Arcane Lore

Не понасям системата за предупреждение и оповестяване на аварии и бедствия у нас и не вярвам, че би вършила добра работа при нужда. Не харесвам сирените. Не ги понасям още от годините, когато аз бях в училище, а те – актуално и модерно достижение на техническия прогрес. Когато бяхме в “Студена война”, Турция все се мъчеше да прегази южната ни граница, в Западна Германия имаше само деца на фашисти, а САЩ и целият империализъм бяха постоянната заплаха на свободните народни републики по света, тяхна пречка за прогресивното им развитие, електрификацията и съветската им власт. Когато “Круз” бяха ракети, при това крилати – а не като сега модел автомобили. Когато воят на сирените не беше нищо особено на фона на новините и предаванията, в които говореха за “противостоене”, “високо ниво”, “ядрена зима” и “комюнике”, особено в чувствително по-дългата и подробна “Панорама”. Когато имаше програма “Звездни войни” и всяко дете знаеше, че това е нещо различно от “Междузвездни войни”. И когато всички имахме късмета, че за нас се грижат и нас ни защитават – защото другаде по цял ден живееха в гета, имаха ракети със “среден радио-снадействие” и си нямаха нито пионери, нито НВО (начално военно, каква ти тук телевизия).

Днес сирените са глупави, ненужни и колкото и да искат да помагат, да са “нащрек” – само пречат. Защото в годините на Интернет (какво говоря, вече направо в зрелите му години) ако някой иска наистина да предупреди и да оповести, трябва да използва работещите днес средства за предупреждаване и оповестяване.

Наредба за ранното предупреждение и оповестяването при бедствия, чл. 28:
(1) Системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението се тества всеки последен работен ден от месеца от НКВ чрез “Безшумен тест” и два пъти годишно на 1 април и на 1 октомври в 11,00 часа - чрез задействане на акустичните сигнали.

Докато вие такава сирена, не един и двама ще са пред мониторите, в мрежата и зад плътно затворените изолиращи стъклопакети и няма да чуят нищо – дори и да са без слушалки в момента.

А съвременни системи има. Е, не съм сигурен, че има, но знам, че имаше няколко и различни мащабни идеи за оповестяване през мрежата. Имаше и примерни реализации преди няколко години, през 2004-та, когато цунами заля Индонезия и погуби 230 хиляди. Сигурен съм, че по света има работещи такива системи, но не – у нас по-добре да вием със сирените.

Всъщност всичкият този шум може би не е за предупреждение, а за успокоение. Успокояват ни, че се грижат за нас, че ни защитават – както ни успокояваха навремето, като ни мъкнеха в разни катакомби да ни показват химически костюми, противогази, херметични врати и снимки на пораженията от различните видове масови оръжия. Не че ако, не дай си боже, нещо беше станало, щяха да ни приютят в такива образцови скривалища – не, даже още се сещам какъв шок съм изпитал като малък, когато след такова посещение огледах внимателно една от металните врати на мазето на блока ни. И видях, че уж е защитна метална врата, уж е херметична, а няма никакво гумено уплътнение. Някой “забравил” да го сложи. Такава е цялата ни държава, от време оно – “забравена”. С един кратък проблясък от 5-10 години точно преди 9-ти.

Та всичко е за успокоение – да сме нащрек, бодри за защита на родината, винаги готови за гласуване на избори, уплашени, но и спокойни. Спокойни, че някой се грижи за нас, някой горе (не на небето, разбира се) ни обича и ни защитава. И при опасност за живота ни, при заплаха за здравето ще ни предупреди и ще ни държи информирани, ще ни оповестява. За да знаем. Да се пазим и да си слагаме противогазите навреме, че да избегнем ядрен взрив…

Да ни предупреди… Както не ни предупредиха и в дните след 26 април 1986г. Когато аз и момчета от махалата цял следобед бяхме на джанката зад блока.

