Arcane Lore

Google и другите големи в бизнеса с уеб-търсенето Yahoo и Microsoft (Live) обявиха официалната си подкрепа за т.нар. “canonical URLs”. Това са такива адреси, които са маркирани за идентичност и позволяват до голяма степен да се намали дублираното съдържание. Да, знам — мъгляво и неточно казано е, но не искам да изпадам в подробности. Основното е, че 1) наистина един от големите проблеми на смисловата свързаност на мрежата е точно дублирането и 2) “големите” си дават вид, че си плюят на ръцете да се справят с този проблем.

Това само по себе си е голяма новина. Дали ще отреже спам-сайтовете с бръснач? Дали ще позволи най-накрая проектите за semantic web да минат в най-лявата бърза лента? Не зная. Даже се съмнявам, защото за такава промяна трябва canonical urls да са наистина масови. Нещо повече, дори да е проблем да ги нямаш в сайта си. Малко съм черноглед, защото това изобщо не е първият технически опит за удържане смисловата цялост на уеб-а. Или на Интернет изобщо, не само на уеб. Например и днес има SPF-записи в пощенските сървъри, но ползват ли се масово? Да, преди време същите тези Google включиха в пощенската си услуга Sender Policy Framework. И какво от това? Спамът си продължава, а е-пощата продължава да е едновременно най-уязвимата и най-ползваната услуга. Хората говорят за прехвърляне на тази комуникация към XMPP от години, но няма резултат, защото в XMPP спамът може да се контролира. А спамът е един от най-маститите интернет-бизнеси, включително и у нас. Нещо повече — в уеб може би това е най-сладкият и гарантиран приход.

Интересното в това е, че клиентът винаги може да премахне спама от полезрението си (поне в достатъчна степен), но продължава да има много пари в цялото това занимание… Всъщност точно тези “големи играчи” нямат голяма полза от спирането на спама. То е като с вирусите и антивирусните програми. Има начини да няма вируси, но каква печалба имат тогава антивирусните фирми? Да казваме директно, че точно те в повечето случаи провокират писането или дори пишат въпросните вируси е в обсега на недоказуемите конспиративни теории. И все пак…

Но може би за пореден път получаваме косвено доказателство, че Google се е превърнал в недосегаем монополист в основния му бизнес, рекламите. Никой не се заблуждава, че Google е услуга за поща или онлайн-календар, да речем. И търсачката, която е най-използваемият им продукт (за някои е и единственият), е в някакъв смисъл само инструмент за генериране на печалби от рекламите.

Въпросното доказателство е въвеждането на две неща — canonical urls и профилираните реклами. Два хода, случили се доста скоро един след друг, които показват, че Google може да си позволи да работи срещу “класическия” спам. Но в името на един нов вид спам, спамът, който може пък и да ни харесва, който може дори да ни е и полезен — таргетираната реклама.

Някой ще каже “и какво от това, нали не сме против рекламите, а само против спам-а”. Всъщност е въпрос на гледна точка. Спам-ът е вид реклама. Вярно, наложил се е като нежелана реклама. А и на практика всичките видове явни реклами, включително целият спам и цялата система с контекстни реклами могат да бъдат спирани, отрязвани и неполучавани от клиента.

Но не е ли малко странно, че за свързаността на масовия уеб се работи най-вече през реклами? След като дублирането на съдържание и спамът са неща, които не могат пряко да попречат на смисъла в уеб, макар и да са тежък удар върху категоризирането, не е ли странно, че точно тези проблеми се атакуват? Много по-ценно за автоматичното категоризиране на съдържанието би било, например, работа по проблема със счупените и изтекли линкове, т.нар. “link rot”. За това работят на практика само archive.org и някои от сайтовете за социални отметки (напр. Furl). Е, там няма толкова парички от реклами, колкото в търсачките. Които винаги се ползват и където лесно се смесва търсено съдържание с платени реклами. Особено ако са “таргетирани” и лека-полека ни се харесват.

