Arcane Lore

SEO има нужда от силна доза демитологизиране. У нас, а предполагам и навън. Но особено у нас, защото тук и цялостният уеб-опит е малко и некачествен или и двете. Продължавам да се учудвам как има хора, дето дават неоправдано пари за изработка на сайт и след това отново и отново дават пари за “оптимизиране”. Защото един “изработен” сайт трябва да е оптимален за средата си. Иначе чисто и просто е, ако щете, “недоизработен”. А за това и да се плащат пари, те не са за “сайт”, а за нещо друго. Нещо, което прилича на сайт, но не е и което само подбива цената на хората, които наистина изработват сайтове.

Казвам, че проблемът е на дневен ред не с идеята, че тази статия нещо може коренно да промени. Казвам го, защото е така — най-малкото скорошната гражданска SEO-кампания срещу некадърно скалъпения сайт на правителството го показва съвсем видимо. Няма да се впускам в обяснения, но проблем с такъв представителен сайт трябва да е самопоказателен за всички. И достатъчен за виждане на кризата, в която е родното уеб-правене.

Не критикувам директно пишещите по темата “оптимизация на уеб-страници”. Една малка част от тях ги познавам, някои от тях и лично и това тук е принципно казване, не някаква моментна лична нападка.

Да разгледаме случая на правенето на сайт. Някой решава, че има нужда от уеб-присъствие. Как стига до това е важно, но не е определящо, поне за фирмените сайтове. Щом бизнес плаща за направа на сайт, логично е решението да е измислено, обосновано и планирано. Дотук — добре. След това започва комедията.

Плащат се, явно, едни пари на хора и/или други фирми, които правят нещо, за което с увереност казват “това е най-модерното, най-доброто, абе точно това, което ви трябва, то е специално за вас изработено от нашата фирма”. Всъщност “сайтът” не е нито едно от изброените. Ако го е правило “момче от блока за сто лева” не прилича на нищо. Ако пък го е правила фирма (наричаща себе си “уебстудио с богато портфолио и специалисти”), най-често представлява горе-долу напаснат шаблон на креативен дизайн (ей, поне дизайнери си имаме, не споря) върху свободен CMS. Срещал съм и казвания “ние сами си пишем фреймуърка, защото така е по-професионално”, но това най-често е смешно и спада към съседския сайт за сто лева като качество.

Масово е мнението, че дизайнът е най-важен и “той прави сайта”. Всъщност важно е всичко. Не — критично важно е всичко. Първо сайтът трябва да се измисли, след това да се направи, после да се поддържа и да се използва. Всички стъпки трябва да са правилни, иначе е… спъната работа. Даже има примери за големи сайтове, които не са с особено “джиджан” визуален дизайн, даже почти никакъв, но за сметка на това с качествен общ функционален дизайн.

Казахме за сайта на правителството. Всеки се досеща, че не е правен от “момче от блока”. Имам смътни спомени, че един предишен вариант на сайта на правителството беше правен от познатата на всички ни фирма “Сирма”. Може да бъркам, а и не намирам доказателства онлайн сега, така че това не е важно. “Сирма” имат достатъчно други грехове в уеб, за да се споменат и тук. Иначе правят много неща, съгласен съм. Наскоро разучавах едни техни две платформи за описване и работа с формални онтологии — нещо, което се прави от малко хора в целия Интернет, а системите им далеч не са за изхвърляне. Но като оставим настрана заигравките с формални онтологии, смислови мрежи и тем подобни и вземем само уеб-проектите им, впечатлението далеч не е добро.

Давам само пример. Голяма и доказана фирма, която прави откровени глупости в уеб. Глупости, които дори най-слабите специалисти по оптимизация на сайтове или на сървъри могат да поправят. Дори и да не говорим за сайта на парвителството — вземете сайта за записване в детските градини, правен от “Сирма”. Който наскоро общината беше пуснала и се сриваше постоянно и никой не можа да запише нормално и без нерви хпалето си.

Нали никой не мисли, че всички тези неща са некачествени, защото са правени за малко пари? Не, за много пари са. По-скоро добре работят сайтовете, които пишат разработчиците на свободна практика и някои от тези в малките, но нахъсани и задържащи се с нокти и зъби уеб-студиа.

Да не си кривим душата — Google са го казали най-добре и най-синтезирано в препоръките си за изработка на сайтове. Един добър сайт трябва да е писан за хората, но да го разбират и ботовете. Не обратното. Трябва всеки “правяч” на такъв добър сайт да може спокойно и без никакво притеснение да може да разказва на правещия сайт на конкуренцията каква работа е свършил. Да може да “сподели” техническата част от работата си. Не казвам съдържателната работа по смисъла на сайта, нито по измислянето на вътрешната структура или пък на цялостната идея на сайта. Техническата работа по оптимизиране на сайта трябва да може да се сподели без никакво притеснение пред конкуренцията.

