Arcane Lore

Излезе поредната стабилна версия на програмата за графична обработка GIMP. Не казвам “растерна”, както доскоро беше нормално да се казва за GIMP, защото от доста време вече може да се работи и с векторна графика съвсем спокойно, макар само за най-основни обработки. Някои пък използват програмата за анимации от години. С многото нововъведения през последните години и особено с разчистения път към 16-битов цвят на цветови канал в следващата версия GIMP е достатъчно универсален инструмент за графична работа.

Тук спираме за малко и оставяме настрана редовните мрънкания на свикнали с “фотошопа”, че им бил неудобен интерфейсът. Интерфейсът си е страхотен, през последните месеци имаше на различни места из мрежата обсъждания за подобрението му и сигурно в следващата версия ще е още по-удобен. За сведение — на мен ми е ужасно неудобен интерфейсът на Photoshop. Вярно, професионалистите, дето си изкарват пари с графика, трябва да имат всички команди и бързи клавиши на върха на пръстите си и за тях е мъчително да мигрират на GIMP. Но и никой не ги кара, има GimpShop, който така променя изгледа и клавишите на GIMP, че да приличат максимално на програмата на Adobe. Всъщност баш-diehard феновете на Фотопош и Уиндоус няма какво да се интересуват от GIMP и GNU/Linux — да си ползват “шопа” и ”бозата”.

Това горното е малко като застраховка. Защото много често като стане дума за The GIMP, някои хора скокват “ама на мен това не ми е удобно”. На когото не му е удобно, да си ползва своето. Същото е като със свободата и с линукс-дистрибуциите — когато стане дума за свободни програми, все някой казва “ама то операта е хубав браузър, то айсикю-то ми е удобно, скайпът и той, а пък флаш-ът е толкова разпространен, че си е must-have”. И други подобни мрънкания.

Да, на фона на това и моето казване, че ползвам само свободен софтуер, защото е по-качествен и принципно по-правилен за ползване и то звучи като “мрънкане”. Но не е. Само звучи така, защото става като оправдание след поредното обвинение в “линукс-фанатизъм”. Е, вече свърши тая — не чувам такива обвинения или призиви за смесване на свободен с несвободен софтуер, “защото били популярни”. GIMP, Blender и Inkscape са правилните програми. Фотошоп не е, също и флаш.

Защо е това категорично въведение?

GIMP (GNU Image Manipulation Program) е проект, свързан пряко с GNU. Нещо повече, GIMP официално е част от GNU. Проектът GNU от своя страна, за тези, които падат от небето, има за основна цел развитието на свободни софтуерни алтернативи. И изобщо на свободни алтернативи, защото “софтуер” в днешно време е нещо все по-трудно за определяне.

Версия 2.4 има представяне в уеб-сайта на програмата. Това представяне включва flash-филмчета, интегрирани от видео-хостинга на Гугъл. Пак спираме за малко и оставяме настрана проблемът на Гугъл със свободата. Да кажем, че това е съвсем странично в случая — просто едни филмчета, а пък и просто един видео-хостинг. Остава флаш-ът.

Flash е технология на Adobe, която стана много бързо популярна преди време, защото с нея можеше човек да изпрати анимирана уеб-картичка на приятел. Преди това картичките бяха едни такива скучни и тъпи. С флаш са си същите, но вече не бяха скучни ;) Веднага може да се добави, че флаш-овете са направили много други неща за развитието на уеб-концепциите, но за мен основното, с което “дръпнаха” потребителите бяха именно уеб-картичките.

В последно време пък стана модерно да се ползва флаш за бързо гледане на видео в уеб-сайтове, ей-така, “на крак”. Бърза видео-закуска. С често лошо и почти винаги незадоволително качество, но “на момента”. Хостингите за такива филмчета са сигурно от най-разлистваните сайтове. Дори и у нас си имаме такъв.

Всичко добре, но защо трябва да се ползва несвободна технология за представянето на свободен софтуер? И то не кой да е, а един от най-успешните и най-популярните в света? Трудно ми е да преценя кое е по-известно сред потребителите — ядрото Linux, Firefox, OpenOffice или GIMP. Но със сигурност GIMP е най-популярният проект, свързан с GNU. Самият GNU даже няма чак такава слава, макар закоравелите му привърженици да се заблуждават в противното.

И накрая, отгоре на всичко какво — flash. По реакции в мрежата си личи, че филмчетата не могат да се видят с някой от свободните проекти-хакове на флаш, като Gnash или Swfdec. Някои казват, че са успели да ги пуснат така, но са единици.

Тоест за да се порадва човек на презентацията на дългоочакваната нова стабилна версия 2.4 на GIMP трябва да си оцапа машината с flashplayer. И къде отива радостта от всичко? Някои от поддържащите сайта на GIMP твърдят в коментари към съобщението за грешката, че едва ли не ако някой не може да види филмчетата, няма да загуби нищо, а само ще спечелят хората, които (най-вероятно с Уиндоус и Фотошоп и Флаш инсталирани) могат да ги виждат. За мен това е лицемерие. А и страницата с презентацията изобщо не изглежда красиво без флаш-приставка. Не мерси, не ми трябват филмчетата ви! GIMP 2.4 е страхотна програма, развитието от предишната версия е огромно и е удоволствие да се работи с нея. Исках да напиша ревю и на окончателната версия, но ще трябва първо да ми отмине неприятният флаш-вкус.

Някои писаха вече, че излезе WP версия 2.3. Има доста нови неща, но това, което най-вече забелязват хората са вградените поддръжка на етикети (най-накрая, браво, браво, да не повярва човек, че най-накрая вече има етикети в основната инсталация) и автоматична проверка за обновления. Като казвам “най-накрая” за етикетите, имам предвид, че масово хората продължаваха да работят с категории, а не с комбинация от категории и етикети или само с етикети, защото чисто и просто инсталирането на приставка е нещо външно, нещо “приставено”. И доста често се избягва. Имам наум и друго — етикетите, колкото и удобни да са в някои случаи, все пак създават трудност в бложенето. Аз използвам етикети още откакто движех сайта си с Blosxom, но тогава комбинирането на етикети и категории правеше някак по-удобно писането и по-приятно описването на текстовете. Етикетите могат да отдалечат текстовете, да ги направят по-студени и по-надълбоко скрити. Особено ако се ползват без строга мярка.

Работата с етикети ме занимава от доста време, ще оставя темата за друг път. Има много неща, които могат да се кажат за ползването на етикети и други “модерни уеб2.0-неща” със и без причина. Малко наслуки мога да предположа, че навикът за ползване на категории при писане в WP ще свърши добра услуга на ползващите платформата. Понякога четенето по категории не може да се сравни с ровенето и в най-добре поддържаните етикети.

Това, което на мен ми прави впечатление в WP 2.3 обаче не са етикетите или пък проверките за обновления. В Друпал етикетите са нещо естествено присъщо, защото представляват просто един от видовете категории, а проверките за обновления също са включени в Drupal 6. По-интересното в WP 2.3 е, че най-накрая разработчиците са обърнали поглед към нормализирането на адресите. Досега адресите в една инсталация на WP бяха пълна каша.

Чисто чудо е, че някои смятат WP за блог-система, идваща с добре оптимизирани адреси. Чувал съм хората да казват даже, че “гугъл обича уърдпрес”, макар да е ясно, че нещата с търсачките не стават баш така. Много хора не обръщат внимание на това какъв им е адресът и как се формират URI при разлистване на сайта. Според спецификацията си URI се състои от име на сървъра, порт и път до ресурса. За порта е ясно, изписването на подразбиращия се 80-ти се пропуска от програмите. Името на сървъра също има малко вариации, изключая масовото залепяне на “www” отпред, което нито дава някаква информация, нито определя протокола, а само служи на някаква неразбрана от мен висша естетика. И остава последната част, която винаги може да бъде проблемна — пътят до ресурса.

В старите инсталации на WP едно и също съдържание може да се намери на огромен брой адреси. Първо е налице дублиране на съдържание в домейна и в поддомейна “www”. Много малко хора се сещат да поставят пренасочване към адреса, който искат да ползват. Ако ще се ползва даденият домейн, просто трябва в .htaccess-файла да се запише нещо от вида на:


<IfModule mod_rewrite.c>
  RewriteEngine On
  RewriteCond %{HTTP_HOST} ^www\.example\.com$ [NC]
  RewriteRule ^(.*)$ http://example\.com/$1 [R=301,L]
</IfModule>


Ако пък някой много държи да ползва “www”, логиката е обратна. Не помня да съм виждал пренасочване от “www” към основния домейн при WP-блогове. Със сигурност има и такива сайтове, просто не ми е направило впечатление. Достъпни са и от двата домейна, без пренасочване. Не казвам че е нещо чак лошо, но дублиране на съдържанието никога не се толерира от индексиращите машини и едно от първите “правила” (ако има такива) при работата по структурата на сайта при SEO-диагностиката е именно откриване на дублирано съдържание и намиране на начин за премахването му.

WP не ползва .htaccess в основната си инсталация и най-вероятно пренасочванията се правят с изпращане на HTTP-заглавки от PHP. В новата версия 2.3 твърдят, че ако има пренасочване от .htaccess, то трябва да е в синхрон с настроеното в админ-панела на WP, иначе ще се пренасочва в кръг.

Другият проблем на WP бяха пътищата. Безброй различни пътища до едно и също съдържание — основната страница се дублира от /index.php, /index.php/, /?paged=1, /page/1/. Когато се отнася до отделна статия и особено когато са включени кратки адреси на базата на заглавието, тогава комбинациите май надхвърлят десет. Обратните свързвания (trackbacks) и емисиите (rss2, atom) също могат да са налични на различни адреси. И на всичкото това отгоре — почти всеки адрес е достъпен както със, така и без наклонена черта накрая. И цялото това многообразие може да се “стоварва” на търсачките с приставката за генериране карта на сайта. Смея да твърдя, че ако WP нямаше критичната маса потребители в цял свят, това поведение нямаше да се толерира изобщо от търсачките.

Тези дублирания на съдържание могат да се избегнат отново с добре обмислени общи пренасочвания в .htaccess. Идеята е не просто съдържанието да е достъпно от всеки такъв адрес, а да се намира всъщност само на един адрес и всички останали форми на адреса, различните конвенции за образуването му, да водят до това съдържание през пренасочване. С връщане на код за състояние “301”, “постоянно пренасочване”, “permanent redirect”. То казва на търсачките и настолните програми, че съдържанието не е тук, а на еди-кой си адрес. И точка. Браузърите пренаписват URI в адресното поле и обновяват отметките си, а търсачките прочистват индекса си и концентрират рейтинга върху адреса на пренасочване. Така трябва да бъде ;)

Всичко това изглежда е оправено в WP 2.3 с т.нар. “Pretty URLs”. Сред сайтовете по които работя и които поддържам има само един WordPress, който скоро ще обновя да 2.3. Ще се радвам, ако наистина в новата версия адресите са измислени читаво и не се дублира съдържание.

Честита версия 2.3 на всички, които се радват на WordPress и на предизвикателствата и възможностите, които дава свободният софтуер! :)

Новината е съвсем прясна, от преди малко - след 21 месеца разработка версия 4.0 (наричана Etch) на проекта Дебиан е официално публикувана. Честито, дебианци!

Дебиан е проект за свободна операционна система, който поддържа общо 11 различни процесорни архитуктури и включва практически всичко от света на свободния софтуер - от малки скриптове през езикови компилатори, среди за разработка, игри и цялостни настолни среди като KDE, GNOME и Xfce. Всъщност Дебиан е цял един отделен свят и като потребител на тази операционна система вече може би около десет години (честно, не помня кога реших, че моята дистрибуция е Дебиан, толкова време мина) мога с ръка на сърцето да кажа, че за мен това е най-успешният софтуерен и социален проект.