Canonical URLs са хубаво нещо иначе. Да видим и дали ще се внедрят достатъчно масово в близките години, че да има ефект и някакъв смисъл от тях.

SEO има нужда от силна доза демитологизиране. У нас, а предполагам и навън. Но особено у нас, защото тук и цялостният уеб-опит е малко и некачествен или и двете. Продължавам да се учудвам как има хора, дето дават неоправдано пари за изработка на сайт и след това отново и отново дават пари за “оптимизиране”. Защото един “изработен” сайт трябва да е оптимален за средата си. Иначе чисто и просто е, ако щете, “недоизработен”. А за това и да се плащат пари, те не са за “сайт”, а за нещо друго. Нещо, което прилича на сайт, но не е и което само подбива цената на хората, които наистина изработват сайтове.

Казвам, че проблемът е на дневен ред не с идеята, че тази статия нещо може коренно да промени. Казвам го, защото е така — най-малкото скорошната гражданска SEO-кампания срещу некадърно скалъпения сайт на правителството го показва съвсем видимо. Няма да се впускам в обяснения, но проблем с такъв представителен сайт трябва да е самопоказателен за всички. И достатъчен за виждане на кризата, в която е родното уеб-правене.

Не критикувам директно пишещите по темата “оптимизация на уеб-страници”. Една малка част от тях ги познавам, някои от тях и лично и това тук е принципно казване, не някаква моментна лична нападка.

Да разгледаме случая на правенето на сайт. Някой решава, че има нужда от уеб-присъствие. Как стига до това е важно, но не е определящо, поне за фирмените сайтове. Щом бизнес плаща за направа на сайт, логично е решението да е измислено, обосновано и планирано. Дотук — добре. След това започва комедията.

Плащат се, явно, едни пари на хора и/или други фирми, които правят нещо, за което с увереност казват “това е най-модерното, най-доброто, абе точно това, което ви трябва, то е специално за вас изработено от нашата фирма”. Всъщност “сайтът” не е нито едно от изброените. Ако го е правило “момче от блока за сто лева” не прилича на нищо. Ако пък го е правила фирма (наричаща себе си “уебстудио с богато портфолио и специалисти”), най-често представлява горе-долу напаснат шаблон на креативен дизайн (ей, поне дизайнери си имаме, не споря) върху свободен CMS. Срещал съм и казвания “ние сами си пишем фреймуърка, защото така е по-професионално”, но това най-често е смешно и спада към съседския сайт за сто лева като качество.

Масово е мнението, че дизайнът е най-важен и “той прави сайта”. Всъщност важно е всичко. Не — критично важно е всичко. Първо сайтът трябва да се измисли, след това да се направи, после да се поддържа и да се използва. Всички стъпки трябва да са правилни, иначе е… спъната работа. Даже има примери за големи сайтове, които не са с особено “джиджан” визуален дизайн, даже почти никакъв, но за сметка на това с качествен общ функционален дизайн.

Казахме за сайта на правителството. Всеки се досеща, че не е правен от “момче от блока”. Имам смътни спомени, че един предишен вариант на сайта на правителството беше правен от познатата на всички ни фирма “Сирма”. Може да бъркам, а и не намирам доказателства онлайн сега, така че това не е важно. “Сирма” имат достатъчно други грехове в уеб, за да се споменат и тук. Иначе правят много неща, съгласен съм. Наскоро разучавах едни техни две платформи за описване и работа с формални онтологии — нещо, което се прави от малко хора в целия Интернет, а системите им далеч не са за изхвърляне. Но като оставим настрана заигравките с формални онтологии, смислови мрежи и тем подобни и вземем само уеб-проектите им, впечатлението далеч не е добро.

Давам само пример. Голяма и доказана фирма, която прави откровени глупости в уеб. Глупости, които дори най-слабите специалисти по оптимизация на сайтове или на сървъри могат да поправят. Дори и да не говорим за сайта на парвителството — вземете сайта за записване в детските градини, правен от “Сирма”. Който наскоро общината беше пуснала и се сриваше постоянно и никой не можа да запише нормално и без нерви хпалето си.