Та благодаря ви, “Гражданска защита”! Освен за всички грижи за защитата ми, дето сте полагали от чернобилско време насам, благодаря и за това, че днес стреснахте насън бебето ни, докато спеше вкъщи на отворен прозорец. И че сте събудили големия ни син в детската градина. Уж пише за 11, а сирените завиха точно в 13ч. Сирени… Връзвам се за мачтата на кораба си, за да не се изкушавам да ги намеря и потроша.

И продължавам да чакам някой ден с парите, които държавата всеки ден смуче всеки ден от данъците ни, да се направи истинска, обща, мащабна, прозрачно работеща система за ранно предупреждение за различни видове аварии и бедствия. Ползваща адекватни канали, а не звуци, сирени, телефони и димни сигнали. Но може да си остана с чакането… като си знам държавата.

Ходих на протеста на БАН. Видях се с Ванката, с него после обсъждахме и впечатленията. Баща ми се обади сутринта и ме пита дали ще ходя, беше решил и той да иде – за научните работници няма възраст, а всяко присъствие изразява подкепа. Не се уговорихме и още не знам дали е отишъл, но само фактът, че е имал желание говори много. Аз, от друга страна, не знаех дали искам да ида или не – най-вече това, че съм се напротестирал много с нулев ефект ми спъваше ентусиазма. Един вид – то ако с протести ставаше, досега да е…

На самия площад почти се сблъсках с Гери, докато обръщах шапката с козирката назад за първия кадър. Вика “снимай, снимай” – вече не се виждаме за фоторазходки, все се намираме по протести. Предният път беше пак за образование, пак на същия площад. Ама за какво да снимам… край нас минаха някакви хора, откъм които се чуло “откак се помня, от трети клас, все съм по протести”. Е, как да имаш коментар за това…

Някакви хора говориха, повечето от тях назад изобщо не се чуваха. Но и нещата, които изслушахме не бяха толкова важни като думи. Важното беше усещането. Нямаше преливащ ентусиазъм за промяна, победа и по-добри дни. Или може би само у мен няма, не знам. Абсурдно е до такова положение да бъдат доведени учените в страна, която иначе се гордее с прогреса, цени на думи образованието си и възторжено пее “напред, науката е слънце” по пролетни чествания.

Абсурдно е и външно да се диктуват конкретни “приоритети”. Външно на самата наука. И не, науката не се свежда до прогнози за времето, “нанотехнологии” и строене на магистрали. Вече всички форумни тролове знаят наизуст оправданията за т.нар. “реформа в БАН” на нереализирани египтолози, закриватели на грузински академии и пожарникари, които по случайност днес са чиновници. И никой не се интересува наистина от основанията за протест на самите учени и изследователските нужди на самата наука.

А наука не се прави така – “трябват ни само инженери, защото (ще) строим магистрали”. Сами по себе си магистралите не са лошо нещо, разбира се. Лошо е, когато има огромна вече налична пътна мрежа, която нарочно изобщо не се поддържа. Защото е много по-лесно да се краде, спестява, “консултира” строеж на магистрали, отколкото да се запретнат ръкави и да се свърши някаква качествена работа по ремонт на пътищата. Повярвайте ми, всички нормални шофьори ще са безкрайно доволни, ако съществуващите ни пътища бяха наистина добри. Дори и без магистрали. А тировете ще намалеят много, ако се възстанови железопътният транспорт, който за целта е и по-евтин, и по-бърз. Но не става така – ако всичко е наред, няма как да крадат. “Магистрали” у нас е името на една от големите измами. Хората вярват, казват “стройте”, те крадат, крадат и когато построят нещо мъничко, вярващите стават още повече и схемата се завърта. Държавна лотария. Винаги печели само казиното.

Друга магическа думичка за “образования” и “реформиран” форумен трол е “нанотехнология”. Всичко, което звучи като излязло от Матрицата е нещо хубаво и важно. И ако имаме повечко такива неща, като си построим магистралите и ветрените електростанции, ще покажем тогава на тия отворковци от Европа и ще видят те, на-на-на и България на три морета и тем подобни.

