Arcane Lore - openmoko

Добре дошъл, Neo FreeRunner!

turin — Thu, 26 Jun 2008 10:01:00 +0000

OpenMoko пуснаха за продажба мобилното устройство Neo FreeRunner. Това е смартфонът, който наследи прототипния модел Neo 1973. На практика FreeRunner е първият изцяло свободен проект за смартфон. Всичкият софтуер в него е под свободен лиценз, дори и дизайнът на корпуса е под CC-BY-SA.

Разбира се, операционната система е GNU/Linux. Един от основните хора в екипа на ОпънМоко е Харалд Велте, основен разработчик на мрежовия пакетен филтър на ядрото Linux. Друг от хората е човекът зад проекта Enlightenment, Карстен Хайцлер (известен като rasterman). Всъщност OpenMoko вече не е точно “екип” от хора, а повече или по-малко формална комерсиална фирма и участват много повече н аброй разработчици. Нужна стъпка, когато става дума за производство на стока, към която има интерес в различни страни по целия свят.

FreeRunner е първият продукт на OpenMoko, преднацначен за крайния потребител. И съответно готов за ежедневна употреба. Neo 1973 беше по-скоро хакерско устройство и за всяка иначе нормална функционалност трябваше да се препрограмира, дебъгва и изпитва. Крайният продукт се очакваше още в края на миналата година, но трудности с хардуера забавиха довършването му.

Междувременно се случиха много неща в света на мобилните устройства. Проектът Qtopia Greenphone на Trolltech беше закрит и ресурсите му бяха прехвърлени на OpenMoko. Nokia продължаваше инвзията си в посока на свободните мобилни устройства и вече поддържа линия смартфони с Linux-ядро. Освен това купиха Symbian, обещаха че ще отворят кода й и с това още повече закрепиха и без това тежкия си крак на тези позиции. Android-ът на Google пък явно беше добра стъпка, но малко преварително оповестена. Трудно е на гиганта да удържа консорциум от толкова много фирми в такъв динамичен и конкурентен бранш, а и малкото “промъкващи се” в мрежата презентации на хардуерни прототипи не помагат за по-добрия имидж на Android.

Песимистичните казвания по адрес на забавянето на смартфоните Neo на OpenMoko, че ако продължават така, наскоро обявеният Android ще ги изпревари не се оправдаха. Днес вече човек може да си закупи готовата версия FreeRunner за около 300 евро (пример). Засега от OpenMoko са в усилен процес на търсене на нови дистрибутори за запълване на разпространителската мрежа. Дилъри засега има във Франция, Германия, Великобритания и Индия. Явно нарочно все още не е включена възможността телефонът да се купи директно от уеб-портала на сайта на OpenMoko, но и това ще стане.

Ако сте разпространител на такава техника, можете да се възползвате от възможността да достигнете аудиторията на привържениците на свободния софтуер. Като се обадите на OpenMoko за разпространение в България. Сериозно — не е трудно и сто на сто хем ще ви се зарадват, хем ще спечелите — у нас има много хора, които с радост ще си купим FreeRunner на разумна цена.

Другият вариант е някоя от големите ни вериги за мобилни телефони да грабне сделката. Но тогава със сигурност няма да го продават около равностоимостта на 300 евро у нас. Ще има убийствена надценка, както сме свикнали да виждаме. И тук-там някой най-върл ентусиаст ще похарчи парите, но няма и дума да може да става за печалба от по-голям оборот. Дано не става така де ;)

След дълги години надежди и после дълги месеци чакане на самия продукт, най-накрая OpenMoko Neo FreeRunner е тук!

Hello Moko!

2008-ма по интернетски

turin — Wed, 09 Jan 2008 10:16:38 +0000

Харесва ми как 2008г. започва за Интернет и ИТ. Много ми харесва.

OpenMoko обявиха, че този месец ще пуснат първия си модел за крайни потребители. Първият смартфон, изцяло изграден да работи със свободен софтуер и съответно първата наистина мащабна програмна среда за смартфон с GNU/Linux. Моделът ще се казва FreeRunner. Прототипът за разработчици, който се продаваше миналата година, беше с име Neo1973. Идва от годината на създаването на първия мобилен телефон, ако не ме лъже паметта — 1973г. Е, FreeRunner звучи по-добре, по-лесно се запомня от незапознатите, предполагам. Все едно, за това има една дума — култово! Други думи нямам просто.

