a direct publicism site
personal pages of Yasen Pramatarov
StatusNet profile   Diaspora profile   ClaimID profile   LinkedIn profile

social network

Социални мрежи и други животни


Цял месец без нищо в блога. Какво правя ли? Ами оцелявам някак – сега съм в Троян, вече две-три седмици при тъщата и в къщата без интернет. Така де, блок на главната – то де да беше къща с двор. По този повод – неизвестен съседе, дето си оставил отворена точка, благодаря ти! Е, то или е рутер на човек, или е някакъв служебен рутер на доставчик, не знам. Признавам си без бой, че преслушвах наоколо за шифрирана с WEP точка, която да кракна, но нямаше. Та затова когато успявам да се свържа, значи съм на кухненската маса, откъдето се достига тая въпросната отворената точка. Неудобно място, нерядко мирише на манджи, а и заради навика на тъщата да се проветрява през кухнята, през единствения прозорец без комарник, често има и мухи. Присещам се за село, за летата с баба, за мириса на сено и за този на дивите ягоди, за другата ми баба и дядо, за магарето им, кокошките и тем подобни и най-вече за мухите в стаите. Тогава бабите ми с два-три замаха с кърпа изгонваха мухите, за да може моя милост детето да поспинка следобед на прохладно и без да ме гъделичкат гадните инсекти. Сега оценявам поредното майсторство на баба ми – аз пробвах да ги гоня тия хубостници тука с кърпа, ама не става. Нищо де – сега ги няма, сигурно заради бурите и пороите тия дни (по-скоро тия нощи).

——

Работя по статии по темата на дисертацията ми. Ще ми трябват, ако искам да завърша, а и изписването на тия неща ще ми помогне за самия текст. Засега съм до под една крива круша насред нивата, но нещата напредват. Изписването на самия текст никога не ми е било силната страна, имам предвид че повечето работа върша наум. Прехвърлям всякакви идеи, опитвам се да запомня някои, да комбинирам други и при възможност гледам да чета нови неща по темата, пък дори и да не са съвсем научни. Тя и темата е малко странна за по-типичните учени – пиша за социалните мрежи в Интернет, така че хем имам много материал за четене и обмисляне, хем 99% е журналистическа плява на деня. За щастие вече имам достатъчно тренинг да отсявам глупостите още при отваряне на текста.

——

Иначе точно тия години и особено тази година много интересни неща стават именно в социалните мрежи. Не, нямам предвид жълти новини от сорта на Гугъл Плюс и подобни – интересни идеи се осъществяват, интересни общи посоки се следват. Последното нещо, което ми направи впечатление точно днес, беше Novacut. Мисля, че съм чувал за тях и преди, но сега съвсем сериозно се заемат да направят свободен разпределен редактор на видео. Споделена обработка между два края на света, в реално (или най-близкото до реалното) време. Идеята принципно изобщо не е нова, аз имам една подобна от вече много години (не точно за видео), но не съм и помислял да я направя. Нито имам парите, нито времето. Но явно времето за такива идеи е дошло.

Споменах Google+, та да си кажа – хора, моля ви много, не ме добавяйте в “кръговете” си. Не смятам да се задържам. Ако някой се интересува от мой социален профил, който смятам да задържа и поддържам – ето. Преди около месец получих покана за Google+ (мерси, Емо, а ти ако решиш виж моята покана за Diasp.org), но нещо не съм трогнат. Ама никак. Защото:

1) В сегашния си вид (а няма никакви по-сериозни симптоми това да се промени) Google+ е поредната затворена система. Не конкурира Facebook принципно, а само формално. С други думи – същото като Facebook е, само че на друга компания. Стара песен на нов глас. Е, мерси! Няма възможност за взаимовръзка с други, отворени системи за социални мрежи (Diaspora, Friendika, StatusNet, Appleseed). Нещо повече – даже няма възможност за добавяне на “свързани профили” от тези системи в профила на Гугъл. Има само за неща като LinkedIn, Twitter, Facebook – ами да, съвсем същите като тях са и Google. Вярно, има “data liberation”, през което може да се изнася архив на личните данни. Но това не е същото. Ама съвсем не е същото. И не е достатъчно.

2) Дизайнът на Google+, новият дизайн на целия Гугъл. С тая тънка черна лента горе, с разположението на аватара, даже с шрифтовете и ефектите – прекалено много напомня на дизайна на Diaspora. Гугъл разработват корпоративно, с фирмена тайна и закрито. Diaspora е свободен софтуер, разработван публично от общност в мрежата. Хайде сега от три пъти да познаем кой от кого е крал! Не че е нещо много, но оставя лош вкус в устата. Е пак не, мерси, Google!

2б) А, за малко да забравя – прехвалената концепция на Гугъл Плюс за “кръгове” ми напомня прекалено много за “аспектите” в Diaspora. Вярно, с малко повече шарения и лъскавини – премигвания, завлачвания, не знам си какво. Но самият факт, че са откраднали (или, както се шегуват тук-там из мрежата, “вдъхновили са се”) от свободна и разпределена система, за да направят несвободна и централизирана такава е отвратителен. И лично за мен е достатъчна причина да стоя далече. Препоръчвам и на вас – ако цените мрежите заради възможността за споделяне и откриване на неща, а не само заради първичния кеф да сте част от “snowball effect-а” на силните на деня, влезте в някоя от “шушулките” на Diaspora или инсталациите на Friendika. След време и Google, и Facebook ще трябва да се отворят към обща разпределена мрежа или да умрат. Може времето да е доста, както доказва Twitter с неистовото си оцеляване. Но със сигурност ще има взаимосвързаност, в самото определение за социална мрежа си е. Но това е след време, не сега – сега Google+ е просто поредният “closed silo”.

——

Иначе съм добре. Или почти. Или как се казваше – “добре съм, но ще се оправя”. Докато все още съм зачислен като докторант, парите са огромен проблем. Колата също има някакви грижи. Минах ГТП, но аз си й знам кусурите. Тук в Троян, скоро след пристигането ни, свалих предно ляво колело, за да започна да сменям маншона на външното каре. Миналата година скъсах и смених десния, сега скъсах левия и понеже вече знам как се прави… Но видях по спирачния диск някакви петна, черти. Не излизат при търкане с ръка, но и не се закачат с нокът. Уплаших се да не са пукнатини. Дискът е стар, отпреди да взема колата, а тогава е била юркана много явно и дисковете са с голям ръб, може би на границата на допуска за дебелина. Още миналата година взех нови дискове – предни вентилирани, за Rover 200RF, но когато с брат ми опитахме да ги сменим се оказа, че новите дискове (уж по каталог точно като за колата) са по-“дълбоки” с около милиметър. И при монтиране опират и блокират в спирачните апарати.

Спасението е или подложки (стоманени фланци) под дисковете, между тях и главината, или изстъргване на спирачните апарати, за да легнат добре на новите дискове. Третият вариант е стържене на самите дискове, но хич не ми допада. Диск, който явно е правен в китайско мазе (навремето им викахме “турски балкони”, но сега нали не са “турски”, а “китайски” ментетата), при това вентилиран диск, не ми е приятно да давам да го престъргват. Кой знае как, колко и от коя страна да се отнеме? Явно ще е с подложки.

Но тук нямам как. А и дисковете са в София, не тук. По-опасното е това напукване. Ако е напукване. Може ABS-ът да е насложил някакви шарки от праха от накладките при силни спирания. Аз не натискам спирачка почти хич, но на ГТП-то ме караха да натискам до ламарината и то доста пъти. Дано е от това. Че напукването е много опасно – не се знае кога и как може да се отчупи парче и или да заседне в апарата и моментално да блокира колелото, или да изхвърчи навън и да пробие колата в някоя посока. И двата варианта са много опасни и опасността расте със скоростта. Казаха ми два трика за проверка дали са пукнатини: 1) Слага се боя за яйца и ако се оцвети “на пукнатини”, значи е влязла навътре и наистина са пукнатини. Ако се отмие и размаже – значи не са. 2) Сваля се дискът, почуква се с гаечния ключ и ако потропва “на кухо”, значи наистина са пукнатини. Ако звъни като камбана – значи не са.

