобрява - на практика и отвътре SVG е подмножество на XML. Няма нищо скрито-покрито, както всички знаем, че е при собственическия flash. И се разработва и стандартизира от W3C.

Като имате предвид развитието на SVG и практически неограничените възможности за иновации при комбинирането му с модерни уеб-технологии като AJAX, лесно можете да видите тихата паника в лагера на Adobe. Flash-форматът най-накрая е застрашен не само идеологически, а и технологично.

Когато пък се вземе предвид възможността за комбиниране на SVG с XMPP/Jabber, обхватът на бъдещите SVG-базирани технологии нараства още повече. SVG се използва в джабер за общи чертежи - например свързвате се с някого и не можете да му обясните нещо както искате. Създавате обща дъска за рисуване и в реално време му обяснявате схемата с чертеж. Или в стая за разговори няколко човека едновременно общувате с рисуване. Понякога простата визия дава много повече от най-подробното текстово обяснение. Вече има от доста време разширения към джабер-протокола за такива споделени SVG-табла, има и джабер-клиенти, които ги поддържат. Е, не са досаттъчно разпространени. Засега. Но само като видя категорията в основното меню на най-последната версия на Inkscape, посветена точно на връзка към джабер-сървъри и общи графики…

Да, технологично бъдещето пред SVG е прекрасно. Остава само да се надяваме или flash да стане свободен формат, или Adobe да не успеят да попречат на SVG.

OpenFest свърши, както казах на майтап на Йовко във фоайето, “свъъъършииии:(“. Останах с много впечатления - както добри, така и лоши. За мен фестивалът за пореден път ми внася двойнствено усещане - има неща, които ми харесват, но има и такива, които ме отблъскват леко. Не защото са някакви много големи и зловредни пропуски, а защото са малки, понякога все пак принципни, но все таки малки неща, но се повтарят и няма отърване от тях. Не искам да се занимавам с тези негативни страни сега - пиша това с въодушевлението на човек, прибрал се скоро вкъщи от най-голямото и най-значимото публично събитие в света на свободния софтуер у нас.

Да, може да звучи помпозно, но OpenFest не се интересува как звучи. Никой фестивал не се интересува от това - изглеждането и звученето на фестивала, наблюдаван отвън е подробност неважна. Фестивалът е стихия, която е като захарния памук - има я и е сладка, докато се топи в устата ти. И най-важното е как човек се е чувствал, докато е танцувал из улиците и докато е ял захарния памук. Ясно е, че след това няма фестивал, няма и памук - това, което остава, е малко мускулна треска и лепнещи от захарта ръце. В нашия случай - спомени за чутите идеи, видяните лица, кратките разговори със стари приятели и набързо срещнатите погледи на нови.

При мен има и още нещо, което ми остава от фестивала - над 60 снимки от двата дни. Не снимах всичко, опитвах се повечето кадри да са премерени някак - или подготвени, или моментни. Но са си доста за тази вечер, а и дори да ги подготвя, не съм решил още как да ги представя.

Мисля си да направя галерия тук, но само галерия със снимки ми стои много стерилно. Това е репортаж, трябва да има коментар. Най-пасващо на визията ми е блог-изложението, но блог-статия с шейсетина снимки ще е прекалено. Освен за страниците на Arcane Lore искам да събера нещо и за UrbanStyle, което да се впише в основната му идея, да е онлайн градска медия. Но точно това, което така ми харесва тук, блогерското, го има и там. Може да опитам да накъсам разказа на няколко епизода.

Жалко, че половин ден ми се губи, вчера след представянето на C3 си тръгнах, натоварен с най-различни мисли и планове, провокирани от феста. Изпуснал съм много ценни неща, но хей, какво пък - това е фестивал, захарен памук - истински важното е преживяването. А за мен точно този OpenFest имаше взривния заряд почти като на най-първото издание, което за мен беше страхотно събитие и дори поне малко опитвах да помагам в организирането му. Тогава все още бях в ССС, все още ССС беше важна част от живота на доста други хора. Хубави времена, фестивални. Вече чакам с нетърпение следващия OpenFest!

Тази събота и неделя (4 и 5 ноември) ще се проведе за четвърти път OpenFest, фестивалът на софтуерната свобода. Както писах наскоро, основната “атракция” на тазгодишното издание на фестивала ще е посещението на Branden Robinson. Брандън е известен сред общността на Дебиан с това, че дълго време ръководеше екипа в Debian GNU/Linux, който е отговорен за X-сървъра. Това, най-кратко казано, е платформата, върху която стъпват всички настолни среди, системи за прозорци и цялата графична шарения, която все повече се харесва на новите потребители на GNU/Linux. И не само че публично беше най-известната личност в X Strike Force, но и наистина успяваше да координира така работата, че освен Дебиан да си има Х-сървър, и самият той да има време да участва в “политическия” живот на общността.

След като пет пъти участва в надпреварата за избор на едногодишен представителен лидер на проекта Дебиан (DPL, Debian Project Leader), Брандън спечели изборите миналата година и заедно с неформалния си екип “Project Scud” зае позицията през април 2005г. На тазгодишните избори не участва и днес мястото му се заема от друга известна фигура в Дебиан-общността - Антъни Таунс (“aj”).

Лекцията в събота ще е на тема “Debian Democracy”, а тази в неделя - “Debian Package Management System”. Една на философска тематика и една на технологична.

Самият фестивал е разпределен в двата дни, като програмата му включва различни лекции, представяния, работни групи и изложби.

Два дни във военния клуб в центъра на София - не е казано, че всеки трябва да изтърпи всичко от началото до края, нито че всички трябва да отидат. Но това събитие е едно от много, много малкото с акцент върху свободния софтуер и култура. Не си заслужава да го изпускате. Най-малкото… има цяла година до следващия, а пък и Брандън Робинсън за Дебиан е нещо като Джоичи Ито за блоговете. Както казват в далечни земи “a must see”.