Нали никой не мисли, че всички тези неща са некачествени, защото са правени за малко пари? Не, за много пари са. По-скоро добре работят сайтовете, които пишат разработчиците на свободна практика и някои от тези в малките, но нахъсани и задържащи се с нокти и зъби уеб-студиа.

Да не си кривим душата — Google са го казали най-добре и най-синтезирано в препоръките си за изработка на сайтове. Един добър сайт трябва да е писан за хората, но да го разбират и ботовете. Не обратното. Трябва всеки “правяч” на такъв добър сайт да може спокойно и без никакво притеснение да може да разказва на правещия сайт на конкуренцията каква работа е свършил. Да може да “сподели” техническата част от работата си. Не казвам съдържателната работа по смисъла на сайта, нито по измислянето на вътрешната структура или пък на цялостната идея на сайта. Техническата работа по оптимизиране на сайта трябва да може да се сподели без никакво притеснение пред конкуренцията.

Ако не ти се иска да споделяш нещо от това техническо оптимизиране, значи правиш нещо нередно. Значи правиш сайт за ботовете, който само външно е замаскиран като сайт за хората. Толкова е просто. Има си препоръки и добри практики — ако се следват, техническата работа по оптимизиране са сайта е свършена. Остава само човешката, смисловата работа по съдържанието, развиването на общност, подобряване на услугата, каквото се сетите.

Но масово българските сайтове имат крещяща нужда от другата, техническата оптимизация. Защо? Краткият отговор е лесен — защото хората си плащат веднъж за калпави сайтове и след това многократно за оптимизиране. По-подробният отговор трябва да включва и защо тия хора правят така, защо нивото на родния уеб продължава да е на ниско ниво. Вярно, в последните години е с по-красив дизайн, тук-там ajax, тук-там копиране на наложили се функционалности от западни сайтове, но като цяло е нискокачествен. Не говоря толкова за масовите услуги — там така и така с времето нещата са се нормализирали някак. А и доста оптимизатори са наемани с годините, доста сисадмини и уебмастъри са се “преточили” през фирмите и като цяло има добри сайтове. Всичко отвъд няколкото десетки или стотина горе-долу добри сайта пада рязко надолу.

А това подбива цената на всеки, който се занимава с работа по сайтове. Стотина лева за дървен сайт, после няколко seo-та, които уж “ще направят чудеса”. Дето, ако наистина са “чудеса”, са нещо grey или black-hat. Вярно — клиентът е доволен, но той си е бил доволен и преди seo-то да почука на вратата му…

Простата истина, която лека-полека трябва да се осъзнае във фирмения уеб е, че SEO не е никаква панацея, нито е манна небесна, която храни сайта и увеличава посещаемостта и ползваемостта му “от нищото”. SEO е нещо, което е част от изработката на уебсайт. Даже самата думичка е тъпа и малко пошла — сайтът първо трябва да е оптимизиран за хората, които има за целева група. И чак след това и то евентуално — за търсачките.

Това може да е предизвикателство и към самите специалисти по seo-оптимизиране — вярвам, че малка част от тях могат с ръка на сърцето да кажат, че оптимизират за аудиторията на сайта. Образно казано, разбира се — не е нужно някой да отговаря и да се кълне — на фона на плачевните сайтове в българския уеб е нереалистично да се прави масово признание в искреност и честност при оптимизирането. Напротив — има безброй сайтове, за които само един поглед е достатъчен, за да се види, че някаква шашма е правена за “издигането” им. И защо? За какво?

Изводът, поне за мен — сайтове се правят както трябва и когато имат смисъл и се посещават сайтове, които са правени както трябва и посещението им има смисъл. Всичко друго са митове и легенди за SEO.

За гугъл-бомбата на правителствения сайт ще кажа. Не искам да съм “лош” в нечии будни блогърски очи, но разберете ме правилно — еднопосочната линк-кампания вече си свърши работата. Некадърно направената интернет-страница на българското правителство излиза на първо място при търсене в една от търсачките по ключова дума “провал”. Нещо повече — акцията си свърши работата “прекалено” добре. Сайтът на правителството ни вече има Google PageRank 8, като така стана един от адресите с най-висок ранк за Гугъл в целия роден Интернет.

