Arcane Lore

Любителите на Google, здравейте и приятен ден – надолу може да не ви хареса, предупредени сте. Е, то си е всъщност едно дългичко мрънкане, но все някак трябва да си върна ищаха за писане, пък и Гугъл са си за бой така и така.

Както казах тези дни, не споделям ентусиазма на някои за Гугъл Плюс. Преди малко изтрих профила си. Съжалявам и че го регистрирах, защото поканата беше изпратена на друг адрес и сега Гугъл знае за мен още нещо, което хич не му е работа. Направих го от бързане – видях, че приятел ме е поканил и веднага ми хрумна “я да видя какво и как е станало в сравнение с Diaspora и Friendika” и в бързината не видях, че писмото беше до друга поща, не гугълската ми. Все едно. Уж внимавам за такива неща и уж по навик пазя някаква поне обща хигиена на личните данни в Интернет, пък то… Нищо де, все тая.

В същия ден пък, когато бях писал за вродените проблеми на Google+ сървърът на Диаспора, който споменах, след месеци без никакви проблеми, изведнъж се срина. Имал май някакви хардуерни проблеми при доставчика и всичките промени в профилите за ден-два се загубиха. Веднага възстановиха архив, но все пак беше отпреди ден-два или три. Но това се случва и на най-добрите, не е болка за умиране.

Аз, разбира се, оставам откриваем и (донякъде) активен в Diasp.org. Но ето още един пример за разликата между Facebook, Google и подобните им и разпределените мрежи. Особено свободните разпределени, които се поддържат от мрежа отделни ентусиасти и малки компании из целия Интернет. Докато за мен по-важното е защитата на данните ми и свободното им и лесно прехвърляне от една в друга такава мрежа, за армията на Google по-важно е, че последната публикация ще се запази. Защото Google имат много пари и съответно много сървъри. Въпреки ето такива изцепки – Google made my son cry. Или много други подобни – това е само пример.

След като преди време (след много дълго моткане) най-накрая отвориха GTalk сървърите си към мрежата Jabber, сега май единствената причина да си държа сметката в Google е GMail. Но пък и това е глупаво и е повече навик, отколкото необходимост – имам си своя поща, даже така и така си я плащам заедно с хостинга на сайта. Даже и уеб-интерфейса, дето го ползвам по веднъж-дваж на година най-много, пак е по-удобен и по-бърз от гмейлския.

Какво остава? Търсачката? От много време търся с DuckDuckGo през https, сложено е по подразбиране из браузърите ми и тем подобни. Единствено търсенето на изображения е по-удобно с Гугъл, но така и така го правя през DDG, с “!gi”. А и без това кой изобщо е казал, че за ползване на търсачка ми трябва сметка и профил в Гугъл?!?

Ясно ми е защо го правят всичко това. Хем са “обидени”, че Facebook си е позволил да е толкова голям сайт и да е “evil” (разбирай да печели от свои реклами, не да се вътри с гугълските). Хем с тия профили, плюсове, интеграции на всички услуги и не знам си какво още ще си подобрят търсенето. Днес никой не разчита на директории и регистри за търсенето, а пък мрежата е станала прекалено огромна, за да се справят ботовете с постоянното претърсване, че после и с анализирането, преценяването, категоризирането, свързването… Колко по-добре е вместо да се тормозиш така, да си имаш една малка (малка?!?) армия потребители, които уж по свое желание сами да си цъкат на плюсчетата, да бъз-ват, да пускат препратки, да си пишат за тия препратки в чата, да ги обменят в писмата си по пощата… Не сме забравили, че Google четат всичко – макар и машинно, макар и “за съответност на рекламите”, макар и да не дават на трети страни данните. С G+ най-накрая системата е завършена. Дерзайте, живи гугъл-ботчета! Дъ мейтрикс хез ю! Браво на Гугъл, без майтап, това си беше сериозна работа и сериозно лутане вече бая години.

