Arcane Lore

Отдавна не съм писал за фоторазходките, но аз и рядко взех да ходя. Или ако понякога успявам да се събирам с хора от стрийт-агитката ни, после все нямам време да кача снимките. Или по-скоро не ми допада какво и как съм снимал. Сега излязох със старата нагласа да се отпусна и да снимам всичко, което реша. Без дълги умувания, без гласене и майсторене, а истински стрийт, или поне какъвто аз мисля, че трябва да бъде.

Донякъде се получи. Сега не всички снимки ми харесват съвсем, но това е от втория поглед. А стрийтът не търпи второ поглеждане — докато погледнеш втори път и всичко вече е съвсем друго. Подредено по друг начин, с други цветове и форми, други неща ти разказва. От общо изснимани 130 кадъра съм качил 124. Няколко снимки съм пропуснал заради някаква несполучливост. Не толкова техническа, колкото емоционална, грешка в предаването на настроението. Сред качените има някои с на пръв поглед лош фокус, но какво пък. Сред пропуснатите има една или две, които са ми приятни, но прекалено сгрешени технически. Обичам понякога да доизпипвам снимките, да ги “довършвам” в обработката. Но този път нарочно не ги пипах. Няма никакво изрязване, няма промени на перспективата, да не говорим за ретуш на елементи. Няколко снимки са с леко нагласени нива и почти всички са съвсем леко изострени при смаляването. И нищо друго. Нямам идея как стоят на добър монитор, правих ги на лаптопа. Но и това е част от ситуационното в стрийт-снимането. ;)

Не съм си играл все още да въвеждам етикети, оставих го за по-нататък. Това е първата галерия, която качих по FTP и внесох в Drupal от директория. Досега винаги едно по едно обгрижвах качванията. Стана много по-бързо и удобно. Така страдат само заглавията и етикетите.

На всички, с които стрийтвахме и които ме изтърпяха повече от половин месец — мерси за търпението! This one goes out to you! :)

Фоторазходка, 21 март 2009г..

Приятно гледане!

Сайтът ми има празник — преди пет години Arcane Lore се появи и оттогава личното ми браузване на мрежата е по-различно. Имам свой си “дом”, свой си остров, където да почивам и своя си работилничка, където да пробвам всякакви неща. Сайтът започна всъщност на 21-ви януари 2004г., но лека-полека присещането за това се измести към 22-ри. А ето днес е вече на 23-ти, малко на патерица. 05, 06, 07, 08…

Идея от доста време за сайта ми е да напиша нещо, което да избира случайна публикация от миналото и да я показва на видимо място цял ден. И на следващия ден — пак друга случайна. Не че са толкова важни и ценни публикациите — по-скоро на мен самия ще ми е приятно да се сещам какво ме е вълнувало преди и как съм го мислел. Може да не са само статии от блога, а по един запис от всичките видове съдържание — блог, снимки, микроблог, уики.

Уикито тук затихва, но напоследък ме занимава идеята за видеоблог. Ако имам досаттъчно време и ако успея да направя всичко достатъчно удобно, бързо и лесно за публикуване… и, разбира се, ако имам какво да снимам, може да се появят и движещи се снимки.

Съвсем в началото на новата година правих промени по софтуера, който движи това място. Дълго време ползвах серията 5.х на Drupal, но реших да обновя до 6.х най-вече заради pingbacks. Другият вариант беше да напиша сам нещо, например да мигрирам приставката от версия 6, за да е съвместима с по-стария API на Drupal 5.х. Но честно казано не ми се занимаваше изобщо. От друга страна, автоматични обратни свързвания не е най-важното нещо на света — така и така слагам адрес на trackback и всеки, който иска да ми прати свързване към негова публикуция, може да го направи. Но WordPress доста разлигави блогърите в това отношение. ;)

От това обновяване се получиха някои проблеми и общо около ден и половина някъде не всичко в сайта работеше правилно (или изобщо работеше). Ако точно тогава сте влизали тук — извинявайте за неудобствата! След това вече оправих външиня вид на (почти) всичко и разчистих разните грешки, които се появяваха тук-там (например нямаше емисии, после снимките в емисиите не бяха в пълен размер).

——

Промяна за блога ми е и липсата на реклами. Малко преди Нова година Google ме наказа за платени линкове от TLA [1503, 1504]. Въпреки че от един момент нататък бях сложил “nofollow” (с което пък не бях коректен към TLA). Изведнъж отнемане на 2 точки от Page rank и то точно там, където има реклами е силен намек. Сега вече отдавна въпросните платени препратки са махнати, писано е на Гугъл и точките са ми върнати. Много хора веднага ще кажат “ами много ясно, то при закачане към TLA хем се нарушава идеята на ранка и на “nofollow”, хем и не знаеш дали някой як спамер няма да ти се “лепне” там и така да те зарази и теб и да те накажат”. Да, така, знам го и това. И все пак TLA правеха, макар и по много гаден начин, осребряване на такъв сайт като моя. Google AdSense е съвсем друга бира. (Което ме подсеща да си пожелая да благоволят да ми махнат ban-а и от там.)