Ако не ти се иска да споделяш нещо от това техническо оптимизиране, значи правиш нещо нередно. Значи правиш сайт за ботовете, който само външно е замаскиран като сайт за хората. Толкова е просто. Има си препоръки и добри практики — ако се следват, техническата работа по оптимизиране са сайта е свършена. Остава само човешката, смисловата работа по съдържанието, развиването на общност, подобряване на услугата, каквото се сетите.

Но масово българските сайтове имат крещяща нужда от другата, техническата оптимизация. Защо? Краткият отговор е лесен — защото хората си плащат веднъж за калпави сайтове и след това многократно за оптимизиране. По-подробният отговор трябва да включва и защо тия хора правят така, защо нивото на родния уеб продължава да е на ниско ниво. Вярно, в последните години е с по-красив дизайн, тук-там ajax, тук-там копиране на наложили се функционалности от западни сайтове, но като цяло е нискокачествен. Не говоря толкова за масовите услуги — там така и така с времето нещата са се нормализирали някак. А и доста оптимизатори са наемани с годините, доста сисадмини и уебмастъри са се “преточили” през фирмите и като цяло има добри сайтове. Всичко отвъд няколкото десетки или стотина горе-долу добри сайта пада рязко надолу.

А това подбива цената на всеки, който се занимава с работа по сайтове. Стотина лева за дървен сайт, после няколко seo-та, които уж “ще направят чудеса”. Дето, ако наистина са “чудеса”, са нещо grey или black-hat. Вярно — клиентът е доволен, но той си е бил доволен и преди seo-то да почука на вратата му…

Простата истина, която лека-полека трябва да се осъзнае във фирмения уеб е, че SEO не е никаква панацея, нито е манна небесна, която храни сайта и увеличава посещаемостта и ползваемостта му “от нищото”. SEO е нещо, което е част от изработката на уебсайт. Даже самата думичка е тъпа и малко пошла — сайтът първо трябва да е оптимизиран за хората, които има за целева група. И чак след това и то евентуално — за търсачките.

Това може да е предизвикателство и към самите специалисти по seo-оптимизиране — вярвам, че малка част от тях могат с ръка на сърцето да кажат, че оптимизират за аудиторията на сайта. Образно казано, разбира се — не е нужно някой да отговаря и да се кълне — на фона на плачевните сайтове в българския уеб е нереалистично да се прави масово признание в искреност и честност при оптимизирането. Напротив — има безброй сайтове, за които само един поглед е достатъчен, за да се види, че някаква шашма е правена за “издигането” им. И защо? За какво?

Изводът, поне за мен — сайтове се правят както трябва и когато имат смисъл и се посещават сайтове, които са правени както трябва и посещението им има смисъл. Всичко друго са митове и легенди за SEO.

Основният проблем изчезва, на негово място се появяват няколко по-малки. Изцяло нови и млади, но вътрешно същите. Клетъчно делене.

Първо - честито на всички, които се вълнуваха заедно от проблема! И по един или друг начин се чувстваха поне малко свързани с темата и опитваха да следят развитието й. С интереса си вие помагате много - дори и да не правите нищо конкретно, проявяването на пряк интерес в Интернет е общата ни сила тук. :)

Снощи Григор публикува резюме на среща, на която е бил решен най-острият и най-видим проблем между професионалистите - издателите от “Труд”, програмистите от “Сирма” от едната страна и любителя - Виктор Любенов, който сам поддържа страници в Интернет с ценни за много хора текстове. Само формално Виктор е сам пред бизнес-мелачката на купуващите и продаващите авторски права - всъщност цял екип блогери застана в негова защита и дори успя за убеди и ентусиазира за кампанията против “Труд” много от редовите читатели в мрежата.
Срещата, доколкото разбирам от резюмето на Григор, е преминала в добър тон и са се достигнали разбирания и са направени компромиси, които със сигурност ще потушат пожара, скандала около неправомерното налагане на авторски права от страна на издателството. Припомням, че става дума за това, че Виктор е публикувал в сайта си, който е ориентиран изцяло към незрящата публика, творби на много автори. По съвпадение върху малка част от тези творби издателството (по-късно се оказва, че не точно издателството, а другата фирма, софтуерната къща…) има откупени права. И започва да заплашва в електронни писма автора на сайта и да настоява творбите да се свалят от мрежата. Става дума за някои преводи на книги с изтекли авторски права (но самите преводи са все още защитени) и на творбите на Елин Пелин и Ангел Каралийчев.
Обвиненията в “пиратство” са неуместни, защото законът за авторските права (ЗАПСП) изрично разрешава пренебрегване на авторските права в случаите, когато творбата се разпространява по метод, подходящ за незрящи и когато това разпространение е некомерсиално. Читателите на Виктор използват екранни четци, защото самите те са най-често незрящи. И Виктор не печели от тях.

