Година шофьорски стаж и вече преживях първото си “спиране за проверка”. Тъй де — година за книжката, стажът е по-малко. Странно усещане беше в първия момент, като видях насочената към мен палка. Но не бях изобщо в никакво нарушение и не се притесних за наказания и подобни — реших, че е чисто и просто някаква катаджийска “тука има, тука нема” игра. Примерно кесят си някъде и броят червените коли и спират всеки, минаващ след двадесетата червена кола. И после същото в другата посока. Нали знаете откъде идват думичките “кука” и “ченге”? Куката и ченгелът са неща, които се закачват. Та така — стоиш си някъде и чакаш “да закачиш”. Майтапя се.
Спирам аз, а то се случва точно срещу общината на район “Сердика”. Май “Мария Луиза” №88 беше — е моята случка е в уличката, пряка на булеварда. Трябва да е “Клокотница”, в разбойническото 48-мо от другата страна на Новотела съм учил една година, а то май беше на “Клокотница”. Все едно, няма значение. Завивам надясно, след като вече почти час кръжа в района, за да намеря къде да паркирам — отивах в магазин за авточасти на “Козлодуй”, а там е “кон до коня, мила моя майно льо”.
Вика ми пичът така и така, добър ден, еди-какво си, проверка, столично не знам си какво, Владимиров май се представи, та дайте докюментити за проверка. Аз вече съм се бръкнал и почвам трансфера — книжка и талон на колата, а той чака и вадя нататък гражданска, преглед. Вика а талончето — давам му и моя талон. Откъдето и да ги гледа — таман са си.
Стоя си и аз като него разсеяно и той ми вика “Та, господин Праматаров, много ли беше спешен разговорът?” Гледам тъпо. Ама много. Нещо импулсивно ме човърка, че трябва да отговоря на въпроса, щото така трябва — някакъв казармен импулс требе да е. Ама целият ми останал ум се съпротивлява — ъъъ, какво ме питат, какви пет лева, какъв разговор…?
След вцепенението изведнъж се усмихвам много широко на господин полицая и викам “А, ама мислите, че съм говорил по телефон ли? Не съм говорил. А, ама мислите… а, не — тук отдясно имам някаква рана и нещо ме дразнеше и се потърквах…” И съм напълно убеден, че това е достатъчно обяснение — защото си беше чистата истина!
“Хехе — обръща се назад някъде — сърбяло го, чешел се… хехе, честен бе, честен, и-ии!” “Я, къде” Показвам му — отдясно пред ухото съм се кръцнал преди около месец и от бръсненето все не можеше да заздравее и изчезне и сега нарочно съм си пуснал няколкодневни бакенбарди, за да щадя това място. Точно там се пипнах без да се усетя, докато (явно за тях “най-нагло”) преминавайки гледах полицаите.
“Бе нищо ти нема бе” “Как да не си говорил” “Къде ти е телефонът” Беше в десния джоб на ризата ми — признавам, много удобно място за бързо скриване при проверка след разговор. Седя си в колата и се пуля — вдигнал съм телефона към вратата и му казвам на куката — “Ама той вътре си има история на обажданията, може ей-сега да ги проверим — не съм говорил, ама изобщо”.
Накрая ми върна тескеретата и ми вика че айде нема нищо и да си ходя. А аз разбира се, че не съм си и помислял, че “има нещо” и затова продължавам да гледам с невярваща усмивка. И му викам “Ама вие верно ли…” — като имах предвид “Ама вие верно ли си помислихте, че говоря по телефон, и то че ще говоря, след като съм ви видял още на кръстовището и докато ви гледам и минавам край вас с 15 км/ч?” Но толкова бях шашнат от причината за проверката, че само повторих още един-два пъти “Ама верно ли…?” А той, моля ти се, ми отговяра “Да бе да, пускаме те.” Естествено, че ще ме пускате, аз не на това ви се учудвах. :)
Тъпо ми стана, защото в разгара на “обвинението”, като вадех телефона си, почна да ми прилага разни евтини психо-трикове. “Защо трепериш, а” — един вид, като си невинен, що се разтрепери, а, ‘фанах ли те с’а? Отговарям му веднага “Ми щото ме стресна, бе”.
Нищо против полицията да си върши работата, разбирай да следи за нарушенията и да ги наказва и предотвратява и т.н. Ама това да се забиеш навътре в ниско натоварена пряка и да причакваш е друго. Да идат двайсет метра встрани, на самата “Мария Луиза” — там всеки десети кара с джиесем до ухото. И това е най-малкото. Да вземат да изпонавдигат всичките коли, дето бяха спрели на тая уличка в местата, забранени за паркиране. Да вдигнат колите из цяла София, паркирали неправилно — то човек не може да се движи в тоя град, защото властта е решила да се бори с неправилното паркиране чрез идиотската платена “синя зона”. Да спират такситата и маршрутките, които карат като ненормални. Толкова каране досега и не съм видял да спрат и накажат шофьор на автобус, примерно.
Така че да ми е честито сефтето и ако има занапред, все такива безмислени, заблудени и неопасни случаи да са. ;)
