Arcane Lore

Онзи ден баща ми дойде да ме закара до гумаджия, за да отвият болта на коляновия вал на Рошко. Болтът се затяга силно, аз не можех да го отвия, както ми трябваше, за да довърша ремонта, а гумаджиите имат пневматични гайковерти с ударни приставки. И затова можеха да ми свършат идеално работа. Щях да си платя, разбира се. Но не би.

Отиваме до един гумаджия наблизо, при когото и баща ми, и брат ми си правят гумите. И аз съм ходил веднъж там, когато през пролетта спуках гума в квартала. Та отиваме и добре, че първо отидохме да питаме, а не както аз бях решил “отиваме с колата, теглим я направо – какво има да отказва, какво има да питаме, то е само един болт”. Влизам аз, изчаквам майстора да добалансира колелата на някакъв голф и се приближавам. “Кажете.” Обяснявам му, че ми е нужна помощта му да отвием един болт на колянов вал, ще му докараме колата след малко, а той само да “откърти” болта, аз ще му покажа точно къде и как. “Само гуми! Гуми само!” Мигам на парцали, разпервам ръце и невярващо питам защо така, какъв е проблемът. Вдига скандал, започва да говори на голфаджийчето за мен, как трябвало да съм идел на монтьор, той не можело да пипа болтове, особено пък на “колянов вал” и как ако се повредяло нещо, съм щял него да обвинявам. Пак казвам, че всичко ще подготвя и ми трябва само той с инструмента си да отвие един болт, най-обикновен болт… Не.

Ядосах се, обиколихме другите гумаджийници наоколо и накрая се върнахме, а аз продължих следобяда да ремонтирам колата в жегата. Вчера пък баща ми минава по друга една работа и аз тържестрено му заявявам, че точно в 3 без 15 съм отвил болта. Успях да сваля стартера с много спрей и тръба в звездогаечния глюч. После след десетина неуспешни опита, най-накрая успях да заклиня отвертка там в маховика. В последния момент реших да включа на пета скорост и макар да нямаше кой да ми помага и да натиска спирачките, с лашкане на болта, пак с тръба за удължител, най-накрая болтът подаде. Като го отвих видях, че е бил завит с епоксидно лепило – нямам идея защо и защо не са го затегнали просто с нужното усилие, по учебник. Отвратих се още повече от пишман-майсторите, дето само взимат парите на хората, за да им трошат колите…

И така снощи вечерта колата вече имаше два “пробни старта” от по десетина секунди. Но стана тъмно и довърших тази сутрин. В началото започваше да пуши много, ама много. Откъм изходящия колектор, ауспухните тръби от двигателя. Реших, че гори масло и всякакви други неща, които са попадали там по време на ремонта. Но как да е сигурен човек? Със свито сърце опитвах пак и пак, докато започваше да пуши много и гасях. Накрая направих и малко кръгче и като че ли вече почти нямаше пушек. А сега вече съвсем изчезна. Ясно – доизгаряли са някакви омаслявания по тръбите.

В началото двигателят тракаше като трактор. Като че ли това вече леко поутихна, би трябвало да са били празните повдигачи, които лека-полека са се напълнили с масло. Масло, което не е точно масло, между другото. От пресеченото масло преди ремонта е останало тук-там по малко и сега като е влязло и се е смесило с маслото, му придава един такъв жълтеникаво-кафеникав, но непрозрачен цвят. Скоро ще му добавя нещо за промиване и ще сменя с ново.

Другото, което ме тревожи, е дали съм зацепил съвсем правилно ангренажния ремък. Другите ремъци са лесни, особено този на хидравликата се сменя с поглед. Но ангренажа уж го правих както си трябва, но когато махнах фиксиращата планка и завъртях на ръка няколко оборота, като че ли колелата на разпределителните валове вече не бяха с белези в съвсем права линия… Може да има леее-ко разминаване, но колата запали и работи. Чува се лек шум, който не мога още да преценя дали е от ангренажа или от нещо друго, като хидравлична помпа, компресор на климатик или алтернатор. Възможно е и ремъкът да е зацепен добре, защото двигателят си работи равномерно, но пък самият ремък да се опира леко някъде в кутията. Трябва да проверя това.

