Arcane Lore

Самата смяна на филтъра отне малко време, но целият процес ме забави два-три дни, защото трябваше да намеря подходящите инструменти и да взема правилния филтър. Може да видите снимки от смяната, с кратки описания и коментари към всяка.

Инструментите са отворен звездогаечен ключ №14, втори ключ (може и обикновен или френски) №18 и малко ключе №8 за затягащия винт на скобата на филтъра. Трябва да има под ръка и някакви парцали за попиване. Евентуално нещо нетрошливо и чисто за затъкване на горивната магистрала — ако възнамерявате да оставяте колата по-дълго с изваден филтър.

Наистина е важно по-малкият ключ (№14) да е от вида “отворена звезда”. Някъде тези ключове ги наричат “процепена звезда”, “разцепена звезда” и т.н. В каталози и документации в Интернет срещам името “ключ тип отворена звезда” и “отворен звездогаечен ключ”. Все едно, в магазините все ще ви разберат. За тези, които не са виждали досега — представлява нещо подобно на ключ-звезда, но с изрязана с процеп външна част. Отворената звезда върши чудеса с винтовете и гайките. Захваща практически така здраво, както и “звездата”, но има процеп и може да се ползва за тръбни и подобни съединения. Иде ми да стисна ръката на човека, който е измислил ключа, но все пак може би е починал…

Филтърът е важно да е точно определеният за колата. Тези филтри са капсуловани в метал, не се разглобяват и се сменят целите, заедно с металния цилиндър. След като смених два неправилни филтъра, Champion L203 и Sardes SF 130 (уж еквивалент на L240), накрая смених магазина и си взех точно същия модел и марка филтър като този, който отвинтих от колата — Filtron PP 942.

По каталог за този модел (Rover 200 1.4 16v MkIII 103bhp) навсякъде е изписан друг модел горивен филтър. Затова и купуването на филтър от магазин с търсене по каталози беше ходене по мъките. На няколко места в интернет-форумите пише, че каталозите са сгрешени точно за този модел и за този филтър. Правилният PP 942 е въведен в каталозите за следващия модел, Rover 25. Но пасва идеално и на Rover 200 MkIII с цитирания двигател. Сгрешеният филтър (L240 и аналози) е за по-маломощния двигател на модела 200. Така че ако имате и най-малки съмнения, най-добре е да свалите частта, да я увиете в сух парцал (е, ще е сух до време;) и да идете да си поискате точно същата или, ако прецените, точен неин аналог. Не казвам, че каталозите не са полезни — напротив, но при съмнение или несъвпадение на частта е добре да не се предоверяваме на обемна справочна литература, в която вероятността за грешка е по-голяма.

Процедурата е следната:

0. Откача се отрицателният полюс на батерията. Много важна стъпка, която важи за повечето от ремонтите по колата и е добре да се заучи почти машинално, за да не стане гаф някой път.
1. Откача се въглеродният филтър (charcoal canister) и се премества леко настрани. Откача се с измъкване нагоре, закачен е за шейна в пластина към коша. Премества се, за да има по-добър достъп до бензиновия филтър и място за въртене на ключовете.
3. Поставя се парцал около филтъра. При отвиване отгоре излиза малко гориво, но е добре да не се разлива по двигателя все пак.
4. С ключ “отворена звезда” №14 и контра с ключ №18 се отвива гайката в горната част на филтъра. Това е изходящият бензинопровод, той продължава след металната част с гумено съединение и отива към двигателя. Заради гумената част може да се премества малко, за разлика от долния, входящия. Отмества се встрани, като все пак се пази чист от боклуци.
5. Премества се парцалът под филтъра. При отвиване отдолу излиза доста повече бензин, на практика започва да тече съдържанието на самия филтър.
6. С ключ №8 се разхлабва стягащият винт на придържащата скоба на филтъра. Този винт може да се махне и най-накрая, тъкмо малко да помага с държане на контра за отвиването на долната гайка. Но ако смятаме да извадим филтъра бързо и да запазим горивото в него, добре е или винтът да се развие сега, или да има втори човек, който след отвиване на долната гайка да разхлаби бързо и този стягащ винт.
7. С ключ “отворена звезда” №14 и контра с ключ № 18 (захванат или отдолу, или, ако е неудобно, отгоре на филтъра) се отвива гайката в долната част на филтъра. Бензинопроводът е метален и неподвижен, тече повече бензин от самия филтър. Може внимателно и бързо да се отвие гайката, като се държи запушена с пръст горната дупка на филтъра и после, след измъкването му, да се занесе бързо до гърловината на резервоара, за да не се разпилява горивото.

