a direct publicism site
personal pages of Yasen Pramatarov
StatusNet profile   Diaspora profile   ClaimID profile   LinkedIn profile

tradition

Не са мои празници това


Коледа не е мой празник. Нека други секат млади дръвчета и окастрят дряновете. Вярно, че по някои места тези непораснали още иглолистни са малка напаст за земеделските земи, но е вярно и друго — че със систематичната си политика на масово залесяване с иглолистни държавата през последния около половин век на практика остави без вода някои райони. Тук никога навремето не е имало масово иглолистни гори, освен може би в някои от по-високите планини, не зная. А сега навсякъде се смята за един вид добродетел да идеш в почивния ден и да засадиш борче… Защо борче, защо не дъб или габър, ясен или акация? Борът се добива лесно и бързо, затова. А какво по-добро от това и природозащитниците да работят несъзнателно за дърводобивната индустрия? В България днес най-ценното, което остана след всичките разграбвания е именно дървеният материал. Даже пожари се палят лятно време, само и само да се прибере леко поопърлената, но отвътре качествена дървесина за без пари. Или пък се “разчистват” коритата на реки, за да нямало наводнения. И след това пак си има наводнения. И дървен материал.

А, да — да оставим коледната елхичка, да вземем “отколешния обичай” със сурвакането. Това е още по-нагло — значи идва люта зима, всичко се е притаило и ще чака пролет, за да цъфне, обаче дрянът точно тогава взема, та напъпва и цъфти. И както правят хората — юрват се да го секат, да кълтучат пъпките му, за да ги слагат из мазните баници, защото “било на късмет”. Суеверни шматки такива… А, и се правят сурвачки, сурвакници или както там им казват. Навремето в училище ни караха да носим дрянови клонки и кой каквото намери вкъщи — ошав, малки гевречета, пуканки, сушени чушки… Цялата тази храна не че е чак много, но всичкото си е простащина и неуважение към хляба. Защото накрая след цяла вечер бой по дрехите на хората никой не яде тия неща, ами направо се изхвърлят след празниците на боклука. Някой ще каже, че то вярно е храна, ама нали така е традицията, то е за здраве и късмет, затова си заслужава жертвата… Жертвата? За здраве и късмет? Суеверни шматки такива…

Зная, че това е нищо и че е нормално да се пропуска като нещо нормално. Зная и че почти всяка седмица от календара има поне един такъв празник, в който се прави нещо, само защото такъв е табиетът, така е отколешната традиция и то е за “здраве и късмет”. Не са само дрянът и елхите, не е само масовото кастрене на прясно разлистилите се и пуснали реси върби по Цветница. Не е само и боядисването на яйца, всичките там нечетни броеве ястия по Коледа, скачания в реката за донасяне на кръста, ритуални пити и хлебове с кръстове и змейове върху тях, парички в хляба… Не е само това — почти цялото ни ежедневие е обвито в суеверия, “празни вери”.

Аз харесвам празниците около нова година, защото като малък тогава нашите не ходеха на работите си и всички бяхме вкъщи и си почивахме. Усещах го с всяка фибра на тялото си, защото не се налагаше да ходя на тъпото даскало. И, разбира се, имаше подаръци — не много и не само подаръци, но достатъчно, за да се чувстваме всички приятно и празнично. Тогава някъде май беше и зимната ваканция, а ако има зимна ваканция и има сняг, това е едно от най-великите неща на света. Много сняг, сняг навсякъде — това тия години, дето ошашква постоянно разните кметчета и министърчета не е нищо в сравнение със снега, който помня аз. Нямаше коли, защото цял ден не можеха да излязат от преспите. Е, разчистваха го по-бързо и без такава паника, като днес — може би наистина са викали войничетата, не знам. Аз като войник съм чистил само в поделението.

