Arcane Lore

Наскоро Златко Попов, който досега координираше екипа за превод на KDE на български, ми предаде поста, заедно с правата, задълженията и отговорностите. Формално от началото на тази седмица (13 април 2009г.) съм координатор на българския екип преводачи в KDE. Все още не съм влязъл в работата, нужно ми е време, за да си подредя всичко така, щото да не пречи на другите ми занимания — най-вече вниманието ми към семейството и също така на работата по докторантурата. Но лека-полека намирам време за KDE и започвам да подреждам идеите за развитие на проекта.

Бях начело на екипа и преди време, но тогава всичко беше по-скоро проформа и лидер в сянка беше Радостин Раднев. Аз бях поел ангажимента от името на сдружение “Свободен софтуер” да съм на видимата позиция, докато Радостин вършеше същинската координация и концептуализацията на превода. Това, смея да твърдя, е едно от нещата, които съм свършил за Сдружението и макар да е било винаги леко пренебрегвано от другите, беше и резултатно, и имаше отчетност за него. Доста други неща, свързани със ССС не са изобщо такива — например закриването му. Но това е донякъде тема встрани.

Ще работя по KDE 4.х, което е актуалната версия на графичната среда. Серията 3.5.х е почти изцяло преведена от предния екип, а за KDE4 има засега малко преводи, най-вече преобразувани и внесени от 3.5. Заслугата за пълнотата на превода на 3.5 е на предишния координатор и досегашните преводачи. Златко ще продължи да е част от KDE на български и може да превежда и участва в работата на екипа когато сам прецени. Предполагам, че още известно време версията 3.5 ще има нужда от обгрижване.

Техническите промени в проекта ще са откъм наличните инструменти. Едно от първите неща, които смятам да направя, е система за докладване на грешки. С нея всеки — преводач, разработчик или само потребител — ще може да изпраща малки отделни съобщения за грешки и неточности, да предлага промяна в стила на превода и др. под. Периодично ще правим цялостни проверки на раздели на KDE или на отделни програми и резултатите от такъв bug-squashing ще се виждат в тази уеб-система.

Основната страница на проекта за превод ще претърпи огромни изменения и ще стане портална за всички инструменти на българсикя екип. Но това ще стане постепенно и засега не е приоритет, какъвто е bugtrack-системата.

Всеки, който има интерес да превежда KDE, нека се свърже с мен.

Ангажиментът не е постоянен или пък задължителен — тоест превеждате когато имате време или изобщо желание. Важното е да имате ентусиазъм за идеята да се превежда свободен софтуер. Все пак имайте предвид, че тъй като се превежда цялостна настолна компютърна среда, с огромен брой различни програми, основно нещо в превода ще е да се спазва единен общ стил. Това означава, че ако е вече прието някъде да пише, например, “Конфигуриране” или “Изглед”, то трябва и в новите преводи да е така. За да могат потребителите на преведено KDE да имат консистентен и подреден опит от ползването на средата на български. Промени в този стил, въвеждането на нови понятия и доуточняването на вече приети е възможно, разбира се. Но ще се прави бавно и постепенно, за да няма неудобство за потребителя. И ще се прави само при нужда и то след обсъждане в екипа и в пощенския списък “dict” на преводачите на свободен софтуер. Всеки, който сега започва с превода на свободен софтуер, е добре да се запознае с общите правила — описани са на страницата на превода на KDE, в нея има и препратки към важни външни ресурси. Прегледайте ги, ценни са. След това се запишете за dict и при всякакви затруднения питайте. Или лично мен за нещата, свързани с KDE, или в списъка — там четат и пишат хора, които от доста време са в тези преводи.

Няма да има тоталитарно “лидерство” от моя страна — идеята на този пост е да координира, а не да води и задава конкретни задачи. Няма да бъда и в другата крайност, безгласен наблюдател — все пак поемам заедно с другото и отговорността за това, което ще се върши. Моята позиция ще бъде по средата между тези двете — отворен съм за идеи и сътрудничество, давам свобода на самостоятелно действие на вече доказалите се преводачи в екипа, но в същото време по-големите промени и по-важните решения ще минават през мен. Вярвам, че това ще създаде среда за работа, която ще е най-вече приятна и удовлетворяваща. В един свободен проект, към момента без външно спонсориране, това е най-важното.

На всички — приятна работа по превеждането или ползването на KDE! KDE4 е много различно от KDE3, аз самият имах огромни резерви, когато обявиха промените преди време. Но се надявам лека-полека да се стопят съвсем. Причина за това може да бъде и един наистина добър превод. ;)

От доста време вече поддържам превода на Claws Mail, пощенски клиент за X. Взех превода от Георги Данчев още преди сравнително скорошното ре-брандиране на проекта, когато се казваше Sylpheed Claws. Това беше нещо като “тунинг”-версията на клиента Sylpheed. Последната версия на програмата, 3.5.0, е без български превод. Причината е в мен, защото пропуснах срока за предаване на обновения превод. И понеже от една страна никога не е бил 100% и от друга така или иначе вече бях пропуснал и предното обновяване, Paul Mangan от екипа на проекта е маркирал българския език като неподдържан и той е премахнат от версия 3.5.0.

За следващата версия ще гледам да обновя и предам навреме превода.

Причината да не е в статистиките със 100% е, че винаги в преводите, които съм участвал (и преди в KDE, и сега в GNOME) за мен е било много по-важно текстовете да са разбираеми и смислени и да стоят добре на екрана, отколкото да са завършени за статистиката. Няколко понятия в интерфейса на Claws Mail ми стояха непреведени и неготови и затова голяма част от съобщенията са непреведени. Но това не пречеше общият поглед върху екраните и рутинната работа с програмата да се вписват добре в преведена среда на GNOME.

Да, зная, че много неща бяха недовършени. Ще поработя върху това, когато подготвям обновения превод за следващата версия.

Причината да не успявам за се “впиша” с преводите не е, че нямам време или че не е работа, която може да се свърши от един човек. Това е сравнително малка програма, със сравнително малко низове и малко работа по превода.

Истинската пречка за мен е, че налагат на преводачите строг ритъм на изданията. Две седмици преди изданието низовете се замразяват, след това една седмица преди изданието се приемат готовите преводи. В седмицата между замразяването на кода и приемането на преводите всеки преводач, който възнамерява да изпрати обновление, трябва да се обади и да го заяви. Аз се обаждах няколко пъти поред, но след като повечето пъти не успявах, ентусиазмът ми взе да се охлажда.

Повдигнах въпроса в списъка на преводачите там за въвеждане на някаква по-лека система, която да позволи на хората да “надзъртат”, когато имат свободен половин-един час и да превеждат. Да могат да работят между версиите. Низовете са на практика по-непроменливата част от кода. Дадох като пример Launchpad на Убунту, но не е задължително да се ползва самото то. Там има много проблеми и напрежение около платформата. Когато я проектираха, от Убунту казваха, че ще е свободен софтуер, а сега някои части са свободни, но цялата система и интеграцията й не е. Сложна тема, но все едно — идеята ми беше за някакъв преводачески сървър с уеб-интерфейс за превеждане. Има много такива решения. Хей, даже може да се направи с Drupal, има такава приставка за редактиране и графични статистики на PO-файлове.

Предложението беше посрещнато с неодобрение. Винаги съм можел в свободния си час да се вържа през SSH или да си източа кода през CVS и да си работя с настолния редактор. Било по-лесно и удобно. Не казвам, че не е удобно. Но ми стана малко кофти, че някои други ми обясняват кое на МЕН ми е удобно и лесно.

На практика отношението към преводачите на Claws Mail е като към програмисти на голям проект с отворен код. Проект с критична маса разработчици, където конкурентната среда премахва нуждата от глезене на всеки отделен разработчик. А истината е, че Claws Mail е сравнително известна програма, но известна в тесния кръг на малко по-хакерски настроените потребители. Какъвто е например Kazehakase в света на уеб-четците. Масово хората са доволни да ползват Evolution и съответно Epiphany. Да не говорим, че от така стесненото потребление на Claws Mail още по-малко са хората, които решават да се ангажират с проекта.

Това е видимо, само трябва да се провери колко на брой са участващите в разработката. Колко са преводачите, например. В момента активните и налични на сайта преводи са 13 на брой. А бяха повече. Може би от екипа са решили да няма превод с под 85%, не знам.

Ще кажете, че 13 езика е доволно много за програма, която не е най-популярната в класа си. Но това е доста стар, отдавнашен вече проект. Най-малкото българският превод е присъствал вече поне… не зная, може би поне 6-7 години? Данчев се е включил по време на версия 0.8.3 :) Проектът е регистриран в SourceForge през 2001г. Кога е започнат родителският Sylpheed не ми се проверява. Мисълта ми е, че 13 езика са малко. Само от последната версия са махнати точно 12 превода.

Иначе освен развит и отдавнашен, Claws Mail се представя като най-лекия и бърз графичен пощенски клиент за среда, ползваща GTK+. Наистина е хубава, функционална и бърза програма. Малко встрани от концепцията на Evolution, но това си има своите добри страни.

Как точно ще управляват проекта си е проблем на екипа разработчици. Не критикувам, само опитвам да обясня на свикналите за ползват преведен на български Claws Mail защо ще видят 3.5.0 без превод.

Изданията са приблизително на всеки два месеца, аз имам подготвени файлове за довършване — тъй че съвсем скоро отново ще има превод ;)

Зная, че Blogspot не е търсачка, макар че е на Google, които… абе май и те не са търсачка. Сложно става, но все още се проследява връзката. И зная, че сигурно е показвано вече, даже сега си спомням, че съм го виждал на няколко места из блозите. Тоест от една страна “грешката” вече е съобщена, ама от друга… не е ли най-малкото тъпо толкова време да не е поправена?

Да, знам — това е Гугъл, това са Blogger/Blogspot. Дето като някой из телевизиите говори за блогове и блогсфери, снима екран на компютър с началната страница на Blogger. Все едно, видите ли, това е платформаТА за блогове. Всъщност Блогспот е една от най-неудобните среди. Както за писане, така и за коментиране. Както виждаме по-горе, явно и за четене. Ако си много зле, и купуване от Гугъл не може да ти помогне. Казвал съм го и преди, ама ми е готино да го повтарям — особено като гледам такива недомислици като Blogspot. ;)

И погледът като се плъзне надолу по преведената страница, някак учудено се заглежда около “Buzz”. Като не им е добър преводът, поне “buzz” си имат. Тия нещо се бъзикат май. Ама и аз защо ли се занимавам… Защо пък не, вижте колко е интересно — нови неща научава човек, нови думички “намвиа”. Аз превеждам софтуер, мога да ви помогна. Макар че точно чичко Гугъл не търси по два пъти. А и преводи на несвободен софтуер не се правят за без пари.

“Аз намвия, ти намвееш, той/тя/то намвее, ние намвеем, вие намвеете, те намвеят”. Става и спрягане по времена. Ама са толкова много възможните времена в българския, че ми стана скучно вече :) Лекар с нож и приятно намвеене!

Днес се навършват десет години от деня, в който Мигел де Икаса обявява намерението си да създаде нова настолна среда, която да е изцяло свободна. По това време KDE далеч не е свободна среда, защото Qt-библиотеката все още е под несвободен лиценз. Промяната там натсъпва доста по-късно, три години след това, с излизането на версия 2.2 на библиотеката. Дълго време KDE и Qt се развиват с нагласата “ние сме по-добри, защото сме по-развити технически, а това със свободата е вятър работа”. Днес, разбира се, не е така и KDE и Qt са свободен софтуер, с “полагащата” се на всеки такъв проект общност, с нови идеи и развитие. Но дълго време GNOME беше по-правилният принципен избор. И аз помня част от това време като потребител.

От вече далечната 1997 година досега проектът GNOME измина дълъг път и дори дълго време вече търпи езиковите “издевателства” на екипа за превод на български “GNOME на български!”. Може би най-активният, най-голям и най-ефективен екип за превод на свободен софтуер. Основната част на средата вече от няколко поредни издания е 100% преведена, голяма част от допълнителните програми също са преведени и всичко това продължава да се поддържа. Екипът има преводачи на отделни програми и групи програми и един ръководител, който изпраща файловете в централното хранилище. Основна част от трафика в пощенския списък на преводачите на свободен софтуер е именно за превода на GNOME и до голяма степен самият списък се поддържа пак от същия екип.

Преводът на български се разви много от усилията на Сашо Шопов, Владо “Kaladan” Петков, Ростислав Райков. И разбира се цяла “армия” други преводачи, които превеждат, проверяват за грешки и изглаждат стила на целия превод. Работи сайт на проекта, в който най-активната част е системата за проследяване на грешки. Както и трябва да е във всеки разработен и активен проект. В “Планета GNOME-BG” пък сме тези, дето вместо в свободното време да работим по преводите, пишем блогове. :)

Досега голяма среща на преводачите на свободен софтуер от цялата страна се състоя веднъж — “Локализация! Локализация!” (english), инициирана и организирана най-вече от Kaladan и ”Интерспейс”.

Текущото състояние на превода на GNOME на български можете да видите тук. Честит рожден ден, GNOME!

Наскоро по една от ефирните национални телевизии даваха “Властелинът на пръстените” - първите два епизода на екранизацията по книгата на Толкин. “Властелинът” не е любимата ми книга, аз съм “узрял” във фентъзито по-скоро от разтърсващото очарование на “Силмарилион”. Легендите за старата епоха и епичните разкази за бляскави възходи и низки падения на валари, маяри, елфи, джуджета и хора са много по-ценни за въображението ми. Защото “Властелинът” ползва читателското въображение по много по-различен начин от “Силмарилион”. Не по-лош, разбира се, само по-малко обхватен и някак по-спокоен, поне за мен.

И все пак екранизацията е добра и също оставя достатъчно места за вмечтаване и доизмисляне. Липсват цели части от книгата, например срещата с Том Бомбадил. Но макар това да ме беше леко разочаровало преди години, когато гледах филмите за първи път, не е чак толкова зле за цялостното впечатление. Но филмът е стар и няма да говоря за него, не това ми е темата. А и който се интересува от него вече е чел доста мнения отпреди, пък за неизкушените няма да е интересно.

За преводите ми е думата. Преводите на филма. Книгата “Властелинът на пръстените” е преведена от Любомир Николов, автор на преводите също и на “Силмарилион” и “Недовършени предания”. Неговите преводи до голяма степен са оформили възприятията на читателите на тези книги за описваните в тях светове. “Хобитът” пък е преведен от Красимира Тодорова и това е внесло някои разлики, като най-отчетливата е “Бегинс - Торбинс”. Във “Властелинът” е преведено това име и “Торбинс” е много успешна измислена дума. Също така “Самознай Майтапер” е страхотен превод на “Samwise Gamgee”, както и всичките хобитски имена, фамилии и названия на местностите. Попадение е и преводът на името “Gallum” - “Ам-гъл”, като произходът му е обяснен в самата книга.

Какво имаме във филма, по-точно в превода му? Объркване на тази цялостна представа, прекъсване на смисъла в доста преводи и много често - градене на нов смисъл, където не е нужно. Защото това е легендарна книга, тя живее свой си живот в представите на цели поколения по света.

Във втората част на филма Ам-гъл е кръстен “Голъм”, а хобитското му име Смеагол е изписано “Смийгъл” (макар да има точни указания как се произнася почти всяка често срещана дума в книгите на Толкин). Ломидол е изписан с транскрибцията от английски “Ривъндейл” (Rivendell). Шлемово усое, едно от централните места в разказа на книгата е наречено “Шлемов дол”. За балрога в Мория е използвано “Балрог”, все едно е лично име и Балрог е единствен, не е име на род създания.

Но не само имената са превеждани (както казах, доста често - трансрибирани) наново. Много от емблематичните реплики са с нов превод. Текстът на превода на Любомир Николов е толкова многослоен, обмислен и преживян, че е стряскащо и чуждо да чуеш вместо познатото и близко ни:
 
“Единствен пръстен ги владее, Единствен той ще ги открие,
Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие
в страната му Мордор, където тегне мрак.”

нещо от сорта на “Един пръстен ги владее, един пръстен ще ги открие, един пръстен ще ги събере и в тъмнината ще ги скрие в страната му Мордор, където властват сенки”…

Разбирам, че има млади и талантливи преводачи. Разбирам също и че телевизията е имала пари за усвояване сигурно. Но вместо така да се развалят представите за велики произведения, усилията на преводачите могат да се насочват към нови преводи. Има много непреведени неща, много полета за развитие на преводаческия талант. Иначе оставаме с впечатлението, че новите преводачи или не са чели изобщо книгата, или не им пука за нея. Или и двете.