И третото, което май е най-тревожно е, че когато поработи, надува маркучите. Като че ли – не съм съвсем сигурен, май надува както и преди ремонта. Вариантите като че ли са два – 1) да изпуска от чисто новата гарнитура и да вкарва изгорели газове в охладителната течност и 2) капачката на разширителното казанче да е с повреден клапан и да “задържа” налягане над допустимото в системата.

Ще ми се да е второто – една капачка е няколко лева, а смяна на гарнитура е няколкостотин. Мисля, че е капачката и при първа възможност ще я сменя. И без това трябваше да съм го направил отдавна…

——

Бях решил като тръгне, да я занеса веднага на автомивка и да светне. Но първо ходихме на рожден ден на татко, кръгла годишнина, отидохме само половин час след като бях сглобил, пуснал и тествал малко колата. Мивката ще поизчака.

Искам и да ида някъде наоколо в някоя природа и да покарам и да поснимам. Непременно ще го направя, да. Добра идея си е.

Ужасна жега. А допреди няколко дни все се оплаквах от тропическите порои следобед. Колата успя да се развали в най-неподходящото за ремонт време. Е, всъщност неподходящо за пред блока. Иначе в сервиз сигурно е все едно, за клиента имам предвид. Почти съм решил да си намеря някой добър и не скъп сервиз и за всякакви критични ремонти, свързани с мърсотия или много физическа сила и специални инструменти да карам колата там. Не че не ми е приятно да ремонтирам сам, но когато повредата е критична, губя страшно много време. Сега трябваше да търся най-различни инструменти и материали, трябваше да разчитам на баща ми и брат ми да ме карат до магазините, трябваше няколко дни с часове да ходя пеш в жегата или в дъжда, за да търся я някакво лепило, я определен ключ или резервна част.

Ако имахме втора кола, може би щеше да е друго. Но ние едвам поддържаме една, камо ли две. Ако имах и гараж, също щеше да е друго. Но това е отчайващ тип мислене – всички тия неща ще са уредени, когато някой ден живеем в къща с двор и всичко останало. Сега даже цапах апартамента с миенето на глава, маркучи, термостати и какво ли още не в банята. Иначе не съм съгласен, че не трябваше да си правя сам ремонта – трябваше, най-малкото заради спестените пари. Който е гледал две деца в гарсониера с основен доход докторантска стипендия, ще разбере. Но от друга страна… колко ли са тези хора и дали изобщо ги има?

Сега цяла седмица Рошко стои и събира кал и прах по боята сглобен и почти готов. Не можах да намеря начин да отвия болта на коляновия вал, за да сменя ремъците на двигателя. Реалистичният вариант е да отида до близкия гумаджия да го отвие с пневматичния си гайковерт. По учебник болтът е затегнат с 205Nm (около 20кгс/м). Гайките на джантите би трябвало да се затягат до около 10-15Nm, но масово гумаджиите включват на максимум и с удар дозатягат. Така в Троян при смяната на летни със зимни ми бяха затегнали гайките. И тази пролет тук, пак пред блока, едвам успях да отвия две от гайките. Предпоследната уби фабричния ключ на Rover, усука го като варен макарон и трябваше да си купувам нов. А последната беше така затегната, че с удължител и 60-сантиметров кози крак едвам успях да я отвия. Значи, логиката диктува, гумаджиите имат нужния ресурс на инструментите си да затягат и отвиват с такава сила.

След това работата е за половин-един час, включително с внимаването и с проверките. Слагам новия ремък, сглобявам пластмасовата кутия на ангренажа, затягам болта на коляновия вал на ръка, завъртам оттам двигателя пробно няколко оборота, за да видя дали всичко е точно зацепено и отивам пак при гумаджията да засили болта на затягане. И кола Рошко е готова за път.

——

И вкъщи е ужасна жега. Изцяло източно изложение е добре дошло за зимата, но топлите месеци са малък ад. Другите апартаменти поне имат прозорци и от западната страна и могат да си се проветряват и да си правят течение – ние сме като в пещ, само с една вратичка и с жега вътре.

Добре го мислехме зимата да сме се изнесли вече по това време някъде. Но не стана. Все още тая някакви надежди за заем за жилище, но колкото повече ровим с Краси в мрежата за условия, толкова повече се отчайваме. Повече тя рови, аз даже не смея много – може би съм се пренавил и ме е страх от неуспех. Остава вариантът с къща под наем като междинен вариант. Но и там не е розово, а нямаме начин да даваме по хилядарка на месец, само и само да живеем в кварталите или селата, които сме си харесали. Причината е проста – явно и доста други хора са ги харесали районите и цените са високи.

Самонавивам се и да снимам. Може като стегна колата, да започна да излизам за половиндневни обиколки наоколо и да снимам пейзажи. От доста време отлагам по-сериозното захващане с продуктова фотография. Но само отлагам, не се отказвам.

Докторантурата върви мудно от моя страна. Не зная какво става сега в БАН, но работата по моята си тема напредва бавно. Най-вече защото нямам време и нямам работно пространство. Кухнята не е най-добрият кабинет. Което ме подсеща за скорошната ми идея да взема някакво малко местенце под наем и да работя там. Но още един наем – сложно става планирането и търсенето на два наема.

За Рошко иде реч. Колата сдаде багажа и вече двайсетина дни стои с разбито “сърце” и събира прах и пухчета от тополите около гумите. Случи се още на 10-ти май, из баирите на Горна баня. Защо бяхме там с Краси и децата е друга тема, ще пиша отделно. Беше първо изкарване на колата и съответно първата ни разходка с кола след като смених пред блока маншона на дясно външно каре. Но и за това ще пиша отделно. На изкачването пред Италианския лицей, когато опитах да завия наляво и да се вмъкна в единственото свободно място за паркиране, изведнъж воланът стана по-твърд. Няма серво, гледам – двигателят спрял. А отгоре хвърчат разни местни джигити. След дълго въртене на стартер, накрая запали и с много газ паркирах.

На връщане реших, че е заради лош бензин. По парични причини все става така, че карам не с полупълен резервоар, а с полупразен. И сутринта бях заредил в Шел, а от техния бензин на Рошко и преди му се е гадело. Миналата година от Шел ми беше правил проблеми, даже на изкачване на Беклемето глъхнеше и успях чак с добавка да я изгоря тая гадост. Затова първо си казах, че горивото с всичките му добавки на Шел е размътило дъното на резервоара и помпата е засмукала нещо не много вкусничко.

В казанчето на антифриза нямаше мърсотии, отникъде не пръскаше и не течеше нищо, затова тръгнахме да се прибираме. На излизане от Горна баня обаче започна пак да глъхне и на светофарите можех да стоя само с единия крак на съединителя, другия яко на газта и с ръката вдигнал ръчната спирачка. Но към Овча купел стана нетърпимо, загасна на светофар и не пожела да тръгне пак. Трябваше да се ядосвам на всички кретени с книжка, които ми бибипкаха, без да виждат, че съм на аварийки. И даже без да виждат, че съм на аварийки, с жена и деца в колата и съм излязъл да бутам от шофьорската врата. Идиоти. И преди, когато съм закъсвал, никой не вижда аварийните светлини. Тия аварийки не са за внезапно спиране, не са за “благодарене” при вземане на предимство! Не са и за маневриране при паркиране! А са точно за аварии – за нищо друго! Ама идиотите си свиркат.

Успях да избутам колата след светофара и я засилих в една тиха пряка. Паркирах и отидох да взема от някой магазин наблизо туба с минерална вода. Антифриз нямаше никакъв, казанчето беше сухо. Първо се панирах и звъннах на баща ми – може би не трябваше да прибързвам, май само го притесних. В бързината, като се чудех какво е станало, реших, че колата е изгорила охладителната течност в цилиндрите, през малък пробив. Неправилно, защото толкова бързо не може да се изгори цялата вода – ако наистина нахлуе толкова много вода в цилиндрите, резултатът не е загаснал двигател без охлаждане, а е воден удар на буталата и изкривени или счупени биели и бутала… Но не прецених, че водата е отишла в единственото друго възможно място – маслото.

