::За кого е законопроектът за управление на етажната собственост
::от Костадин Златков
Законопроектът за управление на етажната собственост предстои да се приеме от НС на второ четене. Той се създава, първо за да обслужва интересите на монополистите, доставчици на енергийни, комунални и други услуги и второ за да могат да се усвоят милионите евра, отпуснати от ЕС, за саниране на сградния фонд в България. Фирмите, имащи апетити за това (за еврата) не искат да преговарят с отделните собственици, а с юридически лица (граждански сдружения), защото искат да санират цяла сграда, а не части от нея и за да са сигурни в плащането на предоставената услуга. Сумите, които ще трябва да плащат собствениците в тези сгради, ще са големи и банките, които ще управляват този ресурс, ще отпускат заеми срещу обезпечение (ипотека). Така ще са удовлетворени и строителите и банките. Когато дойде време да се плащат сметките, отделните собственици, които нямат пари ще затруднят плащането на общата сума, дължима на банките и същите, за да си върнат заетите пари, ще предложат на търг тези сгради. Логичното следствие е индивидуални собственици, редовни платци, независимо че са платили задълженията си, да си загубят жилищата. Защото гражданското сдружение (юридическото лице) е фалирало, изпадайки в несъстоятелност. Отговорността е на сдружението. То се е разпореждало със сградния имот от името на всички собственици. Така много собственици могат да се окажат без жилище и на улицата. После, ако са луди, могат да потърсят правата си в съда срещу фалиралите юридически лица. Не трябва да се забравя, че тези сдружения ще трябва да се управляват като юридически лица и да имат съответстваща за това отчетност, да плащат данъци и т.н. Волята на индивидуалния собственик няма да има значение, защото решенията ще се взимат с мнозинство 2/3 от общото събрание, а чрез предвидените процедури е възможно решенията да се гласуват и от 1/3, а когато две сгради имат общ покрив или обща абонатна станция са възможни и други извращения. Оставям на Вашето въображение да се сетите как едната сграда би могла да придобие другата, или и двете да бъдат погълнати от банките.
На кръглата маса, организирана по инициатива на "Гражданско сдружение срещу корупцията и незаконното строителство", на тема: "Управлението на етажната собственост в България и страните от Европейския съюз — съответствия и различия", състояла се на 23.10.2008 год. в "Шератън София Хотел Балкан", част от проекта "Законопроектът за управление на етажната собственост — заплаха за интересите на българските граждани и проводник на корпоративни интереси. Нормативна уредба на етажната собственост в България. Предложения за изменения и допълнения в съответствие с настъпилите промени в обществените отношения и градската среда", някои съзнателно, а други не, говореха за странични проблеми, целящи да се внася "шум", да се отклонява вниманието от истинските проблеми, да се протака за да минава време, да се омаломощават защитниците на справедливата кауза, за да се осигури възможност да се приемат толкова клаузи и "философски тези" в НС, колкото успеят да се пробутат в угода на енергийното лоби.
Един от представителите на корпоративни интереси, лобиращи за приемането на този законопроект е Топлофикация. Фундаменталният й проблем е загубеното доверие от клиентите й, а от там и неплащане на сметките, защото е невъзможно отказването от услугата. Защо неплащането е масово? Безспорно е, че при консумиране трябва да се плаща, при неплащане да не се консумира, но и при неконсумиране да не се плаща! За съжаление при сегашната нормативна уредба третата хипотеза е изключена, за нея почти не се говори или ако се говори, дебатът се прекратява със заявлението, че е технически невъзможно да се отчита след абонатната станция. Това не е случайно! Мит е, че консумираната енергия в една сграда се отчита на входа на абонатната станция, защото е "технически невъзможно" да се отчита по абонати. Това просто не е вярно. Приказките, че се действа по този начин, защото тръбите в жилищата преминават вертикално, а не хоризонтално също е лъжа. Топлофикациите не желаят да отчитат по абонати, защото ако го направят ще загубят възможността легално да прибират от клиентите си недължими от тях около 100-на милиона лева годишно, прехвърляйки им по този начин колкото се може повече от технологичните си загуби от пренос на енергия, а фирмите за дялово разпределение ще фалират. Услугата им е ненужна, издръжката им е огромна и лежи върху потребителите. Дейността им може да се извършва от доставчика с един елементарен софтуер. Тези фирми са на бивши величия от ръководния състав на Топлофикация и в тях работят бивши служители от системата. Подробен анализ съм направил (не без помощта на инж. Илия Димитров — магистър по топлотехника) в статия, публикувана в бр. 400 на в-к "Седмична поща", озаглавена "За Топлофикация, Хитър Петър и още нещо". Кражбата на енергия от съседи също е мит! Ако има такива, то те са единични случаи, които умишлено косвено се поощряват! При отказване от услугата хоризонталните отклонения към радиаторите се отрязват и заваряват. Много е просто! Защо това не се прави? Защото по този начин митът се поддържа жив! По същата причина не се спира парното и там където това е възможно. Потвърждение за това, че и при новото строителство се действа по същия начин, като се ползва методиката, принуждаваща хората да плащат енергия независимо, че не я потребяват е статията на писателя Емил Измирлиев. Много забавно и поучително четиво. Казва се "[http://yasen.lindeas.com/book/central-heating-propaganda-and-blackmail#comment-4595 Бандитската топлофикация]". Относно италианския опит, мнението ми е, че същата философия, която се опитват да легитимират у нас, в Италия не са успели да я вкарат през парадния вход и затова са я промъкнали през задния, чрез фигурата на "администратора — управител".
Костадин Златков — методолог по счетоводна отчетност, 2008г. Някои права запазени
Публикува се с условията на лиценза [http://creativecommons.org/licenses/by/2.5/bg/deed.bg CC-BY]
