Arcane Lore - projectoria

За виното, философията и... всичко останало

turin — Tue, 08 Jan 2008 11:44:25 +0000

Щом се видим с Яската Захариев, не мога да сваля усмивката от лицето си. Когато чуя някъде зад мен веселото “Яска, как си, пич?”, не мога да не се засмея и аз и в отговор да върна “Добре съм, Яска, а ти как си?”. Темите, които съм обсъждал с Яската на по бира са толкова много и различни, че не успявам да се сещам за подробности, а само за позитивното настроение дори при засягане на иначе болни теми. Рядко успявам да се видя с Ясен Захариев, особено напоследък, но вече това не е причина да се откъсвам от интересните теми, защото отскоро той има свой блог с краткото и ясно заглавие “Ясен” и малко по-общо мото “за изгубеното време, многото вино, малкото философия и накрая… нищо лично!”.

Преди време, още когато випускът ми завършваше, Ясен вля нови сили и идеи във философския ни екип “Проектория”, може би тогава се и запознахме. След това ние завършихме, той стана асистент, повечето от нас се пръснаха и проекторианствахме най-вече аз и Юнуз, всъщност по-малко аз. Няколко пъти след това се виждахме с Ясен и си говорихме за Австралия, където той ходеше всяка наша зима и тяхно лято, за да работи в производството на вино. За австралийците, които пият (бира) много повече от прехвалените балканци, за страстта им към хазарта, за пингвините на о. Тасмания, за отношението към аборигените, австралийските закони за животните и природата от средата и края на миналия век, за велосипедите ни, за какво ли не.

Спомням си как една сутрин двамата с Юнуз се домъкнахме до стъкленото кафе в двора на университета. Едвам гледащи, пребити буквално от умора и преносно на компютърни игри. Идвахме то поредната “нощна” — тогава все още правехме такива геройства, а днес нещо все не намираме време. Пък то и компютърни клубове не останаха. И жадни за сън, над чаши с кафе и накакъв общ наш си разговор, виждаме Яската, който може би имаше някакви упраженния. Не помня да съм бил повече уморен, защото веднага наляхме с големи чаши ентусиазъм и добро настроение в разговора. Той тогава, ако не ме лъже паметта, беше вече започнал работата си по запазване и систематизиране архива на проф. Иван Саръилиев в НБУ. Тази зима, за кандидат-докторантския ми изпит четох “Прагматизъм” на Саръилиев и се сетих за това.

Отскоро, от няколко месеца и аз имам малка лична мания на тема вино. Не казвам нищо повече, защото далеч не разбирам от вина, да кажем, че само имам интерес към темата. И тъй като възприемането на виното и съответно насладата от него си е нещо лично и не може само да се обговаря, готино е, че вече имам къде да чета впечатления за философия и за вино. Това не замества срещите наживо, разбира се, но пък има и неща, които по-скоро се пишат в личния блог, отколкото се обсъждат всеки път нашироко наживо. Като “много вино, малко философия” и “нищо лично”. :)

Екипната ми игра

turin — Tue, 01 Nov 2005 21:21:36 +0000

Мисля, че определено съм екипен играч. Но от най-лошите.

Не в смисъл, че не върша работа - напротив. “Лош”, защото работата с мен е трудна и доста често и моята работа с другите изобщо не е лесна, макар все да съм имал късмета да действам в среда адекватна и благоразположена. И сред ентусиазирани специалисти. Лошото е, че почти винаги май екипният ентусиазъм е служел за смазване на моята “трудна екипност”. Рядко и трудно е оставало нещо, за да попривършим замисленото в началото.

Благодарен съм на всички, че все пак са извървявали доста от пътя с мен. И все е имало резултат - дори и да сме се успокоявали, че “междинният резултат е важен, хубаво е, че поставяме жалоните” и че “естествено, че е само междинен”. Вярвам в тези неща - те крепят равновесието в Силата, все пак…;)

Лошото за мен е, че в машинката аз съм все зъбното колело. Не съм нещо грубо, счупено или ръждясало - просто съм зъбен. Бях казал преди време на една от “бирените срещи” на линуксчиите в София, че мога да работя с хора, но съм конфликтна личност. Пасвах си някак на тогавашната длъжност - сисадмин в голямо предприятие. Едва ли не - “всичко ще оправим, само не се обаждайте отново днес, че наистина ще си имате проблеми с компютъра” ;) Е, не чак така.