Налях остатък от шише с червен антифриз, което държах в багажника, долях яко минерална вода. Само такава имаше в магазина. Като преди това поизчаках малко да изстине двигателят и през това време Краси и Светко ядяха сладоледите, които взех от магазина. И така, с вода в системата вече, колата си запали и продължих с “повишено внимание” и неприятно предчувствие. А трябваше поне да си закарам семейството вкъщи – всякакви схеми с теглене, викане на пътна помощ или оставяне на колата без да се пали не ставаха, не мога да си позволя такъв лукс. На Светко вече му се спеше, а и беше гладен.

И пак с яко газ, едвам стигам 3-4000 оборота, но колата няма никаква мощност и едвам върви. Сипах на едно OMV малко бензин и отказа да запали. Въртя аз стартера, а веднага идва бензин-бойчето и ми вика “ако искаш да я бутнем да запали?”. Кипна ми и му викам “като толкова разбираш, каква е разликата между бутане и въртене на стартер и как ще запали, ако я бутнем?” Очевидно беше, че просто иска да ни разкара от колонката, не да ни помогне – отзад се беше наредила някаква мутра с грозно Audi.

Пак успя да запали и с ужасно каране – трудно и физически, и откъм внимание към пътя – накрая успях да стигна до нас. Когато пусках газта, оборотите падаха докъм 1000, но не можеха да се задържат около 750, както трябва да са на празен ход, а веднага падаха надолу, оборотомерът замахваше към нулата и колата гаснеше. При блока я допаркирах набързо с бутане.

Като слязох на спокойствие следобяда да видя и огледам – свещите са си добре, сухи са, казанчето е сравнително чисто, поне чисто както преди си беше… Чудя се аз какво стана с тоя Рошко и вадя щеката на маслото – то пълно догоре с пресечено масло… Ясно – всяващата ужас в сърцето на всеки ровър-шофьор HGF (head gasket failure).

Отдавна беше започнал периодично да гълта по малко вода, а пък маслото ми беше трудно да го следя, защото (както чак сега разбирам), явно беше променило консистенцията си леко. Отделно двигателят имаше лоши течове на масло от семерингите на разпределителните валове, от капака на главата и долу от уплътнението на картера. Не чак големи течове, но постоянни и целият беше в цял пръст масло с прах. Отлагах по-голям ремонт, защото колата, въпреки всички тия неща, цяла година се държеше много добре. За десетина месеца навъртя десетина хиляди километра, включително в най-големите студове и снегове и не ме е оставяла на критични места. Повреждала се е два пъти в София – веднъж падна акумулатор и веднъж изхвърли антифриза в задръстване (което също е симптом, ама…).

Гарнитурата на главата се е пробила и е пропускала в две посоки – изгорели газове към охладителната течност (от което ми се пукаха маркучите) и охладителна течност в маслото (по малко, защото ако беше повече, щеше да се е пресякло отдавна).

——

И така от 10-ти Рошко е в ремонт. Първо търсих сервиз, после търсих майстор… и накрая реших да си я правя сам. Форумите на Rover (да, на такава непопулярна марка у нас има цели няколко форума) не помагат – няма в тях майстори с профили или специални за марката сервизи, които да участват и във форумния живот. Както е във форума на Subaru с двата сервиза MITAKA и DK, както е във форума на Mitsubishi с DJ Tymbi, както май е Ombre за Honda… Няма бе, там вирее само “продавам и купувам” и понякога “как да си сложа светодиодчета”.

Ремонтът, който вече почти направих, досега ми излиза около 300 лева, включително всички консумативи, части и инструменти, които съм взел. А в сервиз за тия неща щяха да искат 800-1000лв. Така че поне ми е по-евтино. А и ми е интересно и успокояващо да работя по колата. Лошото е, че много се проточи. Защото все не намирам някои неща – ето, например още търся из софийските магазини меден спрей за гарнитури (лепило, а не смазка). Търсих дълго планка за фиксиране на ангренажни колела и анаеробен уплътнител за капака на разпределителните валове. Накрая снощи си ги поръчах от eBay за малко пари.