Проблем 1:
Защо всъщност беше тази кампания, защо се вдигна толкова шум и защо издателите и програмистите толкова дълго мълчаха? Истинската причина никога няма да разберем, но аз мисля, че е точно преценен моментът да се “появят” хората от “Сирма Медия” (дъщерна фирма на “Сирма АИ”, които навремето щяха да правят изследвания и разработки върху изкуствен интелект, а после лека-полека взеха основно да правят сайтове и настолен софтуер - я сайта на правителството, я енциклопедиите на “Труд”…).
Сега се оказва, че правата за електронно разпространение са купени от издателството от “Сирма Медия” и че всъщност “Труд” изобщо нямали нищо общо със случая. Интересно - защо тогава всички писма до Виктор и отговорът на отворените писма на блогерите бяха все от адреси на хора от издателската къща? И защо от “Сирма” пишеха само коментари из блоговете? Да, единственият по-остър коментар при мен по темата беше именно от човек от “Сирма” с псевдоним. Пишещ през шлюз с име “redhat.sirma.bg”. Не издавам лични данни - това е публична информация, част от публичните данни в протокола.
Защо “Сирма Медия” изчакаха толкова време, след като можеха да разрешат проблема почти веднага? Явно поне един човек там е знаел. А това са хора, които принципно би трябвало да разбират от информационни технологии и да са по-гъвкави в интернет-средата. “Спасители на бял кон”? Стига… пак ли…

Проблем 2:
Всичко това, заедно с решението, е голяма победа на интернет-екипа на кампанията, но основният проблем остава - Виктор не е нарушител на закона сега, защо искат да променят публикуването му? Ако наистина “Сирма Медия” “активно търси начин да направи възможно това да предостави всички произведения, които предлага, безплатно за всеки - включително и за зрящите” (цитатът е от статията на Григор, той цитира хората от “Сирма”), тогава защо изобщо пречат на Виктор да публикува свободно? Че той вече е намерил начин да публикува! Или може би все пак “трябва” големият онлайн-издател да е фирмата?
“Сирма Медия” има големи планове в бизнеса с електронното издаване - това са казали на срещата. Искат да направят някаква супер-дупер голяма електронна библиотека, където да има от пиле мляко и, естествено, да те доят на входа по някакъв начин. За незрящите например щели да измислят някакво технологично решение (нали са фирма за изкуствен интелект, все пак:), което да работи с избирателна пропускливост и само наистина незрящите да могат да го четат по-свободно. Естествено, иначе не върви - нали някой ще ги обвини, че дискриминират социална група и пак ще се вдигне шум.
“Сирма Медия” планира създаване на мащабна инфраструктура, която “да позволи възникването на истинска, сериозна електронна библиотека”. Моля? Аха, ясно - нека влезе бизнесът, той ще направи нещата “сериозни”… блях… Мечтата им е да отпадне всяка нужда от други библиотеки и да има една - “централна и пребогата”.

Тук вече нещата се попроясниха. Пазарно лидерство, а? Е, на практика Виктор се явява вид конкуренция, макар и с ограничена аудитория. Но какво пък, това е свободен пазар - какво им пречи на хората да “заравнят терена” преди да се появят на него?

Но има и нещо друго, което “Сирма Медия” или пропуска, или просто не разбира. Предполагам, че е второто, защото е разбиране, което явно им е чуждо. В Интернет има много свободно съдържание. Всъщност цялата мрежа се крепи на свободното съдържание, на това, което е общо. Не което е безплатно. Не и което е лъскаво и на ниска цена или на “един sms разстояние”. А това, което е ОБЩО. За общото писах наскоро тук, ето я статията, ако някой се заинтригува.
В мрежата освен много общо има и много защитници на общото. Няма да споменавам малки проекти, като един обявен от мен наскоро - само ще кажа “Уикипедия”. Който случайно е паднал от Марс и не е чувал за проектите на фондацията Wikimedia, нека провери за какво става дума. След революцията на свободните лицензи - първо софтуерните, а после и тези за документи вече не може да има “One Library To Read Them All”.

Отново поздрави на всички, които са участвали в общата кампания срещу нападките на издателството! Както намеква Григор, а и аз се съгласявам с него, истинската битка за свободно съдържание тепърва предстои. Но първите обходни маневри бяха категорично успешни за хората, които вярват, че Интернет е цяла нова среда за развитие, а не просто инструмент за бизнес.