Тези дни почистих китарата си. Едната - другата има нужда от малко ремонт на ключовете, та засега подрънквам само на електрическата. Имат си и имена, естествено, не ставайте смешни…

Но нещо ми липсва. Трябва да отидем с Majestic до музикалните магазини и да си купим по някоя китарна джаджа - и той май се е зарил в админски линукски грижи и не свири.

Трябва ми екипно усещане. Нищо, че пръстите са ми схванати от толкова време само орлови дращения по клавиатурите.

Бях се поободрил и откъм снимане. Отщраках се, доколкото е възможно с лентов апарат и с моите доходи на временно безработен. Имах добри кадри в очите, макар и малко на брой. Опитвах най-различни трикове, повечето с плачевен резултат, но пък се уча.

Но нещо ми липсва. Отчайващо е да харесваш да снимаш на лента, а да нямаш възможност да го правиш качествено. Нямам скенер и сканирам във фото-то. Стават добре файловете, но ако съм тръгнал да ги копирам на хартия. 10х15 може би най-много.

За компютър просто не стават - резолюция малко над 3 мегапиксела. Да се чудиш да режеш ли, да замъгляваш избирателно ли, да изостряш ли… Ако приложиш повече от два филтъра на Gimp, резултата го пиши бегал, освен ако не е за уеб. В по-голям размер не струва.

Днес излязох за първи път от доста време без фото-чантата си. Трябва ми екипно усещане. Нищо, че още нищо не отбирам от снимане и съм с кофти техника.

Наближава времето за предаване текста на дипломната ми работа. За пореден път наближава. Ще я довърша и ще я дам на научния, но после какво? Ще стискам палци да не ми се паднат миналогодишните злобари на комисията, пък и ще се подготвя добре. Дано се дипломирам най-накрая.

Но нещо ми липсва. Искам да се занимавам с философия отново, но колегите ми или са се преформирали в компютърни (най-често) специалисти, или се интересуват само от философия и ми говорят с думи, които помня, но вече трудно разбирам.

А ми е интересно и ценно занимание. От ученическите години вярвам, има важни неща за случване във философията. Не точно чисто академични, а социални. Преди време спорехме за различните ни разбирания, за ужас на околните, но когато леко-полека се оказа, че са ни сходни, ги помирихме и престанахме да ги обговаряме. И да се срещаме.

Трябва ми екипно усещане. Няма да е като първоначалното на “Проектория”, но трябва да го достигна.

Всъщност проблемът е в мен, в това ми усещане. Трябва да “поиграя екипно” с него… Резултат все някакъв ще излезе, пък бил той и междинен. ;)

Дипломна работа... отново...

turin — Wed, 04 May 2005 08:28:05 +0000

Така и така си взех три дни отпуск, точно между празниците, та смятам да се върна към пред-компютърната ми страст. И да не я смесвам с компютрите и интернетските ми активности. Тоест да си пиша дипломната работа по философия и да не се занимавам поне десетина дни с неща, нямащи пряка връзка с нея.

Завърших семестриално още през 2001г., значи наистина станаха 4 години вече… Ако и този път нещо объркам, накрая ще се окаже, че колкото съм бил “вътре” в Университета, толкова съм бил и “отвън, атакуващ завършването си”. Направо не мога да повярвам, че успях през тези години лека-полека, но сигурно да се уплета в примките на родното академично образование. То не че е толкова академично, да не говорим пък, че не е и толкова “образование”. И проблемът не е само в това, че миналата година ме скъсаха на защитата, проблемът е в мен. Основният проблем ми е, че не си преценявам винаги добре ресурсите. Или се хвърлям да върша няколко неща в момент, когато имам сили за едничко, или се ограничавам в едно, въпреки свободния ми ресурс, само защото “съм се опарвал” и гледам да не се разхвърлям…

Но аз не съм недоволен, че така се развиха нещата. Поне няма да тръгна да се тръшкам, я! ;) Ако през лятото на четвърти (или беше трети…) курс бях решил да взема първо изпита при доц. Минева, нямаше да участвам в създаването, оформянето и работата и до днес на екип “Проектория”. А изпита го взех, дори точно доц. Минева, може би без сама да предполага, открехна една врата на моя интерес, която аз впоследствие реших да отворя още малко и която някой ден със сигурност ще намеря време да изследвам по-обстойно. Става дума за интереса ми към философията на анархизма.

——

Така че нищо не е загубено и, както много често казвам, най-доброто е това, което се е случило. Защото от всички наши възможни светове живеем в най-добрия.

