Arcane Lore

Наскоро бях проверил как се е развил Zooomr, един сайт за споделяне на фотографии, който все не съм ползвал активно. В началото се впечатлих, но днес вече зная защо не съм качвал фотографии там - вече две седмици “компанията от двама” и “с един само разработчик” се опитва да пусне новата версия на сайта. Или поне така твърдят. Постоянно на страницата им има разни неща от сорта на “Кристофър работи усилено”, “Говорете с Томас Хоук наживо по време на фоторазходката му” или “Гледайте наживо как Кристофър спи”. Две седмици няма сайт, а те се снимат с уеб-камери на фоторазходки и как спят. Откачена работа.

Толкова хора са отделили толкова време и с желание са качвали и подреждали снимките си там, а те две седмици не могат да се справят с един сайт. Да, сигурно е много сложно, сигурно наистина хардуерът не е издържал, сигурно базите от данни са много натоварени… А тестове?

Тъпо е две седмици да гледаме уеб-камери, като истинската причина да зареждаме сайта е фотографията, а не некачествени широкоъгълни уеб-камери с ниска резолюция.

Когато се прави такъв проект, написването на кода е най-малката част от работата. По-голямата е измислянето на всичко - от най-малката идея до пускането. А най-продължителното са изпитванията, тестовете. Отделяш пробна машина, на която започваш с малко натоварване и малък обем на данните да проверяваш дали всичко се държи както трябва във всички възможни комбинации от действия и натоварвания. После увеличаваш натоварването, доколкото позволява пробната установка, увеличаваш и действията… Изпитваш продукт. Хората пишат стотици страници в стандартите с най-различни процедури на изпитванията. И тези стандарти се четат, изпитванията се правят - дори и най-малкото нещо, като вафла в станиолче например, е минало изпитвания по стандарти - държавни и международни.

На фона на безхаберието на двамата кибер-герои от Зуумър отношението на екипа на 23hq не престава да ме изненадва приятно. Вчера писах на човек от екипа им с молба да провери какъв е проблема с паролата ми за тестовия им сървър. За да поработя върху превода, когато намеря време. Отговори ми с решение след минути.

Вярно, че в 23hq по-бавно се внедряват новите неща, особено след като Flickr в последно време лека-полека навакса и стана читав сайт. Вярно, че 23hq няма да стане хостинг за видео, онлайн-телевизия или пък агенция за фотопродажби и онлайн-изложби - все неща, които обещаваха от Zooomr. Но поне работи и си личи, че се прави с кеф - а това значи и внимателно.

Докато, изцяло в “стила” на Web 2.0 - където, както казва Тим О’Райли, “всичко е в постоянен бета-стадий” - двамата човека зад Zooomr, най-вече младият програмист Кристофър Тейт доработват наживо пускането на новата версия на сайта, пряката им конкуренция Flickr им изпраща пица.

Радва това, че има такива сайтове, такива екипи, такъв вид предприемачество. Дори Фликър, които, както писах в предишна статия, имаха проблеми с отвореността си преди време, вече са в крак с Web 2.0 вълната. Нагласа, според която компанията съществува заради екипа, сайта, идеята - а не обратното.

На фона на всичко това в България днес започва да се пълни с лъскави и “съвременни” сайтове, изработени от компании и консорциуми. Сайтове, които с Ajax-а си и с потребителското си съдържание твърдят, че са Web 2.0 - а в долния си край са пълни със заявявания на пълни издателски права, линкове към другите сайтове на фирмата. И никакво външно свързване.

То не са всякакви социални мрежи, то не са портали за новини, то не са блог-хостинги и агрегатори… Всяко нещо, което навън проработва след няколко месеца някоя измислена българска компания го “внедрява”. Прави го лъскаво и красиво, плаща на програмисти и дизайнери, които се потят в офисите - типично по маниера от преди Web 2.0, всъщност чак от ерата на “дотком”-ите, която сега наричат 1.0 Bubble.

После се почва рекламна кампания със “съвременни” средства - през блоговете на някои “блог-стожери”, както с лека насмешка ги нарече наскоро Алекс. Не визирам споменатите от нея хора, не - други са, но пак да ги наречем “стожери”. Мълвата “плъзва” из пубертетските блог-хостинги като blog.bg и glog.dir.bg и изведнъж новият сайт става “яко фешън”. “И как пък няма да е Web 2.0, щом като е толкова известен, и-и-и ти пък?”

Бях намеквал преди година-две, сега се убеждавам наистина - у нас нещата ще се променят не с тези нови, лъскави, рекламирани и копиращи западни идеи сайтове. Уеб-промяната ще дойде, когато се появят истински уеб-предприемачи. Хора като Кристофър Тейт например - които могат една идея да я развият така, че да не ги интересува голямата фирма, работата в офис и “динамичната и стимулираща работна среда с удовлетворяваща заплата и командировки”.

А ще си проличи, когато тези сайтове на по един или двама човека започнат да не отказват, а напротив - да търсят свързване. Днес го правят блоговете с техните списъци с тематично близки други блогове. Блогерите трябва да правят освен блоговете си и сайтове с услуги - това е. Само те го могат истински.

