::За Топлофикация, Хитър Петър и още нещо
::от Костадин Златков — методолог по счетоводна отчетност
::(с благодарност към инж. Илия Димитров — магистър по топлотехника и всички мои преподаватели от Стопанска академия “Димитър А. Ценов” — Свищов и УНСС — София)
Днес живеем в свят, в който съжителстват две епохи. Епохата на Знанието, т.е. на Прогреса и напредъка, и на отиващата си в историята Индустриална епоха, на регреса и остарялото мислене. Всички формирования, продукт на умиращата епоха, виждайки, че ще загубят икономическата си власт и значение, яростно се съпротивляват, без да подбират средства и методи срещу надвисналата ги опасност. Участта им обаче е неизбежна! Въпросът е как ще стане това, а не кога. Обществото ни трябва да знае, че те стоят на гнили крака и всеки момент могат да паднат върху него. Рожба на Индустриалната епоха у нас е Топлофикация. Един тежък, тромав, обхванат от метастази мастодонт, който би трябвало отдавна да е умрял. Не е, само защото огромен екип от хора, поддържани финансово от енергийното лоби и заемащи възлови места в местната и държавна власт у нас, го поддържат в изкуствена кома. Доказателство за това са делата им! Всички досегашни и предстоящи промени в нормативната база са подчинени единствено на тази цел. Това, че те ще доведат до междусъседски войни не е недоглеждане! На дневен ред е циничната стара максима: Разделяй и владей!
Отдавна не мога да си отговоря на един куп въпроси. Какво си мислят студентите, слушайки преподавателите си в “Алма матер”, преподаващи им знания, разминаващи се с реалността и какво си мислят (дълбоко уважаваните от мен) преподаватели в нашите академии и университети, виждайки извършващите се безобразия у нас? Как може да се накара монополът да спазва Конституцията на Р. България, директивите на ЕС и международните спогодби, подписани от страната ни? Защо институциите, създадени и издържани от обществото за да му служат, при явното нарушаване на Закона сами не се сезират? Защо държавата се намесва при разпределянето на топлоенергията между клиентите и доставчиците й под предлог, че нищо по-добро интелектуалната мисъл у нас не е могла да измисли? Какви интереси налагат прикриване на очевидното? Защо се хвърлят толкова ресурси за поддържане в правния мир на съществуващата днес абсурдна ситуация? Имат ли конституционни права потребителите или са крепостници?
Защо, след като през 2006г. ЕС приема Директива № 2006/32/ЕО, със срок на изпълнение м. май 2008г., в която изрично се изисква в сметките на крайните потребители на енергия да се включва само реално измерено количество, този факт се прикрива и което е по-лошо, не се предприема нищо за изпълнението и? Какво налага да се измислят, сложни и придружени с безумни и наивни аргументи, методики за разпределяне на топлоенергия, след като е много лесно и евтино да се измерва точно?
Сигурно е необходимо да се оправдае, узакони и манипулира, а и да се обезкуражи справедливото недоволство, надигащо се всяка година в края на всеки отоплителен сезон? Не ни ли лъжат, когато ни дават поредното нелепо обяснение на поредната ни жалба за това, че ни взимат пари за нещо, което ние сме убедени и сигурни, че не сме ползвали? Защо продавачът не иска да признае, че доставя две различни услуги — отопление и топла вода, а твърди, че е доставчик просто на енергия, като упорито отчита топлоенергията само на входа на абонатната станция? Защо се обезсмислят усилията на обществото за топлоизолации, за икономии на енергия и за намаляване на вредни емисии в природата, след като и да не ползваш енергия, пак трябва да плащаш, все едно че си ползвал? Ако всичко е толкова редовно и няма измама, защо има толкова силна съпротива срещу справедлива промяна на реда на отчитане?
Има хора, които да отговорят на тези въпроси, а решение на този изкуствено създаден "проблем" има. Точно отчитане на двете услуги, по формулата Е1 = Е0 – Е2, а не както това става сега, по формулата Е0 = Е1 + Е2, в която Е1 и Е2 са неизвестни величини! Където Е0 = енергия "общо", Е1 = енергия за услугата "отопление" и Е2 = енергия за услугата "топла вода".