Филтърът съдържа около 200 мл. бензин, което е и много, и малко. Но във всеки случай не трябва да се оставя да се разлее върху двигателя, защото не е хич безопасно. Ако се разлее, трябва или добре да се почисти, или да се изчака да се изпари, преди изобщо да се пали колата. Бензинът първо тече по-бързо, после по-бавно, но с разклащане и завъртане може да се източи практически целият. След източването (в резервоара или в съд, както сте преценили) филтърът се увива в парцала, за да не цапа и тече нещо. Преди това с парцала се попива около бензинопроводите и се проверява да няма по-голям разлив наоколо.

Ако колата ще стои по-дълго така, с изваден филтър (например ако сега се отива да се търси и купува нов филтър или да се заменя грешно взет друг), добре е за всеки случай с нещо нетрошливо и чисто да се затъкне входящият във филтъра бензинопровод. Аз използвах къса и изчистена дървена клечка и после увих със сух парцал. Това може и да се пропусне, но в моя случай времето беше горещо, колата беше нагорещена и не исках да рискувам излишно. Все пак важно е да не се слагат боклуци или трошливи неща, за да не се замърсява излишно системата.

Поставянето е по обратния ред:

0. Вмъква се новият филтър в скобата. Внимава се да не се постави обратно. Посоката е указана със стрелка върху филтъра или поне в горния му край пише “out”. Ако има стрелка, тя трябва да сочи нагоре.
1. Завива се и се затяга долната гайка.
4. Затяга се винтът на скобата. Аз го бях отвил съвсем и го бях загубил, затова си купих от железария за 6ст. нов такъв винт.
5. Завива се и се затяга горната гайка.
6. Връща се въглеродният филтър на мястото му.
7. Проверява се за разкачени контакти, разместени маркучета и разлят бензин и ако има нещо, се оправя.
8. Закача се отрицателният полюс на батерията.

При даване на контакт след смяна на филтъра бензиновата помпа се чува как работи три-четири пъти по-дълго от обикновеното. Това е защото филтърът е сух и трябва да се качи бензин в него и да се напълни. Не е проблем, съвсем нормално е — изчакайте да спре помпата и да угаснат светлините на таблото. Излезте и огледайте пак филтъра дали има някакви течове на гориво. Ако резбите са завити правилно и е добре затегнат, не би трябвало да има никакви проблеми. Горивният филтър работи под налягане от бензиновата помпа — не толкова високо налягане, колкото в други части на ДВГ, но все пак трябва филтърът да е поставен правилно, резбите да са завити право и да е затегнат. Не трябва да тече или капе отникъде.

Влезте пак и завъртете стартера. Понеже потокът на горивото е накъсан при смяната и е влязъл въздух, в началото не можете да запалите веднага. Трябва да въртите на стартер няколко оборота, за да се нормализира горивната система и тогава вече паленето си е нормално. Така че ако не запалите от раз, изобщо не се тревожете, а завъртете няколко оборота. Ако все пак продължава да не пали, имайте предвид, че може да има друг проблем.

Огледайте отново около филтъра при работещ на празен ход двигател. Не трябва да има никакви течове на гориво от филтъра или снадките му. Всичко трябва да е затегнато, точно на мястото си и чисто.

Готово! Сега, с чисто нов филтър, работата на двигателя би трябвало да се подобри. Дали ще е чувствително подобрението, зависи от това колко замърсен и задръстен е бил старият филтър и как сте били свикнали да карате колата преди. Но и да не забелязвате разлика, двигателят със сигурност “оценява” смяната и работи по-добре.

