Arcane Lore - osawa

Снимки от шествието

turin — Wed, 25 Jul 2007 20:14:47 +0000

Имаше шествие за Странджа и за блоговете. Ходих на него и го снимах. Чак сега приключих с качването на снимките, защото исках да кача нетипични, живи снимки. Не от онези лъскавите, със стандартна композиция — хора зад плакат или само плакат или обща снимка отвисоко на събитието. Интересуваха ме хората, с техните емоции и с техните безчувствености. С това, което показваха и което криеха. С това, което успявах да забелязвам и да снимам.

Аз бях сред тези хора — сред вас, ако и вие сте ходили. Някои от снимките са неиздържани леко технически — тук-там фокусът леко бяга, някъде пък като че ли фокусът е объркан и композиционно централният обект е пренебрегнат за сметка на нещо в друга равнина. Знам, че не са идеални, но това е моят етюд, моето учене на снимането по усет. Да, далеч съм от добри резултати, но това не значи да не споделя с вас шествието и настроенията му. Усмивките, погледите, ентусиазма и емоциите му. Тъй де - така и така няма начин да се върна и да повторя кадъра, за да стане добър технически.

Използваните обективи са два - Pentax DA 18-55 и Osawa MC 75-135/3.8. Повечето кадри са с Osawa-та. В средата, някъде от Солунска докъм Невски снимах с китовия. Най-вече заради автофокуса. 18-55 на Пентакс, колкото и кусури да си има, за парите си е страхотно малко обективче и автофокусът върши добра работа. Осавата е ръчнофокусен обектив от вида “помпа” (само с един пръстен — увеличението е с издърпване, фокусирането е със завъртане). Много удобно за работа, но когато хората се движат всичко става много трудно. Личи си на кадрите от хорото накрая. Ако хората стоят в една и съща равнина поне няколко секунди, примерно като слушат или си говорят — прекрасно. Но завърти ли се хорото, без автофокус е въпрос на късмет. Да, някои хора могат да снимат бързо с ръчни обективи, но аз не съм от тях.

С две думи, това видях. Може да съм снимал някои от вас, може да сме гледали еднакви гледки. Може и да не сте били там изобщо и да ви е интересно да погледнете през визьора ми. Заповядайте!

Фото-вело-шествие

turin — Fri, 18 May 2007 19:47:31 +0000

Днес привърших с качването на снимките ми от велошествието. Можете да ги видите в тази галерия. Малкото забавяне на галерията е най-вече заради тревогите ми вкъщи, работата по изработката на един сайт и донякъде леката меланхолия от пропуснатия концерт на Blind Guardian. С две думи имам други неща на главата - но все пак обработката на снимките ми отне учудващо малко като общо време.

Снимките

Ами вижте ги.

Снимането

Снимките почти не са обработвани - всички след първите три са само преоразмерени и съвсем леко изострени за компенсиране на ефекта от намаляването на размера. На общо две или три реших да пипна цветовия баланс, още една-две поизправих. Май точно първите три, които са с автофокусния 18-55 от комплекта на апарата, отнесоха най-многото мазане. Китовият е хубав обектив, но за репортажно улично снимане просто не става. Или по-скоро на мен не допада - аз някак не мога да се навра сред хората и да ги снимам. Предпочитам да опитвам да улавям настроенията, средата. А това става само отдалеч със средно дълъг телеобектив.

За пореден път помпата Osawa MC 75-150/3.8 свърши страхотна работа. Не винаги успявах да уцеля съвсем точно фокуса, защото опитвах да улавям моменти. Но все пак надобрявам, няма големи грешки във фокуса. Обективът не е чак разбиващо остър, но постоянната по целия диапазон бленда 3.8 е удобно нещо за такива снимания, при които посоката и видът на светлината се мени постоянно.

При снимане на нещо толкова динамично като събиране на много хора на едно място, с многото им различни настроения, нагласи, желания и представи свързани с проявата, човек няма време да премерва и премисля всичко и само се надява накрая да излязат добри снимки. На част от кадрите например нарочно позатворих блендата, за по-голяма дълбочина на рязкост и да не се тормозя с фокусирането. А и ниското слънце привечер добавя още и разнообразни посоки на светлината, което силно променя и цветовете. В употреба влезе вграденият сенник на обектива, а често и помагане със засенчване с ръка.

Най-важното за такъв вид снимане може би не е да се ползва цял арсенал - някои снимаха със светкавици за запълване - видях поне двама, едно момиче и едно момче. За мен поне важното е да взема този обектив, с който ще снимам всичко и почти или съвсем няма да ми се наложи смяна. Помпата вече за пореден път пасва в ръцете ми заради удобното фокусиране.

Събитието

Признавам си, че съм донякъде разочарован от велошествието. Най-вече точно защото си беше типично шествие, като тези на политическите партии. Наоколо беше пълно с полиция - е, не чак пълно, но три или четири коли, един мотор и няколко пеши полицаи на такова безобидно събиране си е определено забелязващо се. Когато наближи часът за тръгване, полицаите започнаха нервно да се разхождат около групичките и да хвърлят злостни погледи към всички тия нехранимайковци, дето не стига че им правят работа, ами и се бавят с тръгването нещо. Не бях наблизо при тези говорения, не се и доближавах - имах си други интересни занимания. Самото набиващо се на очи и активно присъствие на полицаи ми беше достатъчно, не исках да се ядосвам като разбирам повече.

Най-видимата грешка на общината и силовия й орган беше, че явно никой никъде не знаеше за провеждането на шествието. На всяко кръстовище колоната се забавяше, чуваха се отпред дюдюкания и клаксони, сякаш всяко следващо нещо трябваше да бъде “завладявано”. А иначе за нула време разчистват някой основен булевард, за да мине черна лимузина с два джипа охрана, даже и само със светофари. Спомням си как чаках веднъж на Царя и Раковска около 15 минути на изкуствено задържано червено, докато дойде височайшият. Но да, тряфикът около едно велошествие е прекалено труден за организиране. Защо да се хабят хората…

Друга грешка беше, че полицията реши да “подкарва” хората като някакво стадо - отзад ако човек се позабави съвсем малко, веднага му виква някой от пешите полицаи и от време на време се чува “пърдящата” сирена на колите отзад. Пристъпващи бавно, но целеустремено като овчарски кучета. Знаете го този особен звук на сирената, често го пускат точно когато прелитат някъде с кортеж - едно кратко, но дразнещо “брррънджх!” И защо ни “подкарваха”, за къде бързаха? А, за да може по-бързо да разчистят лентите за движение на изнервените шофьори? Ами ако пътят на шествието беше разчистен и подготвен предварително, нямаше да има забавяния и дори и без “подкарване” неудобството за шофьори и пешеходци щеше да е по-кратко. Но не, виновни са велосипедистите. Защото… какво може да ти направи един велосипедист? Нищо - значи е виновен той.

Иначе настроението на хората беше готино. Надявам се следващите пъти да е още по-масово и лека-полека да може да стане истинско масово свободно движение на колела, пешеходци, детски колички. Без истеричното строяване.

Не липсваха селянии, но аз видях само шофьорски селянии - още на излизането на платното една маршрутка реши да се възползва и да изпревари колоната отляво, в насрещното. Мото-полицаят я спря, а шофьорът вътре бясно и нервно заръкомаха. Нещо от сорта на “ами аз какво да направя, тия идиоти ми пречат”. Може да е бил по-груб, отколкото е прието в разговор с униформен, защото полицаят му извика рязко и ядосано и онзи се сви да изчака. А точно маршрутките са егати лудите шотландски бойци из софийските улици. Чакам деня, в който правилата за движение освен върху редовите частни шофьори ще се разпрострат и върху таксиджийте, маршрутките и градския транспорт. Вярно, има кретени и сред другите шофьори, но сред тези рядко се среща отговорен и дисциплиниран участник в движението.

Аз продължих с колоната до “Попа” и пред кино “Одеон” я изоставих. Имах среща с приятел и закъснявах, но ми остана хубавото настроение от велошествието. Въпреки някои недоразумения, всичко беше много весело и приятно - хората се усмихваха и ако аз рисувам тук по-черни цветове, то е заради мен, не толкова заради шествието.

До следващия път, до следващото шествие - а дотогава вижте още разкази и галерии: Antonia (галерия), Georgivar, Michell (галерия), Kozzmen, Българска Индимедия, За земята.

П.П.: Мишел ме е издебнал и без изобщо да усетя ме е хванал как изчаквам кадри - тук. А дали някой пък ще се познае на моите снимки? :)

В търсене на кадрото. 21 януари 2007г.

turin — Sun, 04 Mar 2007 17:12:28 +0000

Успях най-накрая да намеря време да обработя снимките от фоторазходката от 21 януари. Все нямах кога да се занимавам - точно на следващия ден след снимането започнах работа и съвсем не намирах време. А и бях поснимал доста - не колкото на първата разходка есента, но все пак по едно време смених картите. Тръгнахме по “Витоша” с малката групичка след станалото редовно пиене на кафе преди тръгване. Бяхме с Йовко Ламбрев, не го бях виждал от доста време, а и по някое време се появи адашът му Йовков - него пък не бях виждал от години. По пътя, някъде около заплесването ни по смяната на почетния караул пред президентството се появи Христо Еринин. И него не бях срещал много, много време - от дните, когато бирената среща в сряда все още беше “open beer bulgaria” и Йовко поддържаше сайтче, в което се записвахме, за да се запазят местата. Тази среща, вярвам, беше нещо много специално за цялата мини-общност на свободния софтуер в София тогава. След това се превърна в среща на по бира на най-различни хора от ИТ-бранша и загуби онзи си блясък.

Времето беше подходящо за разходки, може би не съвсем подходящо за снимане - много от моите снимки са с прекалено открояващи се сенки или с повече или по-малко прегоряло небе. Като разглеждах сега снимките съм доволен, че нямам кадри, които да не са на място. Някои са малко по-сполучливи, други сигурно не стават. Но всички, дори и нескопосаните, са с вложено някакво чувство, някакво настроение. Това ме радва - не искам да щракам без да влагам емоция. Остава, разбира се, да развивам техниката си - да познавам апарата и снимането. Защото кадърът освен в окото е и най-вече в снимката, а тя почти никога не е едно към едно със заснетото ”наум”.

Повечето снимки са с китовия обектив, част от последните са със Super-Takumar 85/1.9, който ми го даде Пешо Стайков да поснимам с него. Такумарът е страхотно животинче, малко е по-капризен от моя S-M-C Takumar 105/2.8, може би заради липсата на многослойно антирефлексно покритие. Аз от голям ищах по размазани светли дефокуси повече го насочвах към светлината, а без S-M-C покритие трябва да се внимава и преценява повече. Нямам търпение вече да идва пролетта и да разхождам моята 105-ца в лов за цветни дефокуси. Едва съвсем малка част от снимките е правена с Osawa MC 75-150/3.8, обектив от тип “помпа”. Осава-та ми е от Марков, много удобна за варио и с постоянна бленда 3.8 - доста светла, а и е доволно остра, макар да не може чак да се бори с който и да е от другите ми обективи. Някой ден ще направя тестове на обективите и ще ги публикувам тук. Интересно ми е тази Osawa дали се представя по-добре при затворена бленда. Ако е така, си е наистина страхотно зверче.

По едно време снимахме едни момчета, които се правеха на Ямакаши. Не вярвам, че паркурът и фрийрънът са достатъчно развити у нас, че да има вече наистина способни трасьори. Въпреки това сигурно има немалко момчета и момичета, които са запленени от някой от филмите или пък са чели нещо някъде и все повече и повече се интересуват от “градското бягане”. Или от чисто физическите упражнения за преодоляване на препятствията, или дори и от естетичната нагласата на фрийръна. Не знам дали тези момчета, които снимахме се интересуват истински или просто са се правили на мъже. Може би и няма значение. Стига да не се наранят, разбира се. Не очаквах да видя скокове в центъра на София, а и те не направиха повторения - сякаш от хулигански подбуди се бяха качили на терасата на чужд имот и просто скачаха от нея. Не станаха истински хубави снимки, няма я естетиката на фрийръна, но ми е приятно, че има и такива хора в града - някой ден може да се появят наистина добри трасьори. Които ще е цяло удоволствие да снима човек.

След разходката заседнахме в “Баба Яга”, край сухото езеро. Там на по бира аз се разприказвах за това коя работа е хубава и коя не е, Йовко Йовков най-накрая взе да поснима с апаратите ни, а другият Йовко после каза, че сме го простудили с това висене навън на вятъра. Аз имах доста неща да казвам на хората, а и от следващия ден започвах в CNsys - нещо, което очаквах с интерес цялата почивна седмица.

Ако ви е станало интересно, заповядайте да разгледате снимките в тази галерия.