В другите новини – StatusNet 1.0 прекалено дълго се забавя. Има много непреведени низове и изобщо преводът на 1.0 на български ще е много назад, но “не мога да огрея все пак всички”. (В KDE се качваме нагоре – особено сега в Троян без Интернет и с тъща.) А на Identi.ca вече прекалено дълго стои поредната 0.9.х версия, а колко са хората, които ще си изтеглят и инсталират бетата на 1.0, само за да видят развитието. След като в началото нещата се пускаха веднага, сега явно акцентът е върху бизнес-плана на платените инсталации. Лошо няма, но както беше казал чичко Реймъндс, “Release Early, Release Often”.

“Бързи” днес са Friendika. Преди няколко месеца не можеше да се ползва почти за нищо, днес по функционалност отдавна е изпреварило Diaspora. Само да се беше завъртял там някой дизайнер да изшлайфа интерфейса. Друго предимство на Friendika е, че е на PHP и всеки компютърно грамотен и четящ файлове “readme” може да си го качи на свой хостинг. Още една крачка към идеала за такива услуги – разпределена мрежа от профили, всеки от които е мъничко компактно за инсталиране разширение към личния сайт. Мрежа от “моите данни – при мен си”.

Diaspora спечели парите от дарения, но е на Ruby. А кой знае Ruby? Е, глупав въпрос, но е вярно че 1) Ruby е много по-сложен за инсталиране и поддръжка и 2) масово хостингите, особено евтините и безплатните, са с PHP и без Ruby. За това последното хич не ги виня, де ;)

Иначе всичко това със социалните мрежи си е много скучно. Имам моменти, в които се чудя как има хора, които толкова се впечатляват от такива неща. А не се впечатляват от Wikipedia например – тя също е социална мрежа. Абе бури в чаша вода. ;)

Между другото, Novacut успяха да съберат малко над 25000 долара дарения за разпределения редактор на видео. То и това е социална мрежа – за работа по продукт, като Уикипедия. Ще става все по-интересно. Хм, видеото е стара мечта, а и отдавна искам да си взема dSLR с видео. Може да е добро оправдание да оставя Pentax и да мина на Canon.

Малко грижа за блога – вече има аватари за коментарите. Теглят се от gravatar.com. Отлагах дълго, защото не ми допадат услуги като Gravatar, при които даваш част от онлайн идентичността си някъде, на някакво си сайтче. Тоест харесва ми по принцип идеята за аватари, но не ми харесва начинът, по който се осъществява тя с Gravatar.

Много по-готино е с Pavatar – на практика, за читателя е същото, но вътрешната разлика е, че всеки си държи аватара при себе си, на сайта си. Много е просто – или с X-Pavatar заглавка, или с rel=”pavatar”, или чисто и просто с файлче “pavatar.png” в основната директория. За още по-мързеливите, сега видях, имало и приставка за WordPress. Но въпреки всичко не получи достатъчно слава и блясък – всичко отиде у Gravatar – може би неслучайно, все пак последният е творение на уърдпресовци.

Все едно, тия дни реших, че не си струва толкова дълго да се занимавам с такъв малък проблем и между две приспивания на бебетата метнах приставката Gravatar за Drupal. Първо се учудих защо не работи, после полека избеснях и накрая отворих модула да видя какво прави. Ами… прави уж каквото трябва, но аватарите не се показват и стоят картинките по подразбиране. Лека-полека разбирам какво се случва – цялата идея е да се показват друпал-ските аватари на профила първо и чак ако липсват или ако човекът няма профил в сайта, да се търси граватар.

Минах бързо из модула с “//”, изрязах почти всичко, всякаквите ненужни ми проверки и засилих $variables[‘account’]->mail (което съдържа адреса на пощата на коментиращия) за генериране на аватарчето. Всичко заспа. Но после се зачудих за какво ми е цял модул за нещо, което е на практика един-два реда. Порових из настройките и какво да видя – по подразбиране модулът задава адрес в gravatar.com, който се различава от дадения в документацията на самите Gravatar. Изчистих го, дадох gravatar.com/avatar/ и всичко си заработи. Проработи даже и сток модулът, с всичките му проверки. Преди да се занимавам, рових из докладите за модула в drupal.org. Някои хора се бяха оплаквали, но авторът пише “бе при мен си работи” и затваря доклада.