Но и Нова година не е мой празник. Какво е “нова година”? Кой е решил, че точно на 31-ви декември трябва да свършва годината? Всъщност ясно е, че така е устроен календарът, но кой е решил 31-ви да е точно на този ден? Защо не на някой друг, примерно… 18-ти май? А иначе всички си умират да празнуват “края”. Някаква особена тръпка ги тресе и с умиление започват да правят ретроспекции, все едно животът им през отминалата година им минава на кинолента. Президентът се изтъпанчва в 12 без 10 и започва да реди кратък държавен доклад, примесен с охкания и ахкания за това колко сме добре днес и как прекрасно ще сме утре. Все едно гледам Тодор Живков как прелиства листата с новогодишното си обръщение към народа. Същата работа, едно към едно. Само дето днес не ползват листа, а аутокю и на хората им се струва, че президентът им говори лично, в очи. Хора, това е просто един най-обикновен ден! Необикновеното в него не е някакво магично свършване на времето, а най-простият факт, че почти всички са в отпуск и са се запасили с алкохол и фойерверки. Три неща, които винаги са опасна комбинация. Нова година е най-обикновен ден, в който различното е, че масово пияни хора хвърлят пиратки. Всъщност прави сте — това го прави необикновен, определено. Ама това ли е празникът?…

Няма “нова година”, всеки ден е краят на отминалата година и начало на следващата. Всеки миг е край и начало. Но всеки ден не можем да правим ретроспекции, нали? Или можем, но няма да звучат тежко, на място и отколешно традиционни… Кастанеда беше писал, че начинът светът да се спре и да се навлезе в неправенето минава и през отказа от живота, разбиран като биография. И затова всяко разказване, преповтаряне на биографията я заличава, прави я не-лична и чужда. Разказването на всеки ден от живота като биография беше едно от основните упражнения, които описва. Но едва ли нагласата на нашенеца е да спре света и да се откаже от биографията си.

Вярно, и аз имам дни, в които поглеждам през рамо. Като оставим настрана личните ми такива обзори, публичните ми ретроспекции са свързани най-вече май с този сайт и са на рождения ден на бележника ми. Това е разделяне, в което има смисъл, има значение за мен — носи се точно от началото на бележника. Но в “нова година” не намирам нищо смислено, освен напиването и гърменето с пиратки. Ако това е “смислено”, де… Иначе всеки ден е нова година, но не нова година с подаръци и веселие до зори, а такава без нищо особено. Ако на 31-ви декември празнуваме новата година и забравяме, че всъщност сме остарели с още една, то всеки ден е тъжен и монотонен празник на постоянно отминаващата година, в който в суетата си не забелязваме, че се заражда всеки път нова година.

Така е, няма нова година, има само ежедневие. И това е чудесно, защото е чудо. Какво бихме правили, ако свърши ежедневието?…



Tags:
6 January, 2008 - 12:58
1 коментар
 

Професионални партита


Държавните организации често имат много общи неща, но едно винаги е вярно за тях - всяка си има свой браншови професионален празник и, което е по-важно, всяка стриктно си го празнува. Дали ще е ден на енергетика, лекаря, учителя или данъчния няма значение - винаги има време и пари за още едно парти. Никога не съм разбирал тази традиция, наистина.

Вярно, че в съществуването на професионалните празници има някаква логика, макар и странна. Може би е добре веднъж в годината да се плеснеш по челото на път за работа “ей, аз съм химик, а днес е дeнят на химиците” и да се отбиеш в магазинчето за бонбони и кола за колегите. Може би. По-нормално ми се струва хората само да се сещат и да се поздравяват - както за деня на системните администратори и най-сериозните и заети админи си “позволяват” да побъбрят по месинджър с колега и да се поздравят.

Но не мога да разбера друго - как се е наложила и се задържа традицията да се празнуват браншови празници. Има разлика - в министерството на образованието, например, работят всякакви специалисти, сигурно си имат и чистачки, и елтехници, и шофьори. Но в “деня на просветния работник” всички те имат браншови празник. Малко тъпо някак.

Не говоря за това, че колегите се срещат, веселят се на ведомствените купони и се поздравяват с нещо “тяхно си”. Не, тези неща са ок, защото поне малко съживяват ежедневието. Но аз друго не разбирам - защо трябва да се правят такива празненства за измислени браншови “дни”, вместо да се повиши поне с малко стандартът на служителите. Вместо да се похарчат 100 лева за по едно безалкохолно за 100 човека, защо не се даде с един лев по-висока заплата на всеки от тях?

Така и така хората се веселят, събират си се и си празнуват. Когато и както намерят за добре. Защо трябва да има такива организирани радости? Сплотяване на екипа? Не е това, то е сложно нещо и не се прави с по едно напиване на година.

Мистерия.



Tags:
15 November, 2006 - 16:14
2 коментара
 

Сватбен ден


Никога не съм искал голяма сватба. Не е искала и Краси. Че кой тогава иска? Познайте, от три пъти…

Утре, след часове вече, ще дойде време за сватбата ни, аз и Краси се женим и поради разни традиции и други външни мотиви, ще правим шумен бал. Колегата ми Венци, кумът, ми казва, че “традиция” идва от латинското “традо”, което значи “предавам от ръка на ръка”. Само че като всяка латинска дума има поне няколко значения и това “предаване от ръка на ръка”, от което явно е произлязло “традиция” и английски-френските производни за търговия и превод на текст, далеч не е единственото.

Друго основно значение на “традо” било “предавам”, но не в смисъла на “от ръка на ръка”, ами в смисъла на “портя”, “издавам”. И също така значение било “преподавам”, което може би идвало от едно от другите основни - “предавам от ръка на ръка” (разбирай предавам знание, де) или “предавам, издавам”.

Толкова за традициите и за “ритуалите”. На нашата сватба ще са сведени до неизбежния минимум. Нямате представа колко усилия ни е коствало отвоюването на това пред гостите-традиционалисти.

——

Причината да не съм казвал досега е, че аз исках да мога да кажа на всеки, когото ще ми е приятно да видя и да мога да поканя и да приема всички тези хора. Но организацията на тържеството е нещо смазващо, вярвайте ми. Особено ако има много и разнородни изисквания от страна на различните роднини.

Много пъти нощем не съм можел да спя и съм се чувствал като разпъван в различни посоки. Образно, естествено. Краси също се изтормози.

——

Когато през последните седмици, особено след моето дипломиране, трябваше да “наберем скорост” и да тичаме да уреждаме и да “редим дипломация” като луди разбрахме, че няма да стане съвсем както ние си го представяме, се успокоих и реших да се виждам и да разказвам на хората поотделно, защото просто няма начин да приемем всички. Не че “нашите хора” са много, просто се оказват “в много”. Нека никой не се обижда - всъщност сватбите са сигурно един от най-яките бизнеси. Стига да продаваш, не да купуваш ;)

Нямам сили да пиша подробно, ще разказвам после, след като мине цялата шумотевица и след това свърши планираната отпуска.

——

Но нека който има желание да присъства на официалните ни ритуали, най-вече църковната венчавка, да заповяда! Венчавката започва утре, 26-ти, от 11 часа сутринта в храма “Света София” в София.

——

Света София” е старата базилика вляво от “Свети Александър Невски”, червена тухлена църква, на стената й е “вечният огън” на незнайните воини. Отпред има градинка и паметник на Вазов, до гроба му.

Църквата е една от най-старите в София, ако не ме лъже паметта е на същата възраст, на която е и ротондата зад президентството. Разликата между двете е, че ротондата е почти запазена (леко достроена за реставриране) в първоначалния си вид, докато “Света София” е многократно събаряна, изграждана наново, била е джамия, падали са й минаретата и т.н. Но пък за разлика от ротондата, през цялото време е била работеещ храм. Разбира се без годините, когато е била издигана наново. Изобщо - тежка съдба, дори за сграда ;)

Всички знаят - днес е моят сватбен ден,

предричат тежък плен…

[…]

Моят сватбен ден открива път зелен,

цял век да трае този сладък плен!

Даже с хляб и сол, с този рокендрол,

живот ще има в моя празен хол.

[…]

От “Сватбен ден” на Щурците



Tags:
25 February, 2006 - 20:53
0 коментара
 

Syndicate content