Arcane Lore

“To question authority is to be somehow unpatriotic, unamerican and in league with terrorists worldwide? Fuck you!”

видео, текст

Знаете ли Хенри Ролинс? Не съм бил никога луд фен на “Ролинс бенд”, но ако сте в 25-35те си, поне веднъж сте се вълнували от свобода на словото и нова музика и ако не падате от Марс няма начин да не сте поне чували за него.

Това е човек, който винаги има какво да каже и го прави — казват, че понякога прекалява, но по-добре ли е да мижитурстваш някъде встрани, като пръстосмучеш банални балади и фалшиви “добър вечер, обичам ви” на концертите? Не е ли по-правилно, по-принципно да казваш нещата както са и да живееш единствения си живот без да го продаваш за компромиси? Не е ли това винаги идеалът на пънка, анархизма, в голяма степен на хипи-движението и дори с доста уговорки заради леко инфантилната вяра в приказките, доброто и героите няма ли го и в стария хевиметъл? Не е ли това човешкото, искреното — което не търпи двуличието на огромната йерархична машина на властта, която е заместила това, което би трябвало да е обществото ни?

Ролинс в този епизод говори за свободата в Интернет. Нищо, което вече да не сте чували или чели в по-изискан и загладен стил. Но не фактите са важни — ясно като бял ден е, че опитите за регулация на Интернет са “лошо нещо”. Важен е пламът, ентусиазмът, личната ангажираност.

Преди исках да пиша за много проблемни неща, да пиша мотивиран, че казвам правилните неща и че може би някак помагам. След това минаха протестите за Странджа, някои казаха “успех” и аз се сетих как българските (тогава все още бъдещи “евро”) политици преди половин година се надскачаха за хорската симпатия за проблема с IPRED2. Сещам се как някои казаха “успех” тогава, а всъщност важните поправки не се приеха.

И сега тези дни министърът на замърсяванията Джевдет Чакъров продължи срока на едногодишната забрана да се строи в Иракли. Някои може би ще кажат “успех”, но едва ли много уверено. Ще се строи, забраната не е за цялата местност и ония мизерници Стоян Захариев, “Суис Пропъртис” и “АКБ Форес” ще си строят върху 1000 декара. Иначе имало цели 38 000 декара, които още една година ще чакат евентуалтоно си включване в “Натура 2000”.

И защо беше целият този шум? Прах в очите, това е специалитетът на днешното управление. Не — това е специалитетът на всяко управление. Печели време и тушира напрежението. Не решава проблеми, но какво пък — те проблемите никога не свършват, защо да ги решаваме…

И след новините за Иракли не ми се пише за отделни проблемни неща, не ми се пише и за провалящи се кампании и още по-малко всякакви шибани отворени писма или пък за “граждански контрол” на властта. Власт не трябва да има, това е. Лошото е, че не може да бъде премахната властта — тя толкова е навлязла навсякъде, че има безброй оправдания и мотивации в целия ни свят. Един огромен властов мицел. Не, не трябва да се премахва, а да се преживее. Някой ден ще има ред без власт. Не сега. Сега са тъмните векове и навсякъде прелива от контрол.

Централните сайтове на кампанията за спасяване и защита на местността Иракли съобщават, че въпреки министерската забрана за строежи в местността, “инвеститорът” Swiss Properties е започнал експресни опити за застрояване. Парцелът, в който небезизвестната вече “чуждестранна” (дръжки, чуждестранна…) фирма има планове да построи курортния си комплекс се огражда с огради от бетон и телени мрежи. В района на парцела се разхождат пазачи, демонстриращи въоръжението си - палки, белезници и огнестрелно оръжие.

Пътеките към плажа, които пресичат “владението” на явно неспиращата се пред нищо, дори пред министерски заповеди фирма, се пазят от тази охрана на обекта и летуващите в момента на плажа на Иракли могат лесно да бъдат провокирани от иначе практически незаконната въоръжена охрана.

След като само преди около седмица министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров в следствие на силния обществен натиск и на пренасянето на проблема със “Суис Пропъртис” в публичното пространство на големи медии и интернет-сайтове издаде заповед, с която практически забрани всякакви строежи в района, днес вече това министерско разпореждане очевидно и грубо се нарушава.

Една от изтъкнатите причини в обосновката на заповедта на министъра за забрана на строежите е “предотвратяване на опасността от увреждане и унищожаване на консервационно значими природни местообитания”.

Ако някоя от кухите глави в Swiss Properties или някой от подведените защитаващи ги не разбира все още, това на всекидневен език означава, че местността трябва да остане непокътната, да не се поврежда и да не се унищожава, защото е жизненоважна за оцеляването на растения и животни в тази част на страната. С две думи това е “нещо важно”. Там не трябва да се строи, дори министърът го е казал.

И не е важно в случая дали фирмата-строител е създала фиктивни сдружения на собствениците и дали в медиите се опитва да се представи за “щадяща природата” и насочена към “еко-туризъм”. На всички е ясно, че това е рекламен трик и част от цяла кампания. Ако някой не е разбрал все още, че в Иракли явно играят доста пари и има хора, които няма да се откажат лесно да преследват печалбата там, нека само погледне какво става в момента. След като се стигна чак до заповед от министъра, сега експресно се опитва застрояване на парцела, най-вероятно за да може после да се дозастрои като “заварено положение”. Защото тъй де - така и така ако сега прецакат природата там, то няма да има смисъл от запазващи заповеди на министъра, няма да има нужда и от включване на цялата местност “Емине-Обзор” като защитена територия по проекта “Натура 2000”.

Няма да има смисъл, защото няма да има какво да се пази.

Значи като не могат да строят сега, хайде да излеят бетон, та да не може и защитена местност да има. Като няма какво да се защитава, тогава после ще си настроят всичко.

Върнах се тези дни от северното Черноморие, там е малко по-спокойно, но само защото сезонът е по-кратък и не е толкова изгодно да се застрои, колкото е на юг. Но с такава нагласа “предприемачите” ще застроят всичко чак до границата. Просто явно се бавят в момента, защото упорстват в дозастрояването на южните плажове. То това да не е работа за два дни - иска си време. Нищо, че не е никакъв ресурс за туризъм, а само дава бърза печалба при продажбата на отделния хотел. То какъв туризъм - кой е толкова луд, че да ходи в експлоатиран до крайност ърбан-плаж?

Хората по света възстановяват равновесието в такива екосистеми, изкупуват или отчуждават земеделски земи, за да засаждат диви гори и да пускат в тях изчезнали от района животни и птици. Разрушават или изоставят хотелски комплекси в близост до резервати, за да дадат на животните спокойствие в естествената им среда. Разширяват площта на защитените местности и печелят не от бандитски и бесен строежо-туризъм, а от посещения на групи с водачи за фото-сафарита в резерватите.

А нашите велики “строители на съвременния туризъм” какво правят? Гонят бързата печалба и “след мен - потоп”.

Те не виждат по-далеч от носа си и не разбират какво рушат, а тръгнали туризъм да правят.

В отговор на въпрос на народния представител Яне Янев министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров е казал, че министерството му е задвижило допълнителна проверка на местността Иракли “за да бъде защитена уникалната природа там”. Според министъра също така в момента течало проучване на възможността и обсъждане на предложението местността “Иракли” да бъде обявена за “защитена зона”. “Поел съм ангажимент, че ще представим цялата документация пред правителството и пред Европейската комисия за включване в мрежата по-рано - през ноември” - това е казал министър Чакъров. Проблемите с уточняването на защитените местности по проект “Натура 2000” и забавянето изграждането на национална мрежа от защитени обекти е една от основните забележки на Европейската комисия в доклада за напредъка в присъединяването ни към ЕС.

Това се е случило в петък, 2-ри юни, по време на парламентарния контрол. Информацията е взета от публикации в мрежата на netinfo и mediapool. Не зная достоверността на информацията, не съм гледал парламентарния контрол, а за повече медийни източници не ми се рови в мрежата. Предполагам, че министърът е казал нещо подобно по смисъл. Много често телеграфният журналистически стил така орязва думите, че им променя смисъла, но в случая нещата са казани ясно и сигурно наистина са се случили горе-долу така.