Това всичкото е и причината тук да е тихо толкова време. Все исках да си пиша в блога, но все когато имах време, решавах да пиша във форума на Ровър. Голяма грешка, защото там само едно момче ми отговаря – и той сега прави подобен ремонт, макар че неговото е цялостно преоборудване на двигателя за силов тунинг. А и не е притиснат от времето, втора кола му е и хич не бърза. Иначе колкото и пъти да питах откъде се взима меден спрей, примерно, все не намирам отговор. А за такъв спрей или лепило съм обиколил вече цяла София надлъж и нашир – няма и няма.

И затова си казах, че като ми се пише и разказва за тия неща, по-добре да го правя при мен си, в блога. Имам доста снимков материал, който ще подредя в галерии и ще пиша за тайнствената и страшна процедура, наречена “смяна на гарнитура на глава на Rover”, от която всички така се плашат.

Вчера разбрах, че колата ми е била удряна и поправяна. Преди някой да реши, че нещо му има на Рошко, нека кажа — и вашата сигурно е удряна. Почти всяка стара кола в България сигурно е удряна. Особено тези, които са “нов внос” и на по десетина или повече години или се препродават след само година каране в страната. Не всички, но повечето.

Така съм се размазал от цял следобяд лежане под колата, че сега, след като вчера забравих да взема аспирин, съм целият една огромна мускулна треска. За три-четири часа успях да сваля задната броня, подкалници и колела, да откача едни тръби и железа, да разплета кабели и всичкото това с не съвсем подходящите инструменти. Събрани “отвсякъде” в картонена кутия ключове и отвертки, от които само един-два ключа и една отвертка стават за истинска работа определено не е “комплект инструменти”.

Трябваше да разкостя и сваля газовата уредба. Когато купувах колата ме убеждаваха, че е с газов инжекцион “Тартарини”, на който нещо не му работело, но иначе бил тип-топ и само малък ремонт от газаджия и щял да върви. Да, ама не. Уредбата беше без газови инжектори, просто бяха откъртени и отнесени. Аз като толкова и разбирах от тия неща, толкова и съм видял. А ме убеждаваха, че “май” на дълъг път извънградско газовата се включвала. Дрън-дрън — как ще се включи нещо, дето го няма? Освен че не работи уредбата, бутилката отзад в багажника не само беше огромна и заемаше половината място вътре, ами и беше пълна с газ. И всичкото това тежи и му плащам бензина за превоз постоянно. Затова реших една от първите ми задачи да е да се отърва от частите на газовата уредба. Която, в интерес на истината, си е напълно използваема като резервни части — просто аз не мога да я ползвам, защото нямам инжектори, а на газов сервиз точно сега не ми се ходи.

Да не бъда разбран погрешно — принципно аз съм “за” газовите уредби. Както съм и за карането на дизелов автомобил с отработено олио. Но след като съм се прецакал с неработещ газов инжекцион, предпочитам сега да разкарам ненужните ми части — може на някого да свършат добра работа. И следващата конверсия на тази кола да не е газова, а направо електрическа. Така и така ще я правя електромобил след време, защо да си играя с междинни конверсии?

Тия дни бяхме в София за ден-два и се уговорих с брат ми да извадим бутилката. Откачи се без проблеми. Кратки заръки за такова сваляне на бутилка — затегнете ръчния вентил за всеки случай, откачете кабелите от бутилката, внимателно отвийте изходящата и после входящата тръба. Ако всичко е наред с газовата уредба, и в двете би трябвало да има налягане и при отвиването да изтече малко количество газ и след това да спре. Това е така, защото и двете магистрали са под налягане, което е нужно, за да се поддържа постоянната работа на системата и правилното й пълнене. Ако нямаше налягане, щеше да се губи време за повишаването му до работно всеки път при включване на системата (за изходящата тръба) и всеки път при пълнене (за входящата тръба). При мен, понеже отпред при двигателя са махани инжекторите, налягането е изгубено и затова в тази тръба нямаше налягане. Но в зареждащата, входяща тръба си имаше налягане и газ. След като се откачат тия две тръби, бутилката е свободна за измъкване.

За мен остана тук, в Троян, да разкача всички останали неща. И затова вчера цял следобяд вадих и подреждах кабели и при вдигната на крик кола се завирах отдолу, за да отвивам безбройните прикрепяния на тръбата към дъното на каросерията. Когато накрая извадих газопровода с кабелите около него през дупка в двигателния отсек, си отдъхнах. Събрах частите в багажника, който най-накаря е приятно просторен и огромен. Сигурно е било странна гледка — разтворената отвсякъде кола, с откачена броня и подкалници, килната на една страна и отпред от двигателя й излиза в дъга като змийски език тръба с кабели, а отдолу един мърляв и потен уеб-програмист развива клеясали рапидки, докато кал и сажди се посипват по очилата му. ;)

Видях, че колата е била удряна, защото под задната броня отляво има недоизправени дефекти. Явно тенекеджията е бил съвестен и кадърен, защото отвън е оправил почти всичко, но отдолу, под бронята няма смисъл да си играе толкова. И си личи. Сега поне знам, че там има слабо място — слабо не за удар, а за ръжда. Тия Rover-и от този период имат добра антикорозионна лакова защита, но при удар тя се олющва и пада. И ако не се почисти и грундира много кадърно, след това ръждата започва да ги яде там. Ще трябва преди зимата да се погрижа за това. За района на левия заден калник и вежда, лявата панта на задната врата (може и там ръждата да е тръгнала заради удара) и за дъното (на два-три пъти вече я жуля отдолу в бордюри, трябва да видя къде съм махнал покритията и да ги възстановя).

Тъпо ми е, че продавачите не ми казаха за това, като я купувах. Така де, след като така и така вече съм казал, че ще я купя и пазаренето е приключило, можеха поне да седнат сериозно и да ми кажат най-подробно какви са проблемите на колата — не за да й смъквам цената, а за да знам какво карам и какво трябва да ремонтирам по него. Това е правилният начин, това е мъжкото отношение — а не да ми се казва “ама нищо й няма, аз всичко съм поправил, как иначе ще пусна жената да я кара, ама разбира се, че нищо й няма”. Е, може и хората да не са знаели за тоя удар, но поне можеха да ми кажат, че спирачките са съвсем изтъркани и даже предните дискове са си отишли почти, да ми кажат от какво (или поне откога) е това омасляване на главата на двигателя, да си признаят за газовата… Ама нейсе.

Сега имам за продаване комплект части за газов инжекцион “Tartarini - Etagas”, всичко без инжекторите. Компютър, кабели, сензор, клапан, изпарител, индикатор за таблото, газопроводи, защитни шлаухи за тръбите в багажника, втулки за тръбите през каросерията, пълначка при бензиновата капачка с удължител, бутилка (60л. пура, пълна с газ), телескопична тръба и оловни ленти за закрепване на бутилката. Бутилката е в София, останалите части в момента са в Троян. Още не съм свалил изпарителя, защото италианците са го монтирали така, че да взима охладителна течност от колата. Срязали са на две места тръбите с антифриза и са си “взели” за изпарителя с разклонителни тройници. Взема и вакуум от инжекциона на двигателя. Трябва да източа антифриза (тъкмо да го сменя с червен), да възстановя оригиналния път на тръбите и тогава да извадя изпарителя.

В тази галерия съм сложил снимки на частите на газовата. Не съм снимал самия процес, защото свалянето на бутилката е за две минути, а пък останалото е бавна и досадна работа. Към края има подробни снимки на частите.

Частите се продават. Ето обява за бутилката в клуба на Шкода. Ако някой има интерес, нека пише там или ми се обади лично на мен, за да го пренасоча към хората, при които е оставена за продаване бутилката.

Самата смяна на филтъра отне малко време, но целият процес ме забави два-три дни, защото трябваше да намеря подходящите инструменти и да взема правилния филтър. Може да видите снимки от смяната, с кратки описания и коментари към всяка.

Инструментите са отворен звездогаечен ключ №14, втори ключ (може и обикновен или френски) №18 и малко ключе №8 за затягащия винт на скобата на филтъра. Трябва да има под ръка и някакви парцали за попиване. Евентуално нещо нетрошливо и чисто за затъкване на горивната магистрала — ако възнамерявате да оставяте колата по-дълго с изваден филтър.

