Arcane Lore

От месец и нещо опитвам да пусна новата версия на “Свободна планета” на новия адрес. Техническата работа по сайта и доизпипването на нови функционалности е нищо, нищо, нищо в сравнение с обгрижването на самите емисии. Редакция, преосмисляне и преподреждане е нужно практически всеки ден. Преди имах само бегла представа, днес вече знам — масово хората не се грижат за емисиите си, нито етикират и категоризират статиите си, да не говорим пък за такива “екстри” като вграждане на емисия за коментарите към всяка съответна статия. Защо?…

Идеята на новата “Свободна планета” е да е профилиран агрегатор. Това беше искано от много хора и най-накрая се надявам да го направя. Основните теми (“континенти”) засега са някакъв краен брой и донякъде случайни. Случайни в смисъл, че са такива, каквито съм намерил в темите на досегашните записани блогове в стария агрегатор. И в дългия списък на настолния ми четец. Но с всеки изминал ден се убеждавам, че поддържане на профилиран агрегатор е огромна занимавка и хиляда пъти по-лесно е да се пусне един Planet или Venus или каквото там и само периодично да се добавят “интересни блогове”. “Дневник” това правят и от това печелят, пускат реклами — е, в новата версия и аз ще въведа начин за някакво монетаризиране. Няма да се натрапват, няма да пречат, малко ще са, но все пак ще са реклами. Според мен хвърляният труд по сайта го оправдава стократно. Разбира се, ще има дълъг период на уточняване на това с хората, които публикуват с Non-Commercial клауза.

——

Друго ми е чудно. Как да отделям тематични емисии от сайтовете, като масово хората са луднали по тая глупост FeedBurner? И преди съм писал, пак казвам — моля ви, не правете това на емисиите си! Чудо голямо, че FeedBurner ви нормализира емисията! Можете и сами да я пипнете да стане ок, а дори и да не е съвсем валидна, чудо голямо! Чудо голямо, че FeedBurner ви дава статистики — за чий са ви тия статистики? Пука ви за тъпите статистики на тая некадърна услуга!

FeedBurner взима всички статии от сайта и ги сплесква в една единствена емисия. Няма категории. Няма етикети. Няма автори. Няма архиви. Няма нищо, бе! Има само feeds.feedburner.com/alabaladrundrun. Как нормалният читател да може да се абонира за определена категория от блога и да чете само нея? И какво да прави, ако изведнъж се окаже, че адресът, за който се е бил записал, пренасочва към емисията във FeedBurner, която вече започва да бълва всичко?

Някои спазват “препоръката” на некадърниците от FeedBurner и си пренасочват всички заявки за емисии към акаунта във FeedBurner. И така дори и да знам точния URL в съответния блог-софтуер на търсената категория или етикет, пак не мога да извлека тематична емисия. Защото всичко се мята към… FeedBurner.

Не казвам, че хората не пишат интересни неща. Нямам нищо против да чета пълните емисии на блоговете — и го правя. Но с FeedBurner никакво тематично разделение не може да се направи. И за какво са ви тогава категории, за какво са ви етикети? Може да пишете всичко в една категория “Uncategorized” (или която ви е по подразбиране в блог-софтуера) и без етикети и готово!

——

Другата трудност е точно с пишещите без категории и етикети. Пак казвам — нищо против съдържанието на хората, говоря принципно и оперативно за трудностите при правенето на агрегатор. За невъзможността направо в някои случаи. Когато няма категории, няма начин да бъдат отделени темите, които влизат в обхвата на “Свободна планета” от другите, които са извън него. Няма и начин статиите да бъдат разпределени по “континенти”. Защото просто няма никакъв начин машинно да бъде поставена статията на съответния рафт в съответния раздел…

Имена на категориите в WordPress. И това е мъка. Ако категориите са с числа и ни интересуват три броя, да кажем 3, 11 и 21, винаги можем да заявим емисия от вида /?cat=3,11,21&feed=rss2. Но ако категориите са именувани, няма начин да стане с изброяване. Става при етикетите — при категориите не става.

Някои стигат още, още по-далеч. Всички заявки с параметър “feed” се пренасочват в сървъра към адреса на основната емисия. И независимо дали търся емисия на категория, емисия на етикет или дори емисия на коментари към отделна статия — пльоска ми се основната емисия със статии. Кеф, кеф ви разправям… И за чий…?

Мислил съм си да започна агрегатора начисто и да включвам само емисии, за които хората специално сами са ми се обадили и са ми дали. Но така къде отива идеята за свободна споделимост, която всъщност всички заявяваме с тези ни CC-лицензи? А и понякога ми е било малко кофти, когато са ме търсели нарочно за включване в планетата. Моята представа е, че един такъв агрегатор трябва да се поддържа от редактора и от читателите, а не от автори, които си “промотират” сайтовете сами. Заради някакво “SEO”, заради чест и слава или каквото там…

Моля, не правете това на емисиите си! На вас не ви е нужно, а на другите само пречи! :)

Защо не съм писал нищо напоследък? Причината е комплексна. Вземах изпити за шофьорска книжка, тъща ми си дойде при нас в Троян, имах кратки пътувания до София и обратно. И общо взето ми се бложеше, но не ми беше до техническата част на заниманието — отваряне на лаптопа точно с тая цел, настройка и писане на текст и т.н. Конкретните причини няма да коментирам много, или поне едната от тях.

Шофирането

Шоферлъка явно си ми се отдава, и макар доста време да беше минало откакто съм карал първоначално курсовете, си се справих. През 2000-та заради недоспиване и малко студентско следпразнично (да го наречем) невнимание изгорях с минимума грешки на листовките. Сега всичко мина ок, взех си от първия път теорията и днес ме одобриха и на практическата част. Всъщност точно се връщам от изпита по кормуване в Ловеч. Имам много какво да разказвам, може да пиша по-подробно за нещо около шофирането по-нататък. Но най-забелязващото се е това, за което съм писал и преди — тук всички някак живеят “по-бавно”. Няма го нечовешкия юруш на София и не само че опреснителните часове по кормуване бяха по-спокойни, не само че и самият изпит беше далеч по-непритеснителен, а и имах много време между отделните часове. В София сигурно щяха да ме “пробутат” за два дни да взема опреснителните и да мина на изпитите. Просто там всички си прекарват ежедневието на педали и никой няма да ти каже “ела след десет дни за следващите 40 минути кормуване”. Примерно, де. ;)

Но това на мен не ми пречи. Даже като млад шофьор ще се замислям много дали изобщо да карам в София. Честно казано, като знам какво е движението, като съм го видял и като пешеходец, и като велосипедист, а и като шофьор още на курса навремето, хич не ме и влече да се бутам там. Разбира се, ако се наложи — няма проблем ;)

Пътуванията

Пътуването до София беше заради среща по работа в офиса, но така се случи, че се разминах с хората и отложиха уговорката за тази седмица. Имах евентуална уговорка с едни колеги от “Философия”, искам да обсъдя някои, да ги наречем академични въпроси — но и с тях се разминах, защото служебната работа беше с предимство. Успях да се видя с наколко колеги в ранния следобяд и преди да пътувам обратно за Троян. Открили една готина кръчма, ама на много теферич място. Няма да казвам, че хем ще вземе да почне да се пълни с хора, хем пък и то всички си имате/имаме вече такива кръчми из града. Тази е типично “бандитска”, както ги класифицират Дени и Андрей — малко дворче с асма и на проветриво място. Хич не е лъскаво, но е много спокойно място и готвят вкусно, а и къде другаде да мога да пия на истинско спокойствие и на маса с приятели джента? Пък и момчето да знае как се приготвя. ;)

Работа и сайтове

Сега имам още документи за уреждане около шофьорството, но вече трудните моменти отминаха и залягам пред лаптопа да довърша задачката, която последно ми бяха възложили от работата. Малко е сложно с работното място сега, когато сме повечко хора тук, но ще се справя. Когато има спокойствие и кодът и той си върви по-леко и бързо.

Имам и някои набързо оформени сайтове, които отдавна се каня да обновя. “Свободна планета” ще има нов интерфейс скоро, засега на адрес http://svobodnaplaneta.com е изцяло тестова постановка. Има още някакъв малък брой неща за доизглаждане и като са готови ще я обявя малко по-“официално”. Тоест да не се притеснява някой за смяна на адреси, емисии и т.н. Ако и когато има някаква промяна в сегашните, ще предупреждавам. Другото, което съм пуснал, но пак съм отложил за след служебните ми неща, е http://seo.lindeas.com. Раздел към Линдеас за уеб-оптимизация отдавна беше планиран, даже преди време бяхме говорили съвсем предварително с Калин по въпроса. Така че поне мястото вече го има. Между другото, сайта съм записал и за участие във второто българско състезание по SEO. Има много време до края на състезанието, даже може би прекалено много, за да се казва каквото и да е отсега, но когато имам/имаме време за работа там, който иска да го подкрепи — това ще е адресът.

Микросток

Смятам тази есен да започна лека-полека пак да се занимавам по-сериозно с микросток-фотография. Присетих се от Fotolia, където пак ми се бяха събрали количеството кредити за изтегляне. Други сайтове, които си заслужават, както и преди съм казвал, са IStockPhoto и Dreamstime. Но на мен най-добре ми върви точно Фотолия-та, не зная защо. Бях писал в микросток-форума на Роби за един нов сайт, YAY Micro, но там още нямам нито една продажба. Макар във форума на въпросния YAY вече доста хора да започват да се хвалят с първи продажби, тоест сайтът прави добър старт. Като се има предвид, че е съвсем нов и пресен е ясно, че няма да е с нивото на продажби в утвърдените агенции. Но фактът, че се развива приемливо бързо е много радващ. Аз нямам нови кадри, а от старите не всички са ок, така че ми се ще да залегна там.

Бебе и коте

Котаракът се радва (тъй де, не се радва хич, ама…) на рядко допускане вътре. Преди си го пускахме когато поиска да си похапне или да си поспинка, а сега почти през цялото време е низвергнат навън. Но и това ще се оправи, а и той го понася по котарашки гордо. Дано всичко е наред с него, а пък сега таман да си походи на чист въздух и спокойствие. Бебо расте с всеки изминал ден и всичко разбира. “Говори” с възгласи и подвиквания, но повечето от нещата, които му казваме си личи, че ги разбира. И или се подхилква дяволито, или ни отговаря с бърборене, че не, не иска да се прибира, а иска на люлчиците. Или пък сутрин направо ни носи чехли и обувки — да ставаме и да го извеждаме на разходка, какво се размотаваме, а-ма-ха! Детската кухня в Троян отново заработи след едномесечна почивка и така малко готвенето и храненето се пооблекчи. Добре, че тукашните манджички ги яде — тези в София и аз се отвращавах като ги опитвах, а той изобщо отказваше и да ги вкусва.

Следващата голяма патардия предполагам ще е около избора на автомобил. Надявам се всичко друго да е наред около нас и това да ни е грижата за есента.