——

Надявам се да започна отдалечена работа, но май няма изгледи докато съм докторант. Мислех, че миналата година е била тежка финансово, но се оказа детска игра в сравнение с тази. Пари за нищо така и така няма. Вече прекалено често взехме да се учудваме на себе си как изобщо оцеляваме. За Светко пък годината е интересна, защото твърди, че вече не го е страх от морските вълни и чака да го заведем. Кой знае дали изобщо ще можем, де. На нас ни се ходи в Ахтопол, щото не сме ходили от години там, а ни беше готино море навремето. На Светко му се ходи в Шкорпиловци заради една кола със стотинки, децата, с които се беше запознал там и, вероятно, заради един огромен замък от пясък с три крепостни стени, който правихме с него на плажа. Замък от пясък, “Пясък от замъци”… трябва да се видя с Дикс тия месеци. Прослушвах пак едновремешните ни записи с групата и така ми се присвири пак. На моменти пак иска да идва май музата за стихове и текстове, а не съм писал комай откакто спряхме да свирим. Но даже и старите песни са си готини и ще е добре да ги запишем качествено. Вярно, че малко се поразпиляхме – едни във Варна, други в София, трети пък чак на о-в Реюнион… И отново се сещам за онази ми идея за софтуер… Дали пък да не обявя и аз план за такъв проект и да чакам дарения? Макар че е по-добре да измисля начин за някакви пари от проектите, които и сега движа. Хич не са малко – Свободна планета, Ново 20, ElectriClub… общо 10 или 11 някъде са и отнемат много. Крайно време е, а и сиренето хич не е без пари, колкото и да ви лъжат блог-пуристите.



Tags:
28 July, 2011 - 09:30
5 коментара
 

"Епистемология на виртуалните социални мрежи"


Преди около три месеца, в началото на ноември, научният съвет на Института за Философски Изследвания на БАН, по препоръка на секцията “Онтология и епистемология” и научния ми ръководител ст.н.с. Веселин Петров прие темата ми за дисертационен текст “Епистемология на виртуалните социални мрежи”.

Не съм имал време оттогава да пиша за това. А и философията в блога ми напоследък е малко или никаква, поне видимо. Целият ми сайт никога не е имал претенцията да бъде академично философски и лесно ще се погрижа да не я добива занапред. И все пак влязох в ИФИ с идеята да имам свободата и времето точно за философски текстове, така че няма начин тезата на дисертацията ми да не повлияе и нещата тук. Още повече, че областта от проблеми на виртуалното винаги е присъствала, било то по-изявено философски или не.

Накратко, темата е за това как се работи със знания в социалните мрежи в Интернет. По-подробно, става дума за начини за достигане, откриване, изработване, използване и изобщо удържане на нови знания в интернет-средата. За мотиви и следствия от тази работа. Конкретните примери ще бъдат ограничени до най-развитите мрежи за работа по продукт (Уикипедия) и за споделяне на състояние. За второто по мои съображения ще се използва Identica вместо Twitter. Но основно изследването ще бъде предимно теоретично и конкретика ще има само за илюстрация, така че ударението няма да бъде върху технология или употреба. По-скоро ще се търси връзката между тях и идеята, смисъла от използването и технологията.

С текстове за конкретна употреба е пълно в мрежата, вече и на български. Даже самото споменаване на “социална мрежа” вече носи конкретни представи. Опитът ще бъде за философско осмисляне на познанието в Интернет. Текстове по темата липсват изобщо в българската философия, или поне липсват сериозни и мащабни изследвания. (Както, между впрочем, и изобщо по интернет-теми, с малки изключения.) Моята дисертация, макар и да не е такъв сериозен или мащабен текст, ще опита да развие тази област. В която на запад има вече много свършена работа.

Това е само кратка обосновка на темата. Предстои изработване на дисертация, което е по-голямата работа. Надявам се да имам времето и силите да я завърша.

——


                     Епистемология на виртуалните социални мрежи

1. Актуалност на темата.

   Темите, свързани със социалните мрежи в Интернет са актуални и изследването им е
   перспективно, защото обща тенденция от много години е различните проекти за
   виртуални социални мрежи все по-често да се приемат от потребителите на Интернет
   за източник на достоверни знания. Достоверността на информацията в различните
   уики-проекти или стабилността на знанията в мрежите за споделяне на състояние,
   например, както и механизмите на изработване, удържане и сработване на знания
   трябва да бъдат изследвани с оглед тяхната ценност за академичното познание.

2. Налична литература.