1. Енергията, ползвана за отопление и топла вода не се измерва, а се прогнозира и изчислява по методика! Истината за фалшивите сметки може да се види от всяка една схема на произволно избрана абонатна станция. Топлоенергията, представляваща в случая гореща вода, се измерва само с общия топломер на входа в абонатната станция Е0. Това е единственият законен търговски измервателен уред, който защитава само интересите на продавача й. Тази "доставена топлоенергия" се използва за две различни цели и потребности. От схемата се вижда, че общата тръба се разделя на две:
:а) Едното разклонение тръгва надясно (към нагревателя за отопление) и по него тече, да я наречем условно енергия Е1 (за отопление, необходима само през зимата), използвана за подгряване на водата в радиаторите. Това е "енергия за отопление — общо", както е записана във фактурите на продавача. Никога, на никого и по никакъв начин не е било известно колко е тази енергия Е1, защото тя никога не е била измервана!
:б) Второто разклонение от общата тръба тръгва наляво (към нагревателя за топла вода) и по него тече, да я наречем условно енергия Е2 (за подгряване на топла вода, ползвана целогодишно). Никога, на никого и по никакъв начин не е било известно колко е и тази енергия Е2, защото и тя също никога не е била измервана!
Следователно, според доставчика, общата доставена енергия е равна на Е0 = Е1 + Е2. Именно в тази формула се крие възможността за масова измама, защото в нея имаме две неизвестни величини! За да се елиминира тази възможност, на разклонението за тръбата на Е2 е задължително да се монтира втори топломер, за да се измери точно колко енергия е използвана за подгряване на топла вода през месеца. В нагревателя за топла вода постъпва студена вода от водопровода и там трябва да се монтира водомер, за да може да се измери точно какво количество студена вода е била подгрята през месеца. Като се раздели енергията Е2, измерена с топломера, на измерената с водомера студена вода, ще стане известна енергията за подгряване на 1м³ вода. Данните от водомера за постъпилата в нагревателя студена вода от водопровода се сравняват с данните от водомерите за топла вода на отделните абонати.
При различие между отчетеното на общия водомер и сбора от данните на индивидуалните водомери, разликата може да се разпредели между абонатите на база консумирано количество вода. Точно този справедлив принцип прилага в практиката си "Софийска вода" АД. Монтажът на втория топломер и на водомера за студена вода (законни търговски измервателни уреди) ще позволи да има защита интересите на потребителите, от каквато в момента са лишени, и ще елиминират възможностите за всяка манипулация и измама. След като енергията Е2 (за топла вода) вече ни е известна, е елементарно да разберем количеството енергия използвана за отопление: Е1 = Е0 – Е2. Това го знае всяко хлапе!
Нагревателят на водата за отопление работи само през зимата. В него се подгрява водата за отопление, която се върти в затворена система от тръби свързващи всички радиатори. Това става със специална циркулационна помпа. Енергията Е1 се предава на движещата се в затворената система вода и под формата на "енергия за отопление — общо" се разпределя между всички абонати. Как се разпределя нещо, което никога, на никого и по никакъв начин не е било известно, защото никога не е било измервано? Как се определя енергията за отопление на всички абонати, щом като не е известно какво се разпределя между тях? Отговорите на тези логични въпроси се крият във формулата Е0 = Е1 + Е2. Тя дава възможност, чрез използването на различни методики за разпределение, цифрите да се нагласяват и на потребителите да им се начисляват неоснователно недължими суми за неползвана от тях енергия. Това обаче не е всичко, защото след като енергията не се измерва, започва масово обжалване, а оттам и нови преразпределения, вследствие на което никой не знае с колко ще му увеличат сметката, т.е. консумираме или не услугите сме длъжни да плащаме измислени и с нищо необосновани суми, за да не попаднем под ударите на Закона.
2. Всеки месец Топлофикация издава стотици хиляди данъчни фактури, в които са вписани неверни количествени натурални стойности. Това са официални данъчни документи с невярно съдържание! Неоспорим факт! Това погазване на закона води логично до следващи. Тези фалшиви фактури служат като доказателство не само пред всички органи на изпълнителната власт, но и в съда и са основание за издаване на изпълнителни листове за принудително събиране на лъжливи "дължими суми" за неконсумирана услуга.
При изравнителните сметки в края на отоплителния сезон в грабежа се включват и фирмите за дялово разпределение. Клиентите на Топлофикация бяха принудени насила да си закупят от тях топлоразпределители и терморегулиращи вентили. Те бяха много скъпи и са абсолютно ненужни за целите, за които се ползват сега. Фирмите за дялово разпределение предлагат принудително наложена от държавата и абсолютно ненужна на обществото услуга, защото прилагайки измислена методика (събират, изваждат, делят, умножават и т.н.) разпределят измислени, а не измерени, и абсолютно неверни количествени натурални стойности.