След смяната е добре да вземете подобряваща добавка за горивото. Аз използвам Redex за почистване на бензинови инжекционни двигатели. Има малки разфасовки от 50мл., които стигат за пълен резервоар (50л.) и струват 4лв. Добавката е важно нещо, защото това, което се продава в нашите бензиностанции много рядко е сносно гориво, а най-често е в голяма степен боклук. Добавката подобрява горивото химически, като повишава октановото число, разтваря вредни или ненужни за горенето в цилиндрите вещества и утайки и т.н.

Добра идея е при смяна на горивния филтър да се смени и въздушният, особено ако е замърсен вече. Някои хора при смяната на маслото сменят и всички филтри наведнъж — горивен, въздушен, маслен и на купето (ако има климатик). За тези други филтри може да пиша друг път, когато и аз ги сменям. Въздушният е най-лесен, евтин е и се сменя на практика без инструменти, така че най-добре него не отлагайте.

Снимки от смяната на горивен филтър (бензин) на Rover 200 1.4 16v 103bhp с кратки описания към всяка от тях.

Отдавна не съм писал за фоторазходките, но аз и рядко взех да ходя. Или ако понякога успявам да се събирам с хора от стрийт-агитката ни, после все нямам време да кача снимките. Или по-скоро не ми допада какво и как съм снимал. Сега излязох със старата нагласа да се отпусна и да снимам всичко, което реша. Без дълги умувания, без гласене и майсторене, а истински стрийт, или поне какъвто аз мисля, че трябва да бъде.

Донякъде се получи. Сега не всички снимки ми харесват съвсем, но това е от втория поглед. А стрийтът не търпи второ поглеждане — докато погледнеш втори път и всичко вече е съвсем друго. Подредено по друг начин, с други цветове и форми, други неща ти разказва. От общо изснимани 130 кадъра съм качил 124. Няколко снимки съм пропуснал заради някаква несполучливост. Не толкова техническа, колкото емоционална, грешка в предаването на настроението. Сред качените има някои с на пръв поглед лош фокус, но какво пък. Сред пропуснатите има една или две, които са ми приятни, но прекалено сгрешени технически. Обичам понякога да доизпипвам снимките, да ги “довършвам” в обработката. Но този път нарочно не ги пипах. Няма никакво изрязване, няма промени на перспективата, да не говорим за ретуш на елементи. Няколко снимки са с леко нагласени нива и почти всички са съвсем леко изострени при смаляването. И нищо друго. Нямам идея как стоят на добър монитор, правих ги на лаптопа. Но и това е част от ситуационното в стрийт-снимането. ;)

Не съм си играл все още да въвеждам етикети, оставих го за по-нататък. Това е първата галерия, която качих по FTP и внесох в Drupal от директория. Досега винаги едно по едно обгрижвах качванията. Стана много по-бързо и удобно. Така страдат само заглавията и етикетите.

На всички, с които стрийтвахме и които ме изтърпяха повече от половин месец — мерси за търпението! This one goes out to you! :)

Фоторазходка, 21 март 2009г..

Приятно гледане!

Тази година си взехме пак жива елха за Коледа и Нова година. Преди само веднъж бяхме взимали и горкото дръвче имаше злощастна съдба. Първо се оказа, че заедно с елата беше откопано и едно мъничко борче. Засадихме и двете. Борчето го окосиха още при първото косене около блока. Те косят от дъжд на вятър, ама на — уцелиха. Ядосвахме се, ядосвахме се… особено аз, може би. Но си викаме то борчето и без това беше случайно попаднало, а и не беше нещо много повече от тревичка. Да, обаче като косят оставят тревата да си съхне ей-така, разхвърляна. Не разпръсната за съхнене, а както е останала от косенето, все едно някой е изсипвал чували тук-там. Изсъхна сеното и (познайте) запалиха го. Около елхичката се беше събрало повечко сено — логично, нали “стърчи” и я бяха засипали. Резултат — цялата беше опърлена. Едвам оцеля.

Така растеше две-три години, едвам-едвам. Миналата Коледа минавам в тъмното и виждам, че връхчето й е отрязано. Или някое хлапе се е правило на интересно пред приятелите, или пиратка е гръмнала точно във върха. Остана без връх, а тия дървета трудно растат така. Мъките й свършиха, когато това лято минаха пак да косят. Минаха този път с ония големите моторни косачки, дето човек седи в тях и ги кара. Вдигаха шум два дни и резултатът беше отсечена елхичка. [1] [2] [3] Дървото ни беше отрязано гладко и повалено настрани, все едно някой го е запратил направо. Така стоя и съхна със сеното, докато не го събраха и изхвърлиха край контейнера по-нагоре до съседния блок. Следобяда запалили купа и дълго горял голям огън. Аз съм бил навън, Краси разказваше как Светко стоял с широко отворени очи на процзореца и стреснато и очаровано сочел огъня и викал “Оги! Оги!” Даже дошла пожарна кола, за да изгаси.

Тази Коледа дълго се чудих дали да взимам дръвче. Миналата в последния ден мъкнах от кварталното пазарище цял час една огромна и много красива отсечена елха. Като я видях такава стройна и спретната да стои в последния ден преди празника и да ме чака… направо се бръкнах за парите, взех я с яка отстъпка и я домъкнах. Но половината от празниците ги прекарахме в Троян при тъщата ми, така че Светлин на това дръвче не можа да се порадва. Вярно, още нямаше годинка тогава, но все пак.

И въпреки това тази Коледа, след дълго обикаляне и сравняване на постоянно покачващите се цени на живите елхи, най-накрая взех една. Продадоха ми я по-скъпо от обявеното, трябваше да ходя до вкъщи и “тайно” да вземам количката на бебо, за да я “докарам”. Но си заслужаваше. Внесох я, след като по целия път през нощния квартал около мен летяха пиратки, а аз маневрирах умело между тях и дупките с претоварената бебешка количка. Краси и Светли я видяха изведнъж в коридора и започнахме да пеем на бебо песничките от бебешката занималня. “Елхичке миличка, колко си красивичка! Миличка, миличка, колко си красивичка!” Разказвахме на бебо как Дядо Коледа “пристига със шейна, със шейна от Стара планина”, как елхичката е дошла вкъщи, за да доведе празника и да може под нея на сутринта да се появят подаръците. Светли се радваше много, постоянно се смееше и викаше “Лха, лха!” и “Койеа, Койеа!” Искаше да стои в коридора и да пипа игличките й постоянно.

После в стаята я украсявахме и беше голяма борба за играчките. Всички трябваше да бъдат смъкнати, откъснати и с неистов смях да се размятат из стаята с викове “Лха, лха!”. Гирляндите пък бяха “Ша” (шал) и ставаха за увиване около вратлето. Най-интересна беше плетената звезда на върха, но тя се задържа на мястото си, за разлика от всички други играчки, които все бяха смъквани и лека-полека “пълзяха” нагоре изплашени. Към по-високите места, където ги закачахме, за да не ги достига бебо. Котаракът по традиция е луд по станиолените гирлянди. Всяка година опитваме да опазим елхата от него и него от елхата, но се случва да го изпуснем и да влезе в стаята. Следва затичване към елхата и яко гризане и ядене на гирлянди. После го боли коремчето, вие от болка през нощта и ака сребро. Но все не можем да го спасим съвсем от тая му мания.

Елхичката стоя украсена дълго в стаята. Може би почти месец. След това я изнесохме на междуетажната площадка на стълбището. С идея да я засадим, когато времето леко омекне. Покрай ежедневни занимания с какво ли не (разбирайте денонощен бебеглед), това време все не идваше. Тези дни решихме да питаме хората от едно малко и много спретнато ново блокче до нас. Те са си направили там градинки около блока, садят си дръвчета, грижат се. Не като тия фирми, дето косят около нас.

Но днес, когато излизах, асансьорът дойде от горния етаж и понеже тогава засяда, трябваше да сляза до долния етаж и оттам да го взема. Минах за пореден път покрай саксията на нашата “Лха, лха!” и реших да проверя дали е добре.

Игличките останаха в ръката ми. Зарониха се към мозайката и вътре в саксията.

