Arcane Lore

Всички сме чували за огромните проблеми, които създавал снегът на управата, на шофьорите, на възрастните хора, изобщо на всички. Когато наближи зима, започваме да се шегуваме как снегът щял отново да ни изненада. Донякъде на шега, донякъде с малко страх. Като че ли сняг не вали всяка зима и като че ли досега не сме виждали. Малко са нещата, които имат тази необяснима способност да са хем периодични, нормални и безобидни, хем все да изненадват. Или може би съвсем не са малко, а просто снегът е толкова очевидна “изненада”, че няма как да го забравяме.

А всъщност проблемът с почистването на снега въобще не е в непочистването. Нито е в неподготвеността на управата. И изобщо не е в самия сняг. Проблемът с почистването на снега е в почистването. Светът ще е много по-спокойно място, ако снегът не се ”почиства”.

Снегът си е чист. Почистването му е това, което замърсява наоколо. Самият сняг не е и опасен, поне в градските му количества. Почистването на снега прави улиците и тротоарите опасни. Освен че ги прави и мръсни, покрити с кафеникава снего-кал на буци, която после се топи интензивно и на купове, задръства каналите и прави локви – разбира се, пак кални.

Снегът не пречи на колите, на колите им пречи ледът и/или кишата, които остават след почистването му. Ако колите утъпкват и разтопяват равномерно навалялия сняг, сцеплението ще е поне с една идея по-добро, отколкото върху излъскания долен и вече позамръзнал слой, открит при така нареченото “почистване”. Върху който много бързо навалява тънък слой нов пухкав сняг. Пързалка, с други думи.

Снегът не пречи и на хората. Е, поне не на здравомислещите от тях. Много по-добре е да вървиш в леки преспи сняг или върху прясно утъпкан мек сняг, отколкото да размахваш ръце и да падаш по задник върху почистено място, което за час-два е развило върху себе си усъвършенстван горен слой тъничък лед, докато новият сняг го е покривал с измамна пеленка от снежинки.

Е, разбира се, всичко това е вярно, ако сте си купили правилната кола, ако я карате с гуми с останал дотатъчно грайфер и ако сте си купили правилните обувки. Защото кой изобщо е казал, че градът през зимата трябва да е място за разкарване на обществено опасни индивиди в трошки с изтъркани гуми или същите пешеходци, спестяващи пари от зимни обувки? Да е ясно едно – зимата в снега не се ходи с маратонки, лачени, велурени и всякакви подобни недоразумения. Вярно, обувките не са евтини, но вместо да имате по няколко чифта летни и да опитвате да ги носите и зимата, колко по-лесно и по-евтино е да имате едни за лятото, които да са си таман за лятото и едни за зимата, които пък да са си таман за зимата? Доста, бих казал.

Истерията по почистването е полезна за управата, защото задържа вниманието на хората върху такива глупости и съответно го отклонява от по-важните неща. Разбира се, когато едно почистване се прави неправилно (а то няма как да се прави правилно, ако се прави изобщо), най-лесно е да се мрънка “ама то ако не се почистваше, знаеш ли какъв ад щеше да настане”. Да бе, да. Чиста проба обществен рекет. Като застрахователите, само че по-мащабно и някак по-фино.

Ако не се почиства, колите сами ще си разтопяват и разчистват снега. Да, вярно – ще стане кал на буци, ама това заради снега ли е? Или е заради мърсотията, която цяло лято си стои по улиците? Дето уж се “почистват”? Да, вярно – ще има киша и локви и това е кофти, но това заради снега ли е? Или е заради задръстените канали, които по цяло лято си стоят задърстени, а уж се “почистват”? Не, грешка – само част от каналите са задръстени. Другите са изградени неправилно и стърчат на най-високите места по улиците. Някъде даже самите канали са на бабунки, замазани отстрани. Явно за да се стича водата от тях настрани. Някой е правил улица, ама първо я е направил и чак после е решил да я проектира. Каналът се е оказал пет сантиметра над нивото на платното – нищо бе, ще го замажем, ще насипем повечко асфалт около него и то няма да си личи. Няма, да…

Снегът е хубав, чист и бял. Бялото е чисто. Мръсен е градът и калта и прахта по улиците. Така че носете си зимните обувки, дръжте се за парапетите, като слизате по стълби, купувайте си навреме добри гуми за колата и карайте внимателно. Със зимни обувки и гуми няма да имате нужда от тая истерия по почистването. Е, ако сте от хората, които задръстват кръстовищата, боксувайки с летните си гуми в снега или ако държите да ходите зимата със сандали, само и само да се оплаквате, че “снегът е лош, защото е хлъзгав и не е почистен”, тогава четете блоговете на кмета и на транспортния министър. :)

Честит сняг! Добре, че у нас вали сняг зимата. И поне за кратко през зимата всичко става с една идея… по-чисто. Поне докато не го ”почистят”.

Тази година си взехме пак жива елха за Коледа и Нова година. Преди само веднъж бяхме взимали и горкото дръвче имаше злощастна съдба. Първо се оказа, че заедно с елата беше откопано и едно мъничко борче. Засадихме и двете. Борчето го окосиха още при първото косене около блока. Те косят от дъжд на вятър, ама на — уцелиха. Ядосвахме се, ядосвахме се… особено аз, може би. Но си викаме то борчето и без това беше случайно попаднало, а и не беше нещо много повече от тревичка. Да, обаче като косят оставят тревата да си съхне ей-така, разхвърляна. Не разпръсната за съхнене, а както е останала от косенето, все едно някой е изсипвал чували тук-там. Изсъхна сеното и (познайте) запалиха го. Около елхичката се беше събрало повечко сено — логично, нали “стърчи” и я бяха засипали. Резултат — цялата беше опърлена. Едвам оцеля.

Така растеше две-три години, едвам-едвам. Миналата Коледа минавам в тъмното и виждам, че връхчето й е отрязано. Или някое хлапе се е правило на интересно пред приятелите, или пиратка е гръмнала точно във върха. Остана без връх, а тия дървета трудно растат така. Мъките й свършиха, когато това лято минаха пак да косят. Минаха този път с ония големите моторни косачки, дето човек седи в тях и ги кара. Вдигаха шум два дни и резултатът беше отсечена елхичка. [1] [2] [3] Дървото ни беше отрязано гладко и повалено настрани, все едно някой го е запратил направо. Така стоя и съхна със сеното, докато не го събраха и изхвърлиха край контейнера по-нагоре до съседния блок. Следобяда запалили купа и дълго горял голям огън. Аз съм бил навън, Краси разказваше как Светко стоял с широко отворени очи на процзореца и стреснато и очаровано сочел огъня и викал “Оги! Оги!” Даже дошла пожарна кола, за да изгаси.

Тази Коледа дълго се чудих дали да взимам дръвче. Миналата в последния ден мъкнах от кварталното пазарище цял час една огромна и много красива отсечена елха. Като я видях такава стройна и спретната да стои в последния ден преди празника и да ме чака… направо се бръкнах за парите, взех я с яка отстъпка и я домъкнах. Но половината от празниците ги прекарахме в Троян при тъщата ми, така че Светлин на това дръвче не можа да се порадва. Вярно, още нямаше годинка тогава, но все пак.

И въпреки това тази Коледа, след дълго обикаляне и сравняване на постоянно покачващите се цени на живите елхи, най-накрая взех една. Продадоха ми я по-скъпо от обявеното, трябваше да ходя до вкъщи и “тайно” да вземам количката на бебо, за да я “докарам”. Но си заслужаваше. Внесох я, след като по целия път през нощния квартал около мен летяха пиратки, а аз маневрирах умело между тях и дупките с претоварената бебешка количка. Краси и Светли я видяха изведнъж в коридора и започнахме да пеем на бебо песничките от бебешката занималня. “Елхичке миличка, колко си красивичка! Миличка, миличка, колко си красивичка!” Разказвахме на бебо как Дядо Коледа “пристига със шейна, със шейна от Стара планина”, как елхичката е дошла вкъщи, за да доведе празника и да може под нея на сутринта да се появят подаръците. Светли се радваше много, постоянно се смееше и викаше “Лха, лха!” и “Койеа, Койеа!” Искаше да стои в коридора и да пипа игличките й постоянно.

После в стаята я украсявахме и беше голяма борба за играчките. Всички трябваше да бъдат смъкнати, откъснати и с неистов смях да се размятат из стаята с викове “Лха, лха!”. Гирляндите пък бяха “Ша” (шал) и ставаха за увиване около вратлето. Най-интересна беше плетената звезда на върха, но тя се задържа на мястото си, за разлика от всички други играчки, които все бяха смъквани и лека-полека “пълзяха” нагоре изплашени. Към по-високите места, където ги закачахме, за да не ги достига бебо. Котаракът по традиция е луд по станиолените гирлянди. Всяка година опитваме да опазим елхата от него и него от елхата, но се случва да го изпуснем и да влезе в стаята. Следва затичване към елхата и яко гризане и ядене на гирлянди. После го боли коремчето, вие от болка през нощта и ака сребро. Но все не можем да го спасим съвсем от тая му мания.

Елхичката стоя украсена дълго в стаята. Може би почти месец. След това я изнесохме на междуетажната площадка на стълбището. С идея да я засадим, когато времето леко омекне. Покрай ежедневни занимания с какво ли не (разбирайте денонощен бебеглед), това време все не идваше. Тези дни решихме да питаме хората от едно малко и много спретнато ново блокче до нас. Те са си направили там градинки около блока, садят си дръвчета, грижат се. Не като тия фирми, дето косят около нас.

Но днес, когато излизах, асансьорът дойде от горния етаж и понеже тогава засяда, трябваше да сляза до долния етаж и оттам да го взема. Минах за пореден път покрай саксията на нашата “Лха, лха!” и реших да проверя дали е добре.

Игличките останаха в ръката ми. Зарониха се към мозайката и вътре в саксията.

Надявам се много още да е жива. Рядко я поливахме, защото ни я продадоха с някаква глинеста почва, дето много задържа влага. Бях взел суха пръст от цветарница и с нея допълнихме саксията. Иначе тя буквално си плуваше в кална вода. Беше и валяло предния ден и явно саксията е събрала вода, докато са излагали дръвчетата за пордажба на тротоара. Реших, че понеже в стълбището е по-студено, няма да изсъхва толкова бързо почвата. А може да съм бъркал, може точно защото в стълбището въздухът е по-сух, наистина да е изсъхнала.

Освен това тези иглолистни дървета, доколкото помня от часовете по биология в училище, имат един основен корен и той стига надолу по права линия почти колкото е височината на дървото нагоре. А саксията на нашата елхичка е доста по-ниска от самата нея. Значи най-вероятно коренът й е бил отсечен още при откопаването. Пък уж ме убеждаваше момчето “с корен, как, от разсадник сме, ето го коренът, искаш ли да я извадя да видиш, ей-сега?”

Дано оживее и оцелее елхата. Но не знам за следваща Коледа дали да взимам изобщо истинска елха. Дилемата не е просто “жива или отсечена”. Защото и “живите” и те са голяма подигравка с природата.

Когато спечеля много пари и си направим къща с двор в планината, ще си засадим истинска ела в двора и всяка зима ще я украсяваме. Така синът ми ще знае, че цената на празника не е жертване на живот. Пък бил той и на дръвче.

Вчера в София валя. Сняг! След като дълго-дълго синоптиците обещаваха поне застудяване, най-накрая вчера, в края на февруари падна практически първият сняг за зимата. Преди коледа имаше малко сняг, да - но не се брои, истинският сняг не може да е преди зимната ваканция.

Цяла сутрин се радвах и честичко проверявах през прозореца как напредва снегът по неговите си дела. Когато преди обяд взе да вали на по-ситни снежинки се уплаших леко, че няма да остане хич докато се наглася да изляза. А по земята беше покрил само тук-там. Пътища, тротоари, алеи на междублоковата градинка - всичко беше черно от намокрените асфалт и плочки. Имаше сняг само по тревата и клоните на дърветата. Казвах си - нищо, то е нормално, тя земята е гореща след всичкия тоя пек, затова.

Следобяд най-накрая излязох да поснимам. Исках хем малко да понамалее, за да не ми вали апарата постоянно, хем и да не спре съвсем, защото си се виждаше, ще няма да се задържи много сняг. Взех на практика всичката си фототехника, без някои непригодни за задачката неща. Напълних раничката си с обективи и филмовия EOS. Не можех да я сложа на гърба, затова отиде на дясното рамо. В чантата пък подготвих Pentax-а с китовия обектив и старата Смена 8М. Отдавна се канех да почна пак да я нося, а пък и разбрах, че имало тия дни седмица на ломографията. Не че ще пращам някъде снимки, но самата идея, че има хора дето нарочно снимат със Смени навива.

Натоварен като кашик излязох от блока и се запътих към Северния парк. Поснимах за около час, преди да почна да мръзна. Странна работа - ако беше нормална зима, щях отдавна да съм свикнал на такива неща, а сега с тия жеги как да разбере човек… кога да му е студено и кога - топло :) Няма да уточнявам, че изобщо не ползвах всичкото “оборудване” - то се подразбира. Изобщо не отворих раницата, макар да ми се снимаше с EOS-а. Раниците май са неудобни за такива разходки, повече са само за носене. Става дума за най-обикновена раничка, но когато си взема фото-раница, сигурно ще е пак така, не знам.

Снимах с цифровия само с обектива от комплекта му, изобщо нямах желание да сменям. То и светлината беше една такава еднообразна, небето - сиво, а от белия сняг всичко изглеждаше чернобяло. Бял сняг и черни сенки между дърветата. Всъщност оправдавам се - не се получи както исках, явно трябва да снимам повече. Поснимах и със Смяна-та, надявам се да излезе нещо като довърша филма.

Днес е слънчево, сутринта стаята грееше от блесналото слънце. Толкова сняг за тая зима. Толкова и зима за тая година. Дано поне пролетта е красива. И дано в края на годината следващата зима отмие срама от тази. :)

Част от снимките, цифровите, съм качил в тази галерия - вижте ги, ако ви е станало интересно. Остават филмовите от тип “стрийт ломо”, но тях - когато ги проявя. Приятно гледане на снежни снимки! :)

Отново е това време на годината. Нищо чудно след седмица-две зимата пак да ни изненада. Ако някой от столичната много голяма община види това, да знае, че в София почти винаги вали коледен сняг. Най-много да позакъснее, но тогава пък ни изненадва новогодишно. Общинарите са странен народ - говоря за много големите общинари, дето са в една сграда в центъра и шефче в момента им е някакъв як батко. Странна работа - как може за да идеш до кмета си да трябва да пътуваш час и нещо? Това не е местна власт, че то сградата на правителството е по-близо ако идвате от западните квартали.

Нищо де, такава е уредбата - това е друга тема. За изненадата казвах. Хората в общината са много стреснати по принцип, да знаете - всяка зима се изненадват от снега, всяка пролет се изненадват от дъждовете, изненадват се като листа запушат каналите и се наводнят улиците, изненадват се и като изведнъж по някаква странна зависимост се увеличи броят на хора със счупени кости през зимния период. Странно, да - точно по времето, когато зимата идва изненадващо. :)

На път за работа днес гледах улиците през прозорците на трамвая и какво да кажа… Тротоарите са затрупани с всякакви боклуци, плочниците са масово потрошени от наложилата се в последните години практика да се паркират автомобилите върху тях. Значи като паднат снеговете ще започне първо изгребване на снега от платното върху тротоарите, после някои магазини ще си прочистят проходи и ще върнат снега на платното “за да се стопял” (?!?). С тия задръстени канали ще има пак кални локви от въпросното “стопяване” и колите ще ни къпят редовно с кални пръски. След първата по-студена нощ пък ще плъзне поледицата. Абе - весело. Счупените плочки ще се разхлабят от водата и ще заплуват за радост на децата и ужас на всеки със скоро изпрани дънки.

Видях и че са изкарали отрязаните борчета вече. В квартала имаше цяло площадче пълно с “елхички”. Като че ли този бизнес се разраства, вместо да замира. Навсякъде се говори за обезлесяването, за проблемите със защитените местности, дето някои хора искат да не са защитени. Дори най-накрая се призна международно, че отношението между икономика и екология е двупосочно. И след като цяла година се говореше тук-там за незаконната сеч, за изсичането на цели гори в края на годината (помислете само - дрян и бор за всеки дом, заради недоразбрани езически традиции), нещата пак се повтарят. Цяла година журналистите си изкарват хляба с тръбене за незаконната сеч, ама като дойдат празниците няма мърдане - всеки почва да се оглежда за дрянова пръчка и за ”елха”.

Преди две години с Краси си взехме живо дръвче. Малко закъсняхме със засаждането, а пък и после наетите от блока косачи замалко да го погубят, но и сега ми е приятно като се прибирам след работа и погледна към нашия смърч “Шмръкльо”. Миналата година нямахме истинска елха, за тази още се чудя дали да ползваме нещо изкуствено, дали да вземем клонки само или да си вземем пак живо дръвче.

Така де, мисля отсега - не искам и мен като общинарите зимата да ме изненадва. :)

Скъпа моя зима,

Пиша ти това в зимно настроение. От твоите - премръзнало, без шал, брулено на кръстопът на решения и тревоги. С едва различими пътеки, все заснежени и надрани от ветровете.

Досадни са ми тези настроения. Но май и това си им е в природата.

——

Наближава краят на годината, с него - празничните дни и срокът за предаване на дипломната ми работа. И аз, естествено, съм разтревожен. И работя по нея…, тъй де, мисля. Не мога да продължавам да се уверявам, че ще успея да дам това, което искат, а искат текст. Но няма да им дам преработка на предишния, в това съм почти сигурен; проблемът ми е дали ще успея да им дам нов.

Преди време имах сили и желание да пиша текстове, но днес не е така. А пък и зима е. Жалко, че когато исках и пишех, никой почти от тях не искаше да чете нещо. А сега, когато искат да четат, или поне мога да ги накарам за петнадесетина минути да ме слушат, нямам голямо желание да се занимавам с тях…

——

Скъпа моя зима,

Почти всяка година идваш май, все по туй време. Не искам да те засегна, но очаквам пролетта. С плановете й и цветния й размах. И макар да знам, че и тя си тръгва всеки път, ще дойде есен, да налее в спомените тръпка на пелин, да сгрее преди теб.

——

Днес е важен ден за Краси, нека всичко е наред с изпита й. Нека тя да е доволна, независимо какво представят като резултат. (Успех, мило! :-) Сещам се за днешния й ден и си обещавам за пореден път да реша и аз и да се събера. Да се сгрея, да правя планове, да имам сили да избирам пътеките в снега.

Взехме си слушалки с микрофон. Затворени, от типа, който преди години наричахме “големи, с кожа”. ;) Ентусиазипащо е да знам, че още малко остава и ще мога да свиря вкъщи и да се записвам. С Magestic скоро пак се навивахме за домашната студийна работа.

——

Зима,

Доскоро, или поне до догодина.