——

А в същото време развитието на науката изобщо не се интересува от мнението на форумните тролове. Не се интересува и от мнението на чиновниците, но това второто й коства съществуването. Не е проблем в една страна да няма учени. Големият въпрос идва след време, когато строителите не знаят какво строят, учителите не знаят какво преподават и никой от говорителите в телевизията вече не помни какви са тия антициклони и защо са толкова против циклоните.

Както казах наскоро, “Даскале, а на какво ще ги учите тия деца?”

Иначе има толкова много специалности и институти, които могат да се “реформират” и закрият – то това българска филология, то това всичките останали филологии, всичките изкуства и тем подобни подробности, история, философия и околните й… Да, сигурно ще спестят някакви пари. Но след един випуск време вече няма да имат нито инженери, нито някакви други. Е, може би спортната академия ще е най-слабо засегната.

Но каквото и да направят – да, ще са спестили едни пари. Те вече ги “пестят”. Има, разбира се, и по-лесен и правилен начин – вместо да даваш над милиард за няколко изтребителя, може с тия пари да решиш проблемите в университетите и в БАН, като в същото време безболезнено ги реформираш. С малко по-малко разходи за военни мисии, за полиция и подслушване пък може да се изправи на крака цялото образование.

Ама аз пък – кого го интересува някакво си образование и някаква си наука.

——

Най-лесното е да се разрушат институтите и университетите. Хората ще търпят известно време да са без пари за оцеляване, защото (повечето) са в тая каша заради някакво свое увлечение по специалността си. Но всичко си има граници и накрая или ще си бием камшика към истински страни, не като нашата измислени, или ще се цаним за военни, полицаи или що пък не направо пилоти на изтребители. Мислите, че се майтапя? Те първи започнаха…

За проблемите в БАН е писано много. Сигурно и в момента някой някъде пише. Но въпреки че имам достатъчно подробна визия за проблема на реформата, няма да пиша за това. Въпреки че тези лични наблюдения съм съпоставял с мнения на колеги, развивал съм ги в разговори с хора около мен, гледащи на въпроса от различни страни – докторанти и доктори в БАН и СУ, научни сътрудници (както е модерно да ги наричат журналистите, “млади учени”;), колеги философи и други – ИТ-та, фотографи… не това ми е болката днес.

За “реформата” в БАН и изобщо във висшето образование е лесно да се пише. Прочетеш едни двайсет-трийсет статии във вестници, ако си по-електронен даже направо поровиш ден-два в мрежата, прелистиш водещи по темата блогове, после един-два електронни вестника – и си готов с мнение. Ако си по-принципен тип, гледаш и нещо по телевизията или по “Христо Ботев”, някой “дебат” – и си готов да бориш “неправите в Интернет” с вярната си кауза. За по-мързеливите стига да се позомбират малко от еднаквите новини на някоя от еднаквите ни телевизии и вече са готови и те да обясняват как в БАН имало “консуматори”, как реформата ставала с жертви, как… не знам си какво. Е, има и ценни текстове, но се появяват много рядко.

Да, лесно е да се пише за неща, които нито разбираш съвсем, нито усещаш съвсем. А само “по малко” – щото си социално отговорен гражданин и за всичко си така – с мнение, с разбиране и с усещане “по малко”. Защото обществото ни е такова – “по малко”.

——

Това, за което ще пиша, е личното ми разочарование. Не зная дали за всичко е виновен Симеон Дянков, ГЕРБ или цялата днешна власт с това, че тръгнаха да брулят дървото, на което е къщата на академията. Нямам идея дали и преди не е било така, особено в моята специалност, философията. Все пак точно философията и в СУ, и в БАН, не е била случайно нещо и кой знае какъв е бил идеологическият филтър и контрол там едно време. Аз не – влязох да следвам чак по виденово време.