Наистина е важно по-малкият ключ (№14) да е от вида “отворена звезда”. Някъде тези ключове ги наричат “процепена звезда”, “разцепена звезда” и т.н. В каталози и документации в Интернет срещам името “ключ тип отворена звезда” и “отворен звездогаечен ключ”. Все едно, в магазините все ще ви разберат. За тези, които не са виждали досега — представлява нещо подобно на ключ-звезда, но с изрязана с процеп външна част. Отворената звезда върши чудеса с винтовете и гайките. Захваща практически така здраво, както и “звездата”, но има процеп и може да се ползва за тръбни и подобни съединения. Иде ми да стисна ръката на човека, който е измислил ключа, но все пак може би е починал…

Филтърът е важно да е точно определеният за колата. Тези филтри са капсуловани в метал, не се разглобяват и се сменят целите, заедно с металния цилиндър. След като смених два неправилни филтъра, Champion L203 и Sardes SF 130 (уж еквивалент на L240), накрая смених магазина и си взех точно същия модел и марка филтър като този, който отвинтих от колата — Filtron PP 942.

По каталог за този модел (Rover 200 1.4 16v MkIII 103bhp) навсякъде е изписан друг модел горивен филтър. Затова и купуването на филтър от магазин с търсене по каталози беше ходене по мъките. На няколко места в интернет-форумите пише, че каталозите са сгрешени точно за този модел и за този филтър. Правилният PP 942 е въведен в каталозите за следващия модел, Rover 25. Но пасва идеално и на Rover 200 MkIII с цитирания двигател. Сгрешеният филтър (L240 и аналози) е за по-маломощния двигател на модела 200. Така че ако имате и най-малки съмнения, най-добре е да свалите частта, да я увиете в сух парцал (е, ще е сух до време;) и да идете да си поискате точно същата или, ако прецените, точен неин аналог. Не казвам, че каталозите не са полезни — напротив, но при съмнение или несъвпадение на частта е добре да не се предоверяваме на обемна справочна литература, в която вероятността за грешка е по-голяма.

Процедурата е следната:

0. Откача се отрицателният полюс на батерията. Много важна стъпка, която важи за повечето от ремонтите по колата и е добре да се заучи почти машинално, за да не стане гаф някой път.
1. Откача се въглеродният филтър (charcoal canister) и се премества леко настрани. Откача се с измъкване нагоре, закачен е за шейна в пластина към коша. Премества се, за да има по-добър достъп до бензиновия филтър и място за въртене на ключовете.
3. Поставя се парцал около филтъра. При отвиване отгоре излиза малко гориво, но е добре да не се разлива по двигателя все пак.
4. С ключ “отворена звезда” №14 и контра с ключ №18 се отвива гайката в горната част на филтъра. Това е изходящият бензинопровод, той продължава след металната част с гумено съединение и отива към двигателя. Заради гумената част може да се премества малко, за разлика от долния, входящия. Отмества се встрани, като все пак се пази чист от боклуци.
5. Премества се парцалът под филтъра. При отвиване отдолу излиза доста повече бензин, на практика започва да тече съдържанието на самия филтър.
6. С ключ №8 се разхлабва стягащият винт на придържащата скоба на филтъра. Този винт може да се махне и най-накрая, тъкмо малко да помага с държане на контра за отвиването на долната гайка. Но ако смятаме да извадим филтъра бързо и да запазим горивото в него, добре е или винтът да се развие сега, или да има втори човек, който след отвиване на долната гайка да разхлаби бързо и този стягащ винт.
7. С ключ “отворена звезда” №14 и контра с ключ № 18 (захванат или отдолу, или, ако е неудобно, отгоре на филтъра) се отвива гайката в долната част на филтъра. Бензинопроводът е метален и неподвижен, тече повече бензин от самия филтър. Може внимателно и бързо да се отвие гайката, като се държи запушена с пръст горната дупка на филтъра и после, след измъкването му, да се занесе бързо до гърловината на резервоара, за да не се разпилява горивото.

Филтърът съдържа около 200 мл. бензин, което е и много, и малко. Но във всеки случай не трябва да се оставя да се разлее върху двигателя, защото не е хич безопасно. Ако се разлее, трябва или добре да се почисти, или да се изчака да се изпари, преди изобщо да се пали колата. Бензинът първо тече по-бързо, после по-бавно, но с разклащане и завъртане може да се източи практически целият. След източването (в резервоара или в съд, както сте преценили) филтърът се увива в парцала, за да не цапа и тече нещо. Преди това с парцала се попива около бензинопроводите и се проверява да няма по-голям разлив наоколо.