Има още много неща да се случват на този сайт в близките месеци.

Ще има реклами. Но истински — свързани с общата тематика на сайта и евентуално с линк към отделна страница с описание. Тоест не реклами за вдигане на Google PR, а слотове за сериозни таргетирани платени реклами. Когато го доизмисля това, ще пиша. Не само за тук, а и за в другите проекти, които развивам. Надявам се вече да започна по-сериозно и с фотография — фотоблогът ще е едно от основните места тук, а по някое време ще се появи и сток-секция. Зависи дали ще имам някакво развитие в продуктовото снимане. Новата страст, видеото, няма изгледи да надделее над фотографското в мен и ще си остана по-скоро и доколкото успявам фотограф.

——

Пожелания? Мога само да си пожелая да ми е все така приятно да зареждам тази страничка и да намирам достатъчно време, за да правя всички тези нови идеи за промяната й. И, разбира се, може би да не я зареждам прекалено често, за да не ми и омръзва. Все съм успявал да стоя встрани от жълтото и скандално блогване, блогването на всяка цена и за всяка “класация”. Възнамерявам и занапред. Така е най-добре. :)

Представете си един различен свят.

Някак познат, но всъщност съвсем далечен и чужд. Имам предвид визуална представа. За изкушенте от фантастиката може да е някой от далечните светове, в които попадаше екипажът на “Ентърпрайз” или пък ледената планета “Хот” от “Междузвездни”. Може да е градът от “Градът и звездите”, или пък “Шлемово усое”, или пък дворецът в Амбър. Ако мислите точнонаучно, може да е някакъв възможен свят в далечно място на Вселената, където най-силното взаимодействие е гравитацията и светлината е само щрих, очертващ едва забележимо битието. Или пък може да е красив залез над замръзнало зимно езеро в залечна земя, което почти сигурно няма да видите наживо дори и през лятото.

Няма значение — нещо, което си мислите, че може някой ден да видите. Че е възможно да видите и виждате между редовете, когато четете книга или след надписите в края на любимия филм. Но вътре в себе си знаете, че никога няма да го видите наистина. Никога така. Никога в точно този му вид. Никога ваше. Може би защото самото то е родено от представата за различен свят на някого другиго. Не вашата лична, с която ставате сутрин, изпълнени с ведри планове за новия ден (и ехото по навик отговаря “майката, майката…”). И с която се приспивате вечер, пак пълни с надежда. Че някой ден, някъде, по някакъв начин всичко все някак ще се нареди. Всеки има такива надежди, всеки има такива планове, всеки се приспива. Или поне би трябвало да има, защото иначе животът изглежда непредставим.

Та значи това е снимката.

Добрата снимка, истинската. Разбира се и истинската музика, истинският филм, ако щете и истинската архитектура или истинската политическа философия. Истината е може би точно това — нещо, което усещаме като близко, наше, много познато и дори някак вътрешно. Но никога сами не докосваме. Винаги най-доброто приближение е това на другите. А нашата истина е хвърлена встрани, като несполучив негатив.

И добре, че е така. Добре, че в стремежа си към усъвършенстване оставяме по пътя си храна за размисъл и съзерцание за другите. Не, не е нарцидизъм от типа “моето е най-добро, но аз великодушно го изхвърлям до контейнера за боклук, та да го намерят неуспелите в доброто”. Напротив, идеята е, че всеки прави постоянно всичко по-добро и по-добре, но очарованието в това живеене е присъщият ни отказ от възвеличаване на ”нашето”.

Защото истината е нещо общо. Нещо всеобщо, нещо, което се прави от всички, навсякъде и във всяко време. Затова и живота го мислим винаги в общност с нещо извън нас. С хора, с идеи, с представи. Със снимки, филми и книги дори. Който се отказва от общото за сметка единствено на своето, краде от света на другите и е обречен. Чисто исторически, ако щете — в политическата история има безброй примери. Но не за това конкретно говоря.

Най-добрият стих е чуждият, най-добрата песен е чуждата. Най-добрата фотография е чуждата. И не просто тази, заснета от друг. А тази, която ни дава представата за един различен свят, който ни изглежда близък, но който точно такъв никога няма да видим. Никога няма да го усетим точно така, никога няма да видим нещата под точно този ъгъл, никога светлината няма да е такава, никога хората и чувствата в кадъра няма да са същите, никога човекът зад апарата и чувствата му няма да са същите.

