Arcane Lore

Ще има OpenFest 2008 в София. Ако и вие като мен през има-няма ден-два сте се зачудвали какво става в опънфестската правителница и сте отваряли сайта на инициативата, значи и вие сте се чудили какво става. Е, вече е ясно — десет дни преди самия фестивал хората от кухнята му изпуснаха инфо, че фестивал ще има, сто на сто ще го бъде пак на същото място и обявиха дати.

Мястото е Военният клуб в София. Датите са 1-ви и 2-ри ноември (не мога да вдяна как има хора, които пишат месеците на български език с главни букви, справка — сайта на ОпънФест, ако не са го коригирали, де).

Програмата все още не е ясна. Както пише Йовко, правенето на такова голямо събитие без почти никакви ресурси си е трудна работа. Иска се много ентусиазъм и много свободно време. Получава се някаква маргинална слава, но както сами виждате, заради правописни грешки и затворена организация на събитието лесно и тая слава се рискува в очите на по-критичните блогъри. ;)

Не е това начинът, по който си представях фестивала, докато Йовко ми разказваше за него, когато се срещахме в градинката пред НДК и бавно вървяхме към мястото на софийската линукска среща. То беше във времето, когато такава среща имаше. Да, днес няма. Няма го и същият OpenFest — може би е за добро, кой знае. Зная, че много хора са подкрепили идеята и са помагали на Йовко и другите, когато организираха най-натоварените и разгласявани издания на фестивала. Когато месеци предварително всички знаеха кога и къде и събираха пари за рейсове и влакове, за бири “за след това”, събираха ентусиазъм и идеи.

Всъщност много от тези хора и днес сигурно се тормозят с OpenFest 2008 Sofia и може би хич не им е полезно едно такова поредно мрънкане като моето. Но аз си имам право на мрънкане! И аз съм казвал с ентусиазъм “да, страхотно, давай” в началото. Вярно — не съм помагал много. Моите сили тогава хвръкнаха по сдружение “Свободен софтуер” — и хвръкнаха още в началото му. Защото то среда си нямаше, разми се бързо-бързо. Даже като гледам как си стои все още сайтът му, горкото даже и край си няма. Ей-така си хвръкна и хората се пръснаха и даже не ми се вярва повечето от тях да се домъкнат за днес обявения ОпенФест след десет дни.

Но има и нещо хубаво в това ново превъплъщение на ОпънФест-а. Хубавото е, че идеята lives on и някъде другаде хората си правят ОпънФест и не се притесняват седмици и месеци предварително да го казват. Ако можех, бих се вдигнал до изданието на фестивала в Русе. И може би бих жертвал посещението на софийското. Може би можеше в София да има OpenArt като миналата година. Доколкото се разбира от постното (надявам се засега) обявление на сайта, тази година няма да има. Може би сред организаторите няма хора, които да се интересуват от такъв раздел. Не ги интересува — не го правят. Ами да — ама то затова идеята беше да се обявява рано, предварително в средите и да се работи със самата тази общност, а не на мускули срещу нея и с десетдневни предизвестия.

Но нищо, де. На никого не се бъркам вече. Аз ще си бъда в София. Не заради OpenFest 2008, а просто защото… ще си бъда в София. Ще ми е приятно да ида на събитието. Не защото е безплатно и не защото за десет дни ще се събере супер-страхотна програма (hint: засега я няма изобщо). А защото темата ме интересува. И защото ще мога да се видя с поне част от хората, в чиято интернет-среда вирея и аз. Поне с част, поне с тези, които не са заети следващия уикенд.

Иска ми се това да е някакво оттласкване и догодина нещата да задобреят. Но знам нещо друго, нещо, за което в разговори с няколко вече хора от същата тази общност все повече се съгласяваме. Успешните проекти са лични. Може да не са еднолични, макар че най-лесно и чисто е да са си еднолични. Може да са на двама или максимум трима единомислещи. Но са лични, свои и се правят на всяка цена и по най-добрия начин. Някога си мислех, че е тъжно, но днес знам, че е прекрасно. Защото така трябва. Общите, безлични и откъснати неща, които се измислят в затворени стаи и затворени кръгове и се обявяват десет дни предварително… просто не струват.

Софийският OpenFest 2008 е изключение, разбира се — елате на празника на софтуерната свобода! И аз ще съм там, и аз ще слушам, ще снимам и бира ще капе по брадата ми. ;)

На фоторазходка времето ми минава много бързо, сякаш живея някъде настрани, другаде и на бързи обороти. Не е точно това забързано време, дето го има при приятни занимания, когато си казваш “ей, как лети времето, не съм забелязал кога е станало шест”. Не е свързано с удоволствието, поне не забележимо. Не че не ми е приятно на фоторазходки, даже напротив. Но има една разлика, която ме кара да изживявам набързо — не само времето ми да лети, ами и аз някак с него…

В събота се видяхме с Йовко за стрийт. Имаме нещо като мини-традиция вече за време и място за кафе преди разходката. Още от есента и първите срещи на хора от UrbanStyle и SimpleStudio. Този път в кафенето бяхме само двамата, другите имаха свои си задачки.

Като казвам, че понякога снимането с хора ми е на “бързи обороти” имам предвид самото снимане, търсенето на кадри и гледането с колкото може по-малко замисляне и обмисляне. Разговорите са друго нещо — говорихме за безброй неща, а похарчихме едва час и нещо. С част от хората мога да говоря дълго и все да остава интересен разговорът. Интересни теми не липсваха — основно фотографски и блогерски. Типично за ИТ-та с хоби :)

Отправните ни точки за стрийт явно и тях сме избирани фотографски — почти всяко от местенцата, откъдето тръгваме или където сядаме на по кафе или бира е със свой си фото-колорит. Казахме и в началото, и в края в другото кръчме за фотогеничността на сервитьорките. В “Баба Яга” другите снимаха, аз нямам снимки да покажа. Когато лека-полека всички започнем да снимаме повече хора, може да уговорим някоя фотосесия.

Вървежът от НДК към Борисовата мина почти без снимане. Понякога просто няма какво да снимаш. Тъй де, не виждаш какво да снимаш. Аз отдалеч видях едно малко коте в една от уличките и успях да открадна кратка серия. В парка е малко по-друго, винаги има разни елементи за вече снимани етюди. Но взе да ми втръсва такова снимане. Бях ентусиазиран от снимките на хора на протестите за Странджа и търсех кадри с хора.

Малко съм разочарован от снимките си, комай нищо не можа да ме грабне истински като ги разглеждах вкъщи. Освен един малчуган в детско автомобилче, но там технически не е наред всичко. Явно трябва да внимавам повече, да подбирам и ползвам правилните обективи, а не да разчитам на удобно, но не достатъчно качествено варио. И да гледам повече.

В парка след обиколка на изток в търсене на “Лодки” и едни къщи-катерушки в гората, които кой знае защо бях решил че ще намерим се върнахме в най-населената кръгла площадка.

И там, точно докато си отварях шуменското виждам запътила се към нас двойка и питам Йовко “Да не са това Мишел и Ани?”.

Запознах се с двамата и имаше една размяна на апарати, само ние с Йовко бяхме със сменяеми оптики. И в разгара на снимането на най-различни неща, видени през ентусиазма на Мишел и Ани, през ръцете ми мина йовковия Nikon D200 с Nikkor 80-200/2.8. Възползвах се, разбира се, вие пък ;) Страхотна машинка, залепва за ръката… говорихме и за нагласите на никонци… но хей, аз съм пентаксец :)

80-200 е страхотен диапазон за такъв вид снимане. Може би не за всичко ще ми допада, но за стрийт отдалеч 200мм (с 1.5 кроп-фактора на Никон или Пентакс това е 300мм) са идеални. Докъм 150мм (дългият край на моята помпа Osawa) все още може да се снима “отстрани”, след това към по-късия край вече фотографът става част от снимката, забелязват го, идва много близо пред човека и трябва контакт, усмивка, разговор, предразполагане.

Има такава Sigma, като този Nikkor — 80-200/2.8. За Pentax няма такъв обектив в актуалната продуктова линия. Има FA* 80-200/2.8 ED IF, но цената му сигурно не е приятна, също и наличността му у нас. Макар в мрежата отзивите за него да са все прекрасни. Има и все още невлязъл в производство чисто нов DA* 55-300/2.8, но цената ще е нормална за западняците и ужасна за нас. Щом сега въпросната Sigma струва колкото нов апарат Pentax K10D, че и повече. Всъщност ето ги двата красавци, никорът и сигмата сравнени един до друг.

А, не че съм се затичал да си купувам обективи. Особено в момента съм в “дупка” отново — още чакам нови проекти, а за старите не са ми платили. А домашните разходи не чакат. Но не пречи да погледаме снимки на обективи, нали :)

Приключихме снимането на по бира и цаца. Тоест някои приключихме — Мишел беше във вихъра си в кръчмата, а тогава дойде и Тони. Който след ударно събуждане почна да снове наоколо с филмов Nikon.

Аз трябваше да бързам. Както сам казах и както после се скъсаха да ме иронизират, “имам режисьор в ухото” и все повтарях, че закъснявам. Наистина закъснях, но не беше проблем. Това с режисьора беше готино — май Йовко или Мишел тръгва да казва нещо, като започва с нещо като “само да ви кажа”. На което аз веднага реагирам с “да, но бъдете кратък, защото режисьорът ми каза в ухото, че времето ни изтича”. :)

Харесвам фотосрещите и разговорите за фотография и хобита. Ако сме повечко хора не става така, при десетина човека вече не е толкова лично — оптимумът е няколко човека. Но пък не винаги всеки има време и на практика все има място за двама-трима да се присъединят.

Виждам, че Маниякса е писал, че ме е видял с другите. Те след тръгването ми са джиткали из централните улички около Графа и там са се видели. Стана ми странно и някак готино — и без да ме има, пак съм там. :)

 
П.П.: Снимките са във фотолога ми [index, archive, rss], от тази до тази. Снимки от другите — yovko, michel