Ако колата ще стои по-дълго така, с изваден филтър (например ако сега се отива да се търси и купува нов филтър или да се заменя грешно взет друг), добре е за всеки случай с нещо нетрошливо и чисто да се затъкне входящият във филтъра бензинопровод. Аз използвах къса и изчистена дървена клечка и после увих със сух парцал. Това може и да се пропусне, но в моя случай времето беше горещо, колата беше нагорещена и не исках да рискувам излишно. Все пак важно е да не се слагат боклуци или трошливи неща, за да не се замърсява излишно системата.

Поставянето е по обратния ред:

0. Вмъква се новият филтър в скобата. Внимава се да не се постави обратно. Посоката е указана със стрелка върху филтъра или поне в горния му край пише “out”. Ако има стрелка, тя трябва да сочи нагоре.
1. Завива се и се затяга долната гайка.
4. Затяга се винтът на скобата. Аз го бях отвил съвсем и го бях загубил, затова си купих от железария за 6ст. нов такъв винт.
5. Завива се и се затяга горната гайка.
6. Връща се въглеродният филтър на мястото му.
7. Проверява се за разкачени контакти, разместени маркучета и разлят бензин и ако има нещо, се оправя.
8. Закача се отрицателният полюс на батерията.

При даване на контакт след смяна на филтъра бензиновата помпа се чува как работи три-четири пъти по-дълго от обикновеното. Това е защото филтърът е сух и трябва да се качи бензин в него и да се напълни. Не е проблем, съвсем нормално е — изчакайте да спре помпата и да угаснат светлините на таблото. Излезте и огледайте пак филтъра дали има някакви течове на гориво. Ако резбите са завити правилно и е добре затегнат, не би трябвало да има никакви проблеми. Горивният филтър работи под налягане от бензиновата помпа — не толкова високо налягане, колкото в други части на ДВГ, но все пак трябва филтърът да е поставен правилно, резбите да са завити право и да е затегнат. Не трябва да тече или капе отникъде.

Влезте пак и завъртете стартера. Понеже потокът на горивото е накъсан при смяната и е влязъл въздух, в началото не можете да запалите веднага. Трябва да въртите на стартер няколко оборота, за да се нормализира горивната система и тогава вече паленето си е нормално. Така че ако не запалите от раз, изобщо не се тревожете, а завъртете няколко оборота. Ако все пак продължава да не пали, имайте предвид, че може да има друг проблем.

Огледайте отново около филтъра при работещ на празен ход двигател. Не трябва да има никакви течове на гориво от филтъра или снадките му. Всичко трябва да е затегнато, точно на мястото си и чисто.

Готово! Сега, с чисто нов филтър, работата на двигателя би трябвало да се подобри. Дали ще е чувствително подобрението, зависи от това колко замърсен и задръстен е бил старият филтър и как сте били свикнали да карате колата преди. Но и да не забелязвате разлика, двигателят със сигурност “оценява” смяната и работи по-добре.

След смяната е добре да вземете подобряваща добавка за горивото. Аз използвам Redex за почистване на бензинови инжекционни двигатели. Има малки разфасовки от 50мл., които стигат за пълен резервоар (50л.) и струват 4лв. Добавката е важно нещо, защото това, което се продава в нашите бензиностанции много рядко е сносно гориво, а най-често е в голяма степен боклук. Добавката подобрява горивото химически, като повишава октановото число, разтваря вредни или ненужни за горенето в цилиндрите вещества и утайки и т.н.

Добра идея е при смяна на горивния филтър да се смени и въздушният, особено ако е замърсен вече. Някои хора при смяната на маслото сменят и всички филтри наведнъж — горивен, въздушен, маслен и на купето (ако има климатик). За тези други филтри може да пиша друг път, когато и аз ги сменям. Въздушният е най-лесен, евтин е и се сменя на практика без инструменти, така че най-добре него не отлагайте.

Снимки от смяната на горивен филтър (бензин) на Rover 200 1.4 16v 103bhp с кратки описания към всяка от тях.