Надявам се много още да е жива. Рядко я поливахме, защото ни я продадоха с някаква глинеста почва, дето много задържа влага. Бях взел суха пръст от цветарница и с нея допълнихме саксията. Иначе тя буквално си плуваше в кална вода. Беше и валяло предния ден и явно саксията е събрала вода, докато са излагали дръвчетата за пордажба на тротоара. Реших, че понеже в стълбището е по-студено, няма да изсъхва толкова бързо почвата. А може да съм бъркал, може точно защото в стълбището въздухът е по-сух, наистина да е изсъхнала.

Освен това тези иглолистни дървета, доколкото помня от часовете по биология в училище, имат един основен корен и той стига надолу по права линия почти колкото е височината на дървото нагоре. А саксията на нашата елхичка е доста по-ниска от самата нея. Значи най-вероятно коренът й е бил отсечен още при откопаването. Пък уж ме убеждаваше момчето “с корен, как, от разсадник сме, ето го коренът, искаш ли да я извадя да видиш, ей-сега?”

Дано оживее и оцелее елхата. Но не знам за следваща Коледа дали да взимам изобщо истинска елха. Дилемата не е просто “жива или отсечена”. Защото и “живите” и те са голяма подигравка с природата.

Когато спечеля много пари и си направим къща с двор в планината, ще си засадим истинска ела в двора и всяка зима ще я украсяваме. Така синът ми ще знае, че цената на празника не е жертване на живот. Пък бил той и на дръвче.

На фоторазходка времето ми минава много бързо, сякаш живея някъде настрани, другаде и на бързи обороти. Не е точно това забързано време, дето го има при приятни занимания, когато си казваш “ей, как лети времето, не съм забелязал кога е станало шест”. Не е свързано с удоволствието, поне не забележимо. Не че не ми е приятно на фоторазходки, даже напротив. Но има една разлика, която ме кара да изживявам набързо — не само времето ми да лети, ами и аз някак с него…

В събота се видяхме с Йовко за стрийт. Имаме нещо като мини-традиция вече за време и място за кафе преди разходката. Още от есента и първите срещи на хора от UrbanStyle и SimpleStudio. Този път в кафенето бяхме само двамата, другите имаха свои си задачки.

Като казвам, че понякога снимането с хора ми е на “бързи обороти” имам предвид самото снимане, търсенето на кадри и гледането с колкото може по-малко замисляне и обмисляне. Разговорите са друго нещо — говорихме за безброй неща, а похарчихме едва час и нещо. С част от хората мога да говоря дълго и все да остава интересен разговорът. Интересни теми не липсваха — основно фотографски и блогерски. Типично за ИТ-та с хоби :)

Отправните ни точки за стрийт явно и тях сме избирани фотографски — почти всяко от местенцата, откъдето тръгваме или където сядаме на по кафе или бира е със свой си фото-колорит. Казахме и в началото, и в края в другото кръчме за фотогеничността на сервитьорките. В “Баба Яга” другите снимаха, аз нямам снимки да покажа. Когато лека-полека всички започнем да снимаме повече хора, може да уговорим някоя фотосесия.

Вървежът от НДК към Борисовата мина почти без снимане. Понякога просто няма какво да снимаш. Тъй де, не виждаш какво да снимаш. Аз отдалеч видях едно малко коте в една от уличките и успях да открадна кратка серия. В парка е малко по-друго, винаги има разни елементи за вече снимани етюди. Но взе да ми втръсва такова снимане. Бях ентусиазиран от снимките на хора на протестите за Странджа и търсех кадри с хора.

Малко съм разочарован от снимките си, комай нищо не можа да ме грабне истински като ги разглеждах вкъщи. Освен един малчуган в детско автомобилче, но там технически не е наред всичко. Явно трябва да внимавам повече, да подбирам и ползвам правилните обективи, а не да разчитам на удобно, но не достатъчно качествено варио. И да гледам повече.

В парка след обиколка на изток в търсене на “Лодки” и едни къщи-катерушки в гората, които кой знае защо бях решил че ще намерим се върнахме в най-населената кръгла площадка.

