Arcane Lore - peio

Блъфът на лан-ките

turin — Tue, 13 Nov 2007 12:20:42 +0000

Както знаете, оставена без внимание, хорската глупост не знае граници. А когато иде реч за родни интернет-доставчици, те като че ли за книгата на рекордите се борят. Наскоро cybercrackerbg писа за абсурдното отношение към клиентите на Мегалан. Преди година и половина някъде аз се бях възмущавал от стигащото почти до обиди пренебрегване от Хоумлан на клиентите с GNU/Linux. Преди месец пък разбрах, че един приятел е имал същите премеждия със Спектър Нет — като имам повече информация ще пиша, но накратко местният “админ” на SpectrumNet е отказал да му помогне, защото “щом си с Линукс, значи сам можеш да се оправяш, а и твоята дистрибуция е от куците”.

Има обяснение за истерията на малките ISP-та в София. В момента от няколко месеца може би тече преразпределение на пазара на кварталните LAN-мрежи. Масово малките лан-ки се изкупуват от няколко (двама или трима) големи играча. Единият е “Megalan”, вторият би трябвало да е “SpectrumNet”. Изкупуват се малките мрежи, направени най-често от нищо неразбиращи пубери из кварталите. Пробил двадесетина стени, прокарал няколко километра кабели над блокове и градинки и вече е “спец” и “фирмаджия”. Не че е лошо, лошото идва после. Когато голямата лан-ка изкупува малката лан-ка и оставя същия персонал да работи с клиентите на квартално ниво.

Да, има големи специалисти в централите на доставчиците. Аз лично се изненадах съвсем искрено, когато разбрах, че е имало проблем със Спектър Нет. Познавам поне двама специалисти по *NIX и мрежи, на чието експертно мнение бих се доверил. А двама са много — на повечето ми бивши местоработи нямаше и двама ;) Проблемът идва с централизацията — в голямата фирма, в централния офис продължават да работят специалистите, но на квартално ниво “колят и бесят” разни измисльовци.

Проблемът на Селинет ли? Не зная дали ги изкупуват, дали са ги изкупили или пък се готвят да си вдигнат цената, та да се продадат на сметка. Може и да искат да конкурират пряко големите — всъщност няма значение. Проблемът на такива маргинални доставчици като Sellinet е, че не могат да издържат на темпото и в бясното търсене на критерии за равняване по “големите” започват да правят откровени глупости.

Да напишеш писмо, да ангажираш адвоката си да го пусне от свое име — писмо, което всеки здравомислещ ще види, че има опасност веднага да излезе в публичността и да гръмне в лицето на фирмата — това е да рискуваш. Браво, всъщност! Селинет рискуваха и написаха заплашително писмо до Силвина. Вярно — прецакаха се и сега ще си сърбат попарата, но колко други фирми биха заложили всичко на никакви карти, на един гол блъф?

Пазарът на ISP-тата в София се прекроява и явно всеки гледа да настъпи и заплюе по-голямо парче от баницата. Някои рискуват и пишат заплашителни писма без никаква правна стойност, разчитайки на вероятността клиентът да се поуплаши и да се скатае. Други се защитават остро, но когато разговорът с тях се публикува в четен блог, оказва се че нещата могат да бъдат разрешени. Дори и да си “Мега”, пак трябва да слушаш клиентите си. Дори и да имаш адвокат, готов да състави FUD-писмо, трябва да си готов да понесеш последствията от това за бизнеса си. Мда, настъпват и заплюват — но забравят, че така си рушат сами пазара и дори да спечелят, реномето им страда. Защото никой не иска да яде стъпкана и наплюта баница.

Аз лично чакам час по-скоро тази война на лан-ките с техните мутроподобни шефове да приключи час по-скоро. Искам конкуренция, искам избор, но да не е на квартално ниво, моля!