KDE 4 се очаква да излезе до дни. Не съм сигурен, но май до два дни :) Лъскавините в новото КДЕ са нашироко обсъждани през последните месеци и за пореден път слуховете са, че за разлика от GNOME, който с всяка версия става все по-лъскав, но и по-бавен (ах, това Mono), КDE става хем по-лъскаво, хем по-производително. Или ако не по-бързо, то поне не по-бавно. Имаше, разбира се, ревюта от разни западни “познавачи”, най-вероятно писани на MS Word и под WindBlows. Бях чел някакви “преки впечатления” от човек, дето пробвал някоя от RC-версиите под гадна дистрибуция като SuSE или Linspire или нещо подобно. И човекът пищеше как имало някакви видимо недовършени неща, как някои бутони не му работели, как някои програми му забивали. Ми недовършено е, идиот такъв, те хората ти казват, че е недовършена версия… и у нас има такива “познавачи”. Миналата година четох някъде за това колко “страхотна” и “удобна” дистрибуция била Linspire (защото на човека му приличала на уиндоус, естествено) — същият стил. Но KDE 4 ще е нещо, което с удоволствие ще видя. И ако ми пасне, може да реша да сменя GNOME с него. Аз всъщност съм си потребител на Fluxbox, но заради преводите ползвам тия среди. След като се махнах от КДЕ-екипа и останах да си работя по гном-ските преводи, минах изцяло на него, за да си ги гледам. Концепцията на превода на КДЕ и отношението към преводачите на сегашните ръководители не ми допада, иначе може би бих си ползвал КДЕ. А не ми допада идеята да изключа превода. Ще видим.

Wikia на Джими Уелс набира все повече скорост и идеи. Тръгна Wikia Search и напук на мрънкането на разни световни интернет-отворковци, това наистина е революционна търсачка. Защото Wikia Search не се занимава с търсенето, а с намирането. Ето това е, което всичките залепнали за чисто формалната страна на Web2.0 не могат да вдянат. Google беше добро нещо, да. Но не е Web2.0 — колкото и Ajax-и да слагат из страниците на проектите си, в основата си всичко това е стара концепция. Чак в последно време Гугъл тръгна да вкарва по-силен потребителски елемент в индекса си и също така започна да прави своя си потребителска енциклопедия… забравих как се казваше, а даже и не ми се търси. Затова Wikipedia е велик проект, защото изкарва напред хората, човешкото, личното. Затова и Wikia Search ще бъде по-доброто търсене, защото ще е изцяло ориентирано към ценността на търсенето, към намирането. А не към формалната страна, в която даже избуя цяла отделна уеб-специалност, тази на работещите по по-доброто машинно позициониране на сайта в резултатите в Гугъл. Да, вярно е — засега Wikia не изглежда впечатляващо, но хората забравят нещо. Преди време и Wikipedia не е изглеждала изобщо впечатляваща. Оригиналното е в концепцията, във визията за растеж на проекта. А не в петабайтите обработена информация — ясно е, че днес никой не може да стъпи на мастодонт като Гугъл по тоя признак. Въпросът е в това дали петабайтите са най-важното… дали е по-важно търсачката ти да е огромна… или е по-важно да намираш търсеното?

OpenID набира все повече ресурс. Все повече сайтове приемат идентификация през OpenID, което е прекрасно. Аз лично си имам списък на сайтовете, в които имам регистрация. Направих си труда и един ден миналата година ги издирих и ги изписах. Огромна, огромна част от тях вече не са ми нужни и профилите ми в тях са неизползвани. И само пощенският ми адрес стои и събира още и още спам. Много малка част от сайтовете имат опция за деактивиране и изтриване на сметката от самия потребител. Тези, които не поддържат това, получиха от мен фалшиви данни и адрес в mailinator.com. Да, зная че OpenID не е точно и само за контрол върху деактивирането на акаунтите. Той е за много повече неща, но и контролът върху данните на акаунта също е едно от тях. Доста хора се притесняват, че централизирането на идентификацията и съответно аутентикацията на едно място само (в доставчика на OpenID-услуга) може да е слабо място. Тоест ако някой ти разбие сметката в OpenID-доставчика, добива контрол върху данните ти в много сайтове. Така е, няма живот без болка. И все пак предимствата на OpenID са много повече. Да не говорим, че има толкова много, толкова много калпаво написани сайтове, в които един най-прост sql-injection и можеш да имаш контрол не само върху своя, ами върху всички профили. Така че предпочитам да мога да си избера добър доставчик на OpenID и да му делегирам сигурността си (или да си пусна сам OpenID-услуга при мен), отколкото да се предоверявам на всичките PHP-ученици из мрежата.

Blogger включиха OpenID за коментиране (най-накрая!). Yahoo явно ще започнат да поддържат OpenID. Засега работи във Flickr, но в кода на страницата се вижда, че идентификацията се делегира на външен сървър (още едно от готините неща в OpenID, по този начин и адресът на сайта ми е OpenID). И този външен сървър е в домейна yahoo.com. Явно изпробват услугата и в скоро време ще пуснат обща идентификация за всичките си услуги през OpenID. Нямам идея и не мога да гадая дали ще допускат и външни идентификации. Тогава би било по-сложно технически, защото всяко влизане с OpenID би трябвало да активира профил в Яху, със съответните пощи, търсачки и т.н. Не е невъзможно, може да го направят така, че съответната услуга да се активира на новия потребител чак като той я достъпи за първи път. Но нямам идея, може и да подходят откъм по-лесната страна и да си пуснат вътрешен OpenID, който само да улеснява общите акаунти за услугите на компанията, намиращи се на различни домейни и под-домейни.

Тръгна и български сървър за доставка на OpenID. Нещо не ме впечатлява много идеята, защото малко ми прилича на истерията миналата година около Digg.com-подобните сайтове. Тогава куцо и сакато се юрна да инсталира Pligg в надпреварата за повече рейтинг и повече посещения и т.н. Дано да бъркам, пък и сега някой да не ми се обиди. Все пак за сайт, който ще съхранява данните ми, bgid.eu предлага много малко инфо за себе си. Как се съхраняват данните, на какви машини, кой стои зад проекта (от странични сайтове се разбира, че Илия Базлянков от Тиликс и домейните на кирилица има общо с проекта, но това си е съвсем неофициално, само слух)? Какъв софтуер е използван — писан специално за сайта или е направен редизайн на нещо готово като Claimshell примерно? Ако е писано специално за сайта, достъпно ли е като свободен софтуер, тоест мога ли да видя в кода, мога ли да наема човек при мен, който да го види?… и т.н. Големите и сериозни проекти си поддържат корпоративен блог. Това не е блог на хората от фирмата, както някои у нас смятат, а блог на самата фирма. Вътре се пишат неща от “кухнята”, от процеса. В родните проекти такова нещо няма. В най-добрия случай някой от основните хора зад даден проект си прави свой си блог и почва да пише “интересни” неща вътре, които в общия случай нямат нищо общо с проекта. У нас всички ги тресе някаква параноя да не би някой да им “открадне” творбата. Съвсем сериозно, получавал съм предложения за работа с допълнителна клауза за поверителност към договора… Смешно, но това е друга тема и не засяга OpenID и bgid.eu. Пожелавам на хората от bgeu да развият добре проекта си и потребителите им да са доволни. Аз си оставам на claimID.

Затворена отвореност

turin — Sun, 02 Dec 2007 11:43:37 +0000

или “Гугъл — на всяка манджа мерудия”

Зашумя се около платформата “Android” на Google и веднага бърборенето така заля мрежата, че по-трудно се откриват новините около проекта OpenMoko. Аз като казвам, че Google и нищо да не правят, просто “стъпват тежко” и всички се изпотрепват да ахкат и охкат със замечтан поглед към тях…

Да сме наясно — отворената и свободна платформа е OpenMoko, а гугълският Android е несвободен софтуер. Не знам доколко изобщо е и “отворен”. Но всички се прехласват по него, защото от Гугъл са обещали едни 10 милиона долара, дето ще ги раздадат на разработчиците на приложения за платформата. Абе хвърляме тука едни пари и гледаме как се бута тълпата…

Android изобщо не е “Open” и “отворено” е само звученето на името на създадения за целта консорциум — “Open Handset Alliance”. Докато OpenMoko е свободен софтуер изцяло (GNU GPL) и се разработва прозрачно за общността вече доста време, дори външният дизайн на първия смартфон на проекта, Neo1973, е лицензиран под CC-BY-SA. А “андроидът” от своя страна е само помпозно обещание от Гугъл и засега си е изцяло несвободен софтуер. В лиценза му пише много неща, все типични за собственическите лицензии, но се открояват някои очевадни не-“Open” клаузи:

…in order to use the SDK, you must first agree to this License Agreement. You may not use the SDK if you do not accept this License Agreement…

…Google gives you a limited, worldwide, royalty-free, non-assignable and non-exclusive license to use…

…you may not extract the source code or create a derivative work of the SDK…

…you will not remove, obscure, or alter any proprietary rights notices (including copyright and trademark notices)…

и т.н, и т.н.

Какво си говорим… “Open” — дръжки.

Единственото отворено и свободно в цялата бъркотия е едно ядро Линукс, приставка за Eclipse и браузърно ядро WebKit. Но тях и няма начин да не ги пуснат, представете си да си позволят да затворят Линукс или Уебкит.

Да, вярно — обещават, че по някое време през 2008г. ще публикуват платформата като свободен софтуер, съгласно условията на Apache License. По някое време в бъдещето. Дотогава “Андроид” не е нищо по-различно от целия куп всякакъв собственически софтуер. Дори я няма естетската лъскавина на продуктите на Apple, заради която понякога частичната им затвореност се неглижира от някои.

На фона на всичко това статията в английската Уикипедия за Андроид започва така: “Android is an open source mobile phone platform…”. “Open source”?!?