И там, точно докато си отварях шуменското виждам запътила се към нас двойка и питам Йовко “Да не са това Мишел и Ани?”.

Запознах се с двамата и имаше една размяна на апарати, само ние с Йовко бяхме със сменяеми оптики. И в разгара на снимането на най-различни неща, видени през ентусиазма на Мишел и Ани, през ръцете ми мина йовковия Nikon D200 с Nikkor 80-200/2.8. Възползвах се, разбира се, вие пък ;) Страхотна машинка, залепва за ръката… говорихме и за нагласите на никонци… но хей, аз съм пентаксец :)

80-200 е страхотен диапазон за такъв вид снимане. Може би не за всичко ще ми допада, но за стрийт отдалеч 200мм (с 1.5 кроп-фактора на Никон или Пентакс това е 300мм) са идеални. Докъм 150мм (дългият край на моята помпа Osawa) все още може да се снима “отстрани”, след това към по-късия край вече фотографът става част от снимката, забелязват го, идва много близо пред човека и трябва контакт, усмивка, разговор, предразполагане.

Има такава Sigma, като този Nikkor — 80-200/2.8. За Pentax няма такъв обектив в актуалната продуктова линия. Има FA* 80-200/2.8 ED IF, но цената му сигурно не е приятна, също и наличността му у нас. Макар в мрежата отзивите за него да са все прекрасни. Има и все още невлязъл в производство чисто нов DA* 55-300/2.8, но цената ще е нормална за западняците и ужасна за нас. Щом сега въпросната Sigma струва колкото нов апарат Pentax K10D, че и повече. Всъщност ето ги двата красавци, никорът и сигмата сравнени един до друг.

А, не че съм се затичал да си купувам обективи. Особено в момента съм в “дупка” отново — още чакам нови проекти, а за старите не са ми платили. А домашните разходи не чакат. Но не пречи да погледаме снимки на обективи, нали :)

Приключихме снимането на по бира и цаца. Тоест някои приключихме — Мишел беше във вихъра си в кръчмата, а тогава дойде и Тони. Който след ударно събуждане почна да снове наоколо с филмов Nikon.

Аз трябваше да бързам. Както сам казах и както после се скъсаха да ме иронизират, “имам режисьор в ухото” и все повтарях, че закъснявам. Наистина закъснях, но не беше проблем. Това с режисьора беше готино — май Йовко или Мишел тръгва да казва нещо, като започва с нещо като “само да ви кажа”. На което аз веднага реагирам с “да, но бъдете кратък, защото режисьорът ми каза в ухото, че времето ни изтича”. :)

Харесвам фотосрещите и разговорите за фотография и хобита. Ако сме повечко хора не става така, при десетина човека вече не е толкова лично — оптимумът е няколко човека. Но пък не винаги всеки има време и на практика все има място за двама-трима да се присъединят.

Виждам, че Маниякса е писал, че ме е видял с другите. Те след тръгването ми са джиткали из централните улички около Графа и там са се видели. Стана ми странно и някак готино — и без да ме има, пак съм там. :)

 
П.П.: Снимките са във фотолога ми [index, archive, rss], от тази до тази. Снимки от другите — yovko, michel

Станах рано и отидох днес пред офиса на премиера, покоите на изпълнителната власт — ами покои са си, понякога като гледам как нищо не се прави за важни неща и как се премълчават истини, си казвам че голям покой цари из етажите. Отидох да дам своята лепта за обогатяване на фондовете на евросъюза — събрах стотинки по една и по две, демек баш “жълтици” и отидох да ги дам на министрите. Да помогна и аз с нещо за глобата, която се задава от европата по случай провала на страната ни с включването в еко-мрежата “Натура 2000”. Изядоха фирми, кметове, дупетати (опа, депутати) и нагоре из корпоративната и политическата йерархия де що има останала природа по планини и долини и сега ще ни глобяват.