Не зная и дали академиците са виновни, а всички надолу в администрацията са бистра вода ненапита и всеки ден лягат и стават с мисълта за науката. Не знам и откъде е дошла и защо се усилва тази неприязън между хуманитарни и точни науки, нито знам защо първото разделение, което се вижда в БАН, е “млади и стари”.

Не знам и дали ме интересуват тия неща…

Това, което ме интересуваше, беше да имам възможност да работя и развивам науката си. Тази възможност трябваше да се изразява в много неща – срещи, дискусии, семинари, всякакви обсъждания на философски идеи и текстове, свои и чужди, трябваше да се изразява и в малка, но достатъчна финансова свобода. Която да ми позволява да не ходя от 8 до 5 на работа и пак да имаме с какво да храним децата вкъщи. Можех, а и предполагам все още бих могъл да намеря такава работа и тя да ми осигурява поне няколко пъти повече от стипендията пари. Но не го направих, за две години съм отказал някъде към двайсетина добри предложения. Всеки път съм се изкушавал – не само заради парите, а и защото под “добри предложения” разбирам интересна и ценна според разбиранията и познанията ми работа. Повече или по-малко. Само един от далечните ми вътрешни доводи е бил, че формално според заповедта за назначението ми нямам право да съм на пълен работен ден и трудов договор по време на докторантурата. И все пак…

——

В края на втората от трите ми години phd-следване съм бил на вътрешни семинари на секцията ми, които се броят на пръстите на двете ми ръце. А събрание на секцията има всяка седмица и бях длъжен да присъствам (дали още съм – не знам, новото ръководство на новия институт сигурно ще каже). Имах покана да участвам в един интересен проект заедно с математици, информатици и други на тема динамични онтологии, но трябваше да ходя по тъмно вечер на другия край на града и бързо се отказах. Пропуснах една конференция по онтология, но някои колеги споделиха, че пропускът не е голям.

И това е – за две години. Повече съм говорил на философски теми с колегите си в кафенетата, отколкото на събирания в зали. Не знам дали това е лошо – за мен май не е, даже напротив – някои сигурно завършват без такива приятелства и разговори.

——

Парите ли? Пари няма. Вече 20-тина дни чакам стипендия и явно ще дойде следващият месец и аз все така ще си чакам. Досега стипендиите са били превеждани, въпреки че с колегите не успяхме да хванем някаква логика у счетоводителката и директора. Идваха някъде около средата на месеца.

А този месец – чакам аз, пари няма. Колеги ме питат – и те знаят, колкото и аз. Преди, без да се усетим, започнахме всеки път да си изпращаме съобщения “блага вест” – който разбере, че има вече пари, пише или мейл, или моментно съобщение на другите. Никой не ти казва кога ще ти преведат парите за месеца. Нито ти казва ДАЛИ ще ги преведат.

Тия дни писах на научния си ръководител дали има някакво административно решение, свързано със стипендиите ни. Не съм му казал, че разчитах на парите (то всеки път разчитам, но този беше наистина много), нито че вкъщи сме събирали стотинки, за да вземем пелени на бебето, нито че баткото всеки ден ни пита кога ще може да се вози на количките, пък те са по левче – не съм му писал, защото личните подробности интересуват само мен. А това, което трябва да я интересува академията, е да ми превежда навреме парите.

Отговорено ми беше, че нямало решение, а щяло да има забавяне. Брей, как така хем не е решено нищо, хем е решено парите да бъдат забавени. То и за тях нямало да има пари. Това го знам, но не е това въпросът – знам, че няма пари за тях и че три месеца до края на годината ще получават една заплата, разделена на три. Но стипендията не е по това перо – парите за стипендия са установени с наредба от министерството и нямат нищо общо с бюджетните пари за заплати. И накрая – щели да бъдат преведени стипендиите, евентуално някъде в началото на следващия месец…

После научавам, че вчера на събрание в института директорката е питала какво да прави с ведомостите, да ги разписва ли и изобщо как да си разпределят хората оставащите пари за заплата за един месец на части за трите месеца до края на годината.