Още по темата от Силвина, Пейо, Йовко, Бого, Делян, Васил, Алекс, Григор, Иван Бедров, Сашо Панов, Ники Горчилов, Сашо Стоянов, Влади, Тери Няголов, Y.Blog

Аз сърце мусака

turin — Mon, 15 Oct 2007 10:05:50 +0000

“Това е твоята кампания!” Можеш да напишеш какво ти сърце. Само не излизай с номера, че ти сърце София. Неа такаа опера. Тоа мач сме го гледали. А ако излезеш, значи си кандидат за кмет, значи си в политиката и трябва да пишеш в своя си блог. Не знаеш ли — днес който политик няма блог, не е модерен. А не е фешън да не си модерен. Да не говорим, че не е и модерно.

Кампанията на кампаниите, съвместно с трънки и блогинки, идва до вас благодарение на новия ми монитор, хвала, спасителю на очите ми и на вкусната мусака на гладен стомах. Постна или с кайма, топла или претоплена, със заливка и гъсто студено кисело млекце отгоре. Господ е създал неща като мусаката и шкембето, за да можем изтърпя зимата, изборите и инфлацията!

Разхвърляно 01

turin — Thu, 28 Dec 2006 07:46:47 +0000

Средствата на израза

Понякога ми липсва нещо в стила на писане. Не говоря за темите — всеки бложи за различни неща. Имам предвид хм… “изразните средства”. Понякога съм в настроение за “кратки”-те на Пейо, или пък искам да пускам само снимки, в moblog-стил като Еленко. Някога ми се ще да си закрия коментарите като Каладан, друг път се радвам на всеки следващ коментар. Понякога ми се ще и да пиша за малко по-популярни теми, но тази мания минава лесно. Знам, че мога — важното е да преценя кога и кое си заслужава описването. Виж, начинът на писане е друго нещо.

Некачествени блог-хостинги

Мине се не мине и ми кипва от манията по evil хостинги — я blogspot, я livejournal, понякога и базираните на WP са досадни, ама пак са по-добри. Blogspot и LiveJournal ги тресе манията да са “сам сами на света” — същата мания, с която Windows на вълни заразява света. Вярно, LJ е със свободен изходен код. Но като услуга ме карат да изтръпвам и двете. Особено Blogspot/Blogger — всеки път те карат да се чувстваш все едно си на прага на божествено откровение. Поредното доказателство, че колкото и да си зле, нищо не може да те оправи — дори и Google да те купи.

Нищо против текстовете на потребителите — има ценни блогове навсякъде.

Планети и лицензи

Може да не е истински легален проблем агрегирането на съдържание без освободени права за копиране. Може. Но за мен по-важно е не наличието на планети — всеки може да си събере адреси и да си чете статиите в свой си агрегатор. Има цял куп настолни и уеб-базирани. Ако изобщо ще си говорим за авторски права, важното в Интернет е те да не копират схемата от издателския бизнес и конвенционалните медии. Това значи свободни лицензи и отказ от издателски (“авторски”) права в Интернет. (Наскоро Abator въведе в планетата Friends-bg картинки с лицензите както е в “Свободна планета”.)

Не разбирам как някои иначе схватливи хора не разбират нещо толкова просто. Успях да убедя научния си ръководител и комисията в това, а академичното има славата на консервативна среда.

Другото нещо, от което изтръпвам (след гаф от Blogspot) е да видя “всички права запазени” лепнато в сайт. За сайт с фирмено съдържание иди-дойди (макар и там да е тъпо де) — ама в блог какво прави такъв надпис не разбирам.

В тая връзка — едни от най-безумните блог-хостинги са тези, дето объркват на едно място свое си, фирмено съдържание и съдържание от блогера. Разните там нищожни родни хостинги, като blog.bg, glog на dir.bg и подобни. Правиш си значи там блог, в публичната му част отстрани ти цъфват съдържания от други блогове и от самия хостинг и най-отдолу се мъдри умното “всички права запазени” или нещо в духа на “ние не носим отговорност за това съдържание”. Че кои сте вие? Това е личен блог, що си слагате надписите навсякъде?

Явно много са ме възмутили, почти никога не зареждам блогове оттам.