Начините за ядене — много. Или хотели, писти и кръчми строят — ама това вече е стар трик — или ще отчуждат гори от защитени местности към горското министерство за дърводобив, или ще “прочистват” чисти реки от дървения материал на километри от коритото, или ще се “самозапалват” пожари, та след това някой да мине и да събере огромното количество леко пообгорели сурови трупи. Дървен мат’риал - явно това е най-ценната суровина днес в България. Нямаме нефт, злато, диаманти, урана си го изкопахме и сега остава най-сладкото, самовъзобновимо папо — дърводобивът.

Самовъзобновимо, ама всичко си има граници. Като нищо скоро няма да има толкова дърва, с тия масови сечи и с разкъсването на защитените територии и застрояването им с поредните супер-комплекси за чужденци, с тия явно нарочни пожари и с неуредиците в реките и язовирите, дето където трябва да е прочистено коритото не е, а където изобщо не е корито редовно се ”прочиства”.

Още през 80-те години, доколкото зная, се е доказало, че презалесяването на широколистни гори с иглолистни дървета е порочна практика. Борът расте бързо и бързо може да бъде добит (папо, папо!), но след сеч до голо се засилват свлачищата, ерозията и животните изчезват другаде. Ако могат. Освен това иглолистните гори не задържат влага — подпочвените води слизат много по-надълбоко, защото я няма сянката на старите гори и съответно реките пресъхват.

Но сигурно не е така, аз не съм специалист. Специалистите по управление на “всичко” са в онази сграда, пред която отидох. Те по специален начин ни докараха дотам да излизаме на улицата, за да “разрешат” да имаме парк “Странджа”. И да трябва да се плаща глоба за неадекватна еко-политика. Кой ще я плаща? Ние естествено — нали има данъци.

——

Завъртях се в района, бях дошъл малко по-рано. Случайно се срещнахме със Сашо Шопов и решихме да идем заедно. Пред министерския съвет имаше няколко отегчени репортера, две момчета си говореха нещо, седнали край камера на bTV, наоколо шляеха унили още няколко техни колеги. Не зная дали са знаели за инициативата за жълтите стотинки.

Имаше забележимо полицейско присъствие, в лицето на двама униформени съграждани и трудно отличимо от репортерите блогерско такова. Докато си говорехме с Gergana и NeeAnn, отсреща пред партийния дом се беше събрала група, спирана от двама полицаи. Част от репортерите лека-полека се ориентираха натам и ние решихме да идем също.

Организаторите на даването на жълти стотинки пред министерски съвет бяха спрени от полицаите с аргумента, че не може така, кой ви е дал и как така ще правите разни хулиганщини, при това необявени. Явно хората не са знаели или пък не са били решили как да реагират, ако тия със стотинките вземат че наистина минат.

Беше и дядото, когото снимах на предишния протест, шествието за Странджа и против цензурата в Интернет. Докато полицаите, изведнъж оказали се сред две камери и няколко фотоапарата се съгласяваха с аргументите, че това не е протест, а няколкоминутно предаване на пратка от граждани, репортерка от МСАТ вземаше интервю от ”организаторите”.

Та дядото по едно време каза на висок глас, че всеки по конституция има право свободно да изразява мнението си. В писмена, звукова или каквато и да е друга форма. И всеки има право на граждански протест. “Като не ни пускате, пред кого да протестираме — пред кравите на село ли?”.

Това е основният проблем на властта — няма интерфейс за връзка с хората. Има някакви измислени полицейски правила за обявяване на протести, за законов канален ред за жалби и оплаквания. Но всички знаем, че каналният ред е нещо, което е канал, но не е никакъв ред. Нищо не може да бъде свършено по канален ред — може само да се зарови сред канални нечистотии.

Съгласиха се да ни пуснат и минахме през подлеза (това беше “условието”;). След това пред входа отсреща хвърляхме стотинки в сламена шапка. Хората хвърляха и лека-полека си заминаваха. Затова на репортерите им се е сторило, че сме били съвсем малко. По едно време настана такова щракане на репортерски апарати, такова типично бутане и ръчкане с лакти, че се отвратих и отидохме за кратко кафе и раздумка.

Вижте снимки от събирането на жълти стотинки за глобата за “Натура 2000”.

 
П.П.: Още снимки от събитието при Gergana, NeeAnn