Значи всички “нагоре” са знаели, че заплатите ще се забавят, че ще има разпределение на парите на “вноски” и т.н. Всички са знаели, че заради тези заплати ведомостите не се пускат и пари не се превеждат. Явно покрай заплатите горят и стипендиите, макар да са други пари.

Всички са знаели, че докторантите няма да получат навреме стипендиите си. Но никой не си е направил труда да предупреди докторантите. Никой не можа да сдъвче сливите в устата и да каже “момчета и момичета, тоя месец нещо има проблем с парите ви, така че още отсега опитайте да ги спестите или да вземете назаем, защото ще ви дадем чак другия месец”.

Никой.

Иначе всеки ден в пощата ми пристигат средно 5-6 писма, всичките с огромен списък видими адреси в “Cc”, по теми от административни съобщения за събрания и заседания, през призиви за протести, подписки и социологически проучвания, до обяви за сборници и постдок-стипендии.

Но за едно писмо, което ме касае пряко никой не намери време.

Счетоводителката не е превела две от здравните вноски – на мен и поне на няколко колеги. Когато ходих да си изваждам справка за доходите, я чаках два часа и накрая се оказа, че се заключва отвътре и отваря само като я извика някой шеф, по старата соц-практика.

Всички тия проблеми не спират да ми напомнят за нещо, което прочетох наскоро – “Не сме лоши хора, защото нямаме пари, а нямаме пари, защото сме лоши хора” (link)”. Нищо лично към никого конкретно – просто обща констатация за всичко и всички в тая страна. А каквато страната – такъв и БАН, такива и “реформите” му.

Ето и две неща по темата за БАН и за висшето образование, които четох днес. Както писах в началото, има ценни текстове из блоговете от хора, които разбират проблемите. Нищо, че тия текстове са малко и другото в ефира е шум.

БАН се надига срещу “феодалните старци” на Николай Павлов

Некрологът на едно несбъднато общество на Петър Станчев

——

Иначе интересът ми към философията и интернет не намалява – днес открих това и съжалих, че нямам възможност да посещавам такива събития. Но поне темата продължава да набира скорост. В чужбина, не у нас.

XMPP-услугата на DreamHost е под всякаква критика. Те са едни от малкото доставчици на хостинг, които поне знаят за Jabber/XMPP и предлагат много удобното електронната ти поща и месинджърът ти да имат един и същи адрес. Всичко е супер на хартия, обаче реализацията е ужасна. Сървърът им е стар, не поддържа почти нищо освен основното и все има проблеми (като самите DH). Да, може да се настрои XMPP-трафикът към съответни домейн да се насочва не към въпросното мижаво сървърче, а към простотията на Google за XMPP. Към приложенията на Гугъл, с включено към тях Jabber/GTalk – да бе, може да звучи приятно за някои, но аз не ща.

Да не говорим, че има огромни проблеми в комуникацията между собствения XMPP-сървър на DreamHost и тия GTalk за домейни на Гугъл. Което е абсурдно, помислете само – имаме двама човека, които и двамата са клиенти на DreamHost и двамата искат да ползват джабър към домейните си. Обаче клиент1 избира вътрешната услуга на доставчика, а клиент2 делегира джабъра си на Гугъл (добавят се записи в DNS-а и всичко джабърско се пренасочва към GTalk, без външен човек много-много да разбира.

Обаче накрая клиент1 и клиент2 не могат да си говорят помежду си, защото заради калпавото, мързеливото или “неприоритетното” управление на XMPP-услугата и в двете компании се оказва, че клиент1 и клиент2 даже не могат да си разменят записвания (оторизации). Или ако с триста зора най-накрая успеят, то е едностранно и пак не върши работа.

