Настиване

Настивам. Всъщност настинах, а сега май ще хващам грип. Първо две вечери подред вечеряхме с Краси в заведения, в които или не бяхме влизали, или бяхме влизали само за питие и мезе, не за вечеря. Та първо си мислех, че съм се натровил с нещо, затова ми е толкова зле. Последния път ядох едни спагети болонезе, с кайма с разни гадости. Обичам много паста, но да си я направя сам или да си експериментираме двамата с Краси вкъщи над печката. Или тя да ги направи – облизвам си пръстите. Иначе в кръчмите спагетите са отврат, не знам защо никога не са ми харесвали, когато съм опитвал. Например тези бяха от най-най-тънките, имах чувството, че ям недоварено фиде. А и сосът нещо не беше готин, нали казах за каймата.

Вчера с баща ми пък решихме да излезем и да се поразходим в града и стигнахме до “Петте кьошета”. На мен нещо цял ден ми беше чоглаво, явно вече ме е събаряла настинката. Но все пак се държах и като минавахме покрай “кьошетата”, се огледахме за някое кръчме, където да се стоплим, да отморим и да похапнем. Не бях ходил в бирария “Петте кьошета”, но като се има предвид кръстовището, си беше логичен избор. Военният музей, дето е в посока НДК са го разчистили, съборили и явно ще строят нещо ново. Бях забелязал отдавна, но не знам какво ще строят и къде ще е музеят. Нота бене: да се разбере. На гърба на Военната академия има такъв музей и е обновен, и е отворен за посетители. Може там да е преместен, не зная. Нота бене: да ида да снимам там.

Та хапнахме добре и поговорихме за най-различни неща. По една овчарска, плюс кебапче и кюфте и по една шкембе чорба с наливна Каменица. Непретенциозен обяд, но за сметка на това – обилен. Шкембето беше вкусно, не бяха пестили млякото. На много места сервират отвратителен буламач за шкембе, може и оттам да идва отчасти недобрата слава на въпросната чорба.

От много време имам критерии за класата на кухнята на дадено заведение. Един от тях е как правят сиренето по шопски (някъде го наричат просто “сирене в гювече” или нещо подобно). То трябва да има достатъчно сирене, да не е прекалено солено, нито прекалено водно или мазно. Трябва да има домат, чушка (по възможност и сладка, и люта, или поне да питат дали искате люто), подправки и яйце. Не да е само парче сирене с чукнато яйце отгоре. Това, заедно с цената на кафето, ми е определящо за заведенията за хранене. То е ясно, че човек не може да прецени цялата кухня, затова аз си имам “представителни извадки”.

Друга такава “извадка”, критерий, е шкембе чорбата. Тя трябва по възможност да се готви в самото заведение. Но и да е полуфабрикат, не е болка за умиране, стига да не я разреждат до неузнаваемост. Ако е прекалено рядка и съответно цветът е по-“блед”, значи е “кръщавана” с повече вода от необходимото. Шкембето се застройва с кисело мляко, затова ако не е достатъчно бяло, значи са му поспестили нещо. Самите “шкембенца” не са кой-знае какъв деликатес варени, вкусът на чорбата идва от комбинацията с подправките и от застройката, затова ако е прекалено “прозрачно”, значи не е застроено както трябва.

Някои обичат по-рядка шкембе чорба, но класиката си е тя да е гъста и с плътен вкус. И подправките (чесън, лют пипер, оцет) да се ползват за “украса”, а не за създаване на вкуса.
—-

Вчера си взех сканираната лента от фото-то на Ломско шосе. Същата, която ми сканираха ужасно в Хит-маркет тия дни. Още не съм я прегледал, защото цяла нощ бях с много висока температура и силна треска. Днес Краси ще ми вземе черно-бялата Foma от едно фото Konica, пак на Ломско шосе. Като видя резултатите, ще пиша. Дано са я сканирали добре, това е първият ми опит с повечко поредни портрети при слабо осветление. На чувствителност 400 единици, с черно-бяла лента и всичко – на ръчен фокус. Малко е трудно да се “уцелва” фокуса с моя обектив, трябва следващия месец да започна да си събирам ръчнофокусни хубави М42-обективи. Сега лесно ми “бяга” фокусът, пръстенът за фокусиране е много хлабав и бърз. Но за идеята си струва. А и лентата не е от добрите. Ще видим как е станало ;)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *