Arcane Lore

Google и другите големи в бизнеса с уеб-търсенето Yahoo и Microsoft (Live) обявиха официалната си подкрепа за т.нар. “canonical URLs”. Това са такива адреси, които са маркирани за идентичност и позволяват до голяма степен да се намали дублираното съдържание. Да, знам — мъгляво и неточно казано е, но не искам да изпадам в подробности. Основното е, че 1) наистина един от големите проблеми на смисловата свързаност на мрежата е точно дублирането и 2) “големите” си дават вид, че си плюят на ръцете да се справят с този проблем.

Това само по себе си е голяма новина. Дали ще отреже спам-сайтовете с бръснач? Дали ще позволи най-накрая проектите за semantic web да минат в най-лявата бърза лента? Не зная. Даже се съмнявам, защото за такава промяна трябва canonical urls да са наистина масови. Нещо повече, дори да е проблем да ги нямаш в сайта си. Малко съм черноглед, защото това изобщо не е първият технически опит за удържане смисловата цялост на уеб-а. Или на Интернет изобщо, не само на уеб. Например и днес има SPF-записи в пощенските сървъри, но ползват ли се масово? Да, преди време същите тези Google включиха в пощенската си услуга Sender Policy Framework. И какво от това? Спамът си продължава, а е-пощата продължава да е едновременно най-уязвимата и най-ползваната услуга. Хората говорят за прехвърляне на тази комуникация към XMPP от години, но няма резултат, защото в XMPP спамът може да се контролира. А спамът е един от най-маститите интернет-бизнеси, включително и у нас. Нещо повече — в уеб може би това е най-сладкият и гарантиран приход.

Интересното в това е, че клиентът винаги може да премахне спама от полезрението си (поне в достатъчна степен), но продължава да има много пари в цялото това занимание… Всъщност точно тези “големи играчи” нямат голяма полза от спирането на спама. То е като с вирусите и антивирусните програми. Има начини да няма вируси, но каква печалба имат тогава антивирусните фирми? Да казваме директно, че точно те в повечето случаи провокират писането или дори пишат въпросните вируси е в обсега на недоказуемите конспиративни теории. И все пак…

Но може би за пореден път получаваме косвено доказателство, че Google се е превърнал в недосегаем монополист в основния му бизнес, рекламите. Никой не се заблуждава, че Google е услуга за поща или онлайн-календар, да речем. И търсачката, която е най-използваемият им продукт (за някои е и единственият), е в някакъв смисъл само инструмент за генериране на печалби от рекламите.

Въпросното доказателство е въвеждането на две неща — canonical urls и профилираните реклами. Два хода, случили се доста скоро един след друг, които показват, че Google може да си позволи да работи срещу “класическия” спам. Но в името на един нов вид спам, спамът, който може пък и да ни харесва, който може дори да ни е и полезен — таргетираната реклама.

Някой ще каже “и какво от това, нали не сме против рекламите, а само против спам-а”. Всъщност е въпрос на гледна точка. Спам-ът е вид реклама. Вярно, наложил се е като нежелана реклама. А и на практика всичките видове явни реклами, включително целият спам и цялата система с контекстни реклами могат да бъдат спирани, отрязвани и неполучавани от клиента.

Но не е ли малко странно, че за свързаността на масовия уеб се работи най-вече през реклами? След като дублирането на съдържание и спамът са неща, които не могат пряко да попречат на смисъла в уеб, макар и да са тежък удар върху категоризирането, не е ли странно, че точно тези проблеми се атакуват? Много по-ценно за автоматичното категоризиране на съдържанието би било, например, работа по проблема със счупените и изтекли линкове, т.нар. “link rot”. За това работят на практика само archive.org и някои от сайтовете за социални отметки (напр. Furl). Е, там няма толкова парички от реклами, колкото в търсачките. Които винаги се ползват и където лесно се смесва търсено съдържание с платени реклами. Особено ако са “таргетирани” и лека-полека ни се харесват.

Canonical URLs са хубаво нещо иначе. Да видим и дали ще се внедрят достатъчно масово в близките години, че да има ефект и някакъв смисъл от тях.

LinkedIn беше една от много малкото социални мрежи, които успяваха да запазят идентичност встрани от ежедневния спам. На срещуположния полюс на донякъде пубертетските истерии в Orkut навремето, после във Facebook и безбройните бързо нароили се “други подобни”, LinkedIn успяваше да стои твърдо на позицията “работната социална мрежа. точка.” Има и други подобни проекти, разбира се, някои от тях са доста по-интересни от LinkedIn, но тя все пак е най-известната такава мрежа.

Защо говоря в минало време ли? Ами защото когато за пореден път получа HR-спам там и когато проверя профила на пиклата и видя, че ми е 2-ро ниво на познанство, тоест контакт на моите контакти… И после като видя, че почти целият ми списък с контакти е изреден там, тоест почти всички са цъкнали лекомислено едно “Accept” на поканата… Ще ми се направо да си затрия профила там, защото идеята е за свързаност между хора, работили заедно по някакъв начин. А не да е безплатната база от данни за мързеливите пишман HR-и. Защото бас ловя, че масово хората, приели такива покани, изобщо не са проверили поканата, а веднага са я приели. Радостни, че някой им обръща внимание.

Какво правя аз? Ако е контакт с предложение, което не ме засяга и не познавам човека, маркирам го с “Don’t know”. Ако е нормален човек от познатите ми или от по-широкото обкръжение — разбира се, че нямам против да приема контакта. Но ако е поредната HR-мърла, отбелязвам поканата като спам и давам на самите LinkedIn да се оправят. Все някакви мерки ще вземат, особено ако повече хора са така “гадни” като мен.

Всъщност “гадно” ли е такова докладване за спам? Според мен — не. Нямам никакво намерение да участвам в спам-мрежата на HR-и, които не знаяк как да си вършат работата. За сведение — работата им е управление на човешкия ресурс, а това означава поне най-малкото познаване на кореспондентите на такива “покани”. Не мога никога да повярвам, че някой, който ми пише подобни неща наистина и конкретно се интересува от работния ми ресурс:

…Ne se poznavame lichno, no otkrih profila ti v Linkedin i mi se stori, che bi bilo interesno da ustanovq kontakt s teb. Nie sme IT/Telecom recruitment agencia i rabotim s dosta ot nai-dobrite firmi na pazara v Bulgaria (samite nie idvame ot tozi bransh). Osven che postoqnno imame interesni predlozhenia, tyrsim i da razshirim mrezhata si ot kontakti i razchitame na profesionalisti kato teb za preporyki po referentnata ni programa…

Кои сте вие, за какво се борите, как сте ме намерили, защо съм ви интересен, кой ме е препоръчал, за какъв бранш става дума, изобщо какво общо имам аз с “IT/Telecom” и каква е тая вашата “референтна програма”? Защо търсите да си разширявате мрежата и откъде-накъде си въобразявате, че ще можете да разчитате на мен за някакви препоръки, след като хич не ви знам? А-ха, ясно — “имате предложения”! И това трябва да ме впечатли, трябва да вдигна температура от вълнение и да ми потекат лигите. А после като погледна снимката на профила, където сте с широка усмивка и развята коса, трябва направо… не знам. В началото се чудех защо всичкият HR-спам пристига от името на млади жени.

И не, не принизявам изобщо работата на HR-специалистите. Може би дори бих казал, че това е работа предимно за дипломирани психолози със завършена специализация по трудова и организационна психология. А не както е масово у нас — да я работят филолози, журналисти, или пък направо само красиви момичета. Но това е друга тема.

Това, което исках да призова всички, които ползват специализирани виртуални мрежи е да спазват специализираността им. Ако някой HR толкова ви е “харесал”, в тези сайтове има и други начини за връзка (преки форми за контакт с човека и др. под.). Не е нужно да ви добавя като работен контакт и да ви моли и вие да го добавите — за какво му е, за да ви намери по-лесно работа ли?

Днес получих спам, който още нито съм изтрил, нито съм пуснал на bogofilter с “дръж, спам!”, не съм и докладвал онлайн със spamassassin. Все още седя и гледам невярващ на откровената наглост. Виждал съм какви ли не спамове, но признавам си — толкова отчаяна стратегия рядко се вижда. Явно от CenTransit.bg са решили, че каквато и да е известност ще им дойде по-добре от мишата дупка, в която явно живуркат в момента. И макар да знаят, че много лесно може в индекса на търсачките след два месеца блог-статиите срещу наглия им спам да са далеч, далеч по-нагоре от всичките им собствени мижави сайтове, явно са поели риска. Другият вариант е да са си освен нагли и откровено тъпи — не изключвам и тази много вероятна възможност.