Това, което е намекнал министърът за нуждата от защита на уникалната природа и за проблема пред ЕС заради забавянето на “Натура 2000” е публична тайна - най-малкото аз съм писал тук неведнъж. В много други сайтове се публикуваха добри статии по въпроса, има и сайт и уеблог на обща интернет-кампания за спасяване на Иракли. Сигурно е, че за да не знаете за какво иде реч, трябва просто да не сте чели българските сайтове през последните месеци. И най-вече блогсферата, както винаги реагираща адекватно.

И министърът също би трябвало да е наясно с целия проблем, дори е нормално да го вижда много по-отчетливо и с повече подробности, които на обикновените граждани не са ни известни. Новината тук не е, че министър Чакъров най-накрая е разбрал за проблема и му се е наложило да се запознае с него. Новината е, че официално в отчет пред законодателното събрание е казано това, което от доста време вече много хора повтарят в мрежата. И което някои отидоха да защитят с жива верига пред подготвящия терена в очакване на разрешение за строеж багер.

Новината е, че МОСВ е поело отговорност. Това е хубаво, властта трябва да идва с отговорности, а не само да се радва на силата и правата си. Остава все пак да проследим как ще продължи всичко, дали отговорността ще се развива. Не е хубаво да остава същата, да се преповтаря при евентуално следващо парламентарно питане.

Остава въпросът кой всъщност е зад паравана на т.нар. “швейцарска” фирма. И защо продължава да се спотайва, след като вече е ясно, че никой няма да остави нещата както са. Дори и от петък така запитаният в парламента министър. В мрежата вече се говори за въпросната личност. И не, не е швейцарец, вие пък :)

Все по-ясно проличава, поне за мен, че в дискусията за местността “Иракли” има някои неразбирания, приети “на доверие” предразсъдъци. Около Иракли витаят митове и понеже това са митовете на всяка подобна дискусия, на всяко обръщане на внимание към застрояването на чисти терени, тези митове трябва да бъдат разгледани, обговорени и разрушени. Трябва да се пристъпи към тях като към идол - “с чук в ръка”. И да се обсъждат, докато всички в разговора не чуят кънтенето на кухо.

Ще се строи се извън защитената местност
Защитниците на проекта за застрояване на Иракли постоянно повтарят, че проектът е да се построят малки хотелчета и вилни зони извън района, обозначен като защитена местност “Иракли”. Това е пропаганда. Пропаганда е, защото представя информацията избирателно - така хората чуват нещо, но не всичко и някой уверен в себе си общински архитект или местен кмет с твърд и нетреперещ глас им обяснява по телевизията, че всичко е наред, няма никакъв проблем, защото всъщност все още не са издадени разрешителните за строеж, а пък когато ги издадат, те щели да са за места извън ”резервата”.

Истината е малко по-друга. Наистина в момента съществува защитена местност “Иракли” и, съвсем логично, в нея не може да се провежда стопанска дейност и да се строят постоянни постройки. Дотук - добре. Защитниците на застрояването и председателите на дружествата на собствениците обаче пропускат нещо, което е много удобно за тях да го пропуснат. Става дума за това, че при влизането на България в ЕС трябва да обявим 1/3 от цялата територия на страната за защитена територия. Това ще бъдат различни райони от страната, с различна степен на ограниченията в тях и с различна оценка на екологичната им стойност. “Защитена местност” е такъв вид защитена територия, която е с доста по-малко строг режим от този на “резервата” например. Това означава, че в защитените местности ще може да се организират платени екскурзии с водачи и други подобни щадящи природата бизнес-начинания. Но не - инвеститорите искат да застроят района около днешната защитена местност “Иракли”. Защо?

Отговорът е много прост. В момента процентът на защитените територии е по-малък от предвижданата 1/3. Някои местности дори вече са замърсени или незаконно застроени и трябва да бъдат извадени от списъка. Изготвен е преди време нов списък с описания и екологични оценки на най-различни местности в цяла България. Една от тези местности е “Иракли”. Но не “Иракли” в сегашните му граници, а цялата област от южния склон на нос Емине на юг до Обзор на север. Грубо казано, това е около два пъти повече от сегашната територия на защитената местност ”Иракли”.