Естественото питане тук е: Този висок GooglePR заслужен ли е? Входящите връзки стабилни и смислени ли са? Наистина ли government.bg е толкова авторитетен сайт, колкото е българската Уикипедия, например?

Затова въпросът ми днес е: След като всичко се получи, хората чуха гласа ни и търсачките индексираха и съхраниха мненията, коментарите и дискусиите ни по куция сайт на правителството и по самото куцо правителство, днес готови ли сте всички да изтрием тези линкове?

Защото вече лека-полека те започват да работят против първоначалната идея. IT-тата в government.bg все ще позакърпят сайта, той ще започне да се индексира, Google ще започне да събира адекватно и актуално съдържание от самия него и външните линкове ще започнат лека-полека да се оценяват само като “тежест” от влиятелни сайтове, а не толкова като смислов елемент в подреждането на индекса.

И така, ако тези линкове останат, полека с времето по-скоро ще пренасочват авторитет и GooglePR към домейна на правителството, отколкото изобщо ще внасят “провал” смислово.

Някой ще каже “ама те нищо няма да оправят в сайта и никой няма да обърне внимание” — да, може и така да стане. Но по-добре да изчистим терена за следваща такава бърза кампания. Ако пък оправят точно този проблем — да следим за други неадекватности там. Мисълта ми е, че дори и да не ни обръщат внимание на кампанията, не си струва да държим този уеб-натиск. Махнете линковете, върнете си PR-тежестта и я ползвайте отново следващ път. Не подарявайте линкове на government.bg без нужда.

——

Някои хора вече предложиха нова кампания, с нова ключова дума — “корупция”. Макар емоционално да ми се иска да се съглася на момента, разумната ми част ме възпира — вижте, властта (и особено тази нашата власт) може да носи много негативи. “Провал” и “корупция” далеч не са единствените ключови думи, които биха могли да се използват за смислова атака на индексирането на правителствения сайт в търсачките.

Но все някъде трябва да спрем. Защото иначе ще събудим някой ден, за да осъзнаем, че сме прехвърляли тежест от многото ни сайтове към един-единствен, като сме се заблуждавали, че така променяме, порицаваме и поправяме смисъла му. А всъщност само сме му “преливали” pagerank и входящи линкове.

——

Истинската работа е свършена. Съгласен съм с Юнуз, който в Re:TV каза, че това е спонтанна гражданска проява и гражданска оценка на нещо, което очевидно не сработва в обществото. Аз също си дадох гласа в тази кампания, макар и не от заглавната ми страница. Но вече всичко е казано и всичко казано е индексирано от търсачките.

Време е да “накажем” отново сайта на правителството и самото правителство, като махнем линковете и си вземем изкуствено дадения им уеб-авторитет. Да, всичко стана много бързо и да, минаха само ден-два — така е в Интернет. Ударът е понесен, време е за следващо действие.

Аз оставям текста си, но махам от него линковете към сайта на правителството. Вие готови ли сте да го направите?

Защо не съм писал нищо напоследък? Причината е комплексна. Вземах изпити за шофьорска книжка, тъща ми си дойде при нас в Троян, имах кратки пътувания до София и обратно. И общо взето ми се бложеше, но не ми беше до техническата част на заниманието — отваряне на лаптопа точно с тая цел, настройка и писане на текст и т.н. Конкретните причини няма да коментирам много, или поне едната от тях.

Шофирането

Шоферлъка явно си ми се отдава, и макар доста време да беше минало откакто съм карал първоначално курсовете, си се справих. През 2000-та заради недоспиване и малко студентско следпразнично (да го наречем) невнимание изгорях с минимума грешки на листовките. Сега всичко мина ок, взех си от първия път теорията и днес ме одобриха и на практическата част. Всъщност точно се връщам от изпита по кормуване в Ловеч. Имам много какво да разказвам, може да пиша по-подробно за нещо около шофирането по-нататък. Но най-забелязващото се е това, за което съм писал и преди — тук всички някак живеят “по-бавно”. Няма го нечовешкия юруш на София и не само че опреснителните часове по кормуване бяха по-спокойни, не само че и самият изпит беше далеч по-непритеснителен, а и имах много време между отделните часове. В София сигурно щяха да ме “пробутат” за два дни да взема опреснителните и да мина на изпитите. Просто там всички си прекарват ежедневието на педали и никой няма да ти каже “ела след десет дни за следващите 40 минути кормуване”. Примерно, де. ;)

Но това на мен не ми пречи. Даже като млад шофьор ще се замислям много дали изобщо да карам в София. Честно казано, като знам какво е движението, като съм го видял и като пешеходец, и като велосипедист, а и като шофьор още на курса навремето, хич не ме и влече да се бутам там. Разбира се, ако се наложи — няма проблем ;)

Пътуванията

Пътуването до София беше заради среща по работа в офиса, но така се случи, че се разминах с хората и отложиха уговорката за тази седмица. Имах евентуална уговорка с едни колеги от “Философия”, искам да обсъдя някои, да ги наречем академични въпроси — но и с тях се разминах, защото служебната работа беше с предимство. Успях да се видя с наколко колеги в ранния следобяд и преди да пътувам обратно за Троян. Открили една готина кръчма, ама на много теферич място. Няма да казвам, че хем ще вземе да почне да се пълни с хора, хем пък и то всички си имате/имаме вече такива кръчми из града. Тази е типично “бандитска”, както ги класифицират Дени и Андрей — малко дворче с асма и на проветриво място. Хич не е лъскаво, но е много спокойно място и готвят вкусно, а и къде другаде да мога да пия на истинско спокойствие и на маса с приятели джента? Пък и момчето да знае как се приготвя. ;)

Работа и сайтове

Сега имам още документи за уреждане около шофьорството, но вече трудните моменти отминаха и залягам пред лаптопа да довърша задачката, която последно ми бяха възложили от работата. Малко е сложно с работното място сега, когато сме повечко хора тук, но ще се справя. Когато има спокойствие и кодът и той си върви по-леко и бързо.

Имам и някои набързо оформени сайтове, които отдавна се каня да обновя. “Свободна планета” ще има нов интерфейс скоро, засега на адрес http://svobodnaplaneta.com е изцяло тестова постановка. Има още някакъв малък брой неща за доизглаждане и като са готови ще я обявя малко по-“официално”. Тоест да не се притеснява някой за смяна на адреси, емисии и т.н. Ако и когато има някаква промяна в сегашните, ще предупреждавам. Другото, което съм пуснал, но пак съм отложил за след служебните ми неща, е http://seo.lindeas.com. Раздел към Линдеас за уеб-оптимизация отдавна беше планиран, даже преди време бяхме говорили съвсем предварително с Калин по въпроса. Така че поне мястото вече го има. Между другото, сайта съм записал и за участие във второто българско състезание по SEO. Има много време до края на състезанието, даже може би прекалено много, за да се казва каквото и да е отсега, но когато имам/имаме време за работа там, който иска да го подкрепи — това ще е адресът.

Микросток

Смятам тази есен да започна лека-полека пак да се занимавам по-сериозно с микросток-фотография. Присетих се от Fotolia, където пак ми се бяха събрали количеството кредити за изтегляне. Други сайтове, които си заслужават, както и преди съм казвал, са IStockPhoto и Dreamstime. Но на мен най-добре ми върви точно Фотолия-та, не зная защо. Бях писал в микросток-форума на Роби за един нов сайт, YAY Micro, но там още нямам нито една продажба. Макар във форума на въпросния YAY вече доста хора да започват да се хвалят с първи продажби, тоест сайтът прави добър старт. Като се има предвид, че е съвсем нов и пресен е ясно, че няма да е с нивото на продажби в утвърдените агенции. Но фактът, че се развива приемливо бързо е много радващ. Аз нямам нови кадри, а от старите не всички са ок, така че ми се ще да залегна там.

