Arcane Lore

Периодично се заговаря в родната блогсфера за професионализма в ИТ и това как е свързан с проблемите на бранша. Аз нямам техническо образование, някак се разминах с него и ако имам техническа и научна обща култура, тя е от средата ми, не от училища. Но макар да съм всъщност хуманитарист, проблемите на ИТ-бранша са ми много близки. Често казвам, че на мен интересът към компютрите е обусловен от свободния софтуер. Вярно е, макар може би все пак да имам и други стимули — просто този е най-силен и е определящ. Свободата в ИТ, разбирана не само като софтуер, а общо като култура е това, което професионално хуманитарно ме свързва с информационните технологии.

Впечатлих се за пореден път, че някои хора обвиняват за проблемите в ИТ-сектора хората, които са “пришълци” от други професионални области. Често напоследък иронично им казват “поети с китара”. Не на мен — аз се изживявам като професионалист в ИТ. Най-малкото защото доста години наред вече изхранвам семейството си изцяло с такава работа. Но това не е важно.

Това, което исках да кажа е, че изтръпвам като чуя израза “ИТ-специалист”. Наскоро казаха така по адрес на блогър, автор на разкази и лекар по образование. Не зная за него, но аз бих се засегнал от такова определение. Не съм “специалист”, “експерт” или подобно. Може етимологично “специалист” и “професионалист” да са близки, но на мен ми викаха “експерт” само в кратката ми кариера в НАП. Там имаше “младши експерти”, “старши експерти” и “главни експерти”. Младшите бяха тези без висше образование. Аз бях “старши” от първия ден, защото съм висшист. Това беше критерият.

Аз съм ИТ-ентусиаст. То е много по-ценно за мен от някаква експертност или професионализъм. Ентусиазмът е важният. Само ентусиазмът си заслужава. За всяко техническо решение ще се доверя на някой от истинските специалисти около мен. Не че съм технически неумел или неук, а поставям проектирането преди изработката. За мен даже проектирането, “вмечтаването” дори, е част от изработката. Колкото и важни да са обучените технически кадри в ИТ-бранша, все пак трябва да има ентусиасти. Не да се бъркат едни други, не да си пречат. Но трябват и ентусиасти, особено с този батак у нас ентусиазъм трябва много, страшно много. За да можем да заразяваме с него и техничарите наоколо.

Тъй че да си кажа за мен — не се правя на “ИТ-специалист”, за мен по-важно е да се събуждам с нови и нови идеи за проекти и да ми е приятно и ненатоварващо да ги обмислям. Аз съм ентусиаст.

Така се чувствам и полезен. Освен умения трябват и вдъхновения ;)

Държавните организации често имат много общи неща, но едно винаги е вярно за тях - всяка си има свой браншови професионален празник и, което е по-важно, всяка стриктно си го празнува. Дали ще е ден на енергетика, лекаря, учителя или данъчния няма значение - винаги има време и пари за още едно парти. Никога не съм разбирал тази традиция, наистина.

Вярно, че в съществуването на професионалните празници има някаква логика, макар и странна. Може би е добре веднъж в годината да се плеснеш по челото на път за работа “ей, аз съм химик, а днес е дeнят на химиците” и да се отбиеш в магазинчето за бонбони и кола за колегите. Може би. По-нормално ми се струва хората само да се сещат и да се поздравяват - както за деня на системните администратори и най-сериозните и заети админи си “позволяват” да побъбрят по месинджър с колега и да се поздравят.

Но не мога да разбера друго - как се е наложила и се задържа традицията да се празнуват браншови празници. Има разлика - в министерството на образованието, например, работят всякакви специалисти, сигурно си имат и чистачки, и елтехници, и шофьори. Но в “деня на просветния работник” всички те имат браншови празник. Малко тъпо някак.

Не говоря за това, че колегите се срещат, веселят се на ведомствените купони и се поздравяват с нещо “тяхно си”. Не, тези неща са ок, защото поне малко съживяват ежедневието. Но аз друго не разбирам - защо трябва да се правят такива празненства за измислени браншови “дни”, вместо да се повиши поне с малко стандартът на служителите. Вместо да се похарчат 100 лева за по едно безалкохолно за 100 човека, защо не се даде с един лев по-висока заплата на всеки от тях?

Така и така хората се веселят, събират си се и си празнуват. Когато и както намерят за добре. Защо трябва да има такива организирани радости? Сплотяване на екипа? Не е това, то е сложно нещо и не се прави с по едно напиване на година.

Мистерия.