Но снимката е красива, близка, наша. Докосва ни по онази част от вътрешния ни стремеж, която все ни дърпа към покоя на истината и красотата на съвършения свят. Със сигурност това възприемне е несподелмо, поне в цялостта си. За другите хора това ще е просто фотография на някакви странни, може би грозни, може би красиви неща. Може би интересни или пък банални. Може би ценни с нещо друго. Може, ако образът е културно общ и близък на повече хора, снимката да стане близка и истинска за повече хора. Но никога няма да е така близка, по този начин “наша”, както е за нас, за всеки един от нас.

Защото всеки има своя представа за различния свят, който му е и близък, и далечен. Всеки чува своя си музика в песните, всеки си представя свои светове в книгите.

Преследването на тази представа е целта на изкуството. И на фотографията. Обречено занимание, защото в своите снимки никой не вижда това очарование. Но без тях умира и самата представа за света. Странно нещо. Всеки прави изкуство заради себе си, но истината е винаги “някъде там”.

Медиите отново крадат снимки от хората. Не, не е точно казано… по-скоро медиите още не са престанали да крадат снимки от хората и да градят нагласата, съгласно която “всичкото туй дето йе в интернетя, ми идва безплатно и наготово и ако искам не ще го преиздавам, ми и хоро ще играя!”. Всъщност преиздаването на творби с авторски права е подсъдно. Краденето на материали е едно от двете неща, които петнят журналистическата професия. От тях масово журналистите ходят целите омацани в “петна”, но явно това на огромна част от тях не им пречи, даже ги “извисява” някак професионално. И това не е от днес, ами от доста много години така. “Вестникарин ли-и-и-и…?”.

Та редовното и нагло крадене на материали е единият смъртен грях на журнализма (“журналистика” тук винаги съм го запазвал за онова по-истинското и будно посредничене, което днес май трудно се среща). Другият е наглото затваряне на очите пред истинските проблеми и занимаването с неща, които не са важни, но могат да се “направят” важни заради различни мотиви — пари, кариера, моментен рейтинг, подмазване на политиците на деня и какво ли още не. Знаете ме, че не съм журналист, затова всичкото това го казвам като външен наблюдател и може мъ-ъ-ъничко да преувеличавам. Но щом се вижда така ясно отвън, сто на сто нещата са ако не така, то ”около”…

Масово освен готови изработени текстове (не, не само преводни от големите медии, което си е практика на всички у нас явно, ами и директно тафене на статии от Уикипедия) се крадат най-вече снимки. Преди не е било лесно, но днес е песен — има толкова много сайтове в мрежата с толкова много и подходящи снимки… Е как да не дръпнеш някоя и да не я сложиш за броя, дето се приключва в четвъртък и ти остават двайсетина минути? Дъпраш, избираш си, лепиш я там и всички са доволни — хем ти си замазал професионалната си съвест отново, хем редакцията е спестила по някой лев за фотограф, хем и читателят е доволен, щото зяпа шаренко.

Не че в редакцията нямате фотографи — напротив, имате. Има и купен достъп до архивите на фотографски агенции, пък и винаги може да изпрати шефът един или двама от миналите школата на БТА щатни фотографи да ударят някое кадро. Но има разлика… На тях им се плащат пари, аз да снимат това, дето го няма в Интернет — примерно как бат Сергей се здрависва със Симеон или пък се обяснява нещо в парламента с Костов по случай еди-кое си събитие. Тия кадри ги няма в Интернет, щото ако не са платените фоторепортери от редакции и агенции, чисто и просто няма кой да ги заснеме.

Но пък в Интернет е пълно с всякакви, всякакви други снимки — от цветенца и листенца до улични кадри на града или пък любителски фоторепортажи от екскурзии и публични културни събития. И сега въпросът е защо да плащаш за закупуване на такава снимка от уеб-агенциите, като можеш да си я дръпнеш за без пари? И защо да пращаш щатния си фотограф да снима такива глупости, като можеш да си спестиш хонорара му или направо да го пратиш пак на бойната линия да търси къде да щракне политиците? Естествено, че предпочиташ да поспестиш малко пари и да откраднеш от Интернет! Защото си такъв професионалист, който знае значението на неща като “лайфстайл”, “крими”, “мандат” и “скандал”, но не си останал да чуеш лекциите в университета, на които са говорили за професионална етика и за това, че материалите не трябва да се крадат от други, а да се изработват.

Защо го пиша това? Конкретният повод е кражбата от Интернет на две снимки на фотолюбители, която news.bg реши че е по-лесно да направи. И след това в разговор с george по телефона да каже, че “няма проблем, защото това са снимки от Интернет, а там всичко, което циркулира е безплатно”…

За мен това си е скандал и ако всичко е наистина така, тия “нюз.бг” ще си заслужават съдебния процес и съответно якото изръсване след това. Защото някои хора явно не разбират от друго, освен от потупване по джоба. Както казах, кръшнали са от лекциите по етика в университета… За конкретния случай и за наглото действие и оправдание на “news.bg” и други пишат вече. И няма да спрем да го повтаряме, крайно време е някой да накара това “снимка Интернет” да спре. Щом не става по друг начин — със съд.