Ако Вие заминете в чужбина за 3-4 години, връщайки се от там ще разберете, че сте "крали топлоенергия от съседите си", били сте осъдени от доставчика по бързата процедура (за каквато се лобира в момента), съдия изпълнител Ви е отворил апартамента със свидетели и ако е намерил достатъчно покъщнина за да погаси дълга Ви, я е продал на търг, а ако не е намерил е пристъпил към продажба на жилището Ви.
В общи линии такава е държавната регулация, създадена със Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването, Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост и внесения в НС Законопроект за управление на етажната собственост, позволяващи на топлосчетоводителите да начисляват на абонатите на Топлофикация практически до 100% от загубите за пренос на топлинна енергия. Тези загуби трябва да се плащат от този, който ги предизвиква! Каква е разликата между енергията, отдадена от градската топлопреносна инсталация, по която тя достига до сградите и енергията, отдадена от сградната инсталация, преминаваща през нашите жилища за да достигне до съседите ни? Никаква! Същността им е еднаква и тя се нарича технологични загуби! Още повече, че те трябва да се заплащат на база консумирана енергия, защото размерът им зависи от консумацията, а не както е сега – и да ползваш и да не ползваш отопление, пак плащаш и то в зависимост от кубатурата, а не от потреблението!
Потресаваща промяна в Закона за енергетиката беше "енергия, отдадена от сградна инсталация". "Високоинтелектуално" откритие! Припомни ми народната приказка за Хитър Петър и търговеца, поискал му пари за това, че е изложил коравото си парче хляб на парата над казана с гозбата, за да поомекне. За разлика от приказката обаче, клиентите на топлофикациите са принудени от изпълнителната власт (за срам на независимата съдебна система!) да плащат за това и ако дръзнат да откажат, монополът безнаказано да самоуправства, нарушавайки една дузина закони.
При прилагането на формулата Е1 = Е0 - Е2 енергията, отдадена от сградната инсталация автоматично се прибавя към енергията за отопление Е1, която вече много просто може да се разпредели между ползвалите я абонати, чрез монтираните на отоплителните тела индивидуални топлоразпределители, като същата се раздели на броя единици, отчетени от тях. Така отпада закрепостяването до живот към доставчика и необходимостта от фирмите за дялово разпределение. Тогава вече доставчикът трябва да се потруди, за да поискаме да ползваме услугите му! Негово право е да определя цени за услугите си, а наше право е да преценим кой доставчик на енергия да изберем. Тук вече ще се намираме в нормална пазарна среда! Конкуренция между различни доставчици на енергия, борба между тях за потребители и за пазарен дял, на база на съотношението между цена и количество и качество на предоставяната от тях услуга.
3. Като клиенти на Топлофикация сме подложени на недопустим от Закона тормоз и търпим имуществени и неимуществени вреди. Човешките ни права са игнорирани! Отнето ни е правото да се откажем от некоректно предоставяната ни услуга. Лишени сме от свещеното си право на избор!
4. За да върне доверието на клиентите си, Топлофикация е нужно да промени мисленето и отношението си към тях (сега са крадци и крепостници). Да монтира във всяка абонатна станция втори топломер, водомер и уред за измерване на температурната разлика на входа на нагревателя за топла вода. Максимално да опрости информацията и осигури прозрачност на всички свои мерки и действия, като се откаже от сегашната методика за дялово разпределение на енергията. Да не пречи, а регламентира контрола и достъпа до абонатните станции. Да информира по какъв начин и на какъв интервал се осъществява контрол на топломерите.
Това са реалните стъпки, които ще убедят потребителите в честното отношение на продавача на услугите отопление и топла вода, а след като се убедят, че повече не ги лъжат, те ще започнат да търсят, а не да избягват тези услуги. Всички други действия ще доведат до окончателна конфронтация и фалит на Топлофикациите. Цар е клиентът, а не доставчикът!
Костадин Златков — методолог по счетоводна отчетност, 2008г. Някои права запазени
Публикува се с условията на лиценза [http://creativecommons.org/licenses/by/2.5/bg/deed.bg CC-BY]
