Роман за последните години на алжирските корсари
от Вернер Легер
превод Румяна Станкова
“Корсари на хоризонта”! Кой капитан не настръхва от страх, когато този вик проехти от кабината на мачтата! Никой досега не е устоял на средиземноморското страшилище „Aл Джезер”, командван от Омар. Безразсъдно смел е младият капитан на корсарите на Дей – беят управител от Алжир. Все още никой не е успял да го победи. Но съмнения раздират младия морски пират! Къде е роден и кой е той, който не познава нито баща си, нито майка си? Дали италианецът Бенедито, който сега е роб при турците знае нещо за неговия произход? И тогава на хоризонта изведнъж изплава призрачен кораб, който досуш прилича на „Ал Джезер”. А неговият капитан си позволява да излезе срещу Омар, който даже не и предполага, че предстоящата кървава битка ще разбули тайната за неговия произход! Той ще узнае за зловещите деяния на своя учител и наставник Бенели, и ще се включи в борбата до победния край за освобождението на Северна Африка от турско робство.
Среднощният гост
През тъмните среднощни улици на Генуа на 2 февруари 1813 година един мъж се промъква тихо и незабелязано и накрая свива в една крива, зад гърба на гордо извисените търговски къщи. Безшумни са неговите стъпки, той внимателно избягва местата, където от осветените прозорци прониква лъч светлина и пада върху каменистия калдъръм. Пътят изглежда му е познат, кракът му никога не се удря нито в издадените ръбове, нито в камъните. От катедралата „Сан Лоренцо” се чуват отсечени удари, известяващи точния час. И „Сан Доминик” на „Плаца Реале” показва времето: единадесет часа през нощта. Среднощният пътник се притулва в дълбоката сянка на една врата. Сега той продължава нататък и се спира най-накрая пред една къщичка. Без да търси, той натиска направо чукчето на вратата. Един къс, приглушен удар на почукване. Пауза. Следва нов, по-силен удар с чукчето. Отново тишина. Тогава последват трети и четвърти удар на чукчето. Мъжът се дръпва встрани и чака. Той напрегнато се ослушва към горната и долната страна на уличката. А тя си остава самотна и изоставена. Едно резе се дръпва назад, чува се звъна на ключа в ключалката. Със скърцане в пантите вратата се задвижва и се отваря. През пролуката на вратата навън се процежда слаба светлина.
„Кой е там?” се чува глас от полутъмния коридор на входа.
Непознатият измърморва някаква дума. Думата със сигурност е позната на отварящия, защото той не затваря вратата вече. А това така или иначе не би му се отдало. Искащият да влезе непознат беше поставил веднага крака си в отвора на вратата. Веригата на вратата се откача и непознатият вече може да влезе. Бавно и добросъвестно портиерът затваря и залоства вратата.След тези предпазни мерки той повдига и отмахва дългото наметало, поставено върху фенера, и осветява лицето на госта. Той вижда единствено острите му и пронизващи очи. А лицето на влезлия е покрито от широката нахлупена дълбоко на челото шапка и изтеглената нагоре широка мантия, която закрива чертите му.
„Оо, господарю, Вие!” почтително смирено се покланя прислужникът пред чужденеца.
„Сами ли сте в къщата?” ясният, господарски тон кара стария човек да потрепери.
„Да, да, сами сме”.
„Тогава ме заведи при твойте господари!”
„Аз не знам дали....”
„Тръгвай напред и осветявай с фенера! Няма повече да стоя на прага!”
„Извинете! Господарят не иска да го безпокоят!”
„Какво ме интересува това!”
„Аз ще Ви се обадя! Моля, почакайте за момент.”
„Не, няма да стане, върви напред и осветявай! Или сам трябва намеря пътя?”
Страхът от среднощния посетител е по-голям, отколкото към господаря на къщата. Затова прислужникът в отговор казва „Тогава елате, господине!”
В притъпената светлина на фенера вътрешността на къщата изглежда призрачно зловещо. Това не стряска непознатия. Той не трепва и за част от секундата, когато изведнъж от тъмнината блесват две пронизващи очи. Това са стъклените очи на една препарирана кукумявка, които проблясват, осветени от светлината. Ако прислужникът би се обърнал за малко назад, тогава щеше веднага да забележи присмехулния поглед на посетителя, отправен към святкащите очи.
превод от немски: Румяна Станкова, 2008г.