Проектът за застрояване, който някои се опитват да прокарат сега, е на точно тези допълнителни земи, които се предвижда да влязат в защитената местност, когато влезем в ЕС. За да се съобразим с европейските екологични норми. Това се прави точно в този момент и точно сега се пуска в ход пропагандата “ние ще пазим” и “ние строим извън резервата”, защото ако местността е застроена при влизането ни в ЕС, просто ще бъде избрано друго място за защита. Никой европеец няма да е толкова луд, че да препоръча създаването на защитена местност там, където има курортен комплекс.

Съответно след години в тази вече разработена строително земя ще може да се издигат и други курорти, и по-мащабни жилищни сгради. Ще може да се експлоатира на воля. С две думи - в момента битката е за “захапване” на Иракли. И за непозволяване на разширяването на защитената местност. Всичко друго като обяснение е прах в очите.

По-добре да има курорт, отколкото диваци да цапат
Вярно е, че много от хората, които са ходили през последните години в Иракли, са замърсявали с отпадъци. Но това не може да е оправдание да се построи курорт на място, предвидено за нова, по-голяма защитена местност. Аз съм ходил в Иракли сравнително отдавна, преди 6-7 години сигурно вече. Тогава нямаше такова замърсяване, а хора ходеха. Всъщност проблемът със замърсяването от къмпингуващите не е проблем на къмпингуването, а на културата на хората. И не става дума само за Иракли и само за морето - на много места в планините къмпингуващите замърсяват горите, изхвърлят си боклука на импровизирани сметища, които после остават да растат така с години.

И ако някой казва “на морето ходят да цапат софиянците”, то аз мога да му кажа, че на планина ходят да цапат морските. Не, сериозно, така си е - особено в по-нови курортни селища, като тези в Троянския балкан, където инфраструктурата, високите цени и мутра-традициите все още не са се наложили както в други места, наистина има хора, които вървят в гората, ядат вафла и хвърлят опаковката. Вярно - в гората замърсяването е по-“разпределено”, по-трудно се забелязва. Не е като на морето, където всеки цапа на плажа и край него и боклукът се вижда по-бързо и по-отдалеч. Но замърсяването е еднакво и замърсяваме всички, няма какво да се лъжем.

Сигурно причината да има такъв бум на битовото замърсяване е в ниския ни стандарт, малките ни заплати, отчуждеността ни и озверяващото ни отчаяние. Но това е културен проблем. Не проблем на застроеност или незастроеност. Замърсяването с битови отпадъци по време на почивка ще се премахне не като построим поредната почивна станция, а като възпитаме децата си да не хвърлят боклука си край пътеката.

Инвеститорът ще пази природата
Глупости - природата се опазва не от, а въпреки строителните предприемачи. Това, което разправят разните “инвеститори” - че щели да запазят природата, че те строели “екологично съобразено”, че само с инвеститорски интерес може да се запази природата там чиста, е пълна измислица. Ясно като бял ден е, че комплекс с бели къщички, между тях алеи и живи плетове и тук-там по някое дърво за сянка, “за цвят” не е място, където има дива природа. Вземете само всичките химикали, с които се обработва почвата и градинките, препаратите срещу комари, срещу кърлежи, отровите за плевелите и торовете за райграса и живия плет и става ясно - представата на предприемачите за екология е нещо много извратено.

В “Иракли” става дума не за поддържане на градски парк, както явно си го представят някои местни управници и чиновниците от ресорните министерства. Градски парк са например Западният парк, Северният парк, Борисовата градина в София. Южния да не го споменаваме редом с другите, че и там е започнало едно “опазване” от строителни предприемачи. Иракли не е и не може да бъде градски парк. Това е местност, която е оценена от екологични специалисти като ценна за запазване на биологичното разнообразие в района, в страната, в полуострова. Там и в близост не трябва да има паркове с химикали, асфалтови алеи и басейни в дворовете. Там природата трябва да се остави колкото е възможно да се регулира сама. Абсурдно е да твърдим, че построяването на курортен комплекс ще опази растителните и животински видове, ще накара птиците да продължат да гнездят там. Глупаво е да се казва, че инвеститорът ще “запазва природата”, при условие, че ще докарва сюрия туристи, които най-малкото ще притесняват животните и ще ги отблъскват навътре в гората.