Drupal все повече ми отеснява някак. Особено откакто взе да става популярен и даже стана някак “модно” да се правят местни събирания на “друпалисти” – все едно е нещо чак пък толкова сложно, трудно или пък фенско, а не е само един инструмент за сложни, трудни и фенски неща. На приставките вече не може да им се хване краят – за каквото се сетиш има вече написан модул, а за каквото не се сетиш има views, panels и CCK. :) Вярно – повечето са много по-прегледно писани и по-поддържани от нещата за WP. С доклади за грешки и т.н. Обаче все по-лесно става прост и малък сайт да се направи незареждаем на по-бавен хостинг, ако е с Drupal.

Имаше една приказка – “да стреляш по врабчета с атомна бомба”. Е, нещо такова е. Та поразкършете прашасалото си PHP-fu. Например в най-близкото дожо, да кажем с CodeIgniter :) Или изберете българското – Огнян Банков от доста време бие рибата с Tangra Framework. Или още по-добре – Geany е малък, бърз и си има всичко, без да ви досажда и отклонява вниманието с безброй лъскавини и “екстри”. Най-добре се конусмира с празни файлчета, започващи с <?php и после писани на ръка.

Накратко – след дозата “мрън”, вече има аватари в коментарите. За капак на неприязънта ми към Gravatar, тия дни ще пипна модула да проверява първо за pavatar-и и така всички ще пляснат с ръце и ще има световен мир. :P

Между другото, като стана дума за уеб-разработка… Ако човек опитва да не пише на PHP, какви алтернативи бихте препоръчали? Обръщам се към хората, които са разработвали с web-frameworks. Зная за Django, Pylons, Jinja и Mako, зная и за Rails. Но масово споделените хостинги не предоставят mod_python или mod_ruby, а единствено mod_php и CGI. Не за друго, не защото е трудно или пък защото е нещо ново, а просто защото сисадмините са мързеливи копелета. Да не ми наскачат сега админите — знам го, и аз съм бил админ. Масово хората ползват PHP и CGI, ерго това им стига. Как тъй ще ги глезим с Python и Ruby…

Ама това е върло несериозно. Другата пречка пък е, че много от frameworks на пайтън и руби изискват достъп до команден ред и наличие на някакъв набор от съответни програми за изпълнение. А това, което е най-удобно при PHP-писането е, че кодът може да се вземе, да се сплеска в един архив, да се занесе на друг сървър и ще е почти сигурно, че ще си тръгне и там. Има например CakePHP, но пък е… на PHP, а аз искам малко почивка от него. :)

Имам някакъв афинитет към Jinja и Mako и си пробвам разни малки нещица вкъщи с тях, работил съм по малки проекти и с Rails. Но не мога да кажа, че например проект на Rails е нещо, което може да се “занесе” в хостинг ей-така. При питонските системи си е същото, ако не и по-зле. Та има ли начин да пиша с някаква система за шаблони или по-цялостен фреймуърк на python или ruby и да имам такава “преносимост”? Коя такава “среда” е най-номадска, най-чергарска? И коя препоръчвате?

Вие на какво пишете? Не питам за писане начисто, не питам и за къстомизиране на готов CMS — тия неща са ясни. Ако пък и аргументирате предпочитанията си и препоръките, цена няма да имате ;)

От вчера някъде около 11 и половина до 13:25 преди малко. Към 14 часа, прекъснати на два-три пъти за да взема още нескафе от кухнята. Административен раздел на сайт, само кода с готов дизайн и начисто. Отдавна не бях работил така, а и напоследък все се захващам с разни по-мащабни и объркани начини за правене на иначе прости сайтове.