Всъщност не е важно как се нарича поредната измислица на Гугъл. Не е важно и че някои прекаляват с вмъкването на думичката “open” само за замазване на очите. Както например Майкрософт с техния Office “Open” XML, дето е всичко друго, но не и “open”, но пък вижте как готино звучи — даже може двама-трима да се заблудят и да го объркат с OpenOffice. Което е съвсем, съвсем друго нещо, настолен офисен пакет с много повече ресурси, функционалност и престиж, но от кого да крадат ресурс Майкрософт, ако не именно от тези, дето го имат? А всички знаем, че Майкрософт от началото на съществуването си е компания, градила се изцяло на кражбите на идеи и реализации от конкуренцията.

На фона на OOXML Android си е цвете за мирисане. Пък и обещават добрите батковци и каки от добрия Гугъл да го публикуват под свободен лиценз — какво по-хубаво?

Какво по-хубаво ли — ами Neo1973, това е по-хубавото. С нетърпение чакам официалната промоция на първия продукт на OpenMoko и вече съм сигурен, че следващият ми телефон ще е Neo1973. И сега може да се купи, но това е версията за разработчици, не е все още крайната за потребители. Почти всеки ден в планетата на проекта се появяват обявления за нови версии на програмите и на изцяло нови програми, нови идеи за платформата. След като Qtopia закриха проекта си Greenphone и в заявлението си казаха, че една от причините е да не се разпокъсват силите на разработчиците и дизайнерите на свободни смартфони, тоест на практика казаха “проектът ни се влива в платформата OpenMoko”, бъдещето за истински отворените и свободни мобилни комуникации изглежда добре. :)

И Qtopia за OpenMoko

turin — Tue, 18 Sep 2007 10:35:09 +0000

Търся думи, че останах безмълвен като прочетох. Само разглеждах в единия прозорец обявлението за пресата от Trolltech, разработчиците на платформата за мобилни устройства Qtopia и в другия прозорец — страницата на първия продукт с платформата OpenMoko, очаквания през октомври Neo1973.

От доста време вече, може би към цяла година, анализаторите в мрежата “шумят” нетърпеливо около OpenMoko. Първо беше обявен проектът, в който водеща роля има разработчикът на Linux-ядрото, основният човек зад пакетния филтър NetFilter — Harald Welte, който беше гост на първия OpenFest в София през 2003г., тогава едва 24-годишен. Накратко, OpenMoko е проект за създаване на свободна операционна система за мобилни устройства, която да има и съответната хардуерна основа. Много от GNU/Linux-вариантите могат да се инсталират на мобилни и вградени устройства, има и специализирани програми вече за такива инсталации. Но OpenMoko отива малко отвъд всичко това и предоставя и хардуерни спецификации, примерен смартфон с пълна поддръжка на програмите в проекта. Този “свободен телефон” е засега само моделът на FIC, наречен “Neo1973”.

Макар хардуерните характеристики да не са чак впечатляващи, сравнени с последните джобни компютри от Nokia или други подобни, като iPhone например, има нещо, което прави OpenMoko коренно различен проект. Това, че е лицензиран изцяло под свободни лицензи го прави идеална платформа за изработване на още и още нови и нови телефони и устройства. “Neo1973” беше първата птичка, крайъгълният камък, по който да се равняват другите.

И сега Trolltech, които също имат подобен проект за телефон, Qtopia Greenphone, се присъединяват към инициативата за съвместимост с OpenMoko. И софтуерът от проекта OpenMoko ще може да работи и на Greenphone. Доскоро част от набора програми за разработка на платформата Qtopia беше с несвободни лицензи, имаше ограничения от различен вид. Вече всичко в софтуелния проект Qtopia Phone Edition ще е лицензирано под GNU GPL и ще може да е съвместимо с OpenMoko-телефоните. Досега програмите за OpenMoko бяха напълно съвместими само с “Neo1973”. Частична съвместимост има с Treo 650, Palm TX и моделите на Motorola E680i, A780 и A1200E.

Но и “Neo1973” е прекрасна машинка. Даже е страхотен, има си всичко — bluetooth, 266MHz процесор, вграден GPS, GPRS, слот за карти MicroSD, голям екран, управляван с пипане. Даже писалката за екрана и слушалките, които вървят в комплекта са изпипани. Камера няма в този модел, но това е едно от послединте неща, които трябват на един телефон и органайзер. Аз хич не бих отказал такава линукс-играчка. Както мразя телефоните, така добре ще ми дойде един свободен. :) Пък и не е скъп — версията за разработчици, която се продава сега, е само 300 долара. А особено сега с отварянето на платформата Qtopia разработките ще се увеличат и подобрят. Как се досещам кой ще е следващият ми истински телефон… :)