Лека-полека през последната година - година и половина този проблем като зараза се разпространи и върху jabber.org. Развалиха най-известния сървър, сложиха му някакъв несвободен софтуер (дето уж бил “по-добър” от ejabberd – по-добър, чушки) и не стига, че постоянно пада, ами и започна да се държи като ощипана мома, тъй де, Google, и да не приема записвания от всички сървъри. Не зная дали е заради черни списъци, дали е заради проблеми в рутирането между мрежите на компаниите… но няма значение – важното е, че съсипаха jabber.org.

Имаше момент(и), когато DreamHost не виждаше GTalk и Jabber.org, после “изолираният” беше Jabber.org… абе всякакви пермутации. И взе да ми писва. Защото бях прехвърлил всичките си контакти към моя си домейн. Наложи ми се да “върна” записвания към тези неработещи сървъри към акаунтите ми в jabber.org и gtalk. Защото поне когато са “локални”, връзката си работеше.. то оставаше и да е другояче…

И идеята на всичко се разсипва. Уж имам джабър към домейна си, но не мога да го ползвам. А защото повечето от контактите ми са вече там (и част от тях си работят), не мога и да се върна. И трябва да влизам едновременно в няколко сметки, за да имам връзка с контактите си. Всичко това – като оставим настрана няколкото човека, които упорито отказват да излязат от любимото им ICQ и за които пускам даже отделен клиент.

Е, това вече не се търпи. И защото държа на това пощата и джабърът да са ми с един и същи адрес, от днес започвам да търся начин. Истински, а не измислен с измислените DreamHost. Те за уеб са евтини и стават, но за джабър не стават, колкото и евтини да са.

Изискването ми е да е стабилна и препоръчвана услуга, от която да мога да изисквам и на която да мога да разчитам. Което значи да е комерсиална, защото само парите дават такава стабилност в мрежата. И значи да е с добро име, или поне да не е (и) с лошо (като DreamHost).

Засега има два варианта – или да тегля една майна на целия DH и да се изнеса в нещо като Linode, или да отложа местенето на уеб за по-добри дни, а да преместя само джабър. Първият вариант е най-добър, но ми е скъпо – 20 долара на месец за най-ниския план ми е неоправдано много, колкото и добра да е услугата. Така че това – евентуално по-нататък.

Вторият вариант е примамлив, например Hot-Chilli звучи прекрасно. Разгледах сървъра им, има всичко каквото искам, даже и много неща, които не ми трябват (всякакви транспорти към услуги, които никога няма да ползвам, като Facebook и GaduGadu, MySpace и подобни).

Цената от 1 евро на месец не е висока за такава подробна услуга. Минавам на етап събиране на оценка за jabber.hot-chilli.net и после ще преценя. Сто на сто ще е по-добре от DreamHost, единственият минус ще е, че услугите ще са ми разхвърляни между различни компании, а това никога не ми е харесвало. Но какво пък.

А междувременно най-вероятно няма да съм достъпен в джабър, поне известно време. Тоест колкото време им отнеме на DH да се “занимаят” с проблема ми. Но който иска да ме намери, поне е лесно – пощата ми е като джабъра ;)

Всички сме чували за огромните проблеми, които създавал снегът на управата, на шофьорите, на възрастните хора, изобщо на всички. Когато наближи зима, започваме да се шегуваме как снегът щял отново да ни изненада. Донякъде на шега, донякъде с малко страх. Като че ли сняг не вали всяка зима и като че ли досега не сме виждали. Малко са нещата, които имат тази необяснима способност да са хем периодични, нормални и безобидни, хем все да изненадват. Или може би съвсем не са малко, а просто снегът е толкова очевидна “изненада”, че няма как да го забравяме.

А всъщност проблемът с почистването на снега въобще не е в непочистването. Нито е в неподготвеността на управата. И изобщо не е в самия сняг. Проблемът с почистването на снега е в почистването. Светът ще е много по-спокойно място, ако снегът не се ”почиства”.