Завръщането на Projectoria

turin — Tue, 07 Dec 2004 06:58:56 +0000

Едно дълго обмисляно, внимателно отлагано и грижливо подготвяно завръщане:

http://projectoria.org

Всъщност Проектория не се завръща, а започва начисто. Открива топлата вода с нагласата, че топлата вода винаги трябва да бъде откривана, защото… ами просто защото е добре да я има и да не бъде “скрита” ;)

Ново работно място

turin — Wed, 19 May 2004 11:14:39 +0000

Да, от вчера съм на ново работно място. В смисъл, че мястото, на което е компютърът ми и където седя, е различно. Не че съм си намерил нова и по-хубава работа… ;)

“Новата” ни стая е бившата стая на шефа - той се премести в нашата. Макар нашата да беше по-голяма, е с източно изложение и миналото лято аз лично щях да припадна от ужасната жега. Сега имаме вътрешно стайче, в което ще се настанят двама от колегите и на практика ще ни стане по-широчко отпреди. Като добавим и това, че тук си е прохлада, даже си става леко студеничко на моменти… Супер! А и двата прозореца и в двете стаички са с по две отварящи се крила, които на всичкото отгоре *работят*;) Преди имахме само едно в центъра, с две витрини отстрани и то беше със счупена брава…

Които са изпитали мъката да общуват с мен през интернет миналото лято в жегите, знаят, че бях на ръба на нервна криза…

——

Днес отново дойдох с колело на работа, за втори път от почти цял месец. Покарах малко и по платното; шофьорите засега не правят глупости, но знае ли ги човек, то те са си практически непредвидими ;Р :(

——

Инсталирам Drupal за екип Проектория, надявам се да стане хубаво. Надявам се и ако започнем същинска работа, тя да е качетвена и да ни е интересна. Трябваше да кажа това, нали е първият ден по работата по “новата Проектория”; не че съм суеверен, но… защо пък не ;Р (Сещам се за историята за Нилс Бор, който на въпроса “Защо имате подкова на вратата си, та вие сте учен, нима вярвате на такива неща?” отговорил “А, аз не варвам, но съм чувал, че носело късмет и на тези, които не вярват” ;))

——

Bacula се оказа твърд орех - има страшно много възможности и те са много страшни, обаче май ми се опира настройката и използването й. Засега оставам на Amanda и BackupPC, не че и двете работят като хората, ама нейсе ;) Архивирането е мъка за всеки админ, е, освен когато е пренасочено към /dev/null, тогава става бързо и няма проблеми с настройката му ;))

През последните дни съм “леко отвеян” и не се задържам над един текст повече от няколко минути, явно е заради това.

Трябва да се стегна, имам план, от който първата точка е явяване и подобаващо представяне на изпит 102 на LPI. Да, знам, че не е толкова важно да имам сертификати, но пък и не трябва да се отказвам от всяка такава цел, само защото “не е толкова важно” ;)

——

В понеделник написах нещо, което може да е засегнало хората, които силно са се вживели в проблемите, които България има с Либия и Ирак. Ако е така, извинявам им се; последната ми цел би била в този бележник да обиждам някого. Но зад всичко друго в бележника заставам.

Сайтът на екип “Проектория” изчезна

turin — Wed, 04 Feb 2004 12:04:56 +0000

Много тъжна новина! Все се канех да започна работа по новия сайт на философския ни екип и изведнъж разбирам от Илиян Коцев (Ийори), че сайтът в search.bg просто не бачка.

Сега се поразрових и изглежда просто акаунтът ни там е изчезнал - има информация само в категорията им, съотвенто при търсене се намира, но иначе изобщо не може да се отвори…

Най-лошото в това е, че може да сме изгубили архива на статиите вътре. Вече преди две години така ни изтриха от един друг хостинг целия форум (а тогава сайтът работеше активно). Форумът може да не е голяма загуба, но за публикациите не съм сигурен.

Нищо, ако наистина трябва да започнем отначало, защо пък да не го направим - нали вече веднъж точно това се е случвало ;) Не зная какви са настроенията на Юнуз Юнуз по въпроса за Проектирия, но се надявам да можем да се видим и да поговорим и за това. Не сме се виждали от много време и трябва да поправим това. Юнуз ми прати своя блог, но намекна, че ще го сменя, затова се двоумя дали да добавям адреса му в списъка със съратници. Добре ще е да имат връзка двата ни сайта. Ще видим ;)

А като потръгнат нещата с новия сайт на Проектория, ще направим там planet-система с включени всички, които работят в и с Проектория и имат блогове. За да създадем общност.