Arcane Lore

Излишъкът от власт е общият проблем на обществото ни. Най-чувствителни на пренасищането с власт се оказват именно силовите държавни структури. Военните са по-настрани от тези напрежения и слава богу. Тежестта пада върху полицията. Днешната ни полиция е изнервена и готова във всеки момент да приложи сила. Може би защото знае, че министърът й ще я защити за пореден път, а може би е някакъв остарял оцелял навик от предишни времена. Може и на самите хора в полицията да им идва наистина в повече и да полагат допълнителни усилия, за да контролират своя си стрес.

Каквато и да е причината, това е нередно. Трябва да се обърне внимание и проблемът да се реши. Не е нещо толкова сложно или трудно — има много страни, в които полицията работи адекватно и самите полицаи нямат външен на полицейската им работа стрес. Не че има места, където няма престъпления или уставната тежест за полицая е по-малка. Но има места, където не е нормално през ден-два да има такива скандали:

Полицаи малтретират бабичка (видео youtube, vbox7)

Казвам, че това е скандал не за да търся жълтото в новината. Както правят телевизиите напоследък, които също започнаха да правят материали за полицейското насилие, но само показвайки го, без коментар. За мезе към другите новини, подправка за вдигане на рейтинга по старата рецепта "малко политически скандали, малко крими, малко селебрити, спорт и времето".

Моят коментар е, че трябва да се намери проблемът, причината. Не само да се тръби, че има нещо гнило, а да се показват причини. Може самата полиция да има проблем — редно е гражданите да й помогнат да се оправи. Все пак да не забравяме, че това са наши служители. Изхранват децата си от нашите данъци, от данъците на родителите ни и бабите ни имат ниски пенсии, за да можем да плащаме на служители като тях.

Проблемът е на всички. Излишъкът от власт е навсякъде, дори не е нужно всеки път да го посочваме. Но е нещо, което трябва да спре. Дори и да не можем да минем без някаква координираща границите на социалното власт, недопустимо е да имаме проблем с "контролирането" на контрола.

Не е нормално всеки втори да има желание да управлява, ограничава и тормози някого. А е отчайващо пък все по-често да има не само желание, а и оправдание.

Има ли в полицията и сред полицаите проблеми със стреса и насилието? Важно е да знаем. Нека не отговаря министърът в помпозна реч, трябва социолози и психолози да кажат. В МВР има такива специалисти, надявам се да са добри и да работят за решението.

 
Още по темата:
nabludatel — Полицаи малтретират бабичка
valery — Комплексаите и помята им
luchko — И пак полицейщина!
akolev — Полицаи малтретират бабичка!
angeligdb — Първо еколозите, после миньорите, след това блогърите, сега… бабичките — кой остана още?!
yovko — Пак полицейски бабаитщини
hardtrance — Бабичките-контрабандисти — другите Оперативно Интересни Лица за полицията
veni — МВР разкри големите престъпници, нахвърля се върху бабите
abator — Свинщина
nezavisim — За Бабите продаващи къпини и магданоз и полицията, която ни защитава от натравяне
markucz — Стига толкоз!

Опитвам се да разбера управлението на ИТ. Съответно и софтуера за това овладяване, поне имащия претенция да е “цялостно решение” и “корпоративно ориентиран”. Покрай това ми занимание намирам много въпроси и твърде малко отговори. Имам предвид твърде малко отговори, които отговарят - иначе всякакви повтаряния на фрази от маркетингови представяния се срещат често, но честно казано чудя се на кого вършат работа.

Не разбирам защо към “бизнеса” се подхожда като към някакво митично същество, което никой простосмъртен не смее да погледне в лице и затова за всички е с неясни черти. Знаят се някои неща за него, но никой не го познава достатъчно добре. Защо се казва “добре е за бизнеса”, когато е ясно, че “бизнесът” всъщност не различава добре от зле - единствената качествена разлика се прави от хората, имащи общо с него. Именно хората са тези, за които нещо е “добре” или “зле”. Та защо никой не казва “добре е за хората”? В смисъл, че е добре за служителите, клиентите, конкуренцията, обслужващите фирми и цялото общество. А бизнесът е на практика работата, продаването на труд - което винаги се върши от хора. Толкова е просто, няма нужда от ориентиране винаги към “бизнес-мисленето”, няма нужда от прехвърляне на цялата отговорност за благото на работещите върху бизнес-мениджмънта - просто винаги става дума за хора. Ако едно нещо е добро за хората, значи е ок. А ако друго нещо е “добро за бизнеса” и нищо повече, значи е някаква маркетингова безмислица.

