Arcane Lore

Блогът ми стана на осем години – какво трябва да е това, втори клас? Все едно беше вчера студеният януари 2004г., когато на работа в енергото качих на видим отвън сървър Blosxom и му насочих безплатен поддомейн. Известно време след това си напазарувах lindeas.com, а известно време пък преди това – трябва да е било в късните месеци на 2003-та може би – си обсъждах с Йовко, Калоян, Роси, Пейо и другите разни неща за това чудо блоговете. Те си направиха, после по някое време реших и аз. На една от първите срещи на тогавашното бъдещо сдружение за свободен софтуер в Пловдив разпалено разправях на Дончо и Владо какво точно е trackback и каква е разликата с pingback и linkback, как обсъждането може да става разпределено, да се разклонява… Търсех философски основи на всичкото и донякъде май ги намирах – обяснението куцаше, но какво пък. ;)

едно, две, три, четири, пет, шест, седем

През годините съм писал доста за отношението ми към блогването (или бложенето – последно наложи ли се или не?), понякога съм сливал рождения ден на блога с новогодишна равносметка – че така и така все не ми е оставало достатъчно време за отделно и/или често писане и по традиция съм смесвал. Имах (е, имам и сега, де) отделен етикет “разхвърляно” в блога, където е… разхвърляно.

Мисля, че разбирам защо все ми се пише, пък все не намирам време. Не се отказвам от блогването, но все не мога да напиша всичко. Може би просто с времето и особено по някои теми (политика, философия) започнах да пиша дълго. А това пречи. Не, то си е хубаво, даже си е супер, когато се получава, но пречи на честото писане. Затова 140-те знака в identica ми идват така добре. Или пък микроблогът тук, в сайта – с малко думи гледаш да кажеш ясно едно, а не десет неща. Просто казваш десет пъти и готово. ;)

От друга страна – блогът ми, както казах в началото, е бележник, а не дневник. Така че няма проблем. Важното е да имам какво да казвам. Жалко само за многото пъти, когато ми се е искало да пиша, а съм нямал начин – я време, я сили. Както сега, с новата ми работа – нямам кога да си отворя лаптопа вкъщи и все служебния монитор гледам, все за служебни цели… Както и доскоро, с дисертацията ми (която е тема с продължение, така че ще ви “досаждам” с текстове през годината, надявам се).

Новините около мен – и много, и никакви са. Трябва да пиша отделно. Имам страшно много неща за уточняване в живота си, в плановете си, дори в ежедневието – всъщност особено в ежедневието, щото ходене на работа в другия край на града след няколко години свободна практика са голяма тежест. Ще ме разбере, който е бил на свободна практика и знае как се свиква после с офис…

Тези дни в Щатите опитват да сложат ръка на Интернет. В CERN се надбягват със светлината, американците тръгнаха към Марс, а на мен ми се иска да имам свободното време като растат децата ми, да играя на смислени и ентусиазиращи игри с тях – например да пуснем самоделен балон в стратосферата, защо пък не и да сме от първите, самоделно и любителски извели полезен товар в стабилна стационарна орбита. Да печатаме и сканираме триизмерно и да им предам очевидното откритие, че всички имаме подкрепата да сме свързани и свободата да сме независими. Да започна да правя неща с arduino, да подготвям електромобилна конверсия на Рошко, да започна да уча някой екзотичен език – компютърен имам предвид, но сега като се замисля… защо не и говорим. Тъкмо да си обновя не-английските езици, че ако току-виж се обадят от CERN…

Не са много неща за човек с ентусиазъм и свободно време. Даже малко са – имам още доста, но е ясна идеята и с тези. Но лошото е, че не съм нито с ентусиазъм, нито със свободно време. Нека това да си пожелая за новата година – ентусиазъм и свободно време. Добро начало са за пътя към смислена и ценна работа и богато, пълно прекарано свободно време. Лошото е, че двете неща са свързани – като нямам грам свободно време, какъв ентусиазъм ме гони? Нищо – нали пожеланията са за неизпълнени неща, затова – ентусиазъм и свободно време, нали чу, Дядоколеданаблоговете? И, разбира се, вкъщи да сме живи-здрави – това е с дребния шрифт, допълнително обвързващо споразумение.

Честита нова година на всички! Както си казахме наскоро – остават още 11 месеца и нещо, докато хората престанат постоянно да говорят за маите.

Без да наблюдавам отвътре архитектурната общност у нас, мога само да се възхищавам на ентусиазма на активното поколение български архитекти. На лекотата и размаха, с които мислят и правят проектирането си. Лекота, която заразява силно. И размах, който е внимателен, нежен. Не пречи на средата и цели да улесни, запази, подпомогне и подобри. А не да разчисти всичко и да строи наново или пък да строи според статуквото, без да се интересува дали е добро или не.

След WhAT Association и блога им, наскоро открих и друг екип архитекти, адекватни на средата в Интернет. ProvoCAD подържат блог, който със сигурност ще е интересен на хората, които вече са забелязали WhATa. Представяне на проекти и макети, които са достатъчни, за да ме “залепят” пред екрана за доста време.

Като гледам неща като това и това си мисля, че е някак жалко, дето във времето на все по-честото говорене за свобода, за комуникация, за граждански решения, за обществени дебати никъде няма… форум. Няма къде хората да обменят идеи и проекти, няма къде да ги критикуват пряко и къде да ги изпитват в обсъждания. Да, имаме паркове и градинки, но отиваме там, за да се откъснем и да помълчим. Имаме кафенета и барове, но в тях дебатът е леко странично занимание и по кръчмарски е “между другото”.

Всички “дебатираме” единствено пред телевизора. Не че чак абсолютно всички гледат телевизия, но моделът е ясен. Няма начин за истински дебат, просто няма изградена физическа среда. Да, обсъждаме в Интернет, но не е съвсем същото — за добро или за лошо все още живеем предимно извън него. Нямаме форум.

Ще цитирам текста на проекта на Милен Мечкуев и Тодор Кузнецов от ProvoCAD: “Целта на проекта е именно превъплъщението на „революционния комитет”, като обществен форум, като съвременен център за дебат. Възрожденците присъстват в него и остават едни от нас, такива, каквито винаги са били – хора от народа. По този начин се почитат не само отделните личности, но и се продължава святата идея за общество.”

Надявам се, че няма проблем и разчитам на правото си на цитиране, защото сайтът не е освободил права (не бих посмял и да попитам, най-малкото защото има толкова много и подробни проекти вътре, че само и единствено авторите му трябва сами да решат дали да освобождават някои издателски права или не). Но това не ми пречи да се радвам на още един сайт за култура и изкуство и да го препоръчвам на всички, които са имали или имат интереси към архитектурата, рисуването, дизайна и градските технологии въобще.

Това не е някаква блог-реклама със скрита цел, каквито стана модерно да правят тези, които си следят постоянно броячите на блоговете и подскачат от радост при всяко ново записване за емисията им. Който ме чете по-отдавна знае, че аз такива реклами никога не правя. Всъщност и не познавам хората, които са зад ProvoCAD, нито тези от WhATa. Но извън глупавите блог-класации и всекидневния шум, който от жълтите вестници бързо и лесно навлезе и във “вървежните” блогове, тези уеб-проекти са от сравнително малкото, които вършат точно каквото трябва. Работят по развитие на разбиранията и вкуса на читателите им. Затова всеки може да намери по нещо, което да го разтърси и нещо, от което да се възхити. Както например аз намерих това. Вие намерете своите… :)

Все повече имам нужда от повече време. Знам, че не е нито нормално, нито приятно и му казват “стрес”. Опитвам да го лекувам с кратки разходки следобяд в квартала, но след спокойствието на първите пъти сега идва тревожността от “ох, и тук ли ще строят, ненастроиха се, серсеми със серсеми” или от “и това място го развалиха — кафето все по-скъпо, масите все по-захабени”. Някои обвиняват за всичко това пролетната умора. Други пък — нас, негласуващите (сефте…). Трети се лекуват с чашки и цигарки, повечко срещи с приятели и повече усмихвания.

Нищо лошо — нормални реакции. Има и ненормални, поне за мен — незабелязване. Не, не “непукизъм” — за да не ти пука трябва все пак да забелязваш нещото, то да те дразни, но ти въпреки това да махваш с ръка “майната му”. Има по-други хора, които не стават за непукисти. Има ръбове, дето даже намират начин да печелят пари от всичко това и да са си щастливи в цялата тая неразбория наоколо. Не говоря за тях — аз май с такива въобще не дружа и не познавам, нито пък искам да зная.

——

Вчера си мислех за всичко това на фона на уеб-идеите на приятелите ми и моите. Трябва ли човек да се зарие в офис, да работи от мрак до мрак, за да изкарва сигурни пари, но да изпуска целия ентусиазъм на новите концепции, обсъждането на нови идеи и тръгването на дългоочаквани или изненадващи нови проекти? Трябва ли да сме професионалисти в офис за сметка на развитието ни в крак с най-новите и най-жизнени проектирания в областта ни?

