Arcane Lore

…и защо няма да гласувам и на след-варителните…

Започна предизборната пропаганда и вече доста хора, които уважавам, писаха в блоговете си в подкрепа на сините и особено на тъмносините кандидати. Показателно ми е, че хората виртуално около мен подкрепят все още “сините”. Но е нормално – бил съм за СДС, в очите ми е блестяла надежда на не един митинг, студентски протест или блокада – най-логично би било и аз да съм останал “син”. Но това, което другите наивно отказват да видят е, че всички в политиката са боклуци. Дочувах лоши неща за “синята номенклатура” още през онези години, но отказвах да повярвам. Докато година след година, избори след избори всичко стана ясно само. Който вижда друго, явно се самозалъгва, че с упорство в изборите все някой ден ще дойде светло бъдеще. Без мен в това – “светло бъдеще” сме чакали достатъчно преди!

Червените кандидати и всякаквата останала измет от ГЕРБ, ДПС, Атака и разни други извънземни хич не ща да коментирам.

Прошко Прошков бил честен и добър, Светослав Малинов бил принципен политик, не знам си какво. Тези дни се видях с приятел, който беше активен политически преди години. Вече не е – напусна сам. В ранните ми 20 имах поне няколко изявяващи се така дейци наоколо, кои повече и кои по-малко “сини”. Беше нормално, беше правилно, честно, отговорно и ентусиазирано. Та видяхме се и разговорът лека-полека мина към идващите избори.

Споменахме Меглена Кунева и ни се вгорчи бирата. Не разбирам кой и с какъв акъл би гласувал за нея – особено когато знае историята й, политическата й кариера, знае кои политици през годините са я подкрепяли и кои сега я издигат. И когато знае, че като еврокомисар нищо не е направила. О, да – беше жена комисар, голям успех. Зная феминистки, но има и друг вид феминистки, едни криворазбрани такива, дето ще скачат до тавана, ако стане президент. Само защото е жена и това е “голям успех”. Да, голям успех. Нищо, че Кунева е куха, та дрънка. Лично на мен само Слави Трифонов и ония измисльовци сценаристите му са ми достатъчни като подкрепа за Кунева, за да махна с ръка и да ида да гледам друг филм.

Естествено разговорът се пренесе към сините кандидати. Ясно беше, че кандидатите на ДСБ ще минат предварителните избори. Та за тях. За Прошков нищо не знаехме, но съм сигурен, че не е чак такъв месия, както го представят из дсб-фен-блоговете. На предизборни обещания, на разговори с блогърите на хапване в кафене сигурно всеки е голям майстор. Не виждам каква по-различна пропагандна политика е това – както някои обядват с журналисти, така други викат на кафе блогъри. Пак казвам – нищо лично към участвалите хора, някои от тях познавам и уважавам, но просто това не е моята представа за “нещо различно”. Никъде не проличава нищо, което да си заслужава.

А остава винаги силуетът на Иван Костов някъде на заден план. Човекът, който беше доведен на власт с огромна подкрепа, огромна. Подкрепа, която ако беше видяла поне малко успехи, неща, които да си заслужават, щеше да се повтори на следващите избори. Но не – човекът беше зает да приватизира всичко и най-вече да създава новата “синя номенклатура”, да я пуска да пълзи навсякъде. Заради тази номенклатура, заради “сините бележки”, които определяха кариерите по-нагоре във всички сфери и които ги раздаваха най-корумпираните в СДС, заради това не мога да търпя Костов и днес. А, да – и заради това, че изгуби следващите избори. Идиот – с толкова зор почти цял народ излезе на улиците и го качи да уреди държавата, а той само уреди своите партийни хора и накрая взе, че се провали на избори.

Та като казах за Костов, се сетих и за Малинов. Питам тоя мой приятел какво мисли за Светослав Малинов и той, едва отпил от бирата си, веднага казва “тъп, но верен”. Всичко пак си идва на мястото, нали?

Преди години е участвал в една от PR-кампаниите на СДС и там шеф на пиар-а е бил Малинов. Работили са дълго заедно, в някакъв средно голям екип и има както формални, така и неформални впечатления. Тогава СДС редовно правеше запивки на екипите си из хотели и курорти. Семинар, конференция, тийм-билдинг – дрън-дрън. Само харчеха пари, но все едно – това е друга тема.

Думите му бяха точно такива – кух, тъп, но пробивен, гледа много имиджа си и най-вече следва Костов. Питах го защо тогава изобщо го издигат за кандидат за президент – нали се очаква след Гоце-то да има някаква промяна, нещо различно и качествено, някой нов политик с идеи и правилни разбирания, някой, който да противопостави разбиранията си както на властолюбието на Бойко, така и на руската продажност на комунистите. Не че Бойко не е комунист, де.

И той ми отговаря – избрали са го, защото е верен на партията. За момент се сепвам и се чудя “как, на коя партия”, защото още стоят някъде в ума ми лозунгите за “Партията” от детските години. На ДСБ, на партията, на Костов. Костов няма да търпи какъвто и да е кандидат, който не му е верен. Първо верен във всичко и чак след това евентуално може да има други лични политически качества.

Така че няма да гласувам. Нито на предварителни, нито на следварителни избори.

Не се заблуждавам и от агресивната “положителна” кампания на Георги Кадиев. И той е същият, просто използва всяка възможност и всяка пукнатина в сините за кампанията си. Нито вярвам на Куневата “отворена кампания” – глупости на търкалета, даже не ми се коментира.

Честно казано, вярвах, че Светослав Малинов е най-ценният от целия този куп въпросни кандидати за президент и кмет. Имах си някои малки причини – образование, научна работа. Но много повече вярвам на личната оценка на приятел и тя е “най-вече верен и по-скоро тъп”. Аз верни на партия хора в управлението не ща. Такива имаме.

——

Нека не ми се сърдят искрените привърженици на ДСБ и СДС. А привържениците на други партии и партийки могат да идат да се привържат някъде на майната си и да си гледат работата. :)

——

Аз истинския си коментар съм го написал преди години.

Не гласувам. И не съм пасивен – обяснявам всеки път разбираемо защо и как. Много от “активните” гласуващи и това не могат да направят.

Няма да убеждавам никого, не искам и обратна реакция. Дълго време нарочно не пишех нищо, докато валеше цялата агитационна помия наоколо, даже и из блоговете. Искам само да призова всеки да наложи сам на себе си искреното си разбиране и ако е бил решил да не гласува, наистина да остане вкъщи, да иде за риба или да си пусне филм.

Ако няма да гласувате — не гласувайте! И не позволявайте да ви карат да се срамувате от това.

Защото не търговията с гласове е неморална и срамна, срамно е празното агитиране, което малко или повече заразява всеки от нас вече седмици наред. Било “важно”, било “дълг”, сега бил шансът, който не гласувал нямал право да се оплаква… абе я…!

Тези дни Юнуз ме пита наживо дали ще гласувам и изведнъж нещо ми прещрака. Както говорехме по нашенски си сериозно за политика, култура, социални нагласи и подобни, в един момент като че ли ме удари мокър парцал. Дали ще гласувам? Ами въпреки всичко, точно в последните седмици и особено дни бях започнал да се чудя дали наистина не е добре да взема да ида да гласувам. Сякаш някакъв глас ми нашепваше постоянно какво да мисля и лека-полека и неусетно ми промиваше мозъка. Да, гласът на предизборната агитация, майсторски смазан с инструментите на медийната пропаганда. Какво се беше случило — спрях да пиша (и) заради всеобщата шумотевица наоколо, но без писането нямах гласа си, истинския си глас, не този, дето се “пуска”. На този фон с досада изчаквах да минат рекламните клипове на партиите и предизборните диспути в очакване на някое смешно филмче или детски сериал за бебо. Усетих се, че изведнъж знам кои са хората, кои са партиите, даже разбрах резултатите от евроизборите… В началото се дразнех и забелязвах противоречия и неточности, но после като че ли преминах в режим “избор” и всички станаха просто неща, от които трябва да избера едно… ”Трябва”…

Затова ако ще гласувате заради кампанията — моля ви, недейте! Не гласувайте, ако е нямало да гласувате преди клиповете, преди концертите, преди плакатите и балоните, преди обещанията и скандалите, преди доганизацията, преди янеянев, преди “костов го направи”, изобщо преди цялата тая помия! Която щеше да бъде увлекателна, ако беше събрана в час и половина политически екшън, но наживо си е тегава и тъпа.

——

Някои приятели ще гласуват и не искам да ги обидя. Нямам нищо против искрената позиция в защита на партия и политик — напротив, възхищавам се на всичко искрено. Това, за което искам да кажа, няма общо с личното и искреното. Става дума за заразното лицемерие. Когато си в него, можеш дори и да си искрен… лицемерно. И това е отвратително. Отвратително е политическото да е само по избори. И да се разпознава по кампанийността си.

Изобщо българското политическо мислене е много ограничено и преди избори това става видимо и много ясно отчетливо. Когато кастата на политиците и верните им зомбирани фенове влизат в нов цикъл на манийност. Зная, че точно тези (а всъщност и предните) общи парламентарни избори се подготвят под призива народът да разкара от властта комунистите и политическата пирамида на Доган. Много е лесно в тази схема всеки, който призовава към негласуване веднага да бъде посочен с пръст и обвинен в негласна подкрепа на комунистите и Доган. Лесно е, но не е правилно. Не съм комунист и не искам да ме управляват лидери-диктатори. От това не следва автоматично, че трябва да гласувам.

——

Троян е жив, но спокоен град, някак бавен и без-стресов. Но тъкмо дойдохме тук и се започна — всяка вечер концерти, всеки ден листовки на площада, всеки пазарен ден глашатаи на пазара, всяко второ кафене — щаб. Малко много ми дойде. Може би в тарапаната на София не съм забелязвал тия неща, не знам. Може и наистина точно преди тия избори натягането да е било по-силно. Но е гадно, откъдето и да го погледнеш.

Разпънали палатки, в които цял ден киснат ученици и раздават листовки ли, знам ли. Момичета в ранния тийн, с видима възраст под тази за гласуване, облечени в съответните на партията тениски и чантички през рамо, та да им се открояват от презрамката гърдите. Момчета с наръчи листовки и заразяващ ентусиазъм, подаващи с усмивка и кимане с глава на минувачите поредната “истина”. Чичковци на оживен тротоар с широкополи шапки и потни ризи, размятащи някакви позиви с изкрещяване “Волен Сидеров, госине, ето да спрем доганизацята, за България!” Чак ме наплю един такъв. Кафенета, облепени с плакати. Преди знаех, че почти всяко заведение или магазин в София беше задължително с плакат или календар с бате Бойко — беше нещо като част от града. Винаги съм се чудел как е успял да плати или изнуди чак всичките заведения и магазинчета да му лепнат грозната мутра. И сега плъзнаха плакатите. Едно кафене в центъра — направо “щаб на РЗС”. Не можеш да разбереш работи ли, не работи ли… Цялото в плакати, Яне мета лапа отвсякъде — да те е страх да влезеш, че и кафе да ти се отпие. Някакъв чичка седнал в кафене до баничарницата с компания и току се провикне яко “Сини!” и се хилят нещо. Голям купон, няма що. Май съм го виждал въпросния в някой от дебатите по телевизията, явно е нова (но стара) синя надежда.

Площадът е пълен с балони на “Лидер” и “Синята коалиция”. Там са, защото там майките водят децата си — там щъкат цял ден от най-малките в количките, през едва проходилите, до по-големите, които на велосипедите си обикалят пешеходната зона и се радват на ваканцията. Балоните бяха за децата, разбира се. Нарочно ги раздават там, за да ги видят децата и да няма как да не ги вземеш. И децата си играят с тях. Защото са балончета. И вие сте се радвали на балони като бебета, какво се правите. Даже вкъщи сега си имаме два балона на “Лидер” и малкият им се радва. Такива са се паднали. Не знае, че са политическа агитация, даже не знае какво е политика, но им се радва, защото са балончета. А той обича балончетата.

Минавам наблизо и плъзват някакви хлапета. “Видима възраст”, както казват другарите милиционери, към 6-7 години. Първолаци. Носят някакви неща и претичват между хората. В последния момент учуден виждам как едно момиченце ми бута в ръцете брошура на “Лидер” и ми рецитира “Ето, господине, заповядайте на нашия концерт, да подкрепите нашите кандидати за…” И в тоя момент аз с ококорени очи вдигам длан към нея, подобно на Яне Янев и отминавам. Стреснат, трогнат… разочарован.

Поне децата не можахте ли да се стърпите да не намесвате? Или “всичко е позволено”?

За глупостите по телевизията ви прощавам. И без това трябва да се взема в ръце и да престана да гледам телевизия. Агитацията на всяка цена и натиска “гласувайте” към възрастните също е долен номер, но халал да е. Ама тая безсрамната агитация на деца и използването им в кампаниите… Поне малко срама нямате ли?

Утре (вече днес) няма да гласувам.

Аз съм “некоректен платец” на “Топлофикация София” АД. Здравейте, приятно ми е! Понеже всеки като пише из мрежата за проблемите на парното, все натъртва как той бил “коректен” и нямал неплатени сметки. Аре сега… Той и Вальо Топлото и той страда от сърбеж по плешките. Ангелски крилца му растат. Като тия на всичките замесени в енергийната мафия — разни министри, НЕК, комисии за регулиране, ръ-овч и какви ли още не.

Та аз съм от лошите. Всъщност бях допреди половин час. Но това не се брои, понеже изобщо не вярвах, че ще успеем най-накрая да намерим начин да си платим онлайн. Точно в това е проблемът за нас — от години вече плащаме парно и топла вода “на части” и със закъснение. Отива някой от нас двамата в каса на “Топлофикация” и на ръка брои банкноти на комплексираната незадоволена лелка. Понеже е много неудобно и като местоположение и като работно време (а и като вдигане на кръвното от видиотените заядливи служители там), лека-полека новите сметки идват по-често, отколкото ние ходим при тях и главницата се трупа.

Проблемът? Проблемът е с много лица. Едно от тях е това, с което “Топлофикация” има наглостта да заплашва хората да си плащат сметките, а самата тя не е изградила адекватна мрежа от услуги за събиране на тия пари. “Ама идете на каса, ко ми се праите” — ами иди ти, кой те пита! Как може всичко друго да можем да си плащаме онлайн, а само за парното да трябва да ходя на каса, да се редя на опашки и да търпя отвратителното и подигравателно отношение. Да, наистина е имало такова отношение един или два пъти — аз им нося пари на ръка, а те, моля ти се, да си позволяват да хапят ръката, която практически им плаща заплатите…

Сметки за парно, някой ще каже, могат да се плащат като всички други сметки през системи като ePay и eBG и също през банкомати и т.н. Да, могат. Но могат да се плащат само ако няма стари задължения. Един месец да сте пропуснали, или пък веднъж да сте пропуснали срока с един ден — вече минавате в графа “некоректен платец” и айде, чао, аста ла виста и честити лихви! Което е мега тъпо! Няма никакъв проблем да си платя така две сметки за вода, например — добавят ми лихва, казват ми какво трябва да платя общо и готово.

А парното даже не ти дава да си платиш. Не говоря за разбито плащане по месеци — не ти дава да си платиш всичките задължения накуп. Тия, дето ти ги написва в съобщението към фактурата, което пуска в пощенските кутии. Хем ти казва “ти имаш да ни даваш пари!”, хем като че ли чуваш едно “ама нищо, не ни плащай веднага, те таман ни текат лихвичките“…

Некадърници. Централното отопление е една от най-големите недомислици на миналия век и с ръка на сърцето казвам дано се продъни сега в този. Правилният, технологично по-съвършеният и икономически по-изгодният начин е отопление с електроенергия. Да, винаги се намират хора да кажат “ама то на ток е по-скъпо, аз знам, аз бях така”. Не, не е по-скъпо на ток — по-евтино е. Само че човек трябва да проучи коя точно технология ще му е най-подходяща за жилището и да си купи правилните уреди. Днес има радиатори и климатици, които са в пъти по-ефективни и съответно икономични от централното парно отопление. Просто трябва да се направи правилната преценка и избор на уред.

Но платихме им, да се задавят дано… Платихме с платежно нареждане към IBAN-а на дружеството. С абонатния номер като основание за плащането. Логично, нали? Ама не мога да се сещам за всичко, а в сайта на “Топлофикация” пише какви ли не глупости, само не и това. Никъде не им намерих IBAN-а, та добре че Краси се обади на един от безбройните телефони в сайта им, уцели на късмет точната лелка и накрая въпросната лелка се оказа изключително разбрана и мила жена.

——

Второто отвратително нещо в цялата история е наглият начин, по който насъскват хората едни срещу други. И масово сега отделните бедни хорица взимат приятелски заеми или направо кредити от банки, за да могат да си подсигурят топлината в дома през зимата. Това ако не е рекет, аз съм трамвай!

И искат да криминализират неплащането, искат да има общи сметки на входовете (“да вздравствует красная армия! вся власть советом!”)… Имам чувството, че някой някъде е разменил поколенията и сега аз съм баща ми, който е вече завършил висше (успял някак с много надежди и усилия, въпреки родовото ни минало) млад специалист със семейство и трябва да отговаря “за общото пред всички”. Комунизъм, майка… Пардон, не комунизъм — принципно погледнато комунизмът е нещо друго и никъде не го е имало. Да кажем РСО, “Развито социалистическо общество” — туй е то. Прекалено много хора го имат като икона на стената това РСО… И то не само хора от властта — у нас съчетанието от луда вяра в правотата на собствените идеи и ламтежът за власт над другите е масово разпространен явно…

Връщам се сутринта от близкото магазинче и се разминавам с някаква мацка във входа. “О, ама то има някакви бележчици” — когато ме видя, че издърпвам от нашата кутия прясната сметка за парното. И после ме върна от асансьора “ама вие от тоя и тоя апартамент ли бяхте”. От тоя съм точно, викам. “Ами то имаше събрание”. Имаше, викам. “От вашия апартамент май нямаше представител”. Въх, осем етажа апартаменти, всичките един по един ли си ги броила? Нямаше, викам. “Да знаете, че ще правим еди-какво си и ще се събират пари” и т.н. Знам — като тръгнат да ги събират, да ми се обадят. Досега само веднъж съм участвал в кокошкарника, наречен “събрание на входа” и знам, че не искам да повтарям. Това, че не участвам в надвикването не значи, че не си плащам задълженията към входа — напротив.

“Ама”, вика, “вас ви има в един списък от Топлофикация заедно с още двама-трима от входа и да имате предвид, че може да ни спрат топлата вода на всички”… Стоя стреснат, трогнат, очарован… Опитах крайно учтиво да й обясня, че моите сметки са си моя работа и засягат единствено мен и отсрещната страна. Тъй де, ако иска да й покажа сметките си и за ток, за вода? Да й дам разпечатка от трафика ми в Интернет? Това, че “Топлофикация София” промива мозъците на хората и ги кара да следят съкооператорите си и да ги контролират неправомерно, това е отделен проблем. Гледам — млада жена, нагласена за работа в понеделник сутрин, може би дори е квалифицирана, изглежда и интелигентна. И ми се усмихва искрено “аз да ви кажа, да имате предвид”. Пак й обяснявам, че си имам предвид, но това изобщо не е нейна работа — ама съвсем културно и пак с усмивка, само дето с личаща си лека досада вече. Тя — пак… Хрумва ми, че от доста време домоуправителят ни навиваше нас да го заместваме… та може сега, като за пореден път му казахме че не щеме, тази да е решила да се заема с “управата”… Дано е оттам съседският й ентусиазъм, иначе се плаша вече.

Ако на мен, сега вече като “коректен платец” си позволят да ми спрат топлата вода и парното, ще ги съдя. Така се прави! Какви са тия заплахи беззъби, какви са тия насъсквания по медиите? Между другото bTV за пореден път се прояви като най-продажната телевизия и тя най-много е пълна със скандални инсинуации около парното. Ма нищо де, то телевизиите трябва да не се гледат така или иначе.

Така трябва и самата “Топлофикация” да постъпва — който не си изпълнява задълженията към нея и всички тия задължения ги има описани черно на бяло в договори — да го съди! Ама то видите ли много бавен бил съдебният процес… Бавен? БАВЕН? Искате бърз ли? Каквото реши императорът на момента, живот или смърт — така ли искате? Бавен е, защото и двете страни имат права. Не само едната, не само вие. Ама то в някои от блоковете нямало документи, навремето не се били подписвали договори за сградната инсталация и сега на практика самата “Топлофикация” не може да докаже легалното си право, понеже няма договори? Ами… къде сте тръгнали тогава?… Ама то и да успеят със законовите мерки да си вземат парите, няма да има време, защото “Газпром” им иска изплащане на дълговете за природен газ сега, днес, веднага… Че аз ли съм ви виновен, че сте се набутали в кофти бизнес? И че толкова години не сте си оправили бакиите?

Който не може да ръководи предприятие спира да го ръководи и фирмата му фалира. Така е по цял свят, защо у нас и конкретно за “Топлофикация” да има изключение? Който пък има проблеми с неизпълнение на договор от отсрещната страна, има много и най-различни законови начини да си потърси правата и или да накара длъжника да се издължи, или да го осъди за някакво възмездие. Така е по цял свят, защо у нас и конкретно за “Топлофикация” да има изкюлчение?

Защото са некадърници, това е ясно. И тъжното е, че всички гледат с повече или по-малко надежда към изборите, а истината е, че никакви избори не могат да помогнат. Ако се смени един голям лапач, на неговото място сядат двама по-слабички и почват да “наваксват”. Ако изборите изобщо можеха да променят това, отдавна да са ги забранили.

Трябва промяна на нагласата, силна пряка публицистика и лична, своя ангажираност на всеки от нас. Може да стане по-бързо, отколкото при разчитането на избори. Може да се поставят поне основите на такава нова нагласа за 50-тина години, да кажем. Но няма и това да стане, защото сме злобни, завистливи и простаци. Или ако не сме такива всичките, то поне тук-там се намират прекалено много такива. И ни тровят дните, убиват ни ентусиазма и така всичко си крета по един и същ начин от време оно.

Е, дано за това греша…

Отвращавам се да пиша толкова начесто за неадекватността на властта, но някои хора и институции просто не дават почивка и правят гаф след гафа.

Министърът на милицията… тъй де, на полицията Петков е подписал дългосрочно споразумение за сътрудничество с председателя на съюза на писателите. СБП, представяно от шефа си Николай Петев се задължава да произвежда придворна хвалебствена литература, с която да прославя “нелекия труд на служителите на МВР” и да оценява “по достойнство и обективно ежедневието им”, което “да бъде чуто, видяно и разбрано от българските граждани”…

Съвременната власт в България бавно, но със стабилни темпове върви към тоталитаризъм. Някои казват, че “промяна” и “преход” всъщност хич не е имало и че всички политически циркове през последните вече почти двадесетина години са само за разведряване на народонаселението и за запълване на вечерните емисии новини. Може и да са прави, кой знае…

Самият министър казва, че това споразумение възстановява една “хубава и позабравена традиция”. Така професионализмът, отговорността и изпълненият дълг на хората от силовото ведомство щели да “намерят най-верния път към сърцата на читателите”.

А аз си мислех, че признание за качества се постига само когато човек си върши работата добре, правилно, качествено. И без да се грижи за популярността си, без да гледа “брояча” си в проучвания работи за доброто си име сам. Придворни писачи са нужни винаги само на свръх-властните режими. В по-ново време поръчковото писане е градивна част от пропагандната машина. Нима ще възстановяваме държавния пропаганден апарат? Или може би не е бил премахван?