Не разбирам и защо ИТ-сферата сама се поставя постоянно пред дилемата между налагане на стандарти на основата на технологични и на маркетингови решения. И това и то е пределно просто - което работи и работи добре, то следва да е решението. В общия случай това означава решение с публикувана, изпробвана и отворена спецификация. Наистина все по-често става дума за свободен софтуер. И това може да звучи леко стряскащо за управителите на фирми (поне на англоговорящите, заради двойното значение на “free”), но е работещото и правилното решение. Защо фирмите и специалистите, занимаващи се с внедряване на ИТ-решения продължават да залагат на неща, които са добили славата на решения, но всъщност не са и са само рекламни опаковки? Например ясно е, че внедряване на несвободен софтуер със затворен код за целите на ИТ-сигурността е неоправдано. Но се прави и това се смята за нещо в реда на нещата. По-скоро ако поискате свободно решение ще получите, в добиря случай, насмешка.

Защо се приема от самите ИТ-специалисти, че има неща, които са “индустриален стандарт” и други, дето “абе просто не стават”. Кое е индустриален стандарт - icq? Или пък Skype? Или MS Exchange за “сървър” за е-поща? Или защитна стена, работеща под Windows? Не казвам, че тези продукти не съществуват, нито че нямат своята си употреба. Може на мен да не ми е ясна, но сигурно някъде някой ги ползва с успех и по предназначение. Така е редно някак, щом съществуват. За друго говоря - защо ИТ-специалистите, които са тотално отговорни за т.нар. “индустриален стандарт” робуват на общата си представа за него? И вместо да изграждат общото разбиране за “стандарт”, да работят по понятието за този стандарт, те остават на ниво представа за “как стоят нещата” и влизат в омагьосан кръг?

Лошото е, че това засяга не само тези от специалистите, които не го разбират. Засяга и другите, засяга и мен като ИТ. Засяга и всички потребители на услуги и клиенти на компютърни фирми. Защото идва момент, в който питаш “а какво имаш предвид под индустриален стандарт?” и човекът няма какво да направи, освен да поклати глава, да се усмихне и да каже “абе нали знаеш - което си се е наложило”. А как се е наложило, кой го е наложил и защо - това няма значение. Всъщност наистина няма значение, така е - защото на нито едно от тези решения не му се е налагало да се “налага”, то просто е било приемано. Защото е “наложено” другаде. Кръг, нали ви казвам.

“Индустриален стандарт” трябва да е гарантирано работещ производствен метод. Когато става дума за производство на ИТ обаче нещата не са толкова ясни. Донякъде са обмислени нещата, свързани с управлението на ИТ - има книжки, писани по въпроса, има и софтуери. Но управлението не е отделна инудстрия, то си е… ами управление.

Проблемът на управлението на ИТ е в мисленето на всичко през бизнеса вместо през хората. А проблемът на производството на ИТ е в ширещия се отказ от стандарти за сметка на маркетинг и реклами.

Сигурно има и други неща, тези аз ги мислех в последните дни. Може да не съм прав в разсъжденията, но проблеми със сигурност има - ето ги, виждат се.

Има една голяма дупка, която никой не знае как точно съществува, как се е появила и какво всъщност се прави в нея, но едно е ясно - леле, как само яде сирене… а, тъй де - не сирене, а пари. Дупката се казва ”Топлофикация”.

След като имаше много скандали с източване на пари от парното, след като бившият шеф е в ареста вече дълги месеци и всичката вина е хвърлена на него и заместниците му, тези дни гръмна още един скандал. Имало още едно източване на пари, пак много сирене е глътнала дупката - този път някаква си заместничка на Вальо “Топлото” имала сейф в същата банка, в която той наливал от кранчето с парите и в тоя въпросния сейф при разследването намерили още пари. Сега още заместници са били махнати и подведени под отговорност, макар най-голямото изкупление явно се очаква да дойде от шефа все пак. Едно е да пуснеш пред репортерите цял отбор заместници с различно разпределена вина, а съвсем друго си е да дадеш един, когото да снимат постоянно и когото хората да мразят.