В 13:25 компютърът се рестартира - май много жежко му идва да работи толкова дълго и нещо прегрява. Тъкмо беше бавен рестарт, с проверка на дяловете и успях да се разсея в кухнята, да си взема нещо за хапване и да си побъбря с котарака :)

Почти всичко стана, имам само няколко неработещи форми за качване на файлове - не разбирам защо не винаги предават самите файлове. Сигурно съм забравил как се прави, а четенето на документация за познати неща е върло скука. Абе ставам още, дето се вика :)

В понеделник напуснах работа отново и отново съм на свободна практика. Какво означава това за ИТ-специалистите - много и различни неща. В моя случай значи, че най-вече ще правя уеб-проекти “на парче”. Имам и други идеи за работене, но те ще почакат, докато ги доизмисля, подготвя и разработя. Междувременно ще пиша сайтове на PHP. “Пиейчпи-писател”, както казваха колегите във вече старата ми работа. Не се оплаквам - все някой трябва да върши и това, а пък аз имам търпимост към такъв вид работа. Имам и доста за учене и развиване, така че няма да е скучно. Ще си спазвам и един принцип, който наскоро опитах да пренебрегна. Става дума за това продуктът на работенето ми да е (или да се основава на) свободен софтуер. Ако това е невъзможно, то поне да не е “лош” продукт, да не ограничава хората, които го ползват. Досега при мен най-видимо е било това със свободността - най-добре съм се чувствал, когато съм работил със и по F/LOSS.

Да кажа нещо и за работата ми - не напуснах заради друго предложение или заради лоши условия. Напротив, в CNsys всичко беше намясто, условията са добри и в смисъла на работна среда, и в смисъла на заплащане. Колегите ми бяха готини в отношенията и прецизни в работата. Доста хора, които съм срещал отдавна или познавам задочно от “линукс-средите” се оказаха събрани там.

Но не можах да се приспособя към целодневна работа по нещо, което въпреки всички интересни аспекти в него, все пак не е, както се казва, “стихията ми”. Предпочетох да напусна пред това да ми става все по-трудно да мобилизирам интереса и ентусиазма си и така да лъжа както себе си, така и фирмата. Моята позиция трябваше да бъде на внедряване на системи за управление на бизнеса в ИТ-отдели. Това означаваше доста четене през този месец на различни статии по въпроса, както и няколко обучителни сборника и една от книгите от ITIL, “Service Delivery”. Интересни неща, но попадаха все някъде посредата между компютърджийското и философското в мен - твърде повтарящи се и нерефлективни, за да ги възприема философски и достатъчно далечни от GNU и свободния софтуер, за да не ги възприемам компютърджийски. Въпреки така прекъснатия ми опит за доближаване до ITIL смятам това за интересна област и май ще продължа да чета статии по такива теми. Още повече, че въпросът за ИТ-управлението е много тясно обвързан с разбирането за качеството - а там имам интереси, пък и си е типично философски въпрос.

Предстоят ми и някои покупки, определено 1 гигабайт RAM и или нов монитор, или лаптоп на изплащане. Трябва да внимавам да не харча излишно, но пък и да не купувам боклуци - става дума за инструментите ми за работа. Доста се интересувах от преносими машинки напоследък и явно имам два варианта - или да взема нещо евтино и старо, но колкото да ми върши работа засега, или нов ThinkPad. А те са скъпички.

Започнах отново и да снимам. Нищо особено засега, но пък имам цял куп снимки за редактиране от фоторазходките, така че ще наваксвам полека. Днес отидох да говоря за една поръчка и на връщане през центъра изпонащраках руската църква. И преди съм снимал там, мястото е много готино особено с късна светлина или пък със сняг - градинката зад църквата се пълни с отблясъци и сенки. Е, нямам някакви супер-снимки, но за мен е важно, че ми дойде отвътре да извадя апарата от чантата, която иначе на работа всеки ден носех, но не ползвах. И че поснимах и ми беше приятно.