Снегът си е чист. Почистването му е това, което замърсява наоколо. Самият сняг не е и опасен, поне в градските му количества. Почистването на снега прави улиците и тротоарите опасни. Освен че ги прави и мръсни, покрити с кафеникава снего-кал на буци, която после се топи интензивно и на купове, задръства каналите и прави локви – разбира се, пак кални.

Снегът не пречи на колите, на колите им пречи ледът и/или кишата, които остават след почистването му. Ако колите утъпкват и разтопяват равномерно навалялия сняг, сцеплението ще е поне с една идея по-добро, отколкото върху излъскания долен и вече позамръзнал слой, открит при така нареченото “почистване”. Върху който много бързо навалява тънък слой нов пухкав сняг. Пързалка, с други думи.

Снегът не пречи и на хората. Е, поне не на здравомислещите от тях. Много по-добре е да вървиш в леки преспи сняг или върху прясно утъпкан мек сняг, отколкото да размахваш ръце и да падаш по задник върху почистено място, което за час-два е развило върху себе си усъвършенстван горен слой тъничък лед, докато новият сняг го е покривал с измамна пеленка от снежинки.

Е, разбира се, всичко това е вярно, ако сте си купили правилната кола, ако я карате с гуми с останал дотатъчно грайфер и ако сте си купили правилните обувки. Защото кой изобщо е казал, че градът през зимата трябва да е място за разкарване на обществено опасни индивиди в трошки с изтъркани гуми или същите пешеходци, спестяващи пари от зимни обувки? Да е ясно едно – зимата в снега не се ходи с маратонки, лачени, велурени и всякакви подобни недоразумения. Вярно, обувките не са евтини, но вместо да имате по няколко чифта летни и да опитвате да ги носите и зимата, колко по-лесно и по-евтино е да имате едни за лятото, които да са си таман за лятото и едни за зимата, които пък да са си таман за зимата? Доста, бих казал.

Истерията по почистването е полезна за управата, защото задържа вниманието на хората върху такива глупости и съответно го отклонява от по-важните неща. Разбира се, когато едно почистване се прави неправилно (а то няма как да се прави правилно, ако се прави изобщо), най-лесно е да се мрънка “ама то ако не се почистваше, знаеш ли какъв ад щеше да настане”. Да бе, да. Чиста проба обществен рекет. Като застрахователите, само че по-мащабно и някак по-фино.

Ако не се почиства, колите сами ще си разтопяват и разчистват снега. Да, вярно – ще стане кал на буци, ама това заради снега ли е? Или е заради мърсотията, която цяло лято си стои по улиците? Дето уж се “почистват”? Да, вярно – ще има киша и локви и това е кофти, но това заради снега ли е? Или е заради задръстените канали, които по цяло лято си стоят задърстени, а уж се “почистват”? Не, грешка – само част от каналите са задръстени. Другите са изградени неправилно и стърчат на най-високите места по улиците. Някъде даже самите канали са на бабунки, замазани отстрани. Явно за да се стича водата от тях настрани. Някой е правил улица, ама първо я е направил и чак после е решил да я проектира. Каналът се е оказал пет сантиметра над нивото на платното – нищо бе, ще го замажем, ще насипем повечко асфалт около него и то няма да си личи. Няма, да…

Снегът е хубав, чист и бял. Бялото е чисто. Мръсен е градът и калта и прахта по улиците. Така че носете си зимните обувки, дръжте се за парапетите, като слизате по стълби, купувайте си навреме добри гуми за колата и карайте внимателно. Със зимни обувки и гуми няма да имате нужда от тая истерия по почистването. Е, ако сте от хората, които задръстват кръстовищата, боксувайки с летните си гуми в снега или ако държите да ходите зимата със сандали, само и само да се оплаквате, че “снегът е лош, защото е хлъзгав и не е почистен”, тогава четете блоговете на кмета и на транспортния министър. :)

Честит сняг! Добре, че у нас вали сняг зимата. И поне за кратко през зимата всичко става с една идея… по-чисто. Поне докато не го ”почистят”.