Бебе и коте

Котаракът се радва (тъй де, не се радва хич, ама…) на рядко допускане вътре. Преди си го пускахме когато поиска да си похапне или да си поспинка, а сега почти през цялото време е низвергнат навън. Но и това ще се оправи, а и той го понася по котарашки гордо. Дано всичко е наред с него, а пък сега таман да си походи на чист въздух и спокойствие. Бебо расте с всеки изминал ден и всичко разбира. “Говори” с възгласи и подвиквания, но повечето от нещата, които му казваме си личи, че ги разбира. И или се подхилква дяволито, или ни отговаря с бърборене, че не, не иска да се прибира, а иска на люлчиците. Или пък сутрин направо ни носи чехли и обувки — да ставаме и да го извеждаме на разходка, какво се размотаваме, а-ма-ха! Детската кухня в Троян отново заработи след едномесечна почивка и така малко готвенето и храненето се пооблекчи. Добре, че тукашните манджички ги яде — тези в София и аз се отвращавах като ги опитвах, а той изобщо отказваше и да ги вкусва.

Следващата голяма патардия предполагам ще е около избора на автомобил. Надявам се всичко друго да е наред около нас и това да ни е грижата за есента.

Исках да не пиша за това, поне не толкова често и не в отделна тема, но този коментар на Вени ме накара да размисля. Има обявено състезание по SEO. Казано накратко, това е борба за първо място в резултатите на Google за България при търсене на низа “яицазимитпо лъгуг”. Оптимизацията на сайтове има много други и много по-сложни аспекти, но у нас явно все още е “модерно” само популяризирането на адреса в гугъл.

Това състезание има хиляда лева награда за първо място. Някои хора в мрежата подкрепят Бого Шопов и неговото решение да дари парите на save-darina, ако спечели. И открито агитират и скандират за него. Има два проблема, които разбуниха духовете покрай състезанието — единият е по-скоро формален, с правилата на състезанието. Питаше се дали така Бого не нарушава правилата. Отговорът е, че не, не ги нарушава, това си е чисто SEO, разбирано като популяризиране на адреса — печелене на свързвания.

Другото нещо, което всъщност може да е проблемно, е някакъв морален аспект на нещата. Не казвам, че Бого да дари сумата е нещо лошо, не. Но определено проблемно е да се агитира за това даряване по начин, който внася вина сред участниците. Ако някой друг утре спечели състезанието, ще му бъде ли натяквано как е “похабил” парите и не ги е дарил? Масово може би не, но със сигурност ще има и такива гласове. Защо? Ако състезанието беше по математика, нямаше да е така “модерно” да се агитира за благотворителност от джоба на победителя, нали?

При състезание по оптимизация основният ресурс за спечелване е именно “гърбът” на популярни сайтове. Каквито са например активните блогове. Така че от гледна точка на SEO Бого Шопов води състезаването си идеално. Всякакви “протести” от сорта на “ама той така прецаква малките, защото е батко с блог” са неадекватни. А защо сте малки? Защо нямате блог? Искате с новосъздадено сайтче да “излъжете” търсачката и да се наредите над човека, който има освен всичко и четено съдържание на страниците си? Това е несериозно “оплакване”, ясно ;)

Но че състезанието е SEO-актив за всички участващи в него и в обсъжданията около него е ясно също. Защото след края на състезанието Google и Yahoo няма да изтрият от индекса си всичко, свързано с него. Темите за яицазимитпо лъгуг дълго ще стоят автоматично намърдани в индексите и ще се котират, докато лека-полека човешкият коректив не ги избута по-надолу.

И какво остава? Остава пак моралният проблем, въпросът “Щом искате да дарите и имате възможност, защо не го направите сами? Защо искате да дарите чужди пари — в случая чужда награда в състезание? Ако пък искате точно тези пари да идат за дарение, защо не участвате самите вие и не ги дарите накрая сами, като победител?”

Моля коментирайте по същество и не скачайте на вестоносеца ;)