Днес си говорихме със zbrox по джабер за сайтовете за снимки. Не, не българските измислени - нито двата псевдо-художествени, нито другите, дето работят като фото-хостинги с реклами. За сайтове от ранга на Zooomr, Flickr и 23hq ставаше дума. Миналата година заедно преведохме 23, за което бяхме “повишени” в про-акаунт. Ваучърите изтекоха и настана време да се решава дали да остава човек с базовия 23hq, дали да надстройва акаунта си или просто да се махне в друг сайт.

23hq бяха дръпнали доста бързо напред, миналата година по това време въвеждаха честичко по някоя и друга новост, а и е приятно да си мъничка част от новосформираща се общност. Сега 23 има проблеми, надявам се да са временни. Нови възможности не са представяни през последните месеци, работният сайт, на който са и черновите на преводите или спира, или работи много бавно. Доста от станалите нормални за Flickr неща липсват - макар това да не е чак беда, защото Flickr е претоварен с линкчета и бутончета и понякога това може да пречи.

Все пак в 23hq има бързо завихряща се българска общност. С наистина хубави снимки и идейни фотогрупи. Това поне ще ме задържа в сайта. :)

Покрай тези сравнения между 23hq и Flickr се сетих за друг сайт, който миналата година беше във всеки втори фотографски блог - Zooomr. Проект на 18 годишния Кристофър Тейт, това беше спряганият за заместник на Flickr сайт от ново поколение - с нови технологии и с ново отношение към потребителя.

Наистина Zooomr тръгна бомбастично, особено с версия 2. Но за вкуса ми беше прекалено бавен сайт - може би заради всякаквите интеграции с карти, места, хора, други сайтове…

Това, което днес ме впечатли, след като няколко месеца не бях посещавал профила си в Zooomr е очакваната нова версия 3 (Zooomr Mark III). В момента сайтът е спрян заради миграцията към новата версия. Нещо което също ме впечатли - всъщност спрян е само интерфейсът на профилите, иначе самите снимки са достъпни. Тоест ако сте избложили нещо със снимки от Зуумър, тези снимки ще са си достъпни и статиите ви няма да пострадат. Едно на нула.

К-Тейт пише, че в новата версия има общо 250 нови функционалности и подобрения. Е, сигурно не са всички чисто нови супер-дупер лъскави бутончета, но все пак явно момчето, което е и собственик и основател на компанията зад Зуумър си върши работата. Две на нула.

Заявена е и крачка към продуктовата фотография. В новата версия ще може снимките да се продават, като потребителят ще получава 90% от печалбите. Нямам идея под каква форма ще е продаването, дали ще е с пълните права или за конкретна употреба (royalty-free), дали ще има раздел в сайта за лесно откриване на снимки, кои системи за разплащане ще се поддържат. Но на фона на отдавна работещите сайтове за продажби на продуктови снимки това си е като удар с глава в стената. Явно главата трябва да е желязна. Три на нула.

Без ограничения. Да, странно звучи, но Zooomr Mark III е заявен като сайт без ограничения на потребителските профили. Нито върху броя, нито върху размера на снимките. За всички потребители. K-Tate пише в блога на сайта “we believe in you guys”. Е, сигурно поне в началото ще има изгърмели дискове, счупени raid-масиви и надхвърлени сметки за трафик. Но все пак… Четири на нула.

Преди време, може би миналата година - когато гръмна шумът около Zooomr, имаше един малък скандал между Зуумър и Фликър. Кристофър се обадил на Flickr с молба да му дадат достъп за новия сайт до комерсиалното API на Flickr. Идеята зад всичко това е, че Фликър “печелят точки” с казването си, че отделните им потребители запазват пълните си права и възможност за промяна върху снимките си. Логично това означава, че ако някой иска да си копира снимките от Фликър в друг сайт, например Зуумър, не би трябвало да има проблем - защото Фликър са обещали тържествено на потребителя, че той е най-важен и че снимките му са си негови.

Какво отговаря основателят на Фликър Стюард Бътърфийлд - отказва категорично. “We choose not to support use of the API for sites that are a straight alternative to Flickr.” Ще кажете - правилно, пазарно, мениджърско, принципно. Не точно - по-скоро е като гугълското извъртане. “Ние сме добри”, ама всичко “става както ние решим”. Къде е потребителят, къде са неговите права над снимките? Ако има хиляди снимки в профила си, това значи ли че трябва да ги източва и да ги качва на другия сайт на ръка? Това API е точно за автоматизиране на такива действия. Да е забранено за ползване от конкурентни сайтове на практика означава да е забранено по принцип. За кои е разрешено - за сайтове за продажба на кебапчета ли? Нелогично…

Та за новата версия на Zooomr е обявен и публичен API. Независимо дали е за разработка на приложения за работа със сайта, за работа с друг подобен сайт или за прехвърляне. Това повече прилича на принципно и правилно май. Някой брои ли… пет на нула? :)