   Fallis, Don (2008) Toward an Epistemology of Wikipedia
   Fallis, Don (2006) The Epistemic Costs and Benefits of Collaboration
   Hjørland, Birger (1992) The concept of "subject" in Information Science
   Hjørland, Birger (2008) Information Science, Epistemology and the Knowledge Society
   Leydesdorff, Loet (2006) Scientific Communication and Cognitive Codification: Social
   Systems Theory and the Sociology of Scientific Knowledge .
   Fallis, Don (2006) Epistemic Value Theory and Social Epistemology
   Garfinkel, Simson (2008) Wikipedia and the Meaning of Truth
   Kittur, A., Chi, E., Pendleton, B. A., Suh, B., & Mytkowicz, T. (2007) Power of the few vs.
   wisdom of the crowd: Wikipedia and the rise of the bourgeoise.
   Surowiecki, J. (2004) The Wisdom of Crowds.
   Magnus, P.D.(2006) Epistemology and the Wikipedia.
   Goodwin, Jean (2009) The Authority of Wikipedia.
   LA Adamic, O Buyukkokten, E Adar (2003) A social network caught in the Web
   B Wellman, CA Haythornthwaite (2002) The Internet in everyday life
   Matzat, Uwe (2001) Social networks and cooperation in electronic communities: a
   theoretical-empirical analysis of academic communication and Internet discussion groups
   SN Dorogovtsev, JFF Mendes (2003) Evolution of networks: from biological nets to the
   Internet and WWW
   MEJ Newman, AL Barabasi, DJ Watts (2006) The structure and dynamics of networks
   M Mueller (2008) Securing Internet Freedom
   Lessig, Lawrence (2001) The Internet under Siege
   Lessig, Lawrence (2004) Free Culture
   Lessig, Lawrence (2008) Remix. Making art and commerce thrive in the hybrid economy
   Moglen, Eben (2006) Free Software and Free Media
   Цацов, Д (2009) Пролегомени към виртуалното
   Петрова, Е (2004) Комуникация и морал

3. Състояние на разработките.

   В България няма мащабни философски изследвания на теми, свързани с уики или
   мрежи за споделяне състояние, както и изобщо на виртуалните социални мрежи. В
   чуждите публикации темите за уики-културата присъстват, като силно е застъпен и
   проблемът за изграждане на нови знания и концентриране на смисли в социалните
   мрежи. Говори се все по-често за епистемология на Уикипедия.

4. Основен проблем на дисертацията.

   Какъв е процесът на развитие на познанието във виртуалните социални мрежи?

   Тоест как в социалните мрежи в Интернет се изграждат знания, как се достъпват и
   осмислят и как се свързват с други знания? Въпросът за процеса на познание в уики-
   проектите и в мрежите за споделяне на състояние е актуален, защото няма
   категорично разрешение и е философски, защото се отнася както до спецификите на
   тези мрежи, така и до връзките, приликите и разликите между познанието в тях и
   познанието като такова.

5. Задачи на дисертацията.

   Изследване на следните аспекти на виртуалните социални мрежи:
      • нови знания в социалните мрежи – определения и проблеми
      • видове социални виртуални мрежи според проблема на новите знания в тях
             • мрежи, в които се работи върху продукт (различните уики-проекти,
                 напр. Уикипедия)
             • мрежи, в които се споделя някакъв вид потребителско състояние
                 (микроблогове, фото-общности и др. под.)
      • организация на знанието в социалните виртуални мрежи
      • стабилност и достоверност на знанието
      • източници, работници и мотивацията им
      • социална епистемология на виртуалните социални мрежи
             • изследване на специфики от социалната епистемология, ако има такива
      • организиране и самоорганизиране на тематично общи смисли
      • удържане на смисъл; синоними, преводи, вандализъм
      • онтологично изследване на виртуалните социални мрежи
             • с оглед на философската онтология
             • с оглед на компютърната и лингвистична онтология
      • обективност и гледни точки
      • обсъждане и история на знанието
      • свободност, гарантирана достъпност на знанието
      • проблеми на несвободните мрежи (т.нар. „closed silo“)
             • непреносимост на знанието към други мрежи
             • отнемане от мрежата на авторските права върху продуктите
             • проблемно и негарантирано развитие на нови знания
      • изследване на примери за социални виртуални мрежи
      • маркиране и изследване на възможностите философията да подпомага и
         удържа развитието на виртуалните социални мрежи с оглед на осмислянето на
         новите знания в тях

6. Методи на изследване.

   Изследването ще се придържа към необходимостта от ясно очертаване на
   проблемната област, която след това ще бъде разучена според поставените задачи.
   Определяне на областта е необходимо, защото липсват конкретни философски
   изследвания на виртуалните социални мрежи и темата не е определяна философски,
   по-специално в българската философска литература.

   За това очертаване ще се използват чуждоезични подобни изследвания и някои
   български изследвания на по-общи проблеми на виртуалното.

   Ще се използва сравнителен анализ на процесите на достигане до нови знания в
   различните мрежи. В анализа ще се търси и значението на масовостта, критичната
   маса от потребители в съответната мрежа за сработване на механизъм за изработване
   на нови знания.

   Ако има долен праг на тази масовост, той ще бъде търсен с анализ на тенденциите при
   появата, достъпността и употребата на нови знания в мрежите.

7. Очаквани приноси.