Може да има по-добри чисто софтуерни проекти, може да има и по-добре работещи социални мрежи. Макар да се съмнявам и в това, все пак възможно е. Но проектът Дебиан и в частност Debian GNU/Linux като най-мащабната му част съчетава най-напредничавите неща от двата свята - свободния софтуер и социалната организираност с разпределена власт.

Брандън Робинсън на лекцията си на OpenFest ‘06 описа вътрешната дебианска организираност като някаква уникална работеща анархия. Известно е, че чисто социалните анархистични проекти винаги са се проваляли - или са изчезвали, или силово са трансформирани в противоположността си, диктатурите. Фактът, че проектът Дебиан не е начинание за пренареждане на “тук-и-сега” социалното е неговият шанс. Във виртуалното всичко е възможно - дори и Дебиан като концепция и принципи да съществува. Нещо повече - да продължава да бъде едновременно най-принципната и най-гъвкавата общност в света на свободния софтуер.

Дебиан 4.0 Etch идва с познатия вече от тестовите версии графичен инсталатор и по подразбиране се инсталира с настроени шифрирани дялове на диска. За работеща система е достатъчен само един инсталационен диск, но пълната дистрибуция е съставена от 21 CD-диска или 3 DVD-та. Освен чрез инсталационни дискове, както и при предишните версии можете да инсталирате Дебиан и с всякакви други медии - мини-дискове, usb-памети, а също така и през мрежата. Разбира се, невъзможно и непрактично е да се инсталират програмите от всичките 21 диска - някои са с повтарящи се функционалности, други конфликтират помежду си. Но има избор. За пореден път Дебиан защитава мотото си “универсална операционна система”.

Много от най-новите версии на програмите не успяха да влязат в стабилното издание 4.0 и някои може да се учудят, че например GNOME е във версия 2.14 (като вече съществува следващата версия 2.18). Обяснението е много просто - официалното, стабилно издание на Дебиан винаги съдържа подробно изпитани и поправени версии на програмите. Нарича се “стабилно” не само защото програмите са по-обстойно прегледани и по-стабилни в работата си, а и защото не се променя, остава “стабилно” като съдържание. Много хора се притесняват да използват активно другите версии на проекта - testing и unstable. Когато съм имал нужда от по-нова версия на дадена програма, аз без притеснение съм обновявал системата си до unstable, а дори имам и записи за хранилището experimental. Да, всяко такова покачване на версията на програма извън официалното издание трябва да се прави внимателно. Трябва и човек да знае какво прави. И най-вече да не се страхува от малко писане на команден ред, ако нещо дребно се обърка. Но аз лично не съм имал истински проблеми с моя Дебиан, въпреки всички обновявания от unstable и experimental. Дори от доста време подразбиращата се версия на изданието за моя компютър е unstable.

Но все пак е ентусиазиращо да знаем, че започва основната работа по следващата официална версия. Изданието 4.0 Etch съвпада и с обявяването на резултата от гласуването за ръководител на Дебиан. Всяка година разработчиците в прокта избират свой ръководител. Мандатът е точно едногодишен и ролята е по-скоро представителна и организационна, не чак толкова техническа или програмистка. Ръководителят на Дебиан е търсеното лице за въпроси относно развитието на проекта, той е желан гост на конференции и събеседник за интервюта.

Новият DPL е Sam Hocevar (sho). Досегашният ръководител на проекта, Брандън Робинсън, имаше лекции в двата дни на родния OpenFest.

Честито на дебианци! И на всички - Христос възкресе!

