Arcane Lore

За гугъл-бомбата на правителствения сайт ще кажа. Не искам да съм “лош” в нечии будни блогърски очи, но разберете ме правилно — еднопосочната линк-кампания вече си свърши работата. Некадърно направената интернет-страница на българското правителство излиза на първо място при търсене в една от търсачките по ключова дума “провал”. Нещо повече — акцията си свърши работата “прекалено” добре. Сайтът на правителството ни вече има Google PageRank 8, като така стана един от адресите с най-висок ранк за Гугъл в целия роден Интернет.

Естественото питане тук е: Този висок GooglePR заслужен ли е? Входящите връзки стабилни и смислени ли са? Наистина ли government.bg е толкова авторитетен сайт, колкото е българската Уикипедия, например?

Затова въпросът ми днес е: След като всичко се получи, хората чуха гласа ни и търсачките индексираха и съхраниха мненията, коментарите и дискусиите ни по куция сайт на правителството и по самото куцо правителство, днес готови ли сте всички да изтрием тези линкове?

Защото вече лека-полека те започват да работят против първоначалната идея. IT-тата в government.bg все ще позакърпят сайта, той ще започне да се индексира, Google ще започне да събира адекватно и актуално съдържание от самия него и външните линкове ще започнат лека-полека да се оценяват само като “тежест” от влиятелни сайтове, а не толкова като смислов елемент в подреждането на индекса.

И така, ако тези линкове останат, полека с времето по-скоро ще пренасочват авторитет и GooglePR към домейна на правителството, отколкото изобщо ще внасят “провал” смислово.

Някой ще каже “ама те нищо няма да оправят в сайта и никой няма да обърне внимание” — да, може и така да стане. Но по-добре да изчистим терена за следваща такава бърза кампания. Ако пък оправят точно този проблем — да следим за други неадекватности там. Мисълта ми е, че дори и да не ни обръщат внимание на кампанията, не си струва да държим този уеб-натиск. Махнете линковете, върнете си PR-тежестта и я ползвайте отново следващ път. Не подарявайте линкове на government.bg без нужда.

——

Някои хора вече предложиха нова кампания, с нова ключова дума — “корупция”. Макар емоционално да ми се иска да се съглася на момента, разумната ми част ме възпира — вижте, властта (и особено тази нашата власт) може да носи много негативи. “Провал” и “корупция” далеч не са единствените ключови думи, които биха могли да се използват за смислова атака на индексирането на правителствения сайт в търсачките.

Но все някъде трябва да спрем. Защото иначе ще събудим някой ден, за да осъзнаем, че сме прехвърляли тежест от многото ни сайтове към един-единствен, като сме се заблуждавали, че така променяме, порицаваме и поправяме смисъла му. А всъщност само сме му “преливали” pagerank и входящи линкове.

——

Истинската работа е свършена. Съгласен съм с Юнуз, който в Re:TV каза, че това е спонтанна гражданска проява и гражданска оценка на нещо, което очевидно не сработва в обществото. Аз също си дадох гласа в тази кампания, макар и не от заглавната ми страница. Но вече всичко е казано и всичко казано е индексирано от търсачките.

Време е да “накажем” отново сайта на правителството и самото правителство, като махнем линковете и си вземем изкуствено дадения им уеб-авторитет. Да, всичко стана много бързо и да, минаха само ден-два — така е в Интернет. Ударът е понесен, време е за следващо действие.

Аз оставям текста си, но махам от него линковете към сайта на правителството. Вие готови ли сте да го направите?

Щом се видим с Яската Захариев, не мога да сваля усмивката от лицето си. Когато чуя някъде зад мен веселото “Яска, как си, пич?”, не мога да не се засмея и аз и в отговор да върна “Добре съм, Яска, а ти как си?”. Темите, които съм обсъждал с Яската на по бира са толкова много и различни, че не успявам да се сещам за подробности, а само за позитивното настроение дори при засягане на иначе болни теми. Рядко успявам да се видя с Ясен Захариев, особено напоследък, но вече това не е причина да се откъсвам от интересните теми, защото отскоро той има свой блог с краткото и ясно заглавие “Ясен” и малко по-общо мото “за изгубеното време, многото вино, малкото философия и накрая… нищо лично!”.

Преди време, още когато випускът ми завършваше, Ясен вля нови сили и идеи във философския ни екип “Проектория”, може би тогава се и запознахме. След това ние завършихме, той стана асистент, повечето от нас се пръснаха и проекторианствахме най-вече аз и Юнуз, всъщност по-малко аз. Няколко пъти след това се виждахме с Ясен и си говорихме за Австралия, където той ходеше всяка наша зима и тяхно лято, за да работи в производството на вино. За австралийците, които пият (бира) много повече от прехвалените балканци, за страстта им към хазарта, за пингвините на о. Тасмания, за отношението към аборигените, австралийските закони за животните и природата от средата и края на миналия век, за велосипедите ни, за какво ли не.

Спомням си как една сутрин двамата с Юнуз се домъкнахме до стъкленото кафе в двора на университета. Едвам гледащи, пребити буквално от умора и преносно на компютърни игри. Идвахме то поредната “нощна” — тогава все още правехме такива геройства, а днес нещо все не намираме време. Пък то и компютърни клубове не останаха. И жадни за сън, над чаши с кафе и накакъв общ наш си разговор, виждаме Яската, който може би имаше някакви упраженния. Не помня да съм бил повече уморен, защото веднага наляхме с големи чаши ентусиазъм и добро настроение в разговора. Той тогава, ако не ме лъже паметта, беше вече започнал работата си по запазване и систематизиране архива на проф. Иван Саръилиев в НБУ. Тази зима, за кандидат-докторантския ми изпит четох “Прагматизъм” на Саръилиев и се сетих за това.

Отскоро, от няколко месеца и аз имам малка лична мания на тема вино. Не казвам нищо повече, защото далеч не разбирам от вина, да кажем, че само имам интерес към темата. И тъй като възприемането на виното и съответно насладата от него си е нещо лично и не може само да се обговаря, готино е, че вече имам къде да чета впечатления за философия и за вино. Това не замества срещите наживо, разбира се, но пък има и неща, които по-скоро се пишат в личния блог, отколкото се обсъждат всеки път нашироко наживо. Като “много вино, малко философия” и “нищо лично”. :)

Обновяване на сайта

От вчера тези ми страници работят с новата версия 5.0 на Drupal. Миграцията от 4.7 е безпроблемна, но в мой си стил я направих бавно и внимателно към детайлите. Ако вчера по средата на деня сте идвали, сигурно сте видяли съобщението за “maintainance”. Използвах случая да “разчистя” отвътре и доста от старите модули видяха вратата. Предстои и външно разчистване, тогава ще трябва да пооправя и дизайна, че този нещо хич не предразполага към четене. А и доста неща май съм наблъскал в панела отстрани. Открих някои много свежи идеи в нови модули, като например възможността всички препратки в сайта да се каталогизират в табличка в базата и да могат да се обновяват централно. Незаменимо, когато ценни линкове сменят адресите си например. Друго нещо, което ме очарова са модулите за фотоблог и библиография. И двата са в недовършен вид сложени, но вече имат препратки от горната лента. Как беше, “release early, release often”. Дори и да нямаш обратна връзка. В духа на свободността и помощта някои ден скоро ще пиша нещо за “хитринки” с Друпал.

Безжични срещи

Видях се с Юнуз след доста време от предишната ни среща. Естествено в кафене с безжична връзка. В следващите месеци се надявам да имам повече възможност и желание за пътуване из града за такива лични срещи. Пък може и да започна да ползавм и аз такива кафенета, кой знае. Иначе беше интересно и приятно да обменим набързо идеи и впечатления — и двамата работим неща, които хем са близки, хем много далечни. Може би свързващото е web-а и търсенето на дефиниции. Понякога се учудвам как има толкова много хора, които работят в web и го приемат някак “митологично”. Радвам се, че познавам другата страна, граденето на концепции. Смятам се за лаик в това, но новата ми работа може да ме накара да опитам и професионално доближаване, каквото прави Юнуз.

Преводи на КДЕ

Снощи гледах невярващ монитора, но днес вече осъзнавам — позабавил съм част от работата си по превода на български. Извинявам се на всички колеги от проекта, също и на потребителите. Не е станало нарочно и ми е неудобно. Исках все пак да го кажа, струва ми се че добрият тон изисква такова извинение. Едно е ясно — ще напрегна сили да преведа още от програмите и то в близките дни и седмици, защото после може да съм натоварен и да ми е по-трудно. Напред към преводите, здравей, КДЕ! Смятам да започна откъдето спрях — графичните и фотографски програми. DigiKam трябва да се обнови, а също и приставките за ефекти Kipi. Бях писал преди доклади за преводите тук — очаквайте такъв и сега, като довърша някоя програма.

Лечение и сън

Използвам свободната си седмица за зъболечение. След малко имам час, после ще опитам да се видя с Дикс на работата му, ако е там. Всъщност исках да се видя с доста хора тази седмица, но май съм имал нужда и от доста почивка. Хубаво е да се спи, по-точно хубаво е човек да се наспива. Да спи толкова, колкото му е нужно. Вярно, че всички работим някъде, за да съберем пари и да платим сметки и купим разни неща… но не си струва изхабяването. Важно е да се наспивам — това трябва да си го сложа да ми се показва на компютъра да кажем след 11 вечерта.

Фоторазходка

Искаше ми се да снимам снегове тази зима, но тия гаври с климата май няма да ми дадат. То в най-добрия случай ще имаме две пролети. Е, аз тайничко все още се надявам да падне дълбок сняг и да не се топи до пролетта… В неделя ще се съберем да поснимаме. Не крия, че чакам вече с нетърпение. Засега сме аз, yovko, emicha, kalvera, peterst — тези сме казали сигурно, иначе най-вероятно ще се съберем повечко. Заповядай и ти — срещата е в неделя, 11ч сутринта при пилоните на НДК!

Очарован съм - последните около две седмици са ми време на изчистване на приоритети и зареждане с ентусиазъм. Днес слушах лекцията на Брандън Робинсън във военния клуб. Не успях още тази вечер да проявя снимките и да напиша репортажа. Миналата седмица седях на банката в 65-та аудитория пред Джоичи Ито. И двамата засилиха много чувствителността ми на тема осъществяване на идеи, субективиране и работа за разбиране на общото. Дори ми е леко нервно от ентусиазъм.

Трябва тези дни да изровя записките си от философския факултет и да си прочета каквито текстове от това време си намеря. Няма да се разпадат в някой шкаф непрепрочетени, я! Искам да имам време и да чета книги, общата тематика ми е ясна вече. Интересни са ми съвременните тенденции в политиката и в общо социалното, също и влиянието на уеблоговете и на свободния софтуер.

Но все по-често се сещам за две неща - едното е едно предложение на доц. Емилия Минева за сравнително изследване на идеите на Маркс в “Манифеста” и резултатите от комунистическите опити, погледнати от наши дни. Макар по-интересни да са ми проектите на анархистите. Но пък връзка има и с Маркс.

Другата интересна тема е специалност на Юнуз всъщност - става дума за понятията за качество. Още като студенти в горния курс той беше подхвърлил, че разковничето на дипломната му тема за качеството сигурно е скрито някъде в японското разбиране за качеството. Не зная докъде е развил изследванията си, но това е интересна тема и в разговор с Иван Кирков в кварталното барче наскоро отново привлече вниманието ми. С Ванката говорихме до тъмно на тема “качество и онтология”, но пък той е докторант, та аз с моите компютърни работения се почувствах леко изостанал от темата. Все пак приятно беше да ме завлече същият стар вихър, като от качествените дискусии навремето и да се усетя, че всъщност разбирам човека срещу мен. Може да трябват малко обяснения, но разбирам бързо. А темата за качеството е страхотна, наистина! Чак ми се иска да можех да поговоря с Джоичи Ито за това :)

Преди малко разбрах, че Юнуз е в Хайдерабад, Индия. Отдавна казваше, че ще ходи там по работа, но напоследък не се виждаме офлайн често и не съм забелязал как същото ни обаждане в джабер се е променило географски. И той не беше забелязал, че не съм разбрал. Най-последното ми очарование идва от пътеписите в блога на Юнуз - поглед към Индия от страната на гледащия с компютърни, интернетски очи философ. Прочетете го, може и на вас да ви хареса - а и сигурно ще има още.

Тетит пазник, миуи дета!

И на вас, порастнали изродчета ;)

Всъщност блогваща България си е един дечко, няма какво да се лъжем ;) Е, не че е лошо, даже напротив - много, ама много се кефя ;) Избуяват всякакви идеи в сайтовете. Напоследък като че ли основният тласък се дава от стремленията на авторите към известност - била и локална, била и за три дни. Всъщност това е хубаво нещо; важното е, че работейки по осъществяването на нещо така конкретно, блогерите се усъвършенстват в справянето си “по принцип” - и след време какво - една мечта ще им се опре? Абсурд! ;)

Тези дни наблюдавам раздвижване - Sebastianz55 търси нови хоризонти, към които да се насочва и ми е приятно, че намирам сродно мислене. ;) George закрива блога си. Разбира се, че това е лично решение, но на мен ще ми липсва…

Началото на сайта на Юнуз. Започва лекото, внимателно търсене на начини за работа с философското; ще се радвам, ако успея да помогна в това. ;)

Като първа стъпка смятам тези дни да си предам дипломната работа. Не е готова, определено не е това, което ми се искаше, но животът не е треперене над една купчина хартии, за които най-вероятно ще ти ме скарат и в най-добрия случай просто ще кажат “можеше и по-добре, колега”. Има нови планини за изкачване, винаги е така ;)
 ——

Смятам при първа възможност, това сигурно значи “на аванс”, да си взема хубави слушалки. Засега ще се отложи взимането на китарен процесор, но ще избърша праха от милата ми черна “пълдин”-ка и с ardour, например, да вкарам в употреба тези нови прекрасни слушалки ;)

Междувременно ще успея да пробия дупки за корниза в твърдия бетон над прозореца и някоя вечер ще изненадам Краси. Мило, ако четеш това преди да се изненадаш… ами да знаеш, че ще те изненадам ;))
 ——

Толкова много неща… Но пък нали имаме празник, трябва да се постарая ;)