Не казвам, че не е виновен, сигурно е - то не само в парното, ами и в енергото, водоснабдяването и други подобни ситуацията е еднаква. Всичко, което е общинско или държавно и е голямо, е в някаква степен такава дупка за сирене. Истинска работа се върши сигурно само в някои малки организации, които се занимават с нещо видимо и критично. Всичко друго е безхаберие в добрия случай и крадене от общото в по-лошия. Само се огледайте в града - и градският транспорт, и фирмите за чистота (какво почтително име, като всъщност са фирми за боклука - те печелят от боклук, не от чистота), почти всичко е такова.

На този фон се появяват снощи по телевизията сегашните изпълняващи длъжността шефове на парното. И със стреснати и зачервени лица, с изписан истински ужас на тях казват “Ако хората пак започнат да не си плащат парното, ами то тогава… то просто може… да спре!”

Олеле, ужас, ще ни спрат парното! Най-голямото бедствие, монополистът ни казва: “Да, аз съм лош, да, откраднал съм ужасно много пари и явно продължавам да го правя, но ако не ми плащате… Ами ако не ми плащате, знаете ли какво може да стане? Ами може да спрем да ви искаме пари вече!” И всяка баба пред телевизора леко потръпва - я от страх, я от предусещане на студа. Не обвинявам бабите, те са си прави - нагледали са се на какво ли не в тоя живот и не стига, че сега им се подиграват с пенсиите, ами и има възможност да фалира парното. Още едно от нещата, които така и така не могат да си плащат, но пък поне знаят, че го има и че няма да се умира от студ. Аз също мога да разбера това - и на мен парното понякога ми идва като даденост, като нещо, което “не върви някак да го няма”.

Но нека помислим трезво - след като толкова много сирене изяде дупката “Топлофикация”, не е ли по-добре да оставим конкуренцията на парното да си каже цените и да опитаме как е да се отопляваме както и когато искаме, а не “централно”? Защото ако така и така някога трябва всички да платим (че и с лихвите искат, безсрамниците) на парното, защо да нямаме свободата да изберем да плащаме на други? С всичките тези умопомрачаващи харчове и преточвания в “Топлофикация”, днес съм сигурен, че много по-изгодно щеше да ми е да се отоплявам на ток. Има икономични печки, но няма икономично парно.

С две думи - че фалирайте де! Колко време ще ви чакаме? Фалирайте, за да може да се появят конкурентни оферти от различни фирми, за да могат хората да преценят дали да си вземат печка с водна риза, дали да се отоплява блокчето с газово котле, дали всеки да си вземе електрически радиатори или пък от входа да се съберат пари и да се сложат слънчеви панели на покрива. Изглежда малко нереалистично, но защо пък да не може да се направи? Защото я има “Топлофикация” и защото е монополист, явно затова…

Не разбирам защо някои от списващите дневници “крият” обявяването на лиценза си някъде надълбоко, навътре в страниците си. Че нали идеята е да е обявено, заявено, да е видимо и лесно откриваемо? И нали целта е да е постоянно съпътстващо всеки текст - колко му е най-отдолу или отстрани да има мъничка картинка с линк или пък текст с малък размер, препращащ към сайта с лиценза? Нужно ли е да трябва да се “рови” (нека никой не се обижда, но наистина си е доста ровене понякога), за да се открие заявен лиценз? И при това да не е съвсем ясно дали този лиценз се отнася за целия блог или само за тази трудно открита страничка.

Не искам да затруднявам никого, но както преди време със статиите ми за правописните грешки в блоговете искам да кажа, че след като един блог е публичен, вече е важно не само как иска авторът да пише, а и да пише така, че да могат да го четат. Да го разбират, да знаят какво е написано и да знаят как могат да използват текстовете. Всъщност като няма лиценз и се подразбира пълно запазване на правата… аз имам ли право да го чета?