Онзи ден проектът Drupal навърши точно шест години. Един ден след рождения ден вчера излезе официалната стабилна версия 5.0. В “петицата” има много подобрения и освен различните нови и лъскави неща е отворен и път към още и все по-гъвкави употреби в бъдещето, благодарение на новите интерфейси за уеб-форми, новата структура на приставките и какво ли още не. Интересът към новата версия беше свързан и с взимането на подразбиращата се тема на 5.х, Garland от хостинга wordpress.com. За изкушения от свободния софтуер Drupal се развива по най-правилния начин - доколкото е възможно централизирано, без да се спира участието на външни хора, но като се държи много ясно да се знае, че това е свободен проект. И става така, че централният сайт на проекта drupal.org събира огромен ресурс и никой няма полза да разкъсва тази общност в множество малки сайтове. Както е станало с Mambo/Joomla. Ако съществуват ценни drupal-сайтове, те са предимно сайтове за поддръжка, платени проекти и някои местни общности. Всичко друго се събира в drupal.org с понякога учудващо разбирателство.

Drupal се развива от Dries Buytaert, белгиец от Антверпен. В началото, през януари 2001г. сайтът на проекта се е казвал “drop.org”. Името “Друпал” идва от английското произнасяне на холандското “druppel”, което значи “капка”. По-късно след конкурс за лого е избрана именно синята капка с две стилизирани очи-капки в нея за емблема на проекта, т.нар. “druplicon”. Основните задачи, към които се придържа развитието на Друпал са: 1) модулност и разширяемост, 2) качествен програмен код, 3) съвместимост със стандартите, 4) ниски изисквания към системните ресурси, 5) отворен код (Друпал е свободен софтуер, лицензиран под GNU GPL), 6) лекота на използването и 7) сътрудничество в съвместната разработка.

Разбира се, тези неща стоят добре на хартия, но Друпал може да се похвали, че до голяма степен успява да се придържа към следването им. Разбира се, някои неща страдат от това следване на приоритетите - например новите версии се издават бавно и рядко. Версия 5.0 се очаква от доста време и е голям скок след предишната “голяма” версия, 4.6 (4.7, последната от “старата” серия е малко подобрение на фона на 4.6). Тази нова версия имаше само две предварителни издания и те не бяха пробни версии с недовършена функционалност - доста сайтове решиха да преминат на rc1 и после на rc2 и отзвуците бяха все положителни.

Дали най-накрая развитието на Drupal ще може да влезе в по-кратки срокове на изданията? Никой не знае, но важното е, че новата версия 5.0 дава много свобода пред уеб-разработчика и вече почти всякакъв сайт може да бъде направен на основата на Друпал. Е, за всичко по-различно от стандартните и често срещани страници е нужно да се правят “хакове” в кода на шаблоните на изгледа, а често и да се дописват свои модули. А и за всеки сайт трябва уебдизайн, така че една инсталация на общ CMS не решава с магическа пръчка проблемите на разработчика.

Честит рожден ден на Друпал, а на уеб-разработчиците - по-малко трудности с новите сайтове! И да не забравя - взехте ли си бисквитка за празника? :)

Скоро писах, че се захващам с превода на Sylpheed-Claws, който беше доста остарял, не беше обновяван от много време. Понеже Силфийд е програмата, с която може би работя най-много и на практика не чета и не пиша поща с нещо друго, превеждането ми беше интересно и полезно.

На 4-ти изпратих на Paul Mangan от екипа на проекта недовършен, но внимателно прегледан превод и на следващия ден той ми отговори, че преводът ми вече е предаден в кода на програмата. На 7-ми пък аз лично обнових инсталацията си с новите пакети, вече влезли в дистрибуцията на Дебиан - от версия 2.0.0 на 2.1.0, версията с новия превод. Макар Георги Данчев да беше свършил страхотна работа навремето, превеждайки програмата, от доста време преводът се беше отклонил от концепциите на екипа за превод на Gnome и все по-трудно се вписваше в gnome-средата.

В момента статистиката е 1309 преведени и 865 непреведени низа. За следващата версия ще опитам да достигна 100-те процента, но и сега програмата е приятно използваема с новия превод.