   В резултат на изследването се очаква да се изпълнят задачите и да се разгърне
   основният поставен проблем. Най-важните резултати, очаквани от разработката, са:
      • уточняване на класификация на виртуалните социални мрежи с оглед на
          процесите на познание в тях.
      • определяне на процесите на създаване на нови знания във виртуалните
          социални мрежи.
      • определяне на вътрешната организация на знанието във виртуалните социални
          мрежи и неговата стабилност, достоверност и преносимост.


Tags:
22 February, 2010 - 05:05
6 коментара
 

Спамът в LinkedIn


LinkedIn беше една от много малкото социални мрежи, които успяваха да запазят идентичност встрани от ежедневния спам. На срещуположния полюс на донякъде пубертетските истерии в Orkut навремето, после във Facebook и безбройните бързо нароили се “други подобни”, LinkedIn успяваше да стои твърдо на позицията “работната социална мрежа. точка.” Има и други подобни проекти, разбира се, някои от тях са доста по-интересни от LinkedIn, но тя все пак е най-известната такава мрежа.

Защо говоря в минало време ли? Ами защото когато за пореден път получа HR-спам там и когато проверя профила на пиклата и видя, че ми е 2-ро ниво на познанство, тоест контакт на моите контакти… И после като видя, че почти целият ми списък с контакти е изреден там, тоест почти всички са цъкнали лекомислено едно “Accept” на поканата… Ще ми се направо да си затрия профила там, защото идеята е за свързаност между хора, работили заедно по някакъв начин. А не да е безплатната база от данни за мързеливите пишман HR-и. Защото бас ловя, че масово хората, приели такива покани, изобщо не са проверили поканата, а веднага са я приели. Радостни, че някой им обръща внимание.

Какво правя аз? Ако е контакт с предложение, което не ме засяга и не познавам човека, маркирам го с “Don’t know”. Ако е нормален човек от познатите ми или от по-широкото обкръжение — разбира се, че нямам против да приема контакта. Но ако е поредната HR-мърла, отбелязвам поканата като спам и давам на самите LinkedIn да се оправят. Все някакви мерки ще вземат, особено ако повече хора са така “гадни” като мен.

Всъщност “гадно” ли е такова докладване за спам? Според мен — не. Нямам никакво намерение да участвам в спам-мрежата на HR-и, които не знаяк как да си вършат работата. За сведение — работата им е управление на човешкия ресурс, а това означава поне най-малкото познаване на кореспондентите на такива “покани”. Не мога никога да повярвам, че някой, който ми пише подобни неща наистина и конкретно се интересува от работния ми ресурс:

…Ne se poznavame lichno, no otkrih profila ti v Linkedin i mi se stori, che bi bilo interesno da ustanovq kontakt s teb. Nie sme IT/Telecom recruitment agencia i rabotim s dosta ot nai-dobrite firmi na pazara v Bulgaria (samite nie idvame ot tozi bransh). Osven che postoqnno imame interesni predlozhenia, tyrsim i da razshirim mrezhata si ot kontakti i razchitame na profesionalisti kato teb za preporyki po referentnata ni programa…

Кои сте вие, за какво се борите, как сте ме намерили, защо съм ви интересен, кой ме е препоръчал, за какъв бранш става дума, изобщо какво общо имам аз с “IT/Telecom” и каква е тая вашата “референтна програма”? Защо търсите да си разширявате мрежата и откъде-накъде си въобразявате, че ще можете да разчитате на мен за някакви препоръки, след като хич не ви знам? А-ха, ясно — “имате предложения”! И това трябва да ме впечатли, трябва да вдигна температура от вълнение и да ми потекат лигите. А после като погледна снимката на профила, където сте с широка усмивка и развята коса, трябва направо… не знам. В началото се чудех защо всичкият HR-спам пристига от името на млади жени.

И не, не принизявам изобщо работата на HR-специалистите. Може би дори бих казал, че това е работа предимно за дипломирани психолози със завършена специализация по трудова и организационна психология. А не както е масово у нас — да я работят филолози, журналисти, или пък направо само красиви момичета. Но това е друга тема.

Това, което исках да призова всички, които ползват специализирани виртуални мрежи е да спазват специализираността им. Ако някой HR толкова ви е “харесал”, в тези сайтове има и други начини за връзка (преки форми за контакт с човека и др. под.). Не е нужно да ви добавя като работен контакт и да ви моли и вие да го добавите — за какво му е, за да ви намери по-лесно работа ли?



Tags:
20 January, 2009 - 17:19
3 коментара
 

Syndicate content