Забележете - има различни видове туристи. Тези, които ще привлече един курортен комплекс, са от типа “да избягам от шефа с дайкири в ръка на фона на морето”. Нямам нищо против такива хора, аз самият понякога почивам така. Но има и друг вид туристи, които отиват на море заради морето, а не заради дайкирито. Едните искат да се запази морето, природата, спокойствието от естествената среда. А другите искат да се запази спокойствието от пиене на дайкири на фона на морето. Лошо няма, и двете желания са нормални. Но курорти, в които може да се задоволява това второ желание имаме толкова много по морето! Който иска, нека иде в “Златните”, “Албена”, “Слънчев бряг”, Созопол вече също е като център на мегаполис, както и Поморие, Несебър - почти всички градчета и села са станали курортни мега-центрове.

Ако търсите лукс на всяка цена, идете там! Не ходете в Иракли, оставете поне няколко местенца, където да могат да ходят и други хора - тия, дето ходят заради морето и неговото спокойствие, заради морето без хора.

Ще се застрои всичко, земята ще се залее с бетон.
Това казват някои хора, които са силно загрижени за съхранението на екосистемите в нормалния им, балансиран вид. По принцип те са прави - наистина където се започнат строежи, неминуемо се разрушава природата. Но има и естествен регулиращ механизъм на пазара - никой не е толкова луд, че всяко лято да ходи напуска асфалтовия мегаполис и да отива на почивка на море в комплекс без никаква зеленина. Имало море ли? Че кой ходи на курортен комплекс чак толкова заради морето? Заради морето се ходи на бунгала, на къмпинг, на палатка с приятели, на гости на бабата на човек от компанията, която има къща на село до морето. А на курортен комплекс се ходи заради баровете далеч от шефа, заведенията, където спокойно можеш да си поръчаш нещо, дето се консумира с бутилка вино и то два часа. Без да гледаш часовника заради обедната почивка. Там се ходи не заради плажа, жегата по улиците и морето, дето почти винаги е мръсно, бурно или претъпкано с досадни хлапетии. Там се ходи въпреки това и се ходи заради баровете, кафенетата, липсата на колеги и шефове, почивката за зумера на мобилния апарат, разходките в хладния вечерен въздух от ресторанта към квартирата. Никой не ходи на квартира в курортен комплекс заради морето и природата… моля ви се… :)

Та корективът е в клиентите - ако всичко се залее с бетон, ако не прилича на “луксозно село”, хората просто няма да ходят там. Защото ако не е луксозно село, значи е поредният мръсен град. А ние мръсни градове си имаме достатъчно, целогодишно.

Сигурно има и други предразсъдъци. Сигурно и тези тук не съм разгледал съвсем обстойно или пък съвсем правилно. Може и аз да бъркам нещо. Това са просто част от проблемите, видени от мой поглед. Опитвам се да бъда по-обективен, но всеки носи субективното със себе си. Ако имате реплики, ще се радвам на дискусия.

Днес научих, че в Иракли са започнали да заравняват земята за строеж. Не зная докъде точно са стигнали усилията на толкова много хора в Интернет, как са помогнали подписките, апелите до български и европейски административни органи. Не зная дали наистина ще построят курортното селище в Иракли. Не зная и дали ще успее проектът за обявяване на цялата местност (от южния бряг на нос Емине до Обзор) за защитена територия.
В момента мога само да се надявам на добра развръзка. И да се възмущавам от новината за багерите. Защото преди седмица Ростислав a.k.a. zbrox ми разказваше как е отишъл скоро на Иракли и е “уцелил” доброволната акция по почистване на района. Помня, че се зарадвах, че не е имало строежи и машини и че момчетата и момичетата са успели да изчистят плажа и гората.
Но явно сега Иракли има нужда от помощ!
——
Ако случайно сте пропуснали новините от Иракли, ако сте били много заети или сте живели на другия край на света, сигурно не знаете, че преди време бавно и полека някои “заинтересовани” започнаха да сменят статута на земите около защитената местност “Иракли”. Иракли се намира точно по средата на българското черноморие, там, където Стара планина се спуска във вълните на Черно море. Намира се на север от нос Емине и на юг от село Обзор. Сегашната защитена местност е сравнително малка и съгласно нашето законодателство не й принадлежи “буферна зона”, както е при резерватите. Това означава, че може да се строи курорт и експлоатира земята на метри от границата на защитената местност.
Когато влезем в ЕС, трябва една трета от цялата територия на страната ни да е със статут на защитена територия. Това е положението, най-кратко и ясно казано. Под “защитена територия” се разбират по-слабо контролираните “защитени местности”, по-строгите “резервати”, както и “природен парк”, “поддържан парк” и “природна забележителност” (за малки местности и отделни обекти).
Съгласно проекта “Натура 2000”, изработен за целите на европейския ни присъединителен процес, цялата местност от южния склон на нос Емине чак до Обзор на север ще трябва да стане “защитена местност”. Причините са много и са все обосновани - в местността са обиталищата на много видове животни, както и на някои много редки за страната ни птици. Близостта на планината и морето е създала уникална среда за тях, която с промяната си ще доведе до прогонването им и до логичното им намаляване и дори изчезване от земите ни. Освен това целият район на Иракли е известен като богат на много редки растения, много от които също са защитени и застрашени от изчезване.

На фона на всичко това - проектите за голяма и добре уредена защитена местност с европейски статут, плановете за поддържане на екологично уникалния район, някои хора са решили да завладеят тези земи и да построят там курорт, от който да печелят добри пари. Нещо повече, тече постоянна кампания за убеждаване на местното население по черноморието ни, че видите ли, било много, ама много хубаво да си продадат земите на новите инвеститори, за да можело областта да се “развие” и после да има работа и за тях. Сигурно става дума за работа в лъскавите плажни барове…
Под влиянието на тази пропаганда, прокарвана на местно ниво от корумпирани кметове на общини, които се надяват така да “заделят” част от баницата и за себе си и семействата си, хората наистина са започнали да продават земите си. Масово. И то не от днес, а вече от поне четири-пет години. Резултатът може да бъде плачевен за курортите ни, които са по-застроени от американски мегаполис и всичко самобитно в тях е вече унищожено. Масово са застроени вече и самите плажни ивици - територия, която по закон е обществена собственост и никой няма право да строи частни постоянни постройки на нея. Има хотели досами прибоя, в пясъка.
Но по-важното е, че уникални с растителното и животинското си разнообразие местности като Иракли са на път да бъдат унищожени. Така птиците ще бъдат прогонени, няма да гнездят там, чакалите ще се скрият навътре на изток в планината, а уникалните растителни видове просто ще бъдат изкоренени, залети с бетон или посипани с чакъл за алеи и строителни отпадъци.

Преди време бях започнал тук кампания за защита на Иракли и за по-бързото въвеждане на новата защитена местност там. Както и много други хора, в много други сайтове писах за нуждата местността да бъде запазена. Не директната нужда на природолюбителя, който ще отиде там да наблюдава с бинокъл и опръстенява гнездящите там птици. Не криворазбраната от масовата публика нужда на летовника, който ще заеме част от големия плаж в северната му, близка по пътя част. Говоря за нуждата от опазване на биологичното разнообразие в района - нещо, което следва да засяга всички ни. И тези, които се изживяват като ултра-ърбан също трябва да знаят, че част от “градското разбиране” е толерантното отношение към природата. Градовете съществуват (според някои “все още”) не защото са откъснати от природата, а въпреки това. Точно градската култура е тази, която може да бъде балансьорът между апетитите на строителните предприемачи и притиснатите в ъгъла от високите цени и кметската пропаганда местни собственици.

Затова апелирам към хората, които се чувстват част от “градската” култура - независимо дали живеят в голям град или малко село, ако чувствате близка такава нужда от равновесие, ако усещате, че от вас зависи здравият разум да надделее, ако и за вас е ясно как някой се опитва да построи колкото може по-бързо “нещо” в Иракли, за да предотврати обявяването на защитената местност, направете нещо! Кажете на приятел, кажете на познат във властта! Споделете с близките си, обсъдете проблема с колегите или съучениците си! Бъдете будната съвест на гражданското общество по този проблем!