Не стана нито кратко, нито разхвърляно. Останах на първата тема, за блоговете. Да не говорим, че няма нито една снимка. Но пък коментарите си ми стоят — май излъгах за това със спирането им :) Дали да не взема да си дам почивка малко и да пиша разкази…

Планетариум

turin — Wed, 09 Nov 2005 07:45:28 +0000

Тема първа.

Покрай факта, че населявам вече две планети, Свободна планета (доскорошната планета FSA) и Planet GNOME-BG (П.П.: от 10.08г. вече са в един сайт), ме налягат сложни мисли за блогерското битие. В такива рядко населени земи може да изглежда “правилно” да се пише по-често, да “не се оставя почивка” на читателя. А това не е моят начин, още повече, че именно за предпазване от такава свръхпродуктивност още в началото нарекох блога си “бележник”, не “дневник”. Очевидна разлика, поне за мен.

Друго интересно от блогерския живот в “планетарен мащаб” са диалозите в самата планета. Малко се постреснах, защото бях виждал такива неща само в гъсто населените “звездни системи”… планетите около Дебиан и Гном, например. И докато в гном-ските среди е вече прието да се говори със статии-реплики, в Дебиан май не гледат с добро око на това. Имаше преди време дори възмутени възгласи от хора, които трудно следят дискусиите. За какво става дума ли? Ами има тенденция вместо с коментари към съответната статия, да се отговаря и пита с нова статия, която да се появи в съответната планета редом със статията на “другия”. Някак различно е и доста хора го харесват.

Аргументите против? Ами първо на първо - всеки си решава сам за себе си. Аз пиша най-вече за конкретни неща, които ме вълнуват и се опитвам всяка статия да е възможно най-завършена. Поне за времето на писането си. Но не ми пречи да чета отговори на писанията ми в планети, дори напротив - забавлява ме, готино е. Но аз няма да пиша така.

Най-големият аргумент против според мен е, че така представен, разговорът си е top-posting. Както в сакатия пощенски клиент LookOut, където отговорите се пишат обикновено *над*, *преди* текста, на който се отговаря… Нещо объркано ми звучи… Като “една грешка с един презерватив и една машина на времето” ;)

Иначе може лесно да се проследяват дискусиите с четец на новини (много са, аз в момента ползвам Liferea, но не е най-доброто решение, леко неудобно ми е; като намеря по-удобен, ще пиша) - повечето коментари се излъчват редом със статиите.

(моят бележник няма излъчване на коментарите - проблемът ми е технически, не зная как да го направя, пробвах да пиша приставки за блосъм; някой ден ще успея;)

——

Тема втора.

Харесва ми как Пейо пише по повече от една тема. Така нещата, които имат нужда от изписване, не пропускат реда си. Това е приятен стил, но аз няма да успея да се впиша в него. Не просто че не е мой и аз пиша по друг начин, а и ще противоречи малко на концепцията ми а ”бележник”.

И все пак…

От доста дни вече се шуми около нощните улични палежи в Париж. “Медиите” (дето не са никакви медии, ама нейсе…) ни започват да говорят за “бунтове”, за нуждата от “намеса на армията” и за какво ли още не. Всъщност тези, които излизат нощем на улицата не са ненормални серийни убийци, а хора с проблеми, подтиснати от властта и без никакъв шанс за нормален живот. Някои от тях - в такова състояние повече от десет години. В центъра на йевропата…

Преди да започнете да разрешавате телевизията да ползва за моделин сивото ви вещество, прегледайте тази статия (преводна от “Хералд трибюн”). Открих я през препратка в статия на Пейо. Това е хубавото да четеш сайтове на родния си език - макар да имам в четеца за новини записи за Indymedia, Free Press и други подобни, пропуснах тези френски теми…

——

Тъй… Между другото, ако някой се “чувства на място” в средите на GNOME-BG или Свободна планета и иска жителство, да ми пише или да ми мигне в джабер (адресът и джабер-имената ми са горе в десния панел на страницата;).