Фази на отчаянието

Не е трудно да се изпадне в тях… И когато ти става отчаяно, не е трудно да си решиш, че всъщност не си “изпаднал” в тях, не е някакво ужасно пропадане… Не е трудно, но е неприятно.

Май това е основното за отчаянието – може да се преодолее много лесно, но пък да се преодолява е кофти. Няма такава мотивация, която да може да те измъкне от такива настроения, без преди това те да са успели да се “нарадват” на осигуреното им властване в ума… Денем, привечер, дори насън…

—-

Няколко души вече ми се обаждаха да ме питат как е минала защитата. Сашо, най-добрият барабанист, с който съм свирил (хи-хи-иии, единствен, но кой ни пита;), се обади от Варна, от плажа. Свършил работа милият и ме набрал по мобилния от плажа привечер – ей-така, решил, че подходящо е оттам да звънне.

Естествено, за да ме поздрави… Дано не съм го разочаровал… много…

Едно писмо от Владо застоява в кутията ми от вчера – нямам сили да го дочета; и той не се съмнява във вече отминалия успех. Как да застана срещу такива уверености и да започна “хън-мън….”?

—-

Дори днес в мрежата Ийори започна въодушевено, той ме потърси; а с него иначе от толкова време – седмици, какво ти, месеци – все не можем да се видим.

Нямах сили да обяснявам и той е разбрал от сайта ми по-късно.

—-

Ужасно усещане.

Най-гадното не е неудобството, че така са те “прецакали”, при това пред толкова хора, които на всичко отгоре се явяват за по-ниска образователна степен, не е и в това, че трябва да казвам “скъсаха ме”… Сега се сещам как майка ми ме търси няколко пъти и аз не вдигах, накрая батерията падна и й се обадих от служебен. И връзката беше (да не повярва човек, все едно) ужасна, тя не чуваше и аз трябваше да се провиквам до отворената врата на стаята ми “Скъъсахааа меее!”.

Не че ме интересува какво са си помислили колегите в коридора.

Нито пък ще се повлияя от “оценката” на комисията отрицателно.

—-

Знам, че Юнуз сигурно е прав – щом му казват “защита”, значи е трябвало да се защитавам. И ако не съм успял, независимо кой е бил насреща, значи наистина има проблем. Но проблем с мен. И с текста ми.

—-

Но все пак си е неприятно. Не, не е трудно, просто е… горчиво…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *