Поредният динозавър от web2-вълната днес умира. Last.fm, който дълго време беше една от иконите на интернет-културата на споделянето и на социалните мрежи, се срива в очите на безброй потребители по целия свят. Научих днес от Nick. След като от 2002г. събира данни за музикалните вкусове и навици на огромен брой меломани и фенове от най-различни социални групи, днес купеният по-миналата година от CBS сайт се самоубива. На практика.
Обявлението гласи, че след 30-ти март 2009г. функционалностите, свързани със слушане на музика ще станат платени за всички. Безплатни остават движенията на данни в обратна посока — от потребителите към сайта. Може безплатно да продължите да scrobble-вате, тоест да слушате музика при вас и чрез плеъра си да изпращате данни за песента в Last.fm. Тоест без пари хората ще могат да продължават да се “радват” на възможността да пълнят базата от данни на сайта. Която се използва за изграждане на самата услуга.
Върху тези отдавна (и постоянно) събирани данни се гради истинската услуга на сайта, която е тематично излъчване на музикални файлове. Към всеки отделен потребител, съобразени с конкретните му музикални предпочитания. Но за това излъчване (вече) се заплаща.
Таксата не е чак голяма, става дума за 3 евро на месец. Хората плащат много повече пари и по-често за много по-големи глупости. Но не в това е въпросът.
Въпросът е, че седем години Last.fm не е платил нито цент на безбройните “доброволци”, които лека-полека запълват всеки ден сайта с данни. Не само най-подробна статистика за музикалните вкусове, а и описания на отделни изпълнители и песни, обсъждания в тематични групи, не на последно място — попълване на специалния раздел за събития с данни за концерти от цял свят.
И сега, когато някой решава, че не печели достатъчно от стандартните абонаменти (Last.fm и досега имаше платен абонамент с повече възможности за потребителя), изведнъж се решава да се направи безумно тъпата крачка към пропастта. Сайтът ще загине, защото много хора ще го напуснат и критичната му маса изведнъж рязко ще стане подвъпросна. Особено за страните, където 3 евро са си бая пари, изведнъж информацията за групи, песни и концерти ще секне. Приятелите и близките по вкус изведнъж ще намалеят или изчезнат. Всъщност този процес вече е започнал, ако се вярва на реакциите днес.
И идва втората подигравка. Не просто искат пари за нашите данни, а искат ние да плащаме, за да могат англичаните, американците и германците да слушат музиката безплатно. Сайтът ще остане безплатен, но само за три държави — Великобритания, САЩ и Германия.
Това е глупаво по две причини. 1) Интернет е обратното на държавните граници. Винаги се е заявявал като такъв и макар постоянно да се правят опити да бъде вкарана мрежата в разделението на границите, накрая винаги оцелява идеята. А тя е това да е връзка отвъд разделението на тези граници. 2) Дори и да приемем ограничаването по държави, изборът на точно тези три е обиден. Защото точно там хората могат да си позволят тези пари, а масово из другите места не могат. И така статистиките на сайта се ограничават до три страни и съответно три култури, а ценността му досега беше точно глобалността. Без нея last.fm става поредният маргинален регионален сайт.
Много хора предвиждаха сриване на Last.fm. Много хора го чакаха още когато се разбра, че CBS купува това, което беше един от най-успешните web 2.0 проекти. Лъч светлина беше обещанието “Free the Music” от екипа на сайта. Да могат абонираните потребители да слушат цели избрани песни, а не само откъси. Пускаха се откъси, иначе целите песни се чуваха само при случайно откриване в тематично радио. И това обещание потъва някъде, заедно с вездесъщото ограничение “само за жители на US, UK и Germany”.
——
Тук някой ще каже “много ясно, няма безплатен обяд, вие какво искате, мрън”. Не е така.
В Интернет има много начини за осребряване на сайт. Още повече сайт и услуга като тези на last.fm са (бяха до днес) толкова популярни и масови, че могат да се използват още по-широк кръг от начини за печелене. Например Wikipedia остава твърдо на страната на свободната култура и без да прави гръмки изказвания (като “Free the…” на last.fm), всяка година прави кампания за дарения и всяка година успява да я проведе успешно и да има достатъчно пари не само за издръжката си, но и за развитие.
Но не са само даренията. Има всякакви начини. Всякакви, но без това да дискриминираш изведнъж огромна част от потребителите си и да останеш само с тези от трите страни, в които имаш най-много платени абонати. Мно-о-ого далновидно мислене. Браво.
Това е “нещо лошо” и аз повече не смятам да използавм last.fm. Профилът ми там е от 27 Jan 2006, но няма да просъществува още дълго. Ако наистина направят обещаното на 30-ти март, ще бъде изтрит. Вече съм го “подготвил”, като съм махнал всички записи в library-то ми, всички любими песни и всички playlist-и. Никакви данни, дори и снимка не оставям. Чувствам се обиден, както предполагам и доста други хора.
Доскоро мечтата ми за джаджа беше нещо, което да може да се свързва с last.fm и да свири музика от там. Без да има телефон, органайзер или подобно. Беше на крачка, вече има плеъри за Android, iPhone, може би някой ден щеше да излезе джаджа “само-с-ластфм”. Оказва се, че с новите промени и това ще е трудна задача, защото се ограничава изцяло мобилният API. Дори и да си платиш, пак не можеш да слушаш мобилно. Та сега вече знам, че не ми трябва. Нищо, което ме обвързва така силно към нещо толкова централизирано и затворено, не е за мен.
Странното е, че чак наскоро започнах да се свързвам с приятели там, преди социалната част на сайта не ме засягаше. Но нищо, може би поне част от хората ще намеря в друг сайт, алтернативен на този и по-добър.
——
Всичко това има една много добра страна — крайно време е услугите в Интернет да станат разпределени, независими и свързани. Last.fm, макар да има своите алтернативи, беше един от последните кухи стожери в областта си.
Twitter получи своята Identi.ca, ICQ получи своя Jabber, време е и Last.fm да се преодолее от мрежа взаимосвързани, но независими един от друг сайтове за музикални статистики и банки с музика.