Преди може би месец изчистих настолния си компютър от Mono. Преносимия пък изобщо го отървах от всякакво такова занимаване, като пропуснах с пренебрежение дори лекия намек за F-Spot или нещо от lib*-cil. Не знаех, че е толкова лесно — само се отказваш от F-Spot и преставаш да се заглеждаш по нови пакети, които зависят от някакви lib*-cil. И без това няма нищо от работещите под Mono, което да е хем интересно, хем полезно и ползваемо.

Недостатъците — както казах, разделих се с F-Spot. Разделих се и например с Tomboy, но така и не можах да свикна с него и за жълти бележки си ползвам аплета Sticky Notes. Върши на практика същата работа, но е по-лек и малък. А F-Spot… тия ми писнаха да ги чакам, егати прехваленият проект. Първо няколко поредни версии под Дебиан гърмеше при пускане, после пък гърмеше при внасяне на голяма колекция снимки… И винаги най-важните неща за поддръжка на фотоколекция са им в красиво оформената страничка “Бъдещи подобрения” на сайта им. Digikam е сто пъти по-използваемо приложение (при това от доста дълго време вече), да не говорим, че за бърз преглед и търсене на снимки комбинацията от Nautilus и Eye of Gnome върши прекрасна работа. И се зарежда няколко пъти по-бързо от прехваления F-Spot. Хайде — `apt-get purge f-spot`.

А че Mono ме дразни отдавна е известно на хората, с които сме обсъждали тия неща наживо. Вярно, езиковата независимост на .Net/Mono е нещо слаТТТко за програмистите. Вярно, в Gnome напоследък има някаква епидемия и всички са захласнати по Mono. Не е случайно и не е само по технически причини. Има две други, много по-влиятелни — казват се Мигел де Икаса и Новел. Но аз не се трогвам — първо на първо, Мигел, колкото и готино нещо да е направил навремето със започването на проекта GNOME, си е майкрософт-фен от малък. Съгласен съм, че позициите му по доста от важните за свободния софтуер въпроси са били и са правилни, убедителни и нужни. Но когато говорим за харесване и за впечатление, важни са и някои подробности. Като това, че Майкрософт са били първи в списъка му кандидатствания за работа навремето и че с вече два проекта копира (пардон, “освообждава”) технологии на Майкрософт — Mono и Moonlight. Съответно реализации на концепциите на .Net и Silverlight. Пак казвам, не разбирам от нито една от тези четири технологии, но въпросът на харесването е друг.

Другото “нещо”, което стои зад всички тези проекти, е Novell. Вярно, дадоха рамо на доста и добри софтуерни проекти, дадоха и доста код на общността. Нямаше да има днес например Evolution, Hula (изоставен от тях, но преродил се в Bongo), Mono, Moonlight, SuSE (оп, пардон, те сигурно щяха да оцелеят и без парите на Novell)… може би дори и GNOME без тяхната подкрепа. Всъщност Novell са нещо като Windows в линукс-света. Изкупиха Ximian, които разработваха неща като Evolution, RedCarpet и започваха работа по новосъздадения Mono. Погълнаха в удобен момент и SuSE в опита си да оцелеят на пазара на операционни системи. В дните, когато имаха само един отчайващо заставяращ NetWare. Нещо повече — винаги, когато има някакъв проблем с Microsoft, Novell са на една ръка разстояние от позицията на редмънтския монополист. Последният пример е този с OOXML, предишният беше със софтуерните патенти.

Но за всичко това има изписани тонове страници в мрежата, има и специални сайтове, които се занимават конкретно с далаверите около Novell, Mono, Moonlight, софтуерните патенти и MSOOXML (нека никой не се засяга, че ги постаявм в едно изречение, но за мен тия неща не си струва да се отделят изкуствено).

На мен лично така ми е добре. Без Mono. Вече поне мога да разпозная операционата си система и нямам смешни файлове с “разширение .exe”. Докато не се развият достатъчно програми като gThumb, ще съм доволен потребител на Digikam под Gnome. Което ме подсеща да обновя превода му, че е поизостанал доста, като гледам. Но всъщност Nautilus наистина се доказва за пореден път като много удобен. Включен в режим “брауър”, с един прозорец, и с превю-та на всички графични файлове, включително и на raw-снимките ми. И с бърза интеграция на EoG за разглеждане в пълен размер и на UFRaw за проявяване на raw-кадри. А, да — и на GIMP за подробно редактиране. Музика! Иначе докато дочакам някаква свястна поддръжка на Exif и конвертиране от raw във F-Spot ще ми избелеят снимките във файловете… :D