И съответно другата крайност — заслужава ли си човек да преценява всеки договор дали ще го ограничи излишно и ако нещо не му харесва, да става от масата и да отказва предложения за работа? Аз отказвам да подписвам допълнителни споразумения за поверителност (в Кодекса на труда и законите има предостатъчно стандартни обвъзрващи ме изисквания), не ми е приятно и да ме ограничават в странични, но професионално полезни ми неща. Като например да ми забранят да ползвам моментни съобщения. Много често точно джабър-контактите ми са били в основата на бързото решаване на работни проблеми. Някъде пък дори забраняват човек да си следи личната поща. Не било редно, защото това било служебно време, а не лично… Всичкото ми време е лично, лично мое! Но все едно де — има хора, които жертват личното, дори професионалната си адекватност на новите тенденции в областта за сметка на сигурна заплата и удобно бюро.

Въпросът е личен, разбира се. Не мога да преценя кое би било грешка за мен. От една страна в работенето на свободна практика и програмирането отдалечено има много трудности. Особено в България, където явно никой отсреща няма нагласата да работи адекватно отдалечено. Също така и парите са доста по-малко. Получавал съм предложения за пъти повече пари, но все работения в офис. И винаги изниква въпросът “ама ти защо искаш отдалечено, как така не искаш в офиса?”. Вече не отговарям. Обсъждам понякога с приятели, наживо или онлайн, ако ме подпитат между другото.

От друга страна обаче имам много по-широк и в същото време по-детайлен поглед върху развитието на нещата. И то не само в една област, а във всички области, които ме интересуват. Защо, по дяволите, да се забия в някакъв ИТ-офис някъде в мазе или в бизнес-парк и да чета неща само за ИТ? И то конкретно за фирмената технология, нищо друго, нищо различно и нищо ново? Как? И без например нищо за фотография, нищо за музика, нищо за философия? Ами не става тая…

Работенето трябва да е красиво. Красотата около нас ни прави щастливи. А щастието е най-важното винаги. Ако бях шеф, не бих наемал за офиса си сбирщина нещастни и омърлушени програмисти — бих ги оставил всеки да работи така, както е щастлив. Най-щастливи са хората тогава, когато усещат, че не си губят времето. Затова някои наемат отдалечени специалисти, за да могат хората да остават вкъщи или при приятелите си и да работят в среда, която е красива и ги прави щастливи. Да, пак трябва да се отдели работна среда от домашната или приятелската, но не е невъзможно.

——

Имам нужда от време — все повече и повече време, което някои хора ще нарекат “свободно”. Човек трябва да изработва идеите си, а не да се оправдава с “то няма време”, “няма начален капитал”, “абе това е работа на фирмите”. Имам нужда и от граници, които да спират временно ентусиазма ми за нови и нови “вмечтавания” и да ми дават сили и търпение за доработка на всяко нещо. Но пък имам нужда и от пари.

Ама първо да мине тая пролет, с нейната умора…

След няколко месеца вече без постоянна работа и два - с бебе явно имам нужда от леки пренареждания на проектите ми. Някои ще приближа, други ще отдалеча във времето - зависи за кое имам сили и в кое виждам смисъл. Продължавам да опитвам изкарване на насъщния с уеб-разработка на парче и консултации за Drupal. Нищо не минава без трудности, разбира се, и един от проектите с Drupal ме затруднява и отрезвява през последните седмици. У нас като че ли има малко хора, имащи понятие от Drupal, но това само по себе си не е достатъчен актив - трябва човек не само да познава общо общ CMS, а и да може да го използва по най-неочакван и подробен начин.

С все по-голямото ми ангажиране с уеб-неща проличават някои близки промени.

Lindeas. Линдеас (Linux Ideas) беше преосмислян много пъти и може би вече е крайно време да започна по-конкретно с него. Основният домейн lindeas.com ще събере новини, статии и услуги за интересуващите се от GNU/Linux и свободен софтуер по принцип. Имам идеи за наченки на социална мрежа вътре - но само наченки, нещо основно. Във времето преди семантичната мрежа създаването на затворени социални мрежи, с тяхното заключване на лични данни и отношения е нещо лошо. А и неефективно - вижте в момента, всеки социален сайт, който по някакъв начин не се отваря или затихва, или е част от Google. Без второто да е нещо хубаво само по себе си. ;)

Lindeas News. Отдавна не е публикувано нещо ново там, но има хора, които явно проверяват. По едно време това беше най-активната част от Lindeas, изключая личния ми сайт. Новините ще се преместят в lindeas.com - и там също ще бъдат основно съдържание.