Може би съм се поразглезил напоследък, май отвикнах от спама. Откакто доставчикът ми на хостинг реши да ми премести акаунта на някакви нови сървъри, явно нещо много се е променило по отношение на пощенските политики. Ако преди си беше съвсем в реда на нещата да пристигат по около 200 спама на ден, макар и веднага автоматично разпознати като такива, отбелязани като прочетени и надлежно захвърлени в папка “spam”, то от няколко седмици получавам едва по около десетина.

И много рядко филтрите ми се затрудняват и хвърлят по някое съмнително писмо в папката “strange”. Така стана и днес. Гледам — непрочетено писмо в “strange”, отварям го и какво да видя… Отгоре се мъдри изключително мъдрият надпис:

Съгласно Закона за електронна търговия ви съобщаваме, че настоящото писмо е непоискано търговско съобщение

Брей! И надолу почва най-нормален бесен и нагъл спам. От типа, който повечето хора трият без да разглеждат. От типа, който разчита на няколкото процента потребители, които още не са “свикнали” и ще прочетат докрая. И дори евентуално ще вземат да се обадят.

Забелязвам, че има някакви “вълни” в спама, който идва до мен. Мога само да предполагам, че е свързано със сайта ми или с други сайтове, откъдето може да ми бъде изровен адресът на пощата. Само предполагам, защото не съм специалист по темата. А зная много добре, че у нас спамът е зараждаща се, но вече много активна индустрия и има както кадърни професионалисти, така и горе-долу добре плащащи фирми. Тоест спамът не се “движи” от някакви идиоти като CenTransit — те само са се изръсили за услугата. Технически спамът далеч не е толкова проста работа, колкото на някои им изнася да твърдят и на практика си се прави от кадърни IT geeks. Не че защитавам някого от тоя бранш — за бой са както едните, така и другите. И най-вече такива прошляци като marketing@centransit.bg, задето се захващат с поръчка на такива неща.

Е, може точно този спам да не е хич сложен или скъп. Нямам идея, пък и не ме вълнува колко са се ръснали в “Отдел Маркетинг CenTransit.bg”. Ето все пак малко заглавки за занимавка:

Received: from centransit.bg (thestoremaker.net [212.95.174.182])
 by (адресът на сървъра на доставчика ми) (Postfix) with ESMTP id A8BB8188FA1
 for (моята е-поща); Tue, 28 Oct 2008 09:27:58 -0700 (PDT)
Received: from workstation ([192.168.0.1])
 by (Merak 8.0.3) with SMTP id UB106958
From: "Marketing Team" <marketing@centransit.bg>
Message-ID: <db2de4ac6e3eaf438547e1f61ad38761@centransit.bg>
X-Mailer: Microsoft Office Outlook 12.0

Тъжна работа. В едно съм сигурен — ако реша да ходя на почивка, да резервирам изгодно хотелска стая и изобщо да прекарам едно незабравимо изживяване по коледните и новогодишни празници, сто на сто няма да се обадя на “Marketing Team” <marketing@centransit.bg>. Препоръчвам и вие да ги избягвате. Има много начини за успешна реклама в Интернет. Как така толкова време минава и все има фирми, които си мислят, че със спам могат да съберат по-голяма и най-вече по-лоялна критична маса от клиенти, че да им потръгне бизнесът? Има и друг вариант — да знаят много добре, че такъв открит спам ще има малък и кратковременен положителен ефект и после ще се обърне срещу тях, докато конкуренцията бавно, но сигурно ще си гради доверие в доволни отделни клиенти. Може да го знаят, но да не им пука, защото са фирма-еднодневка и си имат сайт-еднодневка. Абе… тяхна си работа ;)

Най-отдолу има линк за “отписване”. Нали никой в 2008-ма не си въобразява, че като ползва линк в спам-писмо за отписване, ще бъде отписан наистина? И няма да бъде отбелязан в базата от данни като “проверен” и “истински” мейл? :)

Тия от сайта с полети и резервации за почивки по празниците дори не са се постарали да сглобят някакво скриптче с постен дизайн и съобщение “Адресът ви е отписан успешно” или нещо подобно. Дали са направо линк mailto, който да изпраща писмо до адреса Marketing Team (marketing@centransit.bg) с тема “Unsubscribe”. Да бе, много хитро… Значи да “кликна тук ако не желая да получавам повече информация от CenTransit.bg© 2008 Centransit.bg” и после не само да потвърдя, че пощата ми е валидна и че си я чета, ами и като послушно момче да им кажа “аз не само чета всички боклуци, които ми пращате, а мога и да ви пиша писма, когато ми кажете”.

Мизерници…

——

Правилният начин в случая не е да отговаряме, нито да се доверяваме на каквито и да са обещания за “отписване”. В спама няма понятие като “отписване”, особено пък на валиден адрес. Правилният начин е писмото да се пусне на локалния филтър да го анализира и запомни като спам, да се докладва и в сървърите в Интернет като спам и накрая да се изтире. И трите стъпки се поддържат от всеки читав съвременен пощенски клиент. Е, може преди това и да се блогне по темата, че да мине неприятният вкус в устата ;)

Преди няколко месеца писах за това, че истинската, работеща общност е тази, в която има съзнаване на ценността на общото. За това, че е важно да се постъпва отговорно в ежедневните малки неща, а не да се лае на мегдана колко ни е лоша управата и какъв ни е лош “манталитетът” и каква ни е презряна “народопсихологията”. Че управата е лоша, лоша си е. Но властта има една своя досадна характеристика — тя не става по-добра с натиск отвън, а с разпределението и отслабването си. Силната централизирана власт е еднакво лоша, независимо дали вашата любима партия или любимата партия на съседа е на власт.

Говорех за това, че всеки ден и ежедневно всеки от нас и всички заедно изграждаме отново и отново обществото. Не е трудно да се разбере, вярвам, че не е и трудно да се повярва. Както свободата, която е хляб, дето всеки ден се замесва, пече се и се изяжда. Сещате се, нали? Затова според мен кампаниите са глупаво нещо. Истински ценното е граденето на нагласа, работа по разбирането в обществото, работа по толерантността, свободата. Всеки ден. В малките неща, но ежедневно.

——

Вчера съм получил коментар към въпросната статия, който няма да публикувам под нея. Не крия, че бях бесен и отвратен. Но първо нека цитирам тук коментара:

Знаеш ли, всеки ден правя тези малки неща и нищо не ми струва да ги правя — това е твърде лесно. И хич, ама хич не ми стига това за успокояване на съвестта в една поробена страна. Или може би не забелязваш че е такава? Че имаме проблем с това кой държи властта и как я употребява? Няма проблем, така ли? Метете си двора, усмихвайте се, садете дръвчета и не гледайте как изнасят България, не е ваша работа. Ако не си от ТЯХ, няма да изтриеш това.

Теди

Не мога да си представя колко злоба трябва да е събрана, за да се напише такова нещо под една от най-позитивните ми статии. Нямам вече ищах никакъв да се обяснявам с въпросния Теди, щом не е разбрал какво съм му говорел с текста си, негова си работа. Пропускам и параноичните подмятания за поробване, злоупотреба с власт — дето може и да ги има, но са неща толкова далеч от темата ми, толкова далеч…

А и ми е писнало вече от два типа поведение в родния Интернет напоследък. Едното е истеричното защитаване на властта, дори и когато видимо греши, защото не било “хубаво” да се “потъпква” или злепоставя властта. Един вид, видите ли, властта тя трябвало да се уважава — не е вярно, на властта човек се подчинява, законите ги спазва. А уважението — уважението, драги, е нещо различно и то е от нещата, които трябва да се спечелват.

Другото е обратното, постоянното плюене срещу властта, но разбирана не като принципи на управление, а като отделни хора. Ах, колко са ни виновни еди-кой си и еди-кой си! Ах, тоя разграбва, оня ни поробва! Знаете ли какво, пука ми — всичките разграбват! Проблемът на властта у нас не е кадрови, а проблем на разбирането на тази власт.

——

И накрая… Друг път няма да обръщам никакво внимание на такива коментари с “ако ме изтриеш, значи си еди-какъв си”. Ниц, бе! Много знаеш аз какъв съм! Никой няма право да ми държи такъв тон в коментарите, особено под статия, в която и моят тон е мек и посланието ми е позитивно! Откакто коментарите тук се одобряват съм се възползвал от възможността за триене много рядко, в голяма част от случаите заради дублиране на коментари.

Но следващия път, когато видя такъв коментар, без да се ядосвам допълнително го трия и продължавам напред. Егати наглеците са се навъдили, ей…

Вярно, често критикувам нашенските фотографски сайтове, но някой може ли да стане и с ръка на сърцето да каже някой наистина добър фото-сайт? Има хора, дето се превъзнасят по руските портали, но с един бърз поглед ще се убедите, че и те са отвратителни като сайтове. Защо е така? Може би вкусът на нашенеца фотограф е притъпен от ФотоФорум и Фото-Култ? Може би защото има цяло “поколение” любители-фотографи, които откриха Интернет и компютрите по неподходящ начин, водени технически, правно и донякъде и естетически от “стожери” като ФотоФорум? Сайт, който има за основна цел да създава и поддържа флеймове, за да може да му се качват постоянно посещенията. И съответно собствениците му да си купуват коли с парите от рекламите.

Те и рекламодателите са виновни — чули-недочули за реклама в мрежата и хоп — да се рекламираме и ние. Добрата реклама винаги е премерената и съобразената с аудиторията. Не само с покупките на аудиторията, а и с вкусовете й. Не може когато някой потребител ти каже “много са ти рекламите” и те наистина са много, ти да му казваш “ами то безплатни неща в Интернет няма, ще търпите”.

Оставям настрана тоталното неразбиране на авторските права, което възпитаха през тия години ФотоФорум и Фото-Култ. Най-важното нещо изведнъж стана да се караме с вестниците, които публикуват със “снимка Интернет”. Никаква възможност за избор на лицензи и на всичкото отгоре най-долу винаги се мъдри “всички права запазени”. Иначе правата били на съответните автори, обаче сайтът можел да ползва всяка снимка както прецени за свои си нужди. Затова днес когато кажеш на фотограф, изкушен (или “израстнал” фотографски) изцяло от тези родни сайтове за неща като “някои права запазени” или отказ от издателски права, веднага те гледат подозрително, че нещо май искаш да им откраднеш.

Но и това е друга тема. Или може би не съвсем — и BgFotoNET отдолу има текст “All Rights Reserved”. Даже два пъти — веднъж за небезизвестния PHPNuke (ако се чудите кой го ползва днес, ето пример) и втори път за цялото съдържание. Вярно — този сайт няма почти никакво потребителско съдържание, освен във форума. Повечето са новини и малко ревюта.

От доста месеци вече от бегефотонет правят нещо като видео-списание, казват му “BgFotoNET TV”. Идеята е добра, радва (не, не съм го гледал). Макар и доста закъсняла — във времето на масовите видеоизлъчвания да слагаш файл за изтегляне и да нямаш удобен начин за гледане на старите епизоди е толкова… хм, толкова Web 1.0…

Изпращат хората писмо за всеки нов епизод. Оставям настрана правописните грешки (“за вЪВ бъдеще”, “настройките на ВашияТ акаунт” и т.н.) — много други сайтове също имат нужда от грамотни редактори. Направи ми впечатление нещо друго. Писмото е пратено от admin [at] bgfoto [dot] net до newsletter [at] bgfoto [dot] net. С копие (видимо CC, не скрито копие BCC) до точно 420 адреса… Не зная дали това са всичките потребители, или аз съм попаднал в една от “партидите”. Но честито ми — вече имам 420 адреса на хора, интересуващи се от фотографски новини и обсъждания. Нещо повече — хора, които нямат нищо против да получават такива писма и искат да гледат видео-списания за фотография. Хвърлих един поглед… някои от имената ми говорят нещо. Тук-там няколко по-известни фотографи, домейни на студиа. Интересно.

Не е нужно да казвам, че с удоволствие се отписвам :)

В такива случаи се чудя защо ли има хора, които се учдят и дивят на бесните темпове на развитие на спам-индустрията. Само в София вече знам за две места, където се работи точно спам и се работи яко. Бас ловя, че и някои от “големите” фирми в мрежата са намесени. Пръкват се всякакви сайтове с услуги, една от друга по-ненужни. И пращат спам навсякъде, зарибяват хора да купуват “реклама” и после спамят. Та чудно ли ви се струва? Да, пощенски адреси могат да се съберат по сто и един различни начина. Но сто и един пъти по-лесно е да се абонираш за такъв сайт, дето праща вестника си с “копие до”, вместо да пишеш webcrawler за адреси…

П.П.: Пощенските адреси на сайта по-горе са леко замаскирани, за да не влизат директно в спам-роботите. Нещо, което бегефотонет не направиха за моя адрес в писмата си, но нейсе ;)