МВР ще открива излъскания си образ в изданията “Пламък”, “Словото днес” и “Новият пулс” и в документални очерци по конкретни случаи. Ще има и конкурси за разкази.

Никой ли няма дежа-вю? Нещо не ви ли напомня едно друго време, друг свят? С “Работническо дело”, “Вечерни новини” и… да и със СБП. Никога не съм разбирал как може свободни художествени професии да се обвързват със задължения към властта и на това да се казва не пропаганда, а нещо друго…

Работата на писателите е да пишат — да пишат както те решат. Работата на полицията е да хваща престъпниците. Толкова е просто. Ако всички показни престъпления и неуредици в страната поне малко намалеят, заслуженото уважение от гражданите ще дойде само. И без поръчкови разкази.

Има още нещо. Дали е случайност, това идва съвсем скоро след гафа на полицията с разследването на блогер? След като се оказа съвсем неадекватна в интернет-среда и реагира неправилно по отношение гражданската свобода на изказването, дали алиансът с писателския съюз не е част от някаква PR-война на властта с блогществото? Един вид “ще видите вие, ние ще напишем повече от вас”. Хм, ако е така — да видим…

 
Още по темата от: Симион Патеев, Валери Дачев, Иван Бедров, Templara, Вени Г., Дончо Ангелов, Весела Ангелова, Васил Колев, Григор Гачев

Типично по тоталитарному - контрол на информацията. Пропагандата не е спиране на информацията, а нейно контролиране, нейно използване и извъртане по всякакъв удобен за статуквото начин. За какво говоря - тези дни по повод проблема с разследвания блогер Мишел се появи в публичността някаква “контролирано изтекла от МВР информация”. Цитирам Mediapool:

…От МВР изтече контролирано информация в някои медии, че Михаил Боздуганов е главният организатор на протестите…

Медиапуул се бъзикат явно с една от “националните” телевизии. В новинарската й емисия казаха точно това. Показателно за “информацията” е дори само сгрешеното име на Мишел. Значи няма официално становище (тоест има, но то казва друго), няма информация с име и чин зад нея - има “контролирано изтекла информация”. Ей, хора, това даже не е “източник пожелал анонимност” - такъв ще го разберем, макар да е анонимен, все пак някак по-човешки, по-личен изглежда, защото е изразил желание. А това тук - някаква информация, която контролирано тече. Абе имаме ние тука една дупка, тече от нея, ама ние контролираме - тече там, където искаме и каквото искаме.

Толкова за пропагандата. Всъщност не, защото контролът на информацията си е тясно обвързан с подстрекаването. Не казвам, че “източникът” на въпросната телевизия и “източниците” на появилите се напоследък заплашителните коментари в някои блогове е един и същ. Най-вероятно не е и може би някои младежи със свободно време пишат коментари от интернет-кафета в Мадрид, Испания. Но пък не е невъзможно и някой от тук да има задача да пуска коментарите през испанско прокси. Не вярвам аз на чак такава грамотност и мотивация, че и на чак такава конспирация, но пък знае ли човек…

Коментарите съдържат или заплахи за саморазправа с конкретния блогер, или приканвания към безредици, подписани от името на Мишел. Не искам да си цапам бележника като ги цитирам, пък и не е важно да оцеляват като текст.

В няколко блога вече ги има “на съхранение за поколенията”. Заедно с данните от променливите на средата - данни на браузъра, компютъра, IP-адреса и т.н.

Някой си мисли, че в Интернет е анонимен? Да, някои от нас ако пожелаят можем и да сме. Но тези, които пускат коментари от Мадрид или от местна държавна структура в Пазарджик… мне, не могат. Освен ако решим да не им публикуваме данните. ;)

Днес на протеста нека всички внимават за провокации! Не са нужни никому, освен на подстрекаващите.

 
Повече по темата от:
Пейо, Валери, Йовко, Богомил, Васил