Lindeas Web. Така и не съм получил поръчка през web.lindeas.com, макар преди време да имаше повече съдържание в него и да беше по-подреден. Не нахвърлян, както е сега. Беше събран и малък екип, който да прави тези уеб-проекти. Сега участвам в правенето на нов уеб-екип, може би и с едно от момчетата отпреди. Сайтът на студиото ни май няма да е в Lindeas, но каквото и да стане в lindeas.com изработката, оптимизирането и промотирането на уеб-проекти ще е част от услугите. Дори и само като линк към новото уеб-студио.

Lindeas Pub. Пак като част от услугите на новия lindeas.com ще бъде и сървърът за реклами. Мисля да може да се ползва и от други. Няма нищо срамно или нередно в добре преценената реклама - никой не е казал, че в Интернет съдържанието трябва да е безплатно. Особено пък когато в магазина сиренето не е. Големите сайтове си пускат свои си системи, но хората с лични сайтове, блогове и дори малки проекти с услуги нямат ресурса за това.

Тоест всички неща освен личния ми сайт (yasen.lindeas.com) се събират в lindeas.com. Централно място за новини, достъпно място за статии и видими услуги. В услугите лека-полека ще навлизат нещата, за които само съм писал и нищо не съм направил засега - управление на проекти, софтуерно консултиране и поддръжка, разработка на софтуер, философско консултиране, работа по текстове, изследвания, анкети.

Философското консултиране звучи най-странно може би. Не става дума за кандидатстудентски курсове, макар май и това да не е лоша идея :) Става дума за вид консултиране, който свързва в едно проектите, управлението им и нуждата на средата. Философско е, защото при консултирането се набляга не върху спецификата на дейността, а пряко върху осмислянето. Казано накратко, ползата от него е, че се работи върху понятия, идеи. Нещо като мета-консултиране. :)

В повечето места ще има място за реклами, макар ненатрапващи се и достатъчно малко на брой.

Ново 20 ще се премести от novo20.lindeas.com на негов си домейн. Сайтът е работещ от 3 март и е време да премине от вътрешното тестване към публична бета. Има много неща за доизглаждане, но какво пък - в движение ще е по-интересно. :)

PhotoClubs претърпя най-много метаморфози. Още не съм сигурен какъв ще бъде крайният проект на photo-clubs.net, но докато работя по него можете да видите forum.photo-clubs.net. Първоначално този форум се правеше от george и за няколко месеца събра много интересни теми и снимки в себе си.

Който още не е разбрал… Е-хе-хе-хееей, да знаете, че ще пукне топчето! Да не се плашат децата…! Опс, обърках нещо новината :)

Радио Тангра се завръща! Back for the attack! All hell breaking loose and comming in your direction! В понеделник (20-ти март) да бързате да си пуснете компютърчетата, най-малкото заради адреса http://radiotangra.com!

Новината разбрах преди малко от Алекс, която цитира Лина… изобщо… мания, братче, мания! Имало сайт за “спасяване” на радио Тангра, за който аз изобщо не знаех. А и никой от приятелите ми не е споменавал. Това, което си спомням от времето, когато разтуриха радиото е как всички, включително и тези от нас, които гледаха мачове и тем подобни, бяхме бесни, ама бесни задето от хубавото радио ще правят поредната тъпня на тема спорт, мачове и други подобни тъпотии. Сега се сещам как Ванката, който иначе освен супер-голям фен на музиката си пада и по футбола и Славия, като отворихме темата само смръщи нос и каза през зъби “Абе бегай бе, лайна…” И дълго време след това когато сме отваряли дума за музикалните медии, винаги сме били единодушни, че само старият вестник Ритъм и старото радио Тангра са били нещо хубаво и добро. И сегашните радиа са пълна бозица резлива и списанията (особено списание Ритъм - мале, мале…) са тъпня.

Вече зная кого ще зарадвам наживо с новината. Днес ще видя Калин, после Дикс. Тия дни ще се срещна да пием по нещо с Павката и Ванката. Отсега знам, че Ванката хич няма да се мръщи. Жалко само, че малко от моите хора имат връзка с мрежата… Защото новото радио Тангра ще се излъчва само в Интернет, няма да се “цапа” със свръхкомерсиализирания и вече разпределен ”ефир”.

N.B.: Хората си правят проектите лека-полека. Йовко си пусна Фотозин (UrbanStyle тук не го броя, там май няколко човека го “навихме” да го съживи.) Радио Тангра влиза с устрем в мрежата. Бележка - да сложа в ред проектите си и да започна да ги избутвам и аз.