Не, не говоря изобщо за техническата възможност - стига вече с това, че Интернет бил достъпен по същността си и затова не трябвало да се занимаваме със свободните лицензи! Стига! Нелепите проблеми при злоупотреба с авторските права в Интернет показаха през последните години, че това е важна тема и достъпността не е техническа, поне не само. Ако в 2006-та година някой още не знае за свободен софтуер и свободна култура, ако не е чувал за FSF, CreativeCommons и проблемите на авторското право при запазване на пълните права - ами тогава просто да иде да чете другаде, да кажем в някоя енциклопедия. Да кажем Уикипедия, тя самата е свободна енциклопедия ;)

Така че не говоря изобщо за това дали с популяризирането на отказа от някои права и на свободните лицензи “ограничаваме свободата” на избора на хората. Не искам изобщо да се занимавам с този “аргумент” - толкова пъти ми е бил представян подобен в разговор по теми, свързани със свободния софтуер, че съм уморен да показвам колко нелеп е. Защото с това не се премахва свободата, а напротив - прави се възможна. Има много статии по въпроса в Интернет… много, много!

Говоря за това, че според мен при лицензирането на съдържанието на един блог или при отказа от права върху него е важно да се укаже това на видно място. Нещо повече - ако не се укаже на видно място, няма никакъв смисъл от него! Отказът от някои или всички права и свободното лицензиране се правят с една основна цел - съдържанието да е гарантирано лесно достъпно. Когато човек намери дадена страница, да може с един поглед, с едно прелистване на същата тази страница да разбере дали и как може да използва съдържанието. Дали има право да го чете. Дали има право да го разпространява, препубликува, цитира или променя. И ако наистина може, то при какви условия.

С един поглед, не с петминутно търсене на лиценза в най-различни вероятни местенца. Много моля, когато обмисляте и планирате лицензирането на ваше съдържание в Интернет (било то статии в блог или нещо друго), помислете и за тези, които ще търсят лиценза ви! Помислете и за читателите си, те го заслужават! :)

Чувал съм доста неща за фирмата HomeLan, но честно казано, никога не съм се заслушвал в тях досега. Никога не са ме интересували и особено след крайно неприятния ми опит с друг lan-доставчик, BaliBG, просто не исках да се занимавам с измислените ни lan-фирмички, калпавия им мениджмънт и циничното им отношение към клиента. Досега, защото вчера разбрах как HomeLan са се отнесли с един приятел и как на практика са го принудили да изтрие GNU/Linux от компютъра си и да си инсталира Windows.

Ако вие имате добър опит с lan-фирма или сте много и приятно очаровани от някоя “ланка”, не ми я рекламирайте - няма нужда, имам си достъп. Не искам да разбунвам духовете с крайни изказвания за “ланките”, ама… как да кажа… тия “ланки” са пълна скръб и само лъжат хората. Страхотно бърз достъп до локалния файлов сървър, рекламиран от самата фирма и считан от повечето потребители за “златното съкровище с филми и музика”. Заради което си заслужава (пак според някои) човек да си даде парите на “ланката”, да има бавен или проблемен достъп до всичко, което е извън мрежата на фирмата и извън peering-а. Заслужава си? Защо, заради нелегалните филми и музика ли? А, да, вярно - заради тях. ГДБОП ако наистина се интересуват от защитата на издателските права в България, може да проверят колко от “ланките” все още поддържат файлови сървъри. Вярно, доста сигурно са минали на следящи сървъри за bittorrent. И все пак бързият достъп до такива филми и музика е основната причина “ланките” все още да съществуват.

Между другото, имаше някаква наредба, според която до края на лятото (забравих точно кой месец) в София трябваше да няма въздушни трасета и високи строежи за кабели. Нещо, което по принцип си е незаконно - доколкото помня, всеки електрически кабел, прокаран извън частния имот, трябва да бъде одобрен за безопасност от “Електроразпределение”. Причината е наистина в безопасността, не в това, че небето над София е скрито от гъста мрежа, под която е неуютно да се живее. Както помним от физиката в училище, в атмосферата, особено при лошо време, има големи разлики в потенциалите. Представете си какво ще стане с човек, който се качи на покрива на блока си и пипне някой от кабелите при задаващи се откъм Витоша буреносни облаци. Може да го удари леко, да. Но може и да не е леко.

Та какво стана с тази наредба (или каквото беше там)? Няма ли тъпите “ланки” най-накрая да дадат малко пари от иначе безпроблемните си печалби и да си вкопаят кабелите в трасетата на телефонната, електрическата или която там друга компания предлага такива? Тоест няма ли кой да ги накара да го направят? То е ясно, че те самите нито пари за трасета, нито пари за нова техника ще дадат. Да не говорим за добри заплати за привличане на наистина добри специалисти, които са кът там.

Та HomeLan, поредната “ланка” с амбиции, е фирма, която ще отбягвам и ще обяснявам на хората около мен защо е добре и те да не ползват услугите й. Не помня какво точно съм чувал преди за тази фирма, а и няма значение. Сещам се, че все са били лоши неща, но това, което разбрах вчера, ми стига.

Стоян ми се обади, за да му помогна с настройките на Debian-а му за интернета на HomeLan. По смътни спомени прецених, че всичко идва от PPPoE, който ползват в HomeLan и започнах да му обяснявам по телефона какво да направи, за да го настрои. Тук е мястото да кажа, че два пъти са идвали при него “специалисти” от homelan и и двата пъти са си тръгвали с разперени ръце и свити рамене и са казвали “ще видим какво ще кажат във фирмата”. От фирмата, явно сисадминът, който сигурно е един от малкото там, които въобще разбират от компютри, е изпратил е-поща с описание на настройките.

Дотук добре. Тоест пак добре е, че homelan имат един човек, който разбира от GNU/Linux поне малко. Проблемът е, че вместо да му се обадят или да се вдигнат и да му отидат на адреса, пичовете му пращат е-поща. Хм, много интересно… И как се предполага, че трябва да я прочете? По водопровода, може би?

Въпросният компютър винаги е работел без проблеми с GNU/Linux - доколкото разбрах, това е старият компютър на Юнуз и на него съм виждал Fedora за ежедневна работа, обсъждали сме някои нови проекти на Проектория и много добре помня, че работеше под GNU/Linux. Но Юнуз е бил към друг доставчик, а и Стоян не разбира така от GNU/Linux дистрибуции, както Юнуз. То в днешно време и при днешните доставчици човек да не си дава стария компютър - кой знае какви проблеми ще имат хората с него…

Всичко това обаче не е оправдание за HomeLan, по-точно за некадърността на служителите и за циничното отношение на шефа им.

След като няколко пъти с моите телефонни заръки Стоян настрои pppoe и нищо не ставаше, след като ми даде достъп до пощата си, за да вляза и да проверя какво са му писали и след това му диктувах и правеше всичко дословно няколко пъти, той просто реши да им се обади. Отново, за четвърти или пети път. Все пак човекът си плаща за нещо, което го няма. Ако бях аз, сигурно щях накрая да се оплача от “ланката” в комисията за защита на потребителите.

Та когато се е обадил последния път и е казал за пореден път, че си иска достъпа и или някой да дойде и да му го настрои на място, или още на следващия ден отива и си иска парите обратно, отсреща му е заговорил шефът на HomeLan. Така се е представил поне.

Та въпросният “шеф” е започнал да му се кара и му е казал, че “щом като е под Линукс, трябва да знае как се прави това”. Естествено, при такова отношение от страна на човека, на когото на практика подаряваш пари, няма какво да се отговори. На такъв каквото и да тръгне човек да обяснява за правата на клиента, за задълженията на продавача и т.н., само ще си загуби времето.

“Ние сме на Дебиан и много добре знаем как се настройва и това са точните настройки! Направете каквото сме ви пратили и ще имате достъп!”. Нямам коментар просто… Казал е също, че ако е бил с друга дистрибуция на GNU/Linux, нямало да могат да му помогнат, защото те имали там Дебиан и само за Дебиан знаели…

Но след репликата “Като сте под Линукс, трябва да си ги знаете тия неща как се правят!” моят приятел просто затворил, след това ми се обади да ме пита дали с инсталационния диск на Windows ще замести целия Debian и после просто си е преинсталирал компютъра. След като почти сам си беше инсталирал Дебиан и пак със съвсем малко помощ от приятели си го беше настроил (без достъпа до homelan…). След като е искал да има GNU/Linux дистрибуция на компютъра си, е бил принуден от шефа на HomeLan и от некадърните им “техници” да инсталира WindBlows.

Благодаря и от мое име, HomeLan! И чао-чао! Повече не ща да чуя за вас, но пък приятелите ми ще чуват доста. От